№ 330
гр. Варна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110201294 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по повод жалбата на „Ди Вес" ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от В. Ив.П., против НП № 38-9/24.01.2024 г. на Председателя на
Държавната Агенция „Национална сигурност", гр. София, с което на юридическото лице на
основание чл. 116 ал.3 т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 11 ал. 1 т.3, вр. с чл. 10 ал.1 от ЗМИП.
С жалбата се изразява становище, че обжалваното НП е неправилно и противоречащо
на материалния закон. Сочи се, че неправилно АНО е приел, че нарушението е системно,
защото с предходни АУАН и НП (НП №№ 38-10, 38-11, 38-12 и 38-13) са установени четири
други нарушения, за които също е наложена отделна санкция за всяко едно от тях, доколкото
подобна квалификация е в противоречие с дефиницията, съдържаща се в § 1. т. 15 от ДР на
ЗМИП. Релевира се доводът, че с издадено НП № 38-9/24. 01. 2024 г. на Председателя на
ДАНС е повдигнато обвинение за усложнено административно нарушение, подобно на
сложните и съставни престъпления, като в посочения акт процесното нарушение също е
описано с неговите индивидуализиращи признаци. Предвид изложените доводи се формира
изводът, че нарушението, предмет на обжалваното НП е погълнато от състава на
нарушението, за което са издадени останалите НП. Излагат се и аргументи за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, предвид липсата на данни за периода,
през който са били извършени 5 или повече административни нарушения на закона или на
правилника за прилагането му от същия вид и то в рамките на една година, каквито данни в
диспозитива на НП няма. Според въззивника процесуално нарушение е допуснато и с оглед
издаване на НП с номер, който предшества хронологически номера на останалите НП, с
които са наложени отделни санкции за извършените преди това еднородните нарушения
1
описаните по-горе, макар номерът на АУАН да ги следхожда, като според същия налагането
на такова наказание изисква да е установено с предходно НП. Опорочаването на
административно-наказателното производство се свързва и с отказа на АНО да извърши
разследване на обстоятелствата, при които приема, че е осъществено нарушението, предвид
събраните данни и обяснения, че в случая става въпрос за движение на парични средства от
едно обменно бюро до друго, което се случва един-два пъти на ден, съответно за да може да
се води точна отчетност е необходимо движението на парични средства да се отчита чрез
касовия апарат, в него не е предвидена функционалност да се отчита преместването на пари
от едно място на друго, като в същото време той изпраща данни в реално време до НАП за
всяка операция с пари, които са достъпни и на АНО. С оглед на изложените доводи, се
твърди, че не е налице сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща
левовата равностойност на 5 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато
плащането се извършва в брой, тъй като по правило която и да е двустранна сделка
предполага наличието на две страни, а в случая операцията представлява вътрешна такава -
преместване на средства от едно обменно бюро в друго, при която няма, нито продавач, нито
купувач, поради което операцията не може да бъде определена изобщо като сделка -случайна
или неслучайна. В заключение се иска от съда НП да бъде отменено като незаконосъобразно
и неправилно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. А.,
който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. Прави искане да
бъде отменено изцяло наказателното постановление, предвид изложените в жалбата доводи.
Излага се становище, че преди издаването на НП АНО не е събрал нужните доказателства за
установяване на фактическата обстановка. Твърди, че от събраните в с.з. гласни
доказателства се установява, че в случая става въпрос за движение на парични средства
между различни обменни бюра, собственост на едно и също юридическо лице.
