Решение по дело №723/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 511
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180700723
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 511

 

гр.Пловдив, 25 . 02 . 2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди двадесета година, в състав :

                                                                            Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 723/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

*** ЕООД, ЕИК *********, с.Маноле, Свинекомплекс Маноле 3, представлявано от управителя С. К. С., с пълномощници адв.З. и адв.З., оспорва Заповед № 03-РД/3161 от 10.08.2018г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане на кандидата *** ЕООД, УРН : 650924, ИД № на проекта 16/04/1/0/02647, на стойност 2 933 745лв..

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна с твърдение за постановяването й в нарушение на материалните и процесуални разпоредби на закона.

По отношение подаване на жалбата в срок, е заявено, че оспорената заповед е получена на 17.08.2018г. и е обжалвана по административен ред с жалба вх.№ 01-2600/11157+1 от 30.08.2018г. Тази жалба е подадена чрез ДФЗ до Министъра на земеделието, храните и горите и е изпратена с административната преписка в МЗХ, където е постъпила на 02.10.2018г. Не е налице произнасяне в срока по чл.97 ал.1 АПК – до 16.10.2019г., от която дата започва да тече 14-дн.срок по чл.149 ал.1 вр. с ал.3 АПК, за обжалване на заповедта от 10.08.2018г. Жалбата до АС-Пловдив е с вх. номер в ДФЗ от 23.10.2018г.

За основателността на жалбата се поддържат следните доводи :  В оспорената заповед липсват мотиви относно фактическото и правното основание за постановяването й – посочено е единствено, че се издава на основание чл.20а ал.2 ЗПЗП и Наредба № 9 /21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Според жалбоподателя, от фактическите основания се подразбира, че е прието заявлението за подпомагане да е в противоречие с чл.137 ал.1 от ЗМВД и в тази вр. не отговаря на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9/ 21.03.2015г., както и не отговаря на чл.26 от Наредба № 9/21.03.2015г., вкл. със съмнение за изкуствено създадени условия, съгл. чл.11 от Наредба № 9/21.03.2015г., защото инвестиционното намерение на дружеството-жалбоподател е идентично с тези на две други дружества.

Твърди се, че дружеството е кандидатствало с инвестиционно намерение за Оборудване за ферма за отглеждане на патици, съгл. заявление 16/04/1/0/02647 от 04.06.2015г. и към същото са представени всички изискуеми по Наредба № 9/21.03.2015г. документи. Поради това се счита за неоснователен извода на административния орган, че дружеството не отговаря на задължителните условия за допустимост на подпомагане по подмярка 4.1 и по-точно чл.26 от наредбата, защото няма регистриран животновъден обект на името на дружеството. Посочено е, че не е направена разлика между дейност, с която се доказва стандартен производствен обем /СПО/ - тоест, допустимост на кандидата и дейност /инвестиция/, за която се кандидатства за подпомагане. В тази вр. се твърди, че кандидатът следва да има регистрация на животновъден обект /ЖО/ на свое име за дейностите по инвестицията, след като тя бъде извършена. В случая кандидатът доказва СПО с дейността отглеждане на патици в съществуваща ферма, а кандидатства за инвестиция за друга дейност – за нова ферма за угояване на патици, в други помещения, различни от помещението, в което е отглеждал патици, което не противоречи на Наредба № 9/21.03.2015г. Поддържа се, че към заявлението са представени необходимите документи, доказващи, че дружеството е регистрирано като земеделски производител /анкетни формуляри от анкетна карта /карти на земеделски стопанин, изд. по реда на §4 ПЗР ЗПЗП; декларация образец за изчисляване на минималния СПО на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; опис на животни, заверен от официален ветеринарен доктор/ и отговаря на изискването на чл.8 ал.1 т.2 от наредбата – за СПО на стопанството /по-голям от левовата равностойност на 8000 евро/.

Счита се, че неправилно административният орган приема, че земеделския производител е длъжен да регистрира животновъден обект на свое име – чл.137 ал.1 ЗВМД не е приложима разпоредба, поради отсъствие на такова изискване в ЗПЗП.  През 2015г. патиците са отглеждани в животновъден обект 4137-0362 в с.Маноле – ПИ 47086.608.2, община Марица, на основание договор за наем с титуляра на обекта, за едно помещение в обекта и в тази вр. е отразено, че чл.137 ал.1 ЗМВД не съдържа забрана за преотдаване под наем помещения от ЖО на други лица. Имотът е собственост на Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорис АД, което е отдало под наем част от помещенията в имота на *** ООД, в това число и помещението, в което *** ЕООД е гледало патици преди подаване на заявлението за кандидатстване. В качеството си на наемател – *** ООД е регистриран като титуляр на животновъден обект. Твърди се, че ветеринарните медицински свидетелства /ВМС/ за придвижване на патици към и от обекта, са на името на *** ООД, „като обикновено с едно ветеринарно медицинско свидетелство се приемат или предават патици на или от няколко дружества, които са имали договори за наем през 2015г.“. На името на *** ООД има и договор за ветеринарно-медицинско обслужване на обекта, като *** ЕООД няма как да разполага с ВМС, издадени на друго лице, както и да има договор за ветеринарно-медицинско обслужване, защото не е титуляр на обекта. Заявено е, че помещенията, в които ще се извършва инвестицията, се намират в същия поземлен имот, но не са част от ЖО на *** ООД, като за тях кандидатът има вписан договор за наем със собственика на имота и в тези помещения не са отглеждани патици. Твърди се, че това е показано по време на проверка на място от служители на ДФЗ, съответно е представена и скица на имота. ЗВМД не съдържа забрана едно дружество да отглежда животни в чужд животновъден обект, независимо от правната форма, посредством която става това /в случая с договор за наем/. Така и според Наредба № 3/29.01.1999г., земеделският стопанин не е длъжен да има регистриран животновъден обект на свое име, за да се регистрира като земеделски стопанин. Земеделският стопанин може да закупува патици за отглеждане и фуражи от който и да е доставчик, както и да ги продава на други лица, по собствена преценка. Не е длъжен и да има договори за покупко-продажба на патици, тъй като има фактури и приемо-предавателни протоколи.

Като неправилно е квалифицирано твърдението на административния орган за съмнения за „изкуствено създадени условия“. Счита се, че съмнението за изкуствено създадени условия не е основание за отказ, а за допълнителни проверки преди извършване на плащанията. С позоваване на чл.43 ал.3 от Наредбата за извършване на допълнителни проверки за наличие на изкуствено създадени условия, преди да бъде изплатена финансовата помощ по договора, е изтъкнато, че проверки се правят при вече сключен договор с кандидата, каквито са и нормите на чл.58 и сл. от регламент 1306/13 /§1 т.13 от ДР на наредбата вр. с чл.60 от Регламент № 1306/2013/. Разпоредбата на чл.60 от регламента не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а според същата следва да не се дава предимство на такъв проект, а същия да бъде разгледан при равни други условия с други проекти в областта, в която се кандидатства. Отрича се извода на административния орган за изкуствено създадени условия по см. на чл.11 от наредба № 9/21.03.2015г., основан на : наличие на идентични проекти от трима кандидати, които са отглеждали патици в един и същ животновъден обект; кандидатите имат сключени договори за извършване на консултантски услуги с едно и също дружество, както и доставчик на технологично оборудване. В тази вр. е посочено, че предвид факта, че проектите на кандидатите са за една и съща дейност /угояване на патици/, в еднакви или подобни халета, „е нормално проектите да бъдат идентични или със сходно или еднакво оборудване“. Твърди се, че *** ЕООД не е свързано лице по см. на ЗМСП с другите две дружество – кандидати, посочени в заповедта. Не е свързано и с *** ООД, с оферентите и със собственика на имота, където ще се извърши инвестицията. Поискана е отмяна на заповедта.

В писмени бележки, представени преди съдебно заседание с ход по същество, адв.З. поддържа заявените в жалбата доводи за липса на мотиви относно правното основание на отказа и противоречие с материалноправни разпоредби, съгл. чл.146 т.4 АПК, като в молба от 29.01.2020г. /л.1456, т.5/ е заявено искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по представен списък /л.1457/. Отричат се твърденията на административния орган за това, че оспорващото дружество не отговаря на задължителните условия за допустимост за подпомагане на кандидатите по подмярка 4.1, тъй като няма регистриран животновъден обект на свое име /с арг. от чл.137 ал.1, ал.6 и ал.8 ЗВМД; §1 т.36 ДР ЗВМД; чл.13, чл.13б ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖ/; §1 т.28 ДР ЗЖ/. Твърди се, че на регистрация подлежи не съответно лице или земеделска дейност, а животновъден обект, в който се извършва дейността, като регистрация може да бъде инициирана както от собственика, така и от ползвателя, като същата се отнася за обекта безсрочно. В случая доказателствата по делото и съдебната експертиза еднозначно сочат, че дейността на *** ЕООД, за която е подадено заявление за подпомагане, е извършена в регистриран ЖО /регистрация на един и същи животновъден обект не би могла да бъде извършена от различни лица за една и съща дейност, в един и същи период/. Поради това се счита за неправилно приетото, че дружеството не отговаря на чл.26 от Наредба № 9/21.03.2015г. Според заключенията по ССч.Е /неоспорени/, *** ЕООД е закупило на 19.05.2015г. – 450 патици от *** ООД и фактурата е осчетоводена в двете дружества. Всички счетоводни записвания са коректни, поради което е направено позоваване на чл.55 ТЗ – счетоводните записвания могат да бъдат доказателство за изпълнение на сключените търговски сделки, както и за тяхното фактическо изпълнение. Заявено е, че не следва да бъде кредитирано заключението по СВм.Е на д-р В.Т., тъй като не е компетентно и е необосновано. Следва да бъде съобразено заключението на СВм.Е на д-р М.Д.. Твърди с, че придвижването на патета до ЖО и последващото им предаване, без да се извършва преместване на патетата извън обекта, е при спазване на всички законови изисквания на ЗВМД. Посочено е, че по делото са представени ветеринарно-медицински свидетелства /ВМС/ за придвижване на патици към и от обекта на името на *** ООД. Ветеринарномедицински свидетелства се издават от официален ветеринарен доктор, само при придвижване на животни в страната, но не и в случаите, когато животните не напускат обекта“ - чл.10 ал.1 от Наредба № 61/09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните. Управителят на *** ООД предава патетата на управителя на *** ЕООД с приемо-предавателен протокол. След получаването им, *** ги отглежда в хале, намиращо се в ЖО на „възложителя“, като патетата никога не напускат обекта, докато не станат за угояване. В тази насока са свидетелските показания, които следва да бъдат кредитирани от съда като обективни и безпристрастни. Предвид изложеното се счита за неправилно приетото – дейността по отглеждане и угояване на патици от жалбоподателя – не е извършена съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минималния СПО – не отговаря на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.

