М О Т И В И към Присъда № 7 от
04.02.2020 г., постановена по ВНОХД № 676 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Хасково
С Присъда № 45/18.06.2019г. постановена
по НОХД № 354/2019г., Районен съд – Хасково признал подсъдимия Л.Г.Л. с ЕГН **********
*** за виновен в това, че на 19.11.2017г. в гр. Х.,
управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „А 140“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно 1,01 на хиляда, установено по надлежния ред, след
като е бил осъден за деяние по чл.343 б ал.1 от НК, с влязло в сила на
17.04.2008 г. Определение № 311/17.04.2008г. за одобряване на споразумение по
НОХД 1108/2007г. на РС – Хасково, поради което и на осн.чл. 343б ал.2 вр. ал.1
и чл.54 от НК, го осъдил на 1 година „лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим на осн.чл.57 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗИНЗС и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“, в размер на 500 лв.
Недоволен от
присъдата останал адв. Г. - защитник на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата и допълнението към нея твърди,
че подсъдимия бил реабилитиран по право, по НОХД 1108/07г. и повдигнатото му
обвинение по чл. 343 б ал.2 от НК, било
несъставомерно. Иска обжалваната присъда да се отмени и подсъдимия да бъде
оправдан.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, подсъдимия не се явява. Явява се
защитникът му, който посочва, че подсъдимия бил уведомен за датата на заседанието,
но не желаел да присъства. Предвид изложеното и доколкото повдигнатото
обвинение не е за тежко престъпление на осн. чл. 329 ал.2 от НПК, делото бе
разгледано в отсъствието на подсъдимия. Защитникът му в пледоарията си поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения .
Окръжна прокуратура Хасково изпраща
представител, който намира жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за
правилна, обоснована, законосъобразна и иска да бъде потвърдена .
Пред настоящата инстанция не са събирани и
допускани нови доказателства.
Хасковският
Окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните
и служебно провери изцяло на осн. чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, правилността
на обжалваната присъда намира, че жалбата е основателна, поради следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Хасково
обвинителен акт, против подс. Л. с който му е повдигнато обвинение за
престъплението по чл.343б ал.2 вр. ал. 1 от НК, за което е признат за виновен и
осъден, с обжалваната присъда. Както разпоредителното заседание, така и
съдебното следствие протекло по общия ред, са преминали в отсъствието на
подсъдимия, при условията на чл. 269 ал.3 т.1 и т.4 б. „А“ от НПК .
От събраните
доказателства е установено, че подс. Л.Г.Л., притежавал СУМПС
№ ********* валидно до 14.11.2011 г., което
след изтичане на срока, не подновил. На 19.11.2017г. около 23.30 - 23.50 часа, подсъдимия
след като употребил алкохол, се качил и управлявал л.а. „Мерцедес А 140“ с рег.
№ *******. По време на управлението на
автомобила, бил спрян за проверка на ул. „Е.“
в гр.Х., от ******* служители П. К. и К. Д. При проверката не представил СУМПС и
полицаите установили, че притежаваното от него е с изтекъл срок. Направило им
впечатление и, че лъхал на алкохол и поискали съдействие от екип на „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Х. На място пристигнали св. С.
Т. и К.
К. - ***** ****** при С„ПП“ ОДМВР
- Х. Св.Т. изпробвал подсъдимия за алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ № ARSK 0258, който отчел концентрация на алкохол от 1,01
на хиляда в издишания от подсъдимия въздух. На подсъдимия му бил издаден талон за медицинско изледване с
бл. № 0013254, но не се явил в болницата и не дал кръв за изследване. Св. Т. съставил против подсъдимия АУАН с бл. № 009388, за
нарушение по чл.5 ал. 3 т.1, т.2 и чл.150 от ЗДвП, били иззети и регистрационните
табели на автомобила. Впоследствие с резолюция на административнонаказващия
орган от 30.11.2017 г., на осн. чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното
производство в частта относно нарушението по чл.5 ал.3 от ЗДвП / за
констатирания алкохол /,било прекратено поради данни за престъплението, за
което е предаден на съд. От приложените две
справки за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини – едната с № 1057 /13.07.2018
г. , обсъдена от първата инстанция и втората № 1042/20.09.18г., издадени от БС
при РС – Хасково и с идентично съдържание се установява, че с Определение № 311
/ 17.04.2008г. е одобрено споразумение в сила от същата дата, по НОХД 1108/07г.
на РС-Хасково по което, подс.Л. е осъден за извършено на 29.09.2007г.
престъпление по чл.343 б ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на
алкохол над 1.2 на хиляда, за което му е наложено наказание „пробация“ с
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ – двете за срок от 8 месеца, както и на
осн. чл.343г. от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, като
е зачетено времето на лишаването му от това право, по административен ред,
считано от 29.09.2007г. Според отбелязването в справката за съдимост и бюлетина
по това осъждане, наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно
на 29.04.2008г., а наказанието „пробация“ на 10.01.2009г. Второто му осъждане е
по НОХД № 883/2012г. на РС – Хасково, по което с Определение № 179/25.10.2012г.
е одобрено споразумение в сила от същата дата и Л. е съден, за извършено на 21.09.2011г.