Процесуалният представител на санкционираното дружество приема, че в хода на
производството по никакъв начин не се установява, че се касае за сделка, която е извършена
в полза на трето лице, доколкото АНО не е изследвал сделките по обем и валута и честота
на случването им, съотв. не е съобразил, че обменното бюро на к.к. Златни пясъци има за
цел предимно да купува валута срещу левове. Оспорва се основателността на аргумента на
въззиваемата страна, че трябва да се използва функцията за служебно въвеждане и
извеждане на суми при вътрешното движение на паричен поток между двете обменни бюра,
като се сочи, че в проверения обект не функционира касов апарат, а фискална система, като
въпросът дали има нарушение на Наредба Н-18/2006г. е ирелевантен към предмета на
делото.Отново се излагат аргументи в подкрепа на становището, че дружеството е било
санкционирано няколко пъти за едно и също деяние, поради налагането на наказание за
системно нарушение, както и в подкрепа на становището за недоказаност на приетото за
установено нарушение и в заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени
направените по делото разноски в полза на жалбоподателя.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на
2
делото по същество на първо място излага аргументи в подкрепа на становището, че
правилно и законосъобразно дружеството е било санкционирано за отделните нарушения и
за системно нарушение, тъй като нормите на чл.23-26 от НК не се прилагат в производствата
по ЗАНН.Сочи се, че дружеството първоначално е било санкционирано за отделните деяния,
извършени на различни дати, а за системно нарушение е било санкционирано едва за петото
деяние и в този смисъл нарушителят не е наказан два пъти за едно и също нещо.Твърди се,
че проверката е била извършена по документи и санкционираното лице не се е възползвало
от правото си да ангажира други доказателства, акцентира липса на отразяване във ФУ, че
има извеждане на пари от касата, като тези твърдения се приемат изцяло за защитна теза,
предвид и времето, в което е била извършена операцията,което изключва възможността за
нулиране на касата и в заключение се иска НП да бъде потвърдено, като претендира да й
бъдат присъдени и разноски за осъщественото процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С издадена Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. на директора на САД ФР - ДАНС на
длъжностни лица от ЗАНС, дирекция „Финансово разузнаване", сред които св. Б. К., било
възложено извършване на проверка на „ДИ ВЕС" ЕООД, ЕИК ********* публичния
регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, което е задължено лице по чл.
4 т.2 и т. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
В хода на проверката било установено, че на 21.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на
валута, находящ се на адрес: общ. Варна, гр. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци",
комплекс „Червен рак" (съгласно Приложение № 16 към Удостоверение за вписване на
обменно бюро № 674 от 09.02.2004 г.), „ДИ ВЕС" ЕООД, вписано в публичния регистър на
лицата, извършващи дейност като обменно бюро с Удостоверение № 674 от 09.02.2004 г.,
продава на свой клиент сумата от 5 000 (пет хиляди) евро по курс 1.96 лв. за 1 евро, с левова
равностойност 9800 (девет хиляди и осемстотин) лева.
Прието било при проверката, че посочената сделка, за която били издадени: бордеро
№ 12253/21.07.2022 г. и фискален бон 0016767/21.07.2022 г. в 12:29 часа (съгласно системно
време на фискалното устройство, посочено върху фискалния бон) часа е „случайна сделка"
по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИП, свързана с плащане в брой на
стойност/равностойност равна на 5 000 евро, извършено от/на клиент на обменното бюро,
което съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 3 от ЗМИП, поражда задължение за „ДИ
ВЕС" ЕООД, в качеството му на задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП да приложи мерките
за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключването й.
Предвид случайния характер на сделката, в случая приложими били следните мерки
по чл. 10 от ЗМИП:
1.чл. 10, т. 1: идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз
основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими
източници;
3
В зависимост от вида на клиента идентификацията на клиента е следвало да се
извърши по реда на чл. 53 от ЗМИП - чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него - за клиент физическо лице, или чл. 54 от ЗМИП - за
клиент юридическо лице или друго правно образувание. Проверката на идентификацията е
следвало да се извърши по реда на чл. 55 от ЗМИП.
2. чл. 10, т. 2: идентифициране на действителния собственик и предприемане на
подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава
достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик,
включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и
контрол на клиента;
В случай че клиентът по горецитираната сделка е бил юридическо лице или друго
правно образувание, действителният собственик е следвало да бъде идентифициран по реда
чл. 59 и сл. от ЗМИП, в редакцията им към датата на сключване на сделката.
3. чл. 10, т. 4: изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
В зависимост от конкретния клиент, задълженото лице е следвало да изясни
произхода на средствата на клиента в предвидените от закона случаи.
Установено било, че в конкретния случай „ДИ ВЕС" ЕООД, ЕЖ *********, не е
приложило нито една от мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключване
на сделката.
При прегледа на предоставените документи по досието на сделката, регистрирана с
издадените бордеро № 12253/21.07.2022 г. и фискален бон 0016767/21.07.2022 г.,
било установено, че в тях не са вписани никакви данни за клиента.
В предоставени за нуждите на проверката Писмени обяснения от „ДИ ВЕС" ЕООД от
08.06.2023 г. било отразено, че: „Заявявайки желание за покупка или продажба на валута,
клиента се легитимира с лична карта или паспорт, задължително при валута 5000 или над 5
000 евро или левова равностойност 10000 лева. Клиента собственоръчно попълва и подписва
Декларация за произход на средствата. Касиера на обменното бюро проверява документа и
след това изплаща исканата сума. ".