Жалбоподателят се позовава на чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9/21.03.2015г., §1 т.13 от ДР на наредбата, чл.60 от Регламент ЕО 1306/2013г. и Решение на СЕС от 12.09.2013г. по дело С-142/12 вр. с тълкуването на чл.4 §8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011г. за предоставяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедурата за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Необходимо е да бъде изследван субективният и обективният елемент и доказване намерение за получаване на облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Счита се, че административният орган не е посочил нито едно обстоятелство, поставящо кандидата и/или проектното предложение извън пределите и допустимостта на подпомагането по см. на чл.4 и чл.5 от Наредба № 9/21.03.2015г. и изводът за наличие на „изкуствено създадени условия“ е в противоречие със събраните доказателства в административното производство.

- Ответникът Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” се представлява от адв.Г.С. и оспорва жалбата. Счита я за неоснователна – събраните доказателства по делото доказват наличие на предпоставките за издаване на оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение и направените разноски по делото.

По същество писмено са изложени следните доводи за неоснователност на жалбата : Оспореният административен акт е издаден в установената от закона форма и от компетентен орган /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители – ЗПЗП; §1 т.13 ДР ЗПЗП; чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 ЗПЗП/. Заповедта съдържа фактически основания и са установени относимите факти, подробно изложени на стр.1, 2, 3, 4 и 5 от административния акт – „Фактически основания/мотиви за отказа“. Посочени са проверените документи и са изложени възприетите правни основания за пълен отказ. Правните основания са изрично отразени в заповедта /стр.1 и 5/, като : – жалбоподателят не отговаря на критериите за допустимост по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9/21.03.2015г., доколкото не разполага с регистриран животновъден обект на свое име, в който би могъл да отглежда патици през 2014г., вкл. е посочено правното основание за несъответствие с изискванията към кандидатите – чл.39 ал.1 пр.1-во, т.1 и т.2 от Наредба № 9/2015г. ; - жалбоподателят, заедно с дружества, кандидати по същата подмярка /*** ЕООД и Ник Фуд БГ ЕООД/, е създал изкуствено условията, необходими за получаване на финансовата помощ, по см. на чл.11 от Наредба № 9/2015г., тъй като умишлено са координирали своята дейност – оборудване на ферма за отглеждане на патици, като са се опитали с оглед лимита на финансовите средства по подмярка 4.1, посочен в чл.15 ал.2 от Наредба № 9/2015г., който не може да бъде надвишаван, да разделят един проект на привидно три по-малки, всеки от които да е в рамките на допустимото финансово подпомагане, с цел да получат по-високо индивидуално подпомагане. Административният орган е съобразил правилата на административната фаза и в хода на производството е извършил допълнително събиране на доказателства – проверка на място, за установяване съответствието на заявените данни с фактическото положение, както и за установяване на други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане – резултатите са документирани в докладна записка 05-2-162/92 от 25.04.2016г.

По отношение съответствие с материалноправните норми е заявено, че критериите за допустимост се съдържат в чл.8 ал.1 от Наредба № 9/2015г. и заявлението е подадено на 04.06.2015г. В приложената към него анкетна карта не е посочен животновъден обект, в който е извършвана земеделската дейност – отглеждане на патици, от която се твърди, че са реализирани декларираните приходи. Към дата на заявлението оспорващото дружество не е имало животновъден обект, което обстоятелство не се оспорва и в хода на съдебното производство. За твърдението – отглеждане на патици, е представен договор за наем на едно хале в ЖО на *** ООД, фактури за покупка на патета и приемо-предавателни протоколи за получаването им. Изтъкнато е, че договорът за наем не е вписан съгласно изискванията на закона, поради което няма достоверна дата и следователно, не доказва категорично наемането на обект, в който жалбоподателят е отглеждал патици. Освен това, според фактура 1-425 от 19.05.2015г., *** ЕООД е закупил 450 бр. патета от *** ООД, които са продадени следващия месец на *** ООД – фактура 1/30.06.2015г. В тази вр., не са представени други документи за доказване твърдението, че реално е извършвана земеделска дейност – отглеждане на 450 патета /патици/ - напр. договор с ветеринарен лекар, осъществяващ задължителен ветеринарен контрол по ЗВМД; наличие на персонал за отглеждане на животните и документи, необходими за изискванията към отглеждането на този вид птици. Представителят на ответника счита, че реализираният приход от посочената сделка – единствен приход от дейността, не е от земеделска дейност, а от покупко-продажба. Счита се за правилно възприето от административния орган, че кандидата не отговаря на изискванията, тъй като същият няма регистриран ЖО към дата на кандидатстване. С позоваване на чл.13 ал.5 от Закона за животновъдството - ЗЖ /понятието „ферма“/ и чл.13 ал.3 с.з., се поддържа, че ЖО подрежат на регистрация по чл.137 ЗМВД, която норма задължава собствениците и ползвателите. Чрез регистрация на ЖО на името на неговия собственик или ползвател се гарантира официалния държавен контрол върху дейността, свързана с отглеждането на животни и няма да има съмнение относно идентификацията на земеделския производител. Без правно значение е, че ЗПЗП не изисква регистриране на ЖО, тъй като изискването е въведено със специалния закон – ЗВМД. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата е установеното по отношение заявленията и на кандидатите *** ООД и Ник Фууд ЕООД – те също с договори за наем целят да докажат извършване на земеделска дейност – отглеждане на патици в същия ЖО. В тази вр. е цитирана нормата на чл.13б ал.4 ЗЖ : „селскостопанска дейност в една ферма се извършва от едно лице“. В реда на изложеното е позоваването и на чл.26 от Наредба № 9/2015г. вр. с чл.137 ЗВМД. Ответникът е посочил и съдебна практика, по въпроса за липсата на ЖО и последиците от това – недопустимо подпомагане. Според адв.С., посредством приетите по делото СВм.Е е доказано, че жалбоподателят не е отглеждал патета и патици при спазване на нормативните изисквания и обичайни практики, а е създал документи и „организирал“ дейност с цел – формално наличие на основания за финансиране. Описани са установени от експертите факти в подкрепа на изразеното становище, вкл. след подаване на заявлението за подпомагане от страна на жалбоподателя – в ЖО на *** ООД вече няма никакви животни; не са налице регистри на животните, вкл. на умрелите; не са назначени лица за отглеждане на патетата; налице са недопустими разминавания между фактури и приемо-предавателни протоколи; разминаване по отношение фуража за изхранване и др. Счита се, че повторната СВм.Е не е опровергала първата, а е засилила съмненията относно практиките при жалбоподателя.Освен това повторната СВм.Е е извършена не с оглед в обекта, а въз основа на разговори със собственика на фирмата и адвокатите му.

По отношение изкуствено създадените условия се твърди, че административният орган е установил по несъмнен начин от обективна и субективна страна, че кандидатът, заедно с *** ООД и *** ЕООД – са създали изкуствено условия, необходими за получаване на финансирането, за което кандидатът е подал заявление. Посочени са §1 т.13 ДР на Наредба № 9/2015г. и целите на мярката /повишаване на конкурентноспособността, подобряване на условията в земеделските стопанства, насърчаване сътрудничеството между земеделските стопани/, с твърдение, че в случая доказателствата по делото водят до извод за наличие на обективни и субективни елементи по см. на Решение по дело С -432/2012г. на СЕС, в което е дадено тълкувание на „изкуствено създадени условия“. Анализът на проектните предложения на *** ЕООД, *** ООД и *** ЕООД установява наличие на изкуствени условия по см. на чл.11 ал.1 от Наредба № 9/2015г. – основание за прилагане на чл.39 ал.1 т.2 от същата наредба – налице са индиции за един общ проект, предмет на заявленията за подпомагане на трите дружества, проектът е разделен на три по-малки проекта с цел – получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който не може да бъде надвишаван ако проектът е един.  Изтъкнато е, че жалбоподателят не е оспорил установените обстоятелства, обосновали извода на административния орган – посочени са отразените в заповедта съвпадения и установени факти, доказващи изкуствено създадени условия, а не съмнение /с позоваване на Решение № 10539/2014г. по адм.д.№ 2506/2014г. на ВАС/. Изкуственото създаване на условия представлява самостоятелно основание за пълен отказ от финансиране. В случая отказът съответства изцяло на целта на закона, тъй като е основан на липса на реален земеделски стопанин, опитващ се да „създаде“ по документи мним такъв – само за целите на финансирането.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Оспорената заповед е обжалвана пред Министъра на земеделието, храните и горите чрез ДФЗ с вх.номер 01-2600/4157+1 от 30.08.2018г. /л.382, т.2; л.1161, т.5/. Заповедта е изпратена до *** ЕООД от ДФЗ с изх. номер 01-2600/4157, л.1169, т.5. С уведомление изх.№ 01-2600/4157/01.10.2018г, ДФЗ изпраща жалбата на *** ЕООД на Заместник министъра на земеделието, храните и горите /л.1158/, като жалбата с уведомлението и преписката са постъпили в министерството на 02.10.2018г. Със Заповед № РД-20-388/30.10.2018г. жалбата на *** ЕООД е оставена без уважение /л.391 и сл./. Не бяха представени доказателства за съобщаване на оспорената заповед /том 1 и том 2, л.375 и сл./ и на заповедта на министъра, като жалбата до АС – Пловдив е подадена чрез ДФЗ от 23.10.2018г. При тези данни, 14-дн. срок за произнасяне на министъра изтича на 16.10.2018г. и считано от 17.10.2018г. тече срок за оспорване на заповедта по административен ред. Жалбата е подадена на 23.10.2018г., в срок от адресат на неблагоприятен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Допустима е за разглеждане по основателност.

2. Обжалваната заповед е издадена и подписана от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” /л.13 и сл./. Авторство не е оспорено и не е налице хипотеза на заместване. Административният акт е издаден от компетентен орган - чл.42 ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. вр. с чл.20а ал.1 и ал.2 т.2, чл.11а от ЗПЗП вр. §1 т.13 ДР ЗПЗП и чл.39 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.

2.1. Фактически основания за отказа да бъде финансирано заявление за подпомагане на кандидата с ИД № на проекта 16/04/1/0/02647, на стойност 2 933 745,00лв., съгл. установените от регламент /ЕО/ № 809/2014 общи принципи за контрол :

А / Заявлението за подпомагане е подадено на 04.06.2015г. /л.17-33/, като предметът на инвестицията по проект е „Оборудване на ферма за отглеждане на патици-мюлари“ и включва разходи за закупуване на оборудване за угояване на патици на обща стойност на заявените инвестиционни разходи в размер на 2 933 745лв. без ДДС.

- В декларацията за изчисляване на минималния стандартен производствен обем /СПО, л.35 и сл./ на стопанството към дата на подаване на заявлението, е декларирано, че за определяне на минималния СПО на стопанството за текущата спрямо подаване на заявлението, заявителят отглежда 450 бр. патици. В анкетната карта също са отразени 450 патици, с приложен опис, заверен от официален ветеринарен лекар от 20.05.2015г. за регистрационен номер на обекта : 4137-0362 на земеделски производител *** ЕООД /л.74 - 85/. Прието е за установено, че *** ЕООД не разполага с регистриран животновъден обект на свое име, в който би могло да отгледа и реализира патици през календарната 2014г., а отглежда патици в животновъден обект /ЖО/ № 4137-0362 на основата на договор за наем от 19.05.2015г. с титуляр на обекта – *** ООД.

