№ 163079
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110143250 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на А. С. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК срещу х за сумата в размер на 94915 евро, представляваща главница дължима съгласно
споразумение от 05.03.2024 г. с нотариално заверени подписи, във връзка с договор за
паричен заем от 13.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 16.07.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата в общ
размер на 1320 лева – мораторна лихва за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г., от които
902 лева – мораторна лихва за посочения период върху падежиралата главница от 24 000
евро, дължима за периода от 10.04.2024 г. до 10.07.2024 г. и 418 лева – мораторна лихва за
периода от 08.07.2024 г. до 15.07.2024 г. върху обявена за предсрочно изискуема главница в
размер на 138 284,25 лева.
Съгласно представеното споразумение от 05.03.2024 г. с нотариално заверени подписи,
страните са признали, че между тях е бил сключен договор за заем от 13.09.2021 г., по силата
на който А. С. М. е предоставил на длъжника сумата в размер на 150 000 евро, от които след
извършени плащания от последния, задължението за връщане на заетата сума възлиза на
сумата в размер на 100 915 лева. Страните са уговорили, че същата ще бъде изплатена на
заявителя на месечни вноски, всяка в размер на 6000 евро, а последната в размер на 4915
евро, платими до 10-то число на всеки месец, като последната вноска следва да бъде платена
до 10.07.2025 г.
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата
на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната. Заповед за
изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават
само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК.
Като документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК споразумението с нотариално заверени
подписи е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения за
заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ.
Само по изключение – при предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК тази преценка може да се
разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на
задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Съдът намира, че в разглеждания случай представеният документ по чл. 417, т. 3 ГПК
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника само в частта, в която
1
същото се отнася за вноските с настъпил падеж до момента на постановяване на настоящото
разпореждане, а именно за вноските платими в периода от 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г.,
доколкото падежът на вноската, платима на 10.11.2024 г. не е настъпил. По отношение на
останалата част от претендираната главница съдът намира, че документът по чл. 417 ГПК не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Този извод се обуславя от
обстоятелството, че страните са уговорили конкретни падежи за плащане на остатъка от
задължението, а именно всяка вноска в размер на по 6000 евро се дължи до 10-то число на
съответния месец, като последната следва да бъде заплатена до 10.07.2025 г. Доколкото този
срок не е изтекъл към настоящия момент, се налага извод, че вземането на заявителя не е
изискуемо, следователно представените документи не удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане. Не обуславя извод в обратен смисъл представената от заявителя
нотариална покана, тъй като в разглеждания случай не е налице хипотезата на чл. 418, ал. 3
ГПК – същата не удостоверява изпълнение на насрещно задължение или друго
обстоятелство, наличието на които да е предвидено като предпоставка за изискуемост на
вземането.
При това положение заповед за изпълнение следва да бъде издадена за сумата в размер
на 42000 евро, представляваща главница от вноски с настъпил падеж в периода от
10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., а в останалата част за вземането за главница, възлизащо на
сумата в размер на 52 915 евро, представляваща разликата над уважената част от
заявлението до пълния размер на заявена сума от 94 915 евро, с оглед липсата на данни за
изискуемост на вземането за главница следва да бъде постановен отказ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира мораторна
лихва в общ размер на 1320 лева. В разглеждания случай от документа по чл. 417 ГПК не
може да се удостовери подлежащо на изпълнение вземане за обезщетение за забава, тъй като
липсва конкретно и изрично уговорена дължимост на обезщетение за забава след датата на
уговорения падеж. Този извод се налага и от възприетото в т. 4а от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което са налице основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от
неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени
или определяеми по размер в С.я документ по чл. 417 ГПК, като не може да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от
датата на падежа до подаване на заявлението. Именно такъв е и разглежданият случай,
поради което следва да бъде отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и в частта за заявените вземания за мораторна лихва.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 232977/16.07.2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от А. С. М., ЕГН **********,
срещу х, с ЕИК **, в частта, в която се иска издаване на издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в общ размер на 52 915 евро, представляваща
главница от вноски с падеж от 10.11.2024 г. до 10.07.2025 г. дължима по споразумение от
05.03.2024 г. с нотариално заверени подписи, във връзка с договор за паричен заем от
13.09.2021 г., както и в частта за сумата в общ размер на 1320 лева – мораторна лихва за
периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г., от които 902 лева – мораторна лихва за посочения
период върху главница от 24 000 евро, дължима за периода от 10.04.2024 г. до 10.07.2024 г. и
418 лева – мораторна лихва за периода от 08.07.2024 г. до 15.07.2024 г. върху обявена за
предсрочно изискуема главница в размер на 138 284,25 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3