В хода на проверката от страна на „ДИ ВЕС" ЕООД не били представени никакви
документи, от които да е видно изпълнението в конкретния случай на описаните в
писмените обяснения действия. В представените бордеро и фискален бон не се съдържала
никаква информация за клиента.
Представено било и Допълнение към писмени обяснения от 09.06.2023 г. в което било
отразено, че: „...документ за комплексна проверка няма,защото няма реален клиент-
обяснението на валутния касиер за покупко-продажба на валута на 5000 и над 5000 сутрин и
вечер е: при започване на работния ден закупуваме в програмата Exchange master на
компютъра салдото, валутата, която е останала от предходния ден,въвеждаме,като не
посочваме име на клиент, защото реално няма такъв.Вечерта приключваме салдото-
продаваме валутата също без име на клиент, защото липсва реален такъв, за да направим
4
дневен отчет с нулиране, трябва да сме занулили всички покупки. "
Установено било, че съгласно мястото на сделката в предоставения регистрационен
опис за 21.07.2022 г. на пункта за обмяна на валута и съгласно системното време, отпечатано
на предоставения фискален бон (12:29 часа), процесната сделка не е била сключена нито при
започване на работния ден, нито при приключването му , поради което било прието, че не се
касае за твърдяната от задълженото лице „липса на клиент".
В хода на проверката по Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. били установени
предходни четири административни нарушения от същия вид, извършени от същото
дружество, както следва:
1. На 07.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: общ.
Варна, гр. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци", комплекс „Червен рак", „ДИ ВЕС"
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на обменно бюро и задължено лице по чл. 4, т. 4 от
ЗМИП, продава на свой клиент сумата от 5 000 (пет хиляди) евро по курс 1.97 лв. за 1 евро, с
левова равностойност 9850 (девет хиляди девет хиляди осемстотин и петдесет) лева, без да
приложи нито една от мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключване на
сделката, с което извършва административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10 от
ЗМИП. За нарушението на 29.11.2023 г. е съставен и предявен акт за установяване на
административно нарушение № ФР-10-9076/29.11.2023 г.
2. На 11.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: общ.
Варна, гр. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци", комплекс „Червен рак", „ДИ ВЕС"
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на обменно бюро и задължено лице по чл. 4, т. 4 от
ЗМИП, продава на свой клиент сумата от 5 000 (пет хиляди) евро по курс 1.92 лв. за 1 евро, с
левова равностойност 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева, без да приложи нито една от
мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключване на сделката, с което
извършва административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10 от ЗМИП. За
нарушението на 29.11.2023 г. е съставен и предявен акт за установяване на административно
нарушение № ФР-10-9075/29.11.2023 г.
3. На 14.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: общ.
Варна, гр. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци", комплекс „Червен рак", „ДИ ВЕС"
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на обменно бюро и задължено лице по чл. 4, т. 4 от
ЗМИП, продава на свой клиент сумата от 5 000 (пет хиляди) евро по курс 1.96 лв. за 1 евро, с
левова равностойност 9800 (девет хиляди и осемстотин) лева, без да приложи нито една от
мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключване на сделката, с което
извършва административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10 от ЗМИП. За
нарушението на 29.11.2023 г. е съставен и предявен акт за установяване на административно
нарушение № ФР-10-9074/29.11.2023 г.
4. На 15.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: общ.
Варна, гр. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци", комплекс „Червен рак", „ДИ ВЕС"
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на обменно бюро и задължено лице по чл. 4, т. 4 от
ЗМИП, продава на свой клиент сумата от 5 000 (пет хиляди) евро по курс 1.97 лв. за 1 евро, с
5
левова равностойност 9800 (девет хиляди и осемстотин) лева, без да приложи нито една от
мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключване на сделката, с което
извършва административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10 от ЗМИП. За
нарушението на 29.11.2023 г. е съставен и предявен акт за установяване на административно
нарушение № ФР-10-9077/29.11.2023 г.
Предвид гореизложеното, процесното нарушение било прецесено като извършено
пето по ред от същия вид в рамките на една година, поради което съгласно § 1, т. 15 от ДР на
ЗМИП представлявало системно нарушение и е деяние, наказуемо по чл. 116, ал. 3, т. 3 от
ЗМИП.
За извършеното административно нарушение бил съставен и предявен Акт за
установяване на административно нарушение № ФР-10-9078/29.11.2023 г., с което била
ангажирана административнонаказателна отговорност на задълженото лице. АУАН бил
съставен в присъствието на упълномощено от представляващия санкционираното дружество
лице, което го подписало без възражения, като писмени възражения не постъпили и в
законоустановения срок.