- За изясняване на данните за СПО на стопанството в хода на административната процедура е назначена проверка на място с цел – установяване на декларирания брой животни, формиращи СПО на стопанството, декларирани при подаване на заявлението. Към момента на проверката на място било констатирано, че има ЖО, който не функционира и не е регистриран на името на кандидата за подпомагане. Освен това – няма наличие на животни, тъй като същите по документи били предадени на 07.03.2016г. При проверката на място били проверени документи за отглеждане на патици за периода 2014-2016г. : фактури за закупуване на патици и фураж, ведно с приемо-предавателни протоколи /ППП/, както и фактури за предаване на патици на *** ООД и ППП. Договор за изкупуване на животни не е имало, както и не е имало ветеринарно медицински свидетелства за движение на животните. Доставчик на патиците на *** ЕООД е *** ООД, който е и наемодател на ЖО.

- Във вр. с представената от кандидата документация било констатирано следното : - ЖО № 4137-0362, в който се твърди да са отглеждани патици е собственост на *** ООД; *** ЕООД и *** ЕООД – кандидати по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 също не разполагат с регистрирани ЖО и за доказване минимален СПО, също посочили, че отглеждат патици в ЖО 4137-0362; *** ЕООД според представени документи отглежда патици в част от същия ЖО – по договор за наем от 20.05.2015г. - Собственик на имота, където е регистриран ЖО, е Локал Асетс Мениджмънт енд рисорис АД;

- При тези данни са направени изводи за противоречие с чл.137 ал.1 ЗВМД относно дейността, тъй като собствениците или ползвателите на ЖО подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ с приложения, сред които документ за ползване на обекта и копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ЩЕ се отглеждат в обекта. Изискването за регистрация на ЖО на името на кандидата е обвързано с нормата на чл.13 ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖ/, съгл. която ЖО, в които се отглеждат животни с цел – добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 ЗВМД. Кандидатът е заявил осъществяване на животновъдна дейност по отглеждане, угояване на патки, което води до необходимост от собствена регистрация на животновъдния си обект. В случая *** ЕООД няма регистрация на ЖО по чл.137 ЗВМД, поради което е направен извод, че дейността  по отглеждане и угояване на патици – не е извършвана от дружеството съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минималния СПО на земеделското му стопанство. Поради посоченото е прието, че заявлението за подпомагане не отговаря на изискването за допустимост за подпомагане – чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9. Преценено е, че са представени единствено изискващи се документи по чл.8 ал.1 т.3 от Наредба № 9 с цел – формално съответствие с нормативните изисквания, но извършваната дейност по отглеждане на чужди животни в чужд и нерегистриран на негово име ЖО, не удовлетворяват изискването на наредбата  за наличие на собствено на кандидатите земеделско стопанство. В тази вр. е посочено и, че съгл. чл.13б ал.4 ЗЖ – селскостопанската дейност в една ферма се извършва само от едно лице. В ЖО – собственост на *** ООД селскостопанска дейност извършват повече от едно лице, в противоречие с цитираната норма.

Неблагоприятната констатация е обвързана с чл.26 от Наредба № 9/21.03.2015г. /наредбата/, изискваща за дейности, за които е необходимо да има лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността съгласно българското законодателства, да се представят съответните лицензи, разрешения и/или документ за регистрация – за да може да бъдат подпомагани. Тоест, не е удовлетворено и изискването за допустимост по см. на чл.26 от наредбата.

Б / При административни и контролни проверки в съответствие с утвърдената процедура за работа по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, за заявленията на *** ЕООД – 16/04/1/0/02647, *** ЕООД – 02/04/1/0/02475 и *** ЕООД – 16/04/1/0/02308, е прието за установено, че са налице изкуствено създадени условия по см. на чл.11 вр. с §1 т.13 ДР на Наредба № 9/2015г.  вр. с чл.60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съгл. който – без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на законодателството. Изводът е основан на следните факти и обстоятелства :

- Инвестиционните намерения на трите дружества-кандидати за подпомагане, са сходни и включват разходи за закупуване на оборудване за отглеждане на патици „Мюлар“. Бизнес-плановете на кандидатите съдържат една и съща информация, обосновки, еднакви продажни цени на готовата продукция, идентични видове разходи при образуване на себестойността и др.

- Кандидатите имат сключени договори за консултантски услуги за подготовка и управление на заявленията за подпомагане с едно и също лице – Агенция Мая ЕООД /л.93 и сл.;    ;

- Оференти, представили конкурентни оферти за същите разходи и по трите заявления са Ераком ООД и Ват Къмпани ЛТД ЕООД /л.113 и сл.

- В заявленията за подпомагане на Ник Фуд БГ ЕООД и *** ЕООД, за доставчик на оборудването е избрано *** ЕООД, а в заявлението на *** ЕООД – същото дружество е контраоферент, като избраният доставчик на *** ЕООД е контраоферент при Ник Фуд БГ ЕООД. В заявленията на *** ЕООД и на *** ЕООД са представени оферти от Технофууд ООД, в което съдружник е П.Г. – едноличен собственик на капитала на Ник фуд БГ ЕООД. Оферентът в заявленията на Ник Фуд БГ ЕООД и *** ЕООД – Фюнекс ЕООД е с почти 100 % дялово участие, собственик на *** ООД, на което дружество кандидатите продават патета по представени фактури за продажба на патици и ППП /л.107 и сл.

- Кандидатите са представили договори за наем с *** ООД за временно възмездно ползване на помещения в обект Маноле-3. *** ООД доставяло патиците за угояване на тримата кандидати.

Направен е извод за ползване на една и съща схема по трите заявления за подпомагане – за доказване съответствие с изискванията за минимален размер на СПО. Представените документи от трите дружества формално съответстват на изискването по чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 9.

- Собственик на ЖО е Локал Асетс Мениджмънт енд рисорис АД, който го отдава под наем на *** ООД, което дружество разполага с регистрация по чл.137 ЗВМД, и което преотдава отделни халета от обекта на тримата кандидати, които не разполагат с регистриран на свое име ЖО. Първоначално дружествата представили договор за наем със собственика на имота от 20.05.2015г. за срок от 7 години /л.90 и сл. – вписан, наети са четири халета/, а в последствие – при посещение на място – договор с Бизенспарк Маноле ООД от 19.05.2015г., л.256, т.2. До 13.11.2014г. Локал Асетс Мениджмънт енд рисорис АД е съдружник в *** ООД, след което продава дружествените си дялове на Еникак ЕООД. Капитала на Еникак ЕООД е собственост на Д.Д. – управител на *** ЕООД.

Според административният орган описаните факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на индиция /улика/ за един общ проект, разделен на няколко по-малки, с цел – получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита от предоставените финансови средства от бюджета на ЕС. Установените обективни данни сочат връзки от лично, икономическо, фактическо и географско естество между заявленията за подпомагане подадени от тримата кандидати. В реда на изложеното, не е открита логическа опора и оправдана от икономическа гледна точка относно предприетата схема за извършване на твърдяната от кандидатите „земеделска дейност“ – *** ООД, което по договор с *** ООД приема за отглеждане еднодневни птици, разполагайки със собствен ЖО, да предоставя за угояване животните на трите дружества, на които е отдало под наем части от животновъдния си обект, доставяйки им и фураж за изхранване, срещу заплащане на цена за извършената услуга по угояване на животните и задължение за предаване на угоените животни директно на собственика им в същия животновъден обект, където първоначално са доставени на *** ООД. Описаната схема обосновава извод за формално и изкуствено създаване на условия за получаване на помощта по подмярката, представяйки извършваната от трите дружества дейност като самостоятелна, реална земеделска дейност. Тъй като установените отношения са нетипични за несвързани помежду си и независими един от друг икономически субекти, е прието, че между трите дружества и свързаните с тях дружества или само съпричастни такива, е налице умишлена координация за разделяне на един общ инвестиционен проект на три отделни по-малки, за всеки от които е заявен индивидуален размер на финансова помощ, в противоречие с максималните размери на финансова помощ по подмярката, посочени в чл.15 ал.2 и ал.9 от Наредба № 9. В случая кандидатите представят три отделни проекта, които само формално отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане и по-конкретно : - формално независими по см. на ЗМСП предприятия, поради което по отношение на трите заявления за подпомагане не би намерила приложение разпоредбата на чл.15 ал.9 от Наредба № 9; - формално представяне на изискуемите документи по чл.8 ал.2 т.3 от наредбата, доказващи изискването за наличие на минимален икономически размер на стопанството, ведно с надлежно оформени за целите на кандидатстването счетоводни документи, доказващи реализирането само на една единствена партида животни – достатъчна, за да обоснова съответствие с изискването за минимален размер на финансова помощ по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9; - формално разполагащи с документи за ползване на имота, в който се твърди , че е извършвана земеделска дейност и в който ще се извършва инвестицията, без да разполагат с регистрация на този обект на собствено име, когато в действителност лицето, което ще се възползва от икономическите облаги от предоставеното финансиране, ще се яви собственика или реалния ползвател на ЖО. Тоест, със създадените изкуствени условия за получаване на помощта по подмярката, кандидатите целят осигуряване на неследващо им се предимство пред останалите, получавайки финансова помощ в максимален размер, несъответстващ на въведените тавани на помощта и в противоречие с целите от прилагането на подмярката, тъй като финансирането на техните проекти няма да доведе до подобряване на дейността на реални, действащи земеделски стопанства чрез постигане на една или няколко от изброените в чл.4 резултати. Предвид изложеното, е прието, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическия състав по чл.11 от Наредба № 9.

2.2. Правни основания : чл.39 ал.1 пр.1, т.1 и т.2 вр. с чл.8 ал.1 т.2, чл.11 ал.1, чл.15 ал.2 и чл.26 от Наредба № 9/21.03.2015г.

2.3. Според данни от преписката, на 12.01.2016г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на конкретни документи към приложената проектна документация, л.180 и сл. Със Заповед № 03-РД/3496/23.12.2016г. /л.179 и сл./, обработката на заявлението за подпомагане на *** ЕООД е спряна. По отношение спирането, е налице докладна записка на Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ до Изпълнителния директор на ДФЗ от 22.12.2016г. /л.315 и сл., т.2/, в която са обобщени данните от документална проверка и проверка на място. С доклад от 10.07.2017г., е предложено обработката на заявлението да продължи /л.317 и сл. – л.331, т.2/ и е предложено издаване на пълен отказ /л.336/ с аргументи от събраните доказателства при проверка на място и проверка на документацията към заявлението и допълнително приложените от кандидата документи. Заповедта от 23.12.2016г. за спиране на обработката на заявлението е била обжалвана и отменена с Определение на ВАС № 6328/15.05.2018г. по адм.д.№ 5635/2018г., л.362 и сл., т.2. Със заповед от 30.03.2018г. е продължена обработката на заявлението на *** ЕООД, л.354, т.2. С докладна записка от 09.08.2018г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ предложил на изпълнителния директор да откаже подпомагане по заявлението – в цялост, л. 368 и сл.