престъпление по чл. 234 ал.1 от НК, на 4 месеца „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години и „ глоба“
в размер на 870 лв. за която няма данни, да е платена.
При така
установените факти, първоинстанционния съд след анализ на доказателствата
приел, че подсъдимия осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл.343 б ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е признат за виновен и
осъден. Съдът приел още, че като е изтекло свидетелството му за управление на МПС,
подсъдимия е неправоспособен и не приложил разпоредбата на чл.343г от НК, като
не го лишил от право да управлява МПС. Спор
за субективната страна на престъплението, която е пряк умисъл, няма. Относно
обективната страна, първоинстнционния съд намерил, че подсъдимия осъществил
състава на посоченото престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК като приел,
че не е реабилитиран по право за осъждането по НОХД № 1108/2007г., което е за
престъпление чл.343 б ал.1 от НК. Съдът имал впредвид липсата на настъпила реабилитацията
по право по чл.86 ал.1 т.2 от НК макар да не я посочил изрично, защото в
рамките на тригодишния срок от изтърпяването на пробацията, подсъдимия извършил
на 21.09.2011г. престъплението по чл. 234 ал.1 от НК, за което е осъден по НОХД
№ 883/2012г. на PC Хасково. За двете осъждания съдът приел, че не е настъпила и
реабилитацията по чл. 88а ал.4, вр.ал.3, вр ал.1 и чл. 82 НК.
Настоящата инстанция не споделя този извод на
първоинстанционният съд
като намира, че в случая не е установена обективната страна на престъплението
по чл.343 б ал.2 вр. ал.1 от НК. Това е така защото, за осъждането си по НОХД №
1108/07 г. на РС – Хасково, което е за престъпление по чл.343 б ал.1 от НК и е
обосновало квалификацията по чл.343 б
ал.2 от НК, подсъдимият е реабилитиран по право, но не на осн. чл. 86 ал.1 т.2
от НК която е непълна реабилитация по
право, а на осн. чл. 88а ал.1 вр. чл. 82 ал.1 т.5 от НК – поради настъпила абсолютна
реабилитация по право. Последната за разлика от тази по чл. 86 от НК, е винаги
по-благоприятна и следва при настъпването й задължително да се зачита, защото
заличава осъждането и последиците му независимо от предвиденото в друг закон
или указ. Посочената реабилитация е свързана с изтичане на давностния срок за
изпълнение на наказанието по чл. 82 ал.1 от НК, който започва да тече след
изтърпяване на наложеното с присъдата наказание и в този срок, подсъдимия не трябва
да извърши друго умишлено от общ
характер престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. В
конкретния случай, реабилитацията по чл. 88 а ал.1 вр. чл. 82 ал.1 т.5 от НК е
настъпила първа по време за осъждането на подсъдимия по НОХД 1108/07г. на РС –
Хасково, защото е изтърпял наказанието „лишаване от права“ на 29.04.2008г., а
наказанието „пробация“ на 10.01.2009г. От последната дата е започнал да тече
срока по чл. 82 ал.1 т.5 от НК - две годишен и по - благоприятен от тригодишния
срок по чл.86 ал.1 т.2 от НК, като е изтекъл на 10.01.2011г. Деянието за което подсъдимия
е осъден по НОХД № 883/2012г., е извършено на 21.09.2011г. – т.е извън две
годишния срок по чл.82 ал.1 т.5 от НК, от изтърпяване на наказанието по НОХД
1108/07 г. на РС – Хасково. Ето защо за посоченото осъждане, което е за
престъпление по чл.343 б ал.1 от НК подсъдимия е бил реабилитиран на осн.чл.88а
ал.1 вр. чл. 82 ал.1 т.5 от НК. При това положение се счита за неосъждан за
такова деяние и на инкриминираната дата 19.11.2017г., като управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол от 1.01 на хиляда установен по надлежния
ред , не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343
б ал.2 от НК, а извършил административно нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция на осн. чл. 336 ал. 1 т. 4 вр. чл. 301 ал.4 и
чл.305 ал.6 от НПК, отмени обжалваната присъда, като призна подсъдимия за
невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343
б ал.2 вр. ал.1 от НК. Вместо това съдът прие, че деянието съставлява
административно нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДВП а именно, че подсъдимия на
19.11.2017г. в гр.Х. управлявал МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „А 140“, с рег. № *******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,01 на
хиляда установено по надлежния ред, за което му наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца. Посочените административни наказания съдът определи при
превес на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. За такива прие концентрацията
на алкохол с която управлявал МПС, надхвърляща значително предвидения за
нарушението минимум, множеството му наложени предходни наказания за нарушения
по ЗДвП , които не са довели до поправителен ефект, това че управлявал МПС с
изтекло СУМПС. Последното обстоятелство – изтичане валидността на
свидетелството за управление на МПС, не е направило подсъдимия неправоспособен,
в тази насока са указанията на т.р. № 61/80 г. на ОСНК на ВС и т.6 б.а П 1/83
г. на Пл ВС, ето защо съдът го лиши и от право да управлява МПС за посочения
по- горе, срок.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1. 2.