След като при проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН на съставения АУАН АНО
констатирал, че същият е законосъобразен и обоснован , въз основа на материалите по
преписката на 24.01.2024г. било издадено и процесното НП, с което на основание чл. 116 ал.
3, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 10 ал. 1 от ЗМИП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.Б. К. и писмените
доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел по искане на
процесуалния представител на въззивника е допуснат и проведен разпит на служители на
дружеството - жалбоподател - св. Р. П. и св. Я. П.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и заверени копия на банково бордеро за обмяна на валута от
21.07.2022 г. и на разходен касов ордер от 21.07.2022 г. и др.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане и по същество е
6
основателна.
Наказателното постановление № 38-9/24.01.2024 г. е издадено от компетентен орган -
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност", с оглед разпоредбата на чл.
123 ал.1 от ЗМИП.
Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете,
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на АУАН и НП съответства на
изискванията на чл. 42 респ. чл. 57 от ЗАНН, като са посочени дата и място на извършване
на нарушението, визираните са обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
В хода на съдебното производство е безспорно установено и не се оспорва фактът, че
въззивникът е задължено лице по смисъла на чл. 4 т. 4 от ЗМИП, доколкото в посочената
категория са визирани обменните бюра.
С оглед на изложеното по отношение на същия съществува задължение по чл. 11 ал.1
т.3, във вр. с чл. 10 от ЗМИП при извършване на случайна операция или случайна сделка по
обмяна на валута, надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната
равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой независимо дали
операцията или сделката е осъществена чрез операция, или чрез няколко свързани операции
или сделки, да прилага мерките за комплексна проверка на клиента.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИП "Случайна операция или сделка"
е всяка операция или сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън
рамките на установени делови взаимоотношения.
От приобщените по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на
актосъставителя , както и от писмените такива, събрани в хода на АНП, „ДИ ВЕС" ЕООД, в
качеството си на задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, не е приложило нито една от
мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП, поради което на същата дата е
извършило административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10 от ЗМИП,
Извършената продажба безспорно представлява случайна сделка по смисъла на §1 т.
19 от ДР на ЗМИТ.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП мерките за комплексна проверка на клиента при
случайни сделки в брой на стойност равна или надвишаваща левовата равностойност на
5000 евро, следва да се прилагат при сключване на сделката. Видно от изложеното, при
извършването на процесната сделка по обмяна на валута, „ДИ ВЕС" ЕООД, в качеството си
на задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, не е приложило нито една от мерките за
7
комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП.
Предвид случайния характер на сделката, в случая действително приложими са били
следните мерки по чл. 10 от ЗМИП:
1.чл. 10, т. 1: идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз
основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими
източници;
В зависимост от вида на клиента идентификацията на последния е следвало да се
извърши по реда на чл. 53 от ЗМИП - чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него - за клиент физическо лице, или чл. 54 от ЗМИП - за
клиент юридическо лице или друго правно образувание. Проверката на идентификацията е
следвало да се извърши по реда на чл. 55 от ЗМИП.
2.чл. 10, т. 2: идентифициране на действителния собственик и предприемане на
подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава
достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик,
включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и
контрол на клиента;
В случай че клиентът по горецитираната сделка е бил юридическо лице или друго
правно образувание, действителният собственик е следвало да бъде идентифициран по реда
чл. 59 и сл. от ЗМИП, в редакцията им към датата на сключване на сделката.