 На 31.03.2016г. в ДФЗ постъпила Докладна записка /л.231, т.2/ относно необходимост от извършване на проверка на място на кандидатите *** ЕООД, Ник Фуд БГ ЕООД, *** ЕООД във вр. с подадените от тях заявления за подпомагане по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от ПРСР 2014-2020г. Със Заповед № 308419/20.04.2016г. на Началник отдел на РТИ – П.М.  е наредено да бъде извършена проверка на място от С.Н. и от А.К., с гл.експерт И.И., за период от 20.04.2016г. до 05.05.2016г., по заявлението на *** ЕООД, УРН 650924, л.240, 241, т.2. С вх.номер от 04.05.2016г. в ДФЗ са представени резултатите от извършена проверка на място по заявлението на *** ЕООД /л.233 и сл., т.2/. В докладна записка от П.М. – началник отдел РТИ – Пловдив до директора на ДФЗ /л.237, т.2/ относно проверката на място, е посочено, че на 21.04.2016г. и на 22.04.2016г. е извършена проверка на място в с.Маноле и е установено, че към момента на проверката има животновъден обект, който не функционира и не е регистриран на името на кандидата. Няма наличие на животни, тъй като последните по документи са продадени на 07.03.2016г. Кандидатът има две партиди, отразени в Контролен лист от проверка /л.242 и сл./ : първа партида зарежда на 19.05.2015г. и продава на 30.06.2015г. /450 бр./; втора партида е заредена на 10.12.2015г. и продадена на 07.03.2016г. /400бр./. Представено било обяснение за технологията на отглеждане и за изисканите, но непредставени документи. Контролният лист е подписан от управителя на *** ЕООД без забележки, л.247. В документа са описани установените факти от проверка на място – описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. В писменото обяснение на управителя /л.248/ е заявено, че до момента - 22.04.2016г., в животновъдния обект са отгледани две партиди патици – за около 80 дни е отглеждането им и са предадени на посочените дати. Ветеринарно медицински документ за транспорт на патици няма, тъй като патиците се закупуват от титуляра на обекта – в самия обект, съответно няма движение на животни  извън обекта, поради което има само ППП. При продажбата им също няма преместване. При проверката няма животни, защото се зареждали до 28.02. – след това ставало горещо и не им е сезон, както и няма климатична система.

Представените документи при проверката са по опис – л.250, т.2. Всички те са обсъдени от административния орган в обстоятелствената част на заповедта, поради което оспореният акт е обоснован с данните от преписката, като при съпоставка с анкетната карта от 2015г. – декларирани 450бр. патици – л.80, в анкетната карта за 2016г. са декларирани 400бр., л.255. Както е посочено в заповедта, при проверката е представен договор с *** ООД, л.256 и сл. – наето е едно помещение в обект Свинеферма-Маноле 3, който обект е вписан в регистъра на животновъдните обекти с рег.№ 4137-0362 с удостоверение за регистрация на ЖО № 1203/03.07.2013г., за отглеждане и угояване на патици /л.257, т.2/. Договорът за наем е от 19.05.2015г. – от дата на издаване на фактурата за закупуване на патета от първата партида и не е вписан. В удостоверението за регистрация на ЖО от 03.07.2013г. е отразено, че се отглеждат 20 000бр. патици мюлари, като отговорно лице /собственик или ползвател/ е *** ООД, а капацитетът – 20 000бр – л.257. С ф-ра № 1000..415/19.05.2015г. жалбоподателят закупува 450бр. „патета“ от *** ООД, на стойност 1080лв., л.258. С ф-ра № 1…416/21.05.2015г. жалбоподателят закупува 450бр. „фураж за патета“ от *** ООД, 5400кг., на стойност 4017,60лв., л.259. Към фактурата от 19.05.2015г. е налице приемо-предавателен протокол, взаимно подписан, л.260 – за патици-мюлари. С ф-ра № 000..1/30.06.2015г. жалбоподателят продава 450бр. „патици“ на *** ООД, л.261. Към същата е налице ППП от 30.06.2015г., взаимно подписан с уточнение, че патиците са мюлари. С ф-ра № 1000..516/10.12.2015г. жалбоподателят закупува 400бр. „патета“ и 2200кг. фураж от *** ООД, на стойност 3 636лв., л.263. Към същата е налице ППП от 10.12.2015г., взаимно подписан и касае приемо-предаване, не на патета, а на патици-мюлари. С ф-ра № 0…2/07.03.2016г., *** ЕООД продава на *** ООД – 400бр. патици, като в ППП към фактурата патиците са мюлари.

С уведомително писмо от 26.04.2016г. /л.287/, *** ЕООД е осведомено за констатирани несъответствия при проверката на място и за възможност от забележки и възражения, независимо от подписан от управителя контролен лист от проверката – без забележки. Няма данни за възражение.

3. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата. Съобразява се, че съгл. чл.171 ал.3 АПК „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината“, а на основание чл.171 ал.1 АПК : „Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.“.

Представени и приети са преписките по заявленията на Ник Фуд БГ ЕООД и на *** ЕООД – за проверка на приетите за установени факти, от страна на ответника /л.407 и сл., т.2, т.3, т.4 – до1084/. Не са заявени оспорвания на документи от тези преписки, данните от които обосновават изводите на административния орган.

3.1. ССч.Е /л.1096 и сл., т.4/ : Потвърдено е издаването на фактури от *** ООД на *** ЕООД /№№ 100…415/19.05.2015г. – с предмет 450 патета; 1000…416/21.05.2015г. с предмет фураж за патета – 5 040кг.; 1000…516/10.12.2015г. – патета 400бр. и фураж за патета – 2200 кг./. Фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя по съответните сч.сметки – 313 Млади животни – патета, 302 – материали /за фуража/, 410 – доставчици. Фактурите са осчетоводени и при доставчика – с-ка 410 Клиенти, с-ка 701 Приходи от продажба на продукция, Кт с-ка 4532 – начислен ДДС на продажбите. *** ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 26.09.2016г. и трите фактури са отразени в дневник покупки. Фактурите са отразени в дневник продажби на доставчика. По фактура 1…416/21.05.2015г. е дължима сума от 3 733,60лв., което вземане е било прехвърлено от *** ЕООД с договор за продажба на вземане от 31.10.2016г. на *** ЕООД.

- В тази вр. се отбелязва се, че в заявленията за подпомагане на Ник Фуд БГ ЕООД и *** ЕООД, за доставчик на оборудването е избрано *** ЕООД.

През 2015г. *** ЕООД е отчело приходи от продажба на 450 бр. патици на *** ЕООД по ф-ра № 1/30.06.2015г. – по с-ка 701 Приходи от продажба на продукция. Извършените счетоводни записвания са коректни и в съответствие с предмета на доставките. Приети по делото са счетоводните документи, проверени от в.л. при изготвяне на ССч.Е / л.1101 и сл.; л.1351 /.

При изслушване на заключението в.л. поясни, че приход и плащане по фактура са различни от счетоводен аспект, като сч.с-ка 411 е разчетна и показва наличие на вземане по фактурата с получател *** ЕООД.

В допълнителна ССч.Е /л.1330 и сл./ е даден отговор на въпроса дали има извършени плащания по двете фактури, изд. от *** ЕООД – за ф-ра 1/30.06.2015г. е посочено, че за постъпилото плащане е представена аналитична ведомост за с-ка 411 Клиенти, подсметка *** ЕООД; за ф-ра № 2/07.03.2016г. е представена също аналитична ведомост, както и Споразумителен протокол от 31.12.2016г., с който страните се споразумели задължението по тази фактура – 4000лв., да бъде прихванато от задължението на *** ЕООД по договор за заем от 03.10.2016г. в размер на 97 100лв.

Във втора допълнителна ССч.Е е посочено, че му е предоставено извлечение от банкова сметка ***.10.-21.10.2016г., от която е видно, че на 03.10.2019г. е постъпила сума от 58100лв. с наредител Фюнекс ЕООД, като основанието е плащане за сметка на *** ООД по договор за заем; на 05.10.2019г. е постъпила сума от 39000лв. с наредител Аварел България ЕООД и основание – плащане за сметка на *** ООД по договор за заем. Преводите са намерили счетоводно отражение в счетоводството на *** и са отчетени получените суми по заем от *** ООД, като е отчетено и задължение по получения заем. Заемът е отразен, като кредитен оборот в размер на 98 100лв., установено при проверка на аналитична оборотна ведомост за 2016г., с-ка 151 получени дългосрочни кредити. Аналитичната оборотна ведомост е за дейността на дружеството.

- Тук се отбелязва, че оферент в заявленията на Ник Фуд БГ ЕООД и *** ЕООД е Фюнекс ЕООД - с почти 100 % дялово участие в *** ООД.

При изслушване на заключението бе уточнено, че е допусната техническа грешка – на стр.1 не е 2019г., а 2016г. Приети са проверените от в.л. счетоводни и др. документи, л.1377 и сл.

- С Договор за паричен заем от 03.10.2016г., *** ООД е предало на *** ЕООД сума от 100 000лв., за която е договорено да бъде предавана на части от деня на подписване на договора, по банков път.

ССч.Е се цени като компетентно изготвена с приложени специални знания. Фактическата установеност съответства на доказателствата по делото във вр. със счетоводното отчитане на посочените фактури и на допълнително приетите и неоспорени писмени доказателства.

3.2. Приет е заверен препис от договор за продажба на вземане от 31.10.2016г. /л.1308 и сл., т.5/ по отношение прехвърлено вземане от Биснеспарк Маноле ООД /цедент/ на *** ЕООД /цесионер/ - остатък от ф-ра № 416/21.05.2015г. Приет е и Споразумителен протокол от 31.12.2016г., с който страните се споразумели задължението по тази фактура – 4000лв., да бъде прихванато от задължението на *** ЕООД по договор за заем от 03.10.2016г. в размер на 97 100лв., л.1332, т.5.

3.3. СВм.Е /л.1320 и сл./ : Посочено е, че патиците от порода „Мюлар“ са хибриди – не дават поколение и са подходящи за угояване за месо и черен дроб. Патетата на възраст 1-2 седмици се отглеждат около 85 дни до достигане на средно живо тегло около 3,500 кг. при женските и 4,300кг. при мъжките екземпляри, след което са готови за интензивно угояване т.н. „огушване“ с продължителност 14-15дни. В стомаха на патиците със специални пистолети се вкарва варена и силно намазнена царевица и витамини по определена схема 2-3 пъти дневно за 15 дни. Процесът е принудителен поради което и при добра техника на оператора „гушар“ се отчита смъртност до 2%.

Във вр. с данните от преписката, в.л. е отразило : *** ЕООД не фигурира в регистъра за отглеждане и угояване на патици-мюлари при БАБХ и няма регистриран животновъден обект на свое име, съгл. чл.137 ЗВм.Д; няма договор с Официален ветеринарен лекар за профилактика и обслужване; от март 2016г. в ЖО № 4137-0362, с.Маноле – няма животни; *** ООД през 2014г. и 2015г. продава патета или патици-мюлари на Ник Фуд БГ ЕООД, *** ЕООД и *** ЕООД, без договори за изкупуване на животни и ветеринарномедицински свидетелства; няма данни за възраст и смъртност; няма дневник-регистър на извършените профилактични и лечебни дейности. Отчетена е разлика в наименованието – във фактурите от *** ООД – патета без възраст, а в приемо-предавателните протоколи – патици-мюлари.

Според в.л. документите по сделките са некоректни и отсъствието на задължителните ветеринарномедицински свидетелства не дават достоверна характеристика какво е било производството за периода 01.10.2015г. – 30.06.2016г.

За периода 01.01.2014г. до 19.05.2015г. жалбоподателя не отглежда патета и първият ден на зареждане е 19.05.2015г. Непосочената възраст на патетата във фактурите и посочените в приемо-предавателните протоколи към фактурите - патици-мюлари, са недопустими различия. Проверените документи не са обосновали извод за доказано движение на животни – както при покупката им от жалбоподателя, така и при продажбата им на *** ООД. Липсата на ветеринарномедицински документи за контрол и обслужване, както и „допуснатите грешки във фактури“, предполагат, че сделките са извършени документално, без реална стопанска дейност на *** ЕООД.

В.Л. се е позовало на чл.132 ал.1 т.8 ЗВм.Д относно задължението за водене на регистър на животните в ЖО, в който вписват новородени, заклани, умрели, продадени и придобити животни, какъвто жалбоподателят не притежава. *** ЕООД в качеството му на ползвател не е осъществявал периодичен ветеринарномедицински контрол върху стопанската дейност в ЖО. Посочена е и забраната по чл.101 ал.1 т.3 ЗВм.Д – за транспортиране на животни без ветеринарномедицински свидетелства.

При изслушване на заключението, в.л. уточни, че на стр.5 в т.1 е допусната техническа грешка – патетата не са 16 000, а 1600. Експертът отрече възможност придобити на 19.05.2015г. патета да са продадени като големи патици на 30.06.2015г. Изтъкна важността в несъответствието между наименованието във фактурите – патета и в приемо-предавателните протоколи към тях – патици-мюлари.

- Заключението бе оспорено по предвидения процесуален ред и бе допусната и назначена повторна СВм.Е /съдебно заседание от 19.09.2019г., л.1333 и сл., т.5/. Заключението се цени от съда, тъй като изводите на експерта произтичат от проверените доказателства и са приоритетно фактически, като правни изводи не се обсъждат и преценката на съда се основава на чл.202 ГПК.

Втората СВм.Е /л.1390 и сл./ е приета без оспорване : В.Л. е отразило номера и дати на фактури, с които *** ООД е закупувало малки патета, патета, еднодневни патета от различни доставчици – сред които *** ООД по фактура от 22.04.2016г., в периода 01.01.2015г. – 30.06.2016г. Посочени са и фактурите, с които *** ООД е продавало патета, вкл. фактурите към жалбоподателя. Обобщено, за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г. *** ООД е закупило 12 400 бр. еднодневни патета и 3000 бр. патици и са продадени 3000 бр. патета и 3 800 бр. патици.

Според данни от Констативен протокол за смъртност от 04.02.2016г., са констатирани 4000 бр. умрели птици при отглеждане и угояване на патици мюлари. От протокола не е ясно кога и от какво са умрели и на каква възраст са били, вкл. не е ясно от кои партиди са били умрелите птици. Констативният протокол е подписан само от управителя на ***, но не и от ветеринарния лекар д-р Й.Г. или друго лице от работещите във фермата /л.1411, т.5/. В тази вр., в.л. е заявило, че въз основа само на този протокол, не може да се изчисли смъртността по месеци.

Експертът е съпоставил количеството закупен фураж за всяка от партидите при *** ЕООД – първата партида от 450 патета е с 5 400 кг. фураж, а втората – с 400патета е с 2200кг. фураж. Първата партида са продадени на цена 13 лв. на брой, а втората – по 10лв. на брой. Изкупните цени довели до предположение на в.л. – „Предвид цената, на която са изкупени, най-вероятно тези патици не са гушени“. В тази вр. е посочено, че принципно кланиците фактурират след клането, въз основа на количество, качество на черния дроб и съответно месото.

За закупуването на птиците и фуража от *** без издаване на ВМС е посочено, че това е нормално поради липса на движение на животните извън регистрирания обект, но продажбите им задължително е следвало да бъдат придружавани с ВМС. И при двете партиди няма регистрирана смъртност, което е направило впечатление на в.л.

По отношение отглеждането на патици мюлари е посочено, че се извършва при определена технология : от 1-я до 15-тия ден патетата се отглеждат в помещения, наричани „майки“ с температура от 34-35градуса и до 24-25градуса. От 1-я до 30-тия ден патетата по схема се запойват с витамини, минерални добавки и профилактично с антибиотици. След 15-тия ден патетата започват да свикват с по-ниската температура. До към 8—тия ден трябва да достигнат живо тегло 3-3,5 кг., като за да достигнат това тегло, птиците изяждат между 14-16 кг. фураж – всяка. След като навършат 72-80 дни и достигнат тегло 3,3,5 кг., започва последния период – гушенето. То продължава 14-15 дни. Гушенето представлява насилствено хранене с помощта на помпи, с които се пълни гушата на птицата с варена царевица и определено количество мас. За огушването на една патица се необходими около 11 кг. царевица и около 5 кг. мас за 100 бр. патици. По делото не са налице конкретни данни относно спецификата и прилагане на описаната технология.

При изслушване на заключението, в.л. лице уточни, че се води регистър-тетрадка за смъртността във фермите и всеки ден се отбелязва колко животни са умрели и се правят данни за месец, за година. Не е нормално и не е възможно за двете партиди птици смъртността да е нулева. По принцип за изхранването на едно пате до възраст 70-80 дни, когато след това започва гушенето, обикновено се използват от 14 кг. до 16 кг. фураж и няма обяснение по 5,5 кг. фураж на едно пате да се падат за 13 дни. Експертът ясно заяви, че патиците не са гушени и се приема 8 % смъртност при птиците от първия ден до клането им.

- Адв. З. заяви при изслушване на втората СВм.Е, че *** ЕООД може да си вземе фураж и от друг доставчик, ако не му достига, но информация за друг доставчик на фураж не бе представена, за да бъде съпоставена с необходимите кг. за изхранване по описаната технология за отглеждане в периода до гушенето.

- Експертизата се приема като обективно изготвена с приложени специални знания. Потвърждават се на практика част от изводите на първата СВм.Е и в частност – поставена е под съмнение дейността по отглеждане на придобитите патета като патици-мюлари, освен което дори и в хипотеза на отглеждане и угояване на патици, които не са мюлари – отсъстват данни за прегледи от ветеринарен лекар, вкл. този, който е обслужвал *** ООД и липсата на данни за смъртност и в двете партиди е обективно невъзможна.

3.4. Свидетел /л.1363 и сл., т.5 – съдебно заседание от 24.10.2019г./ : Управителят на *** ООД – К.Ч.заяви, че знае за *** ЕООД от 2015г. На тази фирма предали патици за отглеждане един или два пъти. „Патиците ги представи фирмата, от която ги изкупуваме в базата, в халето“. Управителят на *** ЕООД бил с гледач и предавали фураж в момента с патетата. Като минели 50 или 60 дни за отглеждане, те се обаждали че са готови. Правили протоколи за приемането им обратно.

Патетата се получавали от доставчик, от който ги изкупували, с камион и имали ветеринарно-медицински разрешителни за превозване. Патетата не напускат животновъдния обект, затова няма ветеринарномедицински свидетелства впоследствие.

Същото лице е разпитано като свидетел по адм.д.№ 62/2019г., по което жалбоподател е *** ООД и предвид фактическите констатации в оспорената заповед, бе приет заверен препис на протокол от съдебно заседание, проведено на 23.10.2019г. /л.1375 и сл./. Св. Ч.е заявил, че на *** са предавани за „доотглеждане и отглеждане малки еднодневни патета, както и фураж“. След предаване на патетата с приемо-предавателни протоколи, *** надзирава всичко и лекуването на патетата. Свидетелят си е спомнил един от доставчиците на патета – ***. Фирмата, която докарва патетата имала ветеринарно медицински документи. Не помни дали през 2014-2016г. са отглеждани патета в хале на *** ООД от ***, но са извали хора от *** да отглеждат патета. Същевременно е посочил, че не може да каже дали е имало представители на ***. От 2016г. имали договор с д-р Й.Г. от гр.Раковски, а през 2014г. и 2015г. нямали договори и ползвали доктор от с.Труд.

- Свидетелят не уточни патета или патици са продадени на жалбоподателя, като данните за 50 или 60 дни отглеждане не съответстват на технологията за отглеждане и угояване на патици-мюлари. Дори при дейност – отглеждане и угояване на патици, свидетелят не упомена информация за медицинско лице през 2015г., като и за конкретно лице-гледач, които биха могли да бъдат разпитани като свидетели за уточняване на неясните факти и обстоятелства, произтичащи от документацията по доставки и отглеждане на птици.

3.5. В съдебното производство са приети по опис – писмени документи, проверени от втората СВм.Е, л.1401 и сл. ВМС за придвижване на животни / транспортиране на животни, са представени за доставчиците на *** ООД – от 24.11.2015г., от 08.12.2015г., от 06.12.2015г., от 13.05.2016г., от 22.04.2016г., 30.06.2016г.

- С основание представителят на ответника възрази за неотносимост на договор № 74 от 29.06.2016г. между *** ООД и д-р Й.Г. /л.1449 и сл./ - периодът на сключване на договора и анекса са извън периода от обхвата на спора.

4. Проверката за законосъобразност на заповедта обхваща правни и фактически основания за издаването й. Съобразява се, че мотивите на административния акт могат да предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната преписка, но не е допустимо допълване на фактически основания в съдебната фаза при оспорването му. Жалбоподателят поддържа грешки в преценката на фактите и приложението на закона от страна на административния орган.

При съдебно оспорване адресата на отказ дължи доказване на предпоставки за издаване на благоприятен акт. В случая събраните по делото доказателства не отричат истинността на фактите, установени в административна фаза по отношение данните от проверката на ДФЗ – РТИ /на място/ и от документалната проверка, нито ги разколебават до степен, която да обоснове отричане на доказателствената им стойност.