3.чл. 10, т. 4: изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
Идентифицирането и проверката на идентификацията са разписани в чл. 52 и
следващите от ЗМИП. Идентифицирането на физически лица, каквито са страните по
конкретната покупко-продажба, се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него, като за лицето се събират данни за: имената му;
дата и място на раждане; официален личен идентификационен номер или друг уникален
елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за
самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;
гражданство; държава на постоянно пребиваване и адрес (като номер на пощенска кутия не
е достатъчен). Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички тези
данни, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални
документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност
не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях. По аргумент от
тази уредба идентифицирането на физическо лице се състои в представянето на официални
документи с горепосочените данни, на които трябва да има снимка на лицето и изготвяне на
копие на съответния документ за прилагане в досието на сделката. Способите в чл. 55, ал. 1
са изброени в 8 точки и са: изискване на допълнителни документи; потвърждаване на
идентификацията от друго лице по чл. 4 или от лице, задължено да прилага мерки срещу
изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава по чл. 27; извършване на
справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни
8
държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на
валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на
други данни, събрани при идентификацията; извършване на справки в публично достъпни
местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри;
използване на технически средства за проверка на истинността на представените документи;
установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи
чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република България, от
друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27; повторно изискване на
представените при извършване на идентификацията документи и проверка за наличие на
промяна в идентификационните данни - при проверка на идентификацията в хода на вече
установени делови взаимоотношения, когато идентификацията е била извършена при
встъпването в такива отношения; друг способ, който дава основание на лицето по чл. 4 да
приеме идентифицирането на клиента за надеждно извършено. Изрично в чл. 55, ал. 3 от
ЗМИП е предвидено изискването предприетите действия по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗМИП да
се документират, като в документите за извършената проверка на идентификацията
задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на действията
по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило. В чл. 53, ал. 8 от
ЗМИП е разписана възможността в случаите по ал. 7 идентифицирането на клиента и
проверката на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна
идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 910/2014", или по друг признат с нормативен акт начин за електронна
идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент,
при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му
по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията. Налага се
извода, че ЗМИП изисква в преписката за конкретната сделка да има документи, които да
удостоверяват предприетите действия по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗМИП.
В зависимост от конкретния клиент, задълженото лице е следвало да изясни
произхода на средствата на клиента в предвидените от закона случаи.
Видно от събраните доказателства, в конкретния случай „ДИ ВЕС" ЕООД, не е
приложило нито една от мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП при сключване
на сделката, като посочения факт не се оспорва и от въззивника. Досежно необосноваността
на НП се навежда единствено довод, че в случая липсва сключена двустранна сделка, която
предполага наличието на две страни, като се твърди, че процесната операцията представлява
вътрешна такава, свързана с преместване на средства от едно обменно бюро в друго, при
която няма, нито продавач, нито купувач.
В конкретният случай съдът намира, че изложените от въззивника доводи досежно
характеристиките на извършената продажба като вътрешна операция между обменните
9
бюра, стопанисвани от дружеството, представляват единствено защитна теза, която не се
подкрепя от събраните по делото доказателства в т.ч. от представените от въззивника
писмени и гласни такива.
Съгласно Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и
изискванията към дейността на обменните бюра, за всяка сключена сделка в обекта за
обмяна на валута, обменните бюра издават бордеро по образец, съгласно приложение № 7 от
Наредбата в два екземпляра и фискална касова бележка или вместо тях -разширена касова
бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото. В случая от представените в хода на
проверката документи, с оглед на тяхната форма и реквизите, а именно - издадено бордеро
от 21.07.2022 г. и фискален бон от 21.07.2022 г., се установява, че същите са относими
именно към извършена сделка от обменното бюра, свързана с продажба на валута.
Видно, както от мястото на сделката в предоставения регистрационен опис за
21.07.2022 г. на пункта за обмяна на валута, така и от системното време, отпечатано на
предоставения фискален бон (12:29 часа), процесната сделка не е сключена, нито при
започване на работния ден, нито при приключването му, с оглед на което съдът приема за
недостоверно твърдението, че същата е била свързана с обмен на валута между двете бюра,
стопанисвани на дружеството.
По отношение на ангажираните от дружеството-жалбоподател гласни доказателства в
с.з. следва да се отчете фактът, че същите са в трудови правоотношения с последния, поради
което същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото свидетелите са заинтересовани от
изхода на делото.За да игнорира цитираните гласни доказателства, съдът съобрази и
съдържанието на регистрационния опис за 21.07.2022 г., за тази дата видно от който на
21.07.2022 г. са регистрирани множество покупки и продажби на чужда валута, които са на
различни стойности, като същите са регистрирани посредством бордера с пореден номер и
отразяват активна дейност на обменното бюро, свързана както с покупка, така и с продажба
на валута в различни часове от работния ден. С оглед на изложеното, предвид извършваните
активни действия по покупка и продажба на валута, липсва житейска логика в твърденията
на въззивника, че между посочените активни действия се налага извършване на операция по
обмен на валута между двете бюра, стопанисвани от същия.
Отделен е въпросът, че ако не е била извършена продажба, а са били изведени пари от
касата на обекта на проверка, то не е имало никаква пречка да се приложат разпоредбите на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез функционални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съответно ако
това наистина би представлявала една сделка между два собствени търговски обекта, би
следвало да има изрично отбелязване чрез тези фискални устройства на служебно въведени
суми и служебно изведени суми.