Оспорената заповед съдържа фактически и правни основания. Твърдението за неразграничаване дейността на жалбоподателя, въз основа на която декларира СПО - от дейността, предвидена в проектното предложение, не е основателно. В заповедта не е посочено, че *** ЕООД е отглеждало патици-мюлари, което касае предметът на инвестицията по проекта, а е възприето да са отглеждани патици за угояване. В случай, че административният орган бе обсъждал възможността за отглеждане на патици-мюлари, при съобразяване на данните от двете заключения по СВм.Е, тази дейност не би било обективно възможно да е осъществявана, дори и в регистриран животновъден обект на името на заявителя за подпомагане – отречена е възможността за спазен технологичен цикъл за отглеждане на мюлари, вкл. отсъстват доказателства за ползвана специфичната необходима техника за периодът на „огушване“. В заповедта ясно е посочено, че е приета дейност – отглеждане на патици, вкл. за угояване. Вярно е, че акцент е поставен на отсъствие на регистриран на името на кандидата животновъден обект, но позоваването на чл.137 ал.1 ЗВм.Д е обвързано с извод – дейността по отглеждане и угояване на патици не е извършвана  съобразно изискванията на ЗВМД и не може да обоснове доказването на минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство. Следователно, допустимост на кандидата и дейност /инвестиция/, за която се кандидатства за подпомагане, са разграничени от административния орган, като твърдението - кандидатът следва да има регистрация на животновъден обект /ЖО/ на свое име за дейностите по инвестицията, след като тя бъде извършена, не е аргументирано с норма от закон и/или приложима наредба. Административният орган не е оспорил възможност дейността, доказваща допустимост на кандидата да се осъществява в обект под наем, нито възможността инвестицията по проекта да е предвидена за други помещения, различни от помещението, в което е извършвана дейността, която следва да докаже допустимост на подпомагането.

Обратно на поддържаната теза - чл.137 ал.1 ЗВм.Д не е приложима разпоредба, поради отсъствие на такова изискване в ЗПЗП, правилно е съобразено в заповедта, че ЗВм.Д е специален закон, приложим във вр. с декларираната дейност. Ведно с това, чл.11 от цитираната наредба се намира в раздел II „Допустими кандидати” от глава Втора „Условия за предоставяне на финансова помощ”, поради което позоваването на чл.11 – приложима норма за преценката за допустимост, е правилно. Посоченото се отнася и за разпоредбата на чл.26 от наредбата, тъй като се намира в раздел IV „Изисквания към проектите” от глава Втора „Условия за предоставяне на финансова помощ”. Тоест, проверката за допустимост дължимо обхваща установяване на данни за действително осъществявана земеделска дейност, регулирана със специален закон, ведно със ЗПЗП. В тази вр. необходимо е да бъде отбелязано вр. с данните в анкетна карта за регистрация на земеделски производител, че с Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани се определят условията и редът за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7 ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /чл.1/. Според чл.2 от наредбата /изм. изцяло, бр. 79 от 2011г.; доп., бр. 31 от 2015г., в сила от 28.04.2015г./ - „Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони…”. Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин. В тази вр., съгл. чл.5 ал.2 от наредбата - Въз основа на вписването на земеделския стопанин /в регистъра/ се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта. Именно за декларираната от лицето дейност се издава и справката по см. на чл.5 ал.3 от наредбата - справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност, а според чл.5 ал.7 : „Регистрационната карта заедно с разпечатка или заверени от ОДЗ копия на анкетни карти с анкетни формуляри и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции.“. Все в тази вр. е и текста на чл.9 ал.1 и ал.2 : Длъжностните лица, които водят регистъра, въвеждат в него данните от анкетните карти и анкетните формуляри. Длъжностните лица по ал. 1 издават на земеделските стопани заверени копия от анкетните карти с анкетните формуляри или официални разпечатки от регистъра и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от тях дейност. Така в раздел III „Поддържане на регистъра“ – чл.13 ал.4 е посочено, че „С цел установяване верността на данните от регистъра областните дирекции „Земеделие" извършват проверки на място на регистрираните земеделски стопани по ред, определен с инструкция на министъра на земеделието и храните.“. Следователно, анкетната карта и регистрационната карта не се издават след проверка на място. За предвидената в наредбата проверка на място за установяване верността на данните от регистъра - данни няма.

Именно информацията, отразена от кандидата в анкетните карти е взета предвид при проверката на място от РТИ – Пловдив. Проверката е осъществена по реда на чл.37 ал.1 т.3 от Наредба № 9/21.03.2015г. без нарушения от страна на контролните органи – издадени са заповеди за определяне на конкретни длъжностни лица и е посочен времеви период, в който да бъде извършена.. Контролният лист е подписан от управителя на *** ЕООД без възражения и са представени писмени обяснения относно констатацията за отсъствие на птици в обекта. Контролният лист има доказателствена сила за съществуване и вида на обекта, вкл. за наличието или отсъствие на животни, както и за вид и съдържание на проверена документация. Същият обаче не е официален документ по см. на чл.179 ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК в частта, установяваща доставка и отглеждане на патици, за периода от приемането им в обекта и продаването им в последствие, тъй като те не са действия, извършени нито от, нито пред длъжностните лица, отразили фактически установявания от посещение на място в контролния лист, въз основа и на които е последвал неблагоприятен извод за кандидата. Осъществена дейност по отглеждане и угояване на патици се твърди от жалбоподателя, но твърденията не са достатъчни, а доказването им бе изцяло в тежест на адресата на административния акт. Доказването на производствения обем, изискуем според наредбата в съответен размер цели доказване възможността за осъществяване на избрания от кандидата проект, съобразно предходни негови инвестиции и др. Целта на мярката, по която се финансират проекти е именно – подпомагане извършването на избраната земеделска дейност. В случая при дейност, свързана с отглеждане на животни, е предвидено доказване на производствен обем не към конкретна дата, а за определен годишен период – „до 4 месеца“ за предходната година, което съответства на спецификата на доказване наличието на живи животни – образец от Декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството /р.IV „Следните видове животни, за които към анкетната карта съм приложил опис, заверен от официален ветеринарен лекар не по-рано от 4 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане и/или съм регистрирал в ИСАК:“ – ПЗР на Наредба № 9/2015г./. При проверката не са установени отглеждани животни, като Управителят на *** ЕООД е представил писмено обяснение за периода, в който е имало налични животни – според данните от покупните и продажните фактури за двете партиди патици, това са 19.05.2015г. – продажба на патици на 30.06.2015г. и 10.12.2015г. – продажба на патици през м.март.2016г. Опис е заверен само по отношение 450 бр. патета по фактурата от 19.05.2015г., за останалите 400бр. не е представен. При съпоставка с писмено заявеното от управителя относно сезон за отглеждане на патици /патета според покупните фактури/, следва извод за противоречие – от една страна се зареждали „до 28.02. – след това ставало горещо и не им е сезон, както и няма климатична система”, от друга – поддържа се покупка на 19.05.2015г., а от трета – според СВм.Е са необходими определени градуси за отглеждане на патетата, но управителят е декларирал, че няма климатична система. В тази вр., предвид, че фактическите установявания в контролния лист представляват огледен протокол в административното производство, същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. В случая неблагоприятните изводи от констатацията при проверка на място са обвързани с данните от документалната проверка, поради което в съдебното производство бяха налице процесуални възможности за доказване или опровергаване на констатациите. Произтичащата неяснота от фактурите и приемо-предавателните протоколи не бе преодоляна посредством приетите счетоводни документи и документите за покупка на патета от Бизнеспрак Маноле ООД. Според СВм.Е, дейност по отглеждане на патета – мюлари не би могло да е извършвана, а дейност по отглеждане и угояване на патици не бе доказано убедително да е извършвана – отсъстват доказателства за медицинско обслужване на птиците от ветеринарен лекар, както и регистър по см. на чл.132 ал.1 т.8 ЗВм.Д, който да удостовери факти и обстоятелства при отглеждането им / Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни : 8.  водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване; /. Извън това, както в приемо-предавателните протоколи към покупните фактури е отразено „патици-мюлари”, така и в Констативен протокол за смъртност от 04.02.2016г., са констатирани 4000 бр. умрели птици при отглеждане и угояване на патици мюлари – в хода на съдебното производство не бе доказано какви птици са били отглеждани – патета за угояване „мюлари” или патици. И в двете хипотези е била дължима извършената проверка за съответствие между декларираните данни и действително осъществената дейност. В тази вр., отсъствието на птици при проверката на място не е пряко неблагоприятно обстоятелство, предвид изложеното по-горе за спецификата на дейността по отглеждане на животни, но изводът от изходящата от жалбоподателя документация относно допустимост на кандидата изискваше представяне на доказателства за периодите, в които се твърди да е осъществена реално дейността. Преки доказателства в тази насока не са фактурите и приемо-предавателните протоколи, които си противоречат в описанието на предмет на стопанската операция и предмет на приемо-предаване, а доказателства за персонален субект, отглеждал патиците /патетата/, както и за медицинско обслужване, вкл. за храна – достатъчна за достигане на посочените от в.л. килограми.

Данните от преписката обосновават извод за проведена административна фаза в съответствие с правилата в Наредба № 9/21.03.2015г., като заповедта за спиране на обработка на заявлението е отменена и няма твърдения за поставени други възражения от *** ЕООД в хода на производството пред административния орган.

4.1. В заповедта са отразени проверените документи и констатираната неяснота в представените от *** ЕООД данни за удостоверяване твърдението за достигнат СПО посредством дейност – отглеждане на патици и угояването им, която неяснота обосновава приложеното правно основание - чл. 39 ал.1 пр.1, т.1 и т.2 от Наредба № 9/2015г. / „Заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на : 1. нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при проверките по чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 и 3; 2. несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази наредба от Наредба № 9/21.03.2015г…”/. Това правно основание е обвързано с чл.26 от Наредбата, както и с чл.8 ал.1 т.2 от същата.

Съгласно изискванията на чл. 8 ал. 1 т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015г., към датата на по даване на заявлението за подпомагане, минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство на кандидата трябва да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Изискването се доказва с: 1. регистрация на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или 2. документ за собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37в, ал. 4, 10 и 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която участва при изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или 3. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на наредбата по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване.

Тук отново се отбелязва, че според Наредба № 3/1999г., анкетната карта и регистрационната карта не се издават след проверка на място. За предвидената в тази наредба проверка на място данни няма, поради което твърдението за обективен факт – отглеждане на патици /450бр. през 2015г. и 400бр. до 07.03.2016г./, според регистрационната карта на земеделски производител, не следва да се приема за безсъмнено доказан посредством декларирани от ползвателя данни. В тази вр. е нормата на чл.11 от Наредба № 9/2015г., според която административният орган има право на проверки /на място и документални/, посредством които да се увери в достоверността на декларираните данни. Разпоредбата е в раздела за „допустими кандидати”, което означава, че проверките са установен способ във вр.и с чл.39 ал.1 пр.1 т.1 и т.2 от наредбата.

Според чл. 26 от Наредбата дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. Както бе посочено, разпоредбата е в раздел за изисквания към проектите и е вярно е, че за бъдещата инвестиция в четирите наети халета не е обективно възможно при подаване на заявлението да се представи регистрация за животновъден обект, но в случая нормата е посочена във вр. с проверката по допустимост – на дейността, която следва да докаже реално осъществена земеделска дейност в СПО. В хипотеза на неправилно прието основанието по чл.26 от наредбата - наличието на другите правни основания е достатъчно за квалифициране на оспорената заповед за законосъобразна.

Проверените две фактури и приемо-предавателни протоколи между *** ЕООД и *** ООД разкриват неяснота, която не бе преодоляна в съдебното производство. Предмет на стопанската операция, документиран в двете фактури е – патета. Фактурата от 21.05.2015г. е с предмет – фураж за патета. Според съдържанието на двата приемо-предавателни протокола е осъществено приемо-предаване на патици – мюлари. Приетите в съдебното производство фактури и ветеринарно-медицински документи по отношение придобиване на птиците от страна на *** се отнасят за патета. *** ООД по документи придобива патета от *** ООД и от друг доставчик, след което продава патета на *** ЕООД – по фактури, а по приемо-предавателни протоколи : патици-мюлари, което от своя страна продава патици на *** ООД.

Съобрази се, че като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство и липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни протоколи и други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описание, достатъчно за индивидуализирането й. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Спор за автентичност на подписи в приемо-предавателните протоколи не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти. Частните документи следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото, но следва да отразяват реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти. Поради това следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай липсват други данни, освен свидетелските показания, тъй като както бе посочено, доказателствата за придобитите птици от *** ООД, които би следвало да са продадени на *** ЕООД – сочат на патета, а не патици-мюлари. Свидетелят не внесе яснота по отношение дейността на *** ЕООД, тъй като отсъства конкретика в показанията му пред съда. Свидетелят е имал непосредствени възприятия само при приемо-предаване на птиците и показанията му не допринасят за жалбоподателовата теза – отглеждани са патици, посредством която дейност е доказан СПО за целите на кандидатстване по мярката за подпомагане. Както вече бе посочено, и в хипотеза на отглеждане на патици/ а не патици-мюлари с угояване на придобитите патета/ – не са представени безсъмнени доказателства, които да преодолеят неяснотата за осъществяваната селскостопанска дейност, възприета като основание за прилагане нормата на чл.39 ал.1 от Наредба № 9/2015г.

Според представената от жалбоподателя документация, и в двете хипотези – придобити и отглеждани патици, респект. патета – мюлари или патици-мюлари, не бе доказано твърдяната дейност да е осъществена в съответствие със специално приложимия закон – ЗВм.Д : Съгласно чл. 51 ЗВм.Д в приложимата редакция - Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137 в БАБХ. Разпоредбата на чл.137 ЗВм.Д е императивна - Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Към заявлението се прилагат: копие от документ за собственост или право на ползване на обекта; копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта.

Административният орган поддържа, че ползвателя – в случая наемателя *** ЕООД следва да има регистриран животновъден обект на свое име, която теза е отречена от жалбоподателя. От една страна според нормата на чл.137 ал.8 ЗВм.Д – „Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.”, което ориентира към регистрационен режим на конкретен обект, като в случая са налице множество подобекти за осъществяване на самостоятелна дейност от различни наематели. От друга страна, дори в случая да не е необходима регистрация на животновъден обект, не са изпълнени останалите изисквания на ЗВм.Д по отношение декларираната дейност, какъвто извод съдържа оспорената заповед.

По дефиницията на §. 1 т. 36 ДР ЗВм.Д - "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории - останалите изисквания на ЗВМД не е доказано да са изпълнени. Аргументи в полза на възприетата от административния орган теза са следните разпоредби : чл.13 ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖ/ - „Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност”, съответно съгл. §1 т.28 ДР ЗЖ - "Животновъдна ферма" е технически и икономически отделна стопанска единица, която има самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска. Следователно, самостоятелният подобект от регистрирания ЖО, попада в обхвата на дефиницията за животновъдна ферма, което води до извод за изискване на самостоятелна регистрация на отделния животновъден обект. В тази насока са и измененията в закона – чл.137в ал.2 вр. с чл.137 ал.9 т.3 ЗВм.Д : „При промяна в обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 3 /име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта;/ директорът на ОДБХ в 7-дневен срок от подаване на заявлението вписва промените в регистъра по чл. 137, ал. 6 и издава ново удостоверение за регистрация на обекта”. Тоест, безсрочността на регистрацията на животновъдния обект не е достатъчен аргумент за отричане необходимост от регистрация на животновъдния обект на името на ползвателя, когато представлява животновъдна ферма - технически и икономически отделна стопанска единица, която има самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска. Според § 1 т. 79а ДР ЗВм.Д /приложима за дейността през 2016г., до 07.03.2016г./, "ползвател" е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост. Като не е бил регистриран обекта на името на дружеството в качеството му на ползвател, не е било възможно и осъществяването на контрол върху стопанската му дейност по отглеждане на птици – който контрол би удостоверил факта на извършване на дейността с арг. от чл.137а ЗВм.Д в приложима редакция от 2013г. – „Ежегодно в срок до 1 ноември собствениците или ползвателите на обекти, регистрирани по реда на чл. 137, сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните и за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните.”. Тоест, и преди измененията в ЗВм.Д в сила от 19.02.2016г. /когато се въвежда и дефиниция за „ползвател” - §1 т.70а ЗВм.Д - всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост./ е съществувало изискване за ползвателите за сключване на договори с регистрирани ветеринарни лекари - за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните и за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните. Отсъствието на доказателства за изпълнение на разписаното задължение е неблагоприятно обстоятелство за жалбоподателя, тъй като договор с посочения в цитираната норма обхват, би било неоспоримо доказателства за реално осъществена дейност, вкл. с конкретна информация за дати на извършени профилактика и/или лечение и диагностика във вр. с мерките по държавната профилактична програма.

Дори регистрацията на ЖО на името на *** ООД да ползва наемателя *** ЕООД, отсъстват доказателства както за изпълнени изискванията на чл.13б ал.1, ал.2, ал.4 ЗЖ /”Собственик, който отглежда селскостопански животни в обект по чл. 13, ал. 5, трябва да има необходимата квалификация за това. Когато собственикът няма необходимата квалификация, е длъжен да сключи договор за изпълнение на задълженията по отглеждането на животните с лице, което притежава необходимата квалификация.; Лицата по ал. 1, които нямат специализирано селскостопанско образование, трябва да са преминали курс на квалификационно обучение и да са получили документ за професионална квалификация от обучаваща институция. Селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице./, така и за съобразени изискванията на чл.137а ал.1 ЗВм.Д. В периода на отглеждане на птиците не са представени и доказателства за ползване на ветеринарен лекар, който е ангажиран от Биснеспарк Маноле ООД във вр. със задълженията, произтичащи от регистрацията на ЖО. Задължението за осигуряване на профилактика, лечение и диагностика по болестите също е императивно, като в случая отсъстват доказателства за изпълнението му от страна на ползвателя – наемател *** ЕООД.

В съдебното производство не бе заявено от страна на жалбоподателя и не бяха представени доказателства за конкретно лице или лица, които са се грижили за отглеждане на патетата или патиците. Кандидатът за подпомагането не представи данни за технология на отглеждане на птиците – напр. кг. фураж на ден за една птица, вкл. за прилагане на мерки за профилактика; в хипотеза на угояване на мюлари – данни за специфичните средства за хранене в периода на т.нар. „огушване”. Освен това, дори при възприемане на поддържаното приемо-предаване на птиците в самия обект – без фактическото им транспортиране, при което не е необходим документ по см. на чл.139в ЗВМД, както и не е нарушена забраната, установена от чл.139 ЗВМД, то посочените изисквания са приложими за продажбата на птиците на *** ООД от *** ООД, според втората СВм.Е.

Двете заключения по СВм.Е обосновано аргументираха извод, произтекъл от съдържанието на изходящи от жалбоподателя писмени доказателства, съпоставени с обективни признаци – изисквания за отглеждане на патици, респект. угояване на патета-мюлари. Времевият порядък за угояване на мюлари обективно изключва възможността да са отглеждани и угояване патета, каквито са придобити от получателя по двете фактури – *** ЕООД, предвид информацията за престой на птиците в обекта – по данни от фактури за закупуване и фактури за продажба. Изискванията за отбелязване на смъртност на птиците не са спазени – според заключенията обективно не е възможно при двете партиди патици да няма никаква смъртност. Съставеният протокол, подписан само от управителя на *** ЕООД не доказва достоверност на съдържанието, тъй като не са спазени изискванията за изготвянето му, нито са отбелязани проверки от ветеринарен лекар във вр. с данните в протокола. Закупеният фураж от *** ЕООД също не е обективно доказателство за осъществяване на дейност по отглеждане на патици, предвид недостатъчното количество за броя птици – според експертното заключение. Изцяло отсъства информация за проведена от дружеството-жалбоподател, профилактика на птиците. В хода на съдебното производство не бяха представени допълнителни доказателства, опровергаващи фактическите изводи от двете СВм.Е.

Установените от ССч.Е счетоводни данни не опровергават отсъствието на преки доказателства за осъществяваната дейност, регулирана и изискваща спазване на всички изисквания на ЗВм.Д. Редовно воденото счетоводство и наличието на съответните счетоводни записи за извършената дейност по отглеждане на патета не са спорни, но не доказват спазването на нормативните изисквания – основание за отказ по чл.39 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 9/2015г., поради неспазването на които е отказано финансирането. Съобрази се, че данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчика не доказват, че са от редовно счетоводство, а това е от значение за доказателствената им стойност. Освен това, осчетоводяване на доставките по двете фактури за продажба на патици е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за фактическата им действителност. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Следва да бъде отбелязано, че дори при отсъствие на спор за действително доставяне на птиците, не е доказана убедително дейността по отглеждането им, обосноваваща наличие на СПО. Разплащането на фактурите също не е достатъчно доказателство за реално осъществяване на документираната доставка и твърдяната селскостопанска дейност, като в случая разплащането не е в цялост. Осигурена материално-техническата и трудова ресурсна обезпеченост за отглеждане и угояване на патиците не е доказана. Свидетелски показания на физически лица по трудови или граждански договори биха потвърдили осъществяване на конкретна дейност, съобразена със ЗВМД. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

Установените от административния орган факти бяха проверени в съдебното производство и нови фактически установявания не са въвеждани от ответника. Изводите в заповедта като резултат се потвърждават от данните в преписката. Следователно, приложеното правно основание - чл.39 ал.1 пр.1, т.1 и т.2 вр. с чл.8 ал.1 т.2, следва да се приеме за правилно, което е достатъчно за проверката за законосъобразност на заповедта, дори останалите правни основания да не са коректни.

4.2. За правното основание - чл.11 ал.1, чл.15 ал.2 от Наредба № 9/21.03.2015г.