Освен, че такова отразяване няма, следва да се отбележи, че продажбата е отразена в
12,29ч. и ако в действителност валутата е предадена в друг офис, то би следвало да има
отразена покупка на стойността й в български лева, а такава покупка за деня не е
10
отразена.Часът на регистриране на продажбата не съвпада нито с началото на работния ден,
нито с неговия край, поради което възраженията в тази насока също не се споделят от съда.
Съдът оцени като неоснователни и доводите на въззивника за допуснато процесуално
нарушение с оглед повторното ангажиране на административно-наказателната му
отговорност с обжалваното НП, предвид издадените предходни четири НП от Председателя
на ДАНС, за извършени аналогични нарушения през месец юли 2022г.
Указанието на закона е ясно и конкретно и сочи, че като "системно нарушение" се
квалифицира едва петото, респективно следващо по ред нарушение от един и същи вид и
съответно едва по отношение на него може да се наложи и санкцията, предвидена за
системно нарушение.
От това не следва по никакъв начин, че предходните административни нарушения
престават да съществуват като самостоятелни нарушения и имат значение единствено като
такива, обуславящи системността в поведението на нарушителя, защото подобно тълкувание
противоречи на закона.
Всяко от тези предходни нарушения е такова, което при преценка на компетентния
административен орган може да бъде санкционирано, или по отношение на него да се издаде
предупреждение, респективно в предвидените случаи да се прекрати административното
производство, в което това нарушение е установено.
В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която изрично
предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, какъвто е конкретният случай,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
От изложеното се налага извода, че разпоредбата на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП не
предвижда извършването на някаква своеобразна кумулация на наказанията при извършени
пет и повече нарушения на закона, а определяне на специфично наказание за петото /или
всяко следващо/ нарушение, осъществени от едно и също задължено лице, ако това е
станало в рамките на една година.
Ирелевантно към преценката за признака "системност" е обстоятелството, че
нарушенията са констатирани в хода на една и съща проверка, установени са с един и същи
протокол и за тях са съставени актове, а и НП в един и същи ден. Определящ е факта, че
самите нарушения са били извършени последователно във времето, а именно в периода от
07.07.2022 г. до 21.07.2022 г., на различни дати, по повод на сключени договори с различни
лица, което показва в действителност именно наличието на системно поведение у субекта на
административната отговорност, насочено към неспазване на изискването на закона,
свързано с идентифициране на клиентите му.
Единствения меродавен според съда в настоящия момент въпрос обуславящ
наличието или отсъствието на квалификацията „системност“ в случая е свързан с
обстоятелството дали са налице влезли в сила наказателни постановления по предходните
четири нарушения, описани в процесното НП, като такива понастоящем безспорно са
11
налице, поради което и според настоящия съдебен състав несъмнено доказана се явява
системността в извършване на инкриминираното нарушение.
Разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗМИП е категорична, че "системно нарушение" е
налице, когато са извършени пет или повече административни нарушения на този закон или
на Правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година. Системността се
явява квалифициращ отговорността (наказуемостта) на наказания субект признак, който е
налице по отношение на петото по ред нарушение, поради което същото следва да се
санкционира по по-тежко наказуемия състав, визиран в чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 116 ал.3, т.3 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари /ЗМИП/ като му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 11 ал. 1 т.3, вр. с чл. 10 ал.1 от ЗМИП, тъй
като съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
В случая не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН ,
доколкото с нарушението са застрашени обществените отношения по регулиране на
финансово-стопанката сфера, които имат за цел недопускане ощетяването на фиска,
включително използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, което в
съвременните условия следва да се реализира и чрез превантивни мерки, като процесното
нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за
съответния вид.
Поради горното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от представителя на
наказващия орган, което предвид изхода на спора се явява основантелно и следва да се
уважи, като съдът намира, че сума в размер на 80 лева е достатъчна за да овъзмези
положените процесуални усилия.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-9/24.01.2024 г. на Председателя на Държавната Агенция
„Национална сигурност", гр. София, с което на „ДИ ВЕС"ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от В. Ив.П. на основание чл. 116 ал.3, т. 3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 11 ал. 1 т.3, вр. с чл.
10 ал.1 от ЗМИП.
ОСЪЖДА „ДИ ВЕС"ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Държавната Агенция
12
„Национална сигурност", гр. София сумата от 80 лева, представляваща сторени по делото
разноски за осъществено процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13