Фактическата установеност е била основание за съмнение, поради което обстоятелствата са преценени въз основа на общите принципи за контрол, установени в Регламент 809/2014г. на Комисията от 17 юли 2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент 1306/2013 по отношение интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. В тази вр., според чл.58 „Защита на финансовите интереси на Съюза“ от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета : 1. В рамките на ОСП държавите членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално: б.“б“, “в“ предотвратяват, разкриват и отстраняват нередности и измами.По смисъла на § 1 т. 13 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015г. "изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. - пряка препратка към текста на Регламента. Според чл. 60 от Регламент (ЕО) 1306/2013 – „Клауза относно заобикалянето на разпоредби” : "без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство". В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че е съобразено тълкуванието в Решение на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013г., по дело С-434/12, изискващо подробно изследване на субективният и обективният елемент, за да се приеме, че  кандидатът е създал изкуствено необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР. Изводите са обосновани не само с обстоятелства като правни, икономически и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на „улики”, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица - с цел да получат по-високо индивидуално подпомагане, посредством създаване на документи за доказване извършването на дейност, която на практика не е осъществена. По отношение на обективния елемент следва да се приеме, че е доказано, че целта не може и няма да може да бъде постигната - финансирането на трите проекта няма да доведе до подобряване на дейността на реални, действащи земеделски стопанства чрез постигане на една или няколко от изброените в чл.4 резултати.

За неоснователно се приема твърдението на жалбоподателя в насока - когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора за предоставяне на финансова помощ се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на помощта /като нарушение на чл. 42, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредбата/ - оспорената заповед е за отказ на пълно финансиране на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Ал. 1 от разпоредбата урежда случаите, при които заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране, а ал. 2 и ал. 3 - действията, които се предприемат при частичен или пълен отказ, като настоящият случай попада в хипотезата на ал. 3, а именно: при пълен отказ кандидатът има право да кандидатства отново за същата инвестиция. Само при частичен отказ /ал. 2 кандидатът има право да сключи договор за предоставяне на финансова помощ за одобрената част от допустимите разходи.

В оспорения административен акт са изложени съображения за възприетото относно изкуствено създадени условия : същите се изразяват в предприемането на целенасочени действия от страна на посочените кандидати с цел заобикаляне на регламентираното в чл.15 ал.2 от Наредба № 9 условие, с оглед постигане и усвояване на субсидия, надвишаваща максималния размер, посредством привидното разделяне на проект на няколко части и подаване на три отделни заявления за подпомагане, всяко от които да отговаря формално на изискванията на приложимото законодателство, което е в пряко противоречие с основната цел на подмярка 4.1 / Според чл. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделските стопанства" се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез: 1. внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материални и/или нематериални активи; или 2. насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти; или 3. опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; или 4. повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства; и/или 5. подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на производство; или 6. подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти; или 7. осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти./. В тази насока е установената идентичност в определени части на заявленията и описаната между тях географска и икономическа връзка /*** ЕООД, *** ЕООД, Ник Фуд ЕООД/, вкл. правна обвързаност, които са обективни обстоятелства, ориентиращи към обща цел за получаване на финансова помощ, преценена от административния орган при ограниченията за максимален размер по проект съгл. чл.15 ал.2 от Наредба № 9 - в този см. Решение от 21 януари 2006г. по дело Halifax и други по дело C-255/02 : фактическите обстоятелства, които могат да се вземат предвид за установяване, че необходимите условия за получаване на плащане са изкуствено създадени, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране, вкл. наличие на субективен елемент би могло да бъде индикирано с еднаквост на инвестиционните проекти и при съществуваща между тях географска, икономическа, правна и/или персонална връзка /решение по дело Vonk Dairy Products. Установени са сходство в проектните предложения – бизнес-плановете, тъй като съдържат една и съща информация, обосновки, еднакви продажни цени на готовата продукция, идентични видове разходи при образуване на себестойността и др. Вярно е, че дейността е специфична и обхватът от партньори е определяем, поради което договорите за консултантски услуги за подготовка и управление на заявленията за подпомагане с едно и също лице, както и данните за оферентите, не биха обосновали извод за умисъл в подхода на жалбоподателя – сами по себе си, но не е без последици установеното - в заявленията за подпомагане на Ник Фуд БГ ЕООД и *** ЕООД, за доставчик на оборудването е избрано *** ЕООД, а в заявлението на *** ЕООД – същото дружество е контраоферент, като избраният доставчик на *** ЕООД е контраоферент при Ник Фуд БГ ЕООД. В заявленията на *** ЕООД и на *** ЕООД са представени оферти от Технофууд ООД, в което съдружник е П.Г. – едноличен собственик на капитала на Ник фуд БГ ЕООД. Освен това, кандидатите представят договори за наем с *** ООД за временно възмездно ползване на помещения в обект Маноле-3 и *** ООД по документи е доставяло патета за угояване на тримата кандидати. В подкрепа на изводите в заповедта е и факта на представяне от трите дружества на договор за наем със собственика на имота от 20.05.2015г. - Локал Асетс Мениджмънт енд рисорис АД за срок от 7 години /л.90 и сл. – вписан, наети са четири халета/ - до 13.11.2014г. Локал Асетс Мениджмънт енд рисорис АД е съдружник в *** ООД, след което продава дружествените си дялове на Еникак ЕООД. Капиталът на Еникак ЕООД е собственост на Д.Д. – управител на *** ЕООД. В същата насока и данните за дължима сума по фактура 1…416/21.05.2015г. - 3 733,60лв., което вземане е било прехвърлено от *** ЕООД с договор за продажба на вземане от 31.10.2016г. на *** ЕООД, което в заявленията за подпомагане на Ник Фуд БГ ЕООД и *** ЕООД, е избрано за доставчик на оборудването. Тоест, не само установеното сходство в проектите и идентичност в определени части на заявленията с описаната между тях географска и икономическа връзка, е основание за възприетото - ползване на една и съща схема по трите заявления за подпомагане с цел да получат по-високо индивидуално подпомагане. Не е обективно възможно да няма умисъл, след като декларираната дейност не е доказано да е реално осъществена - за доказване съответствие с изискванията за минимален размер на СПО, поради което се счита, че реализираният приход не е от земеделска дейност, а от покупко-продажба или от услуга. В случая следва да бъде прието, че финансирането на проектите на трите дружества няма да доведе до подобряване дейността на реални, действащи земеделски стопанства чрез постигане на една или няколко от изброените в чл.4 резултати.

Представените документи от трите дружества формално съответстват на изискването по чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 9. Правилно е прието, че стопанското поведение на кандидатите разкрива наличие на съгласувани действия за постигането на определена, несъответна на целите на финансирането, инвестиционна цел. Основана на фактите е тезата за услуга или покупко-продажба, а не за осъществявана земеделска дейност, въз основа на която да се кандидатства за подпомагане по подмярката. Стопанската операция не разкрива самостоятелно извършвана земеделска дейност, а действия по формално създаване на условия за получаване на помощта по подмярката, представяйки извършваната от трите дружества дейност като самостоятелна, реална земеделска дейност. Предвид и правилното квалифициране на отношенията като нетипични за несвързани помежду си и независими един от друг икономически субекти, е прието, че между трите дружества и свързаните с тях дружества или само съпричастни такива, е налице умишлена координация за разделяне на един общ инвестиционен проект на три отделни по-малки, за всеки от които е заявен индивидуален размер на финансова помощ, в противоречие с максималните размери на финансова помощ по подмярката, посочени в чл.15 ал.2 и ал.9 от Наредба № 9. В случая кандидатите представят три отделни проекта, които само формално отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в заповедта /формално независими по см. на ЗМСП предприятия, поради което по отношение на трите заявления за подпомагане не би намерила приложение разпоредбата на чл.15 ал.9 от Наредба № 9; формално представяне на изискуемите документи по чл.8 ал.2 т.3 от наредбата, доказващи изискването за наличие на минимален размер на стопанството, ведно с надлежно оформени за целите на кандидатстването счетоводни документи, за да обосноват съответствие с изискването за минимален размер на финансова помощ по чл.8 ал.1 т.2 от наредба № 9; формално разполагащи с документи за ползване на имота, в който се твърди , че е извършвана земеделска дейност/. В тази вр. е съответен извода за това, че със създадените изкуствени условия за получаване на помощта по подмярката, кандидатите целят осигуряване на неследващо им се предимство пред останалите, получавайки финансова помощ в максимален размер, несъответстващ на въведените тавани на помощта и в противоречие с целите от прилагането на подмярката, тъй като финансирането на техните проекти няма да доведе до подобряване на дейността на реални, действащи земеделски стопанства чрез постигане на една или няколко от изброените в чл.4 резултати. Тоест, в заповедта са посочени конкретни мотиви и основания защо административният орган приема наличието на изкуствено създадени условия, в какво се състоят те и защо е приел, че са в противоречие с целите на мярката.

Съгласно чл. 11 ал. 1 от Наредба № 9/2015г. не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Според чл. 39 ал. 1 т. 2 от Наредба № 9/2015г., заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в наредбата. Приложимите правила са разписани в Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 60 от него е записано, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Системите за оценяване по конкретната мярка са уредени в Наредба № 9/2015г. и в частност - в чл. 11 ал. 1, според текста на който - не следва да се подпомагат лица, създали изкуствени условия за финансиране в противоречие с целите на закона. ДФЗ носи основната отговорност за ефективното и ефикасно изпълнение на фондовете и следователно изпълнява значителен брой функции, свързани с управлението на програмата и мониторинга, финансовото управление и контрола, както и подборът на проекти. Задължение на управляващия орган/разплащателната агенция е да гарантира адекватно разходване на средствата от европейските фондове на ниво икономически оператори, като по този начин гарантира спазване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Преценката налице ли са "изкуствено създадени условия" предполага изследването на обективен и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12 - чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелствата в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната, а относно субективния - да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Установени са отношения на координация и партньорство за осъществяване на един общ проект, доказателство за което са установените между кандидатите лични, фактически и правни връзки, съчетани с функционална несамостоятелност на проектите. Констатираните връзки и съвпадения, правилно се били преценени на обстоятелства, изключващи независимост на предприятията, които всъщност имат един общ проект, целящ финансиране три пъти. Освен това, случаят касае действия, при които без заявен и/или доказан собствен персонален капацитет и технически възможности, се приемат за отглеждане значително количество патета от наемодателя, за отглеждане в собствените му помещения, които след това се предават на предходният собственик на птиците, което ориентира към цел - създаването на привидни предпоставки за финансиране на проекта по представеното заявление и бизнес – план на обща стойност 2 933 745 лв..

Жалбата се приема за неоснователна и на ответникът се присъждат направените по делото разноски /800лв. депозит на експертизи; 16 716 лв. - адв.възнаграждение/. В случая не бе заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, поради което не е налице възможност за прилагане нормата на чл.78 ал.5 ГПК /чл. 144 от АПК вр. чл. 78 ал. 5 от ГПК, вр. чл. 8 ал. 2 т. 7 вр. § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в чл. 8 ал. 2 т. 7 изрично, без определен материален интерес са посочени административните дела по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева./в тази насока Решение № 736 от 16.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 15301/2018 г., IV О./.

Мотивиран с изложеното , съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Отхвърля жалбата против Заповед № 03-РД/3161 от 10.08.2018г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

Осъжда *** ЕООД, ЕИК *********, с.Маноле, Свинекомплекс Маноле 3, представлявано от управителя С. К. С., да заплати на ДФ „Земеделие” съдебни разноски - 800лв. депозит на експертизи и 16 716 лв. - адв.възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

   Административен съдия :