№ 44
гр. Тутракан, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200146 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.А.Л., с ЕГН **********, от ***, чрез адв. М.Г.
И. от ***, срещу Електронен фиш серия К № 4863999, издаден от ОД на МВР
гр. Силистра. С този Електронен фиш (ЕФ), на основание чл. 189, ал. 4 във
връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш, жалбоподателят Л. го
обжалва в срок. Моли съдът да отмени ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че санкционната норма на чл. 184, ал. 4 от
ЗДвП е непълна, посочена общо и не кореспондира с изложената фактическа
обстановка. Твърди се още, че не е налице повторност при извършване на
нарушението.
Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр. Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура гр. Силистра, редовно призована, не се
представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните, прие за установено
следното:
Свидетелят мл. автоконтрольор С.И.И. и Д. Й. Р. са служител в РУ на
МВР гр. Тутракан.
1
На 16.04.2021 г. св. И. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните
си задължения, като осъществявал контрол на скоростта на движение на
преминаващи моторни превозни средства в с. Нова Черна, обл. Силистра, по
ул. „Черно море“, до двора на бившето ТКЗС, с автоматизирано техническо
средство TFR1-М с № 593.
В 09:25 часа техническото средство заснело товарен автомобил
„Мерцедес 311 ЦДИ Спринтер КА 43“ с рег. № ***, движещ се със 90 км/ч,
при максимално допустима скорост за този участък от пътя 50 км/ч.
Нарушението е заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на
клип № 15953. От последния е видно регистрационния номер на автомобила,
неговата марка, скоростта му на движение, участъка от пътя, по която се
движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позициониран
АТСС, дата и часа на извършване на нарушението, посоката му на движение,
типа и индивидуалния номер на АТСС.
При извършената проверка в централната база на „Пътна полиция“ при
МВР, е било установено, че собственик на автомобила е Ц.Б.М. –
представител на „Стелит 1“ ЕООД гр. Севлиево. На същия е бил издаден ЕФ
серия К № 4729648. Издаденият ЕФ е бил връчен на нарушителя на 11.05.2021
г. В законоустановения 14 дневен срок е постъпила декларация в РУ
Севлиево във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която
собственикът на автомобила Ц.Б.М. е декларирал, че на 16.04.2021 г.,
товарния автомобил „Мерцедес 311 Спринтер“ с рег. № *** е бил управляван
от лицето А.А.Л.. Декларацията е била изпратена в РУ Тутракан по
компетентност, като са предприети действия по преиздаване на съответния
ЕФ. Въведени са били данните в Единен център за обработка на нарушенията
с данните на посоченото в декларацията лице, извършило нарушението. На
лицето А.А.Л. е издаден ЕФ серия К № 4863999 във връзка с разпоредбата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвид това, че същият има влязъл в сила ЕФ серия К
№ 3951485, издаден от ОД на МВР гр. Габрово за същото по вид нарушение и
извършва нарушението в условията на повторност. Издаването на ЕФ се
извършва от Единен център за обработка на нарушенията, като полицейските
служители нямат техническа възможност да участват в изписването на ЕФ.
На жалбоподателя А.А.Л. със съставения ЕФ серия К № 4863999 е
наложено административно наказание „глоба” за допуснатото нарушение.
Последното е установено с автоматизирано техническо средство. На
жалбоподателя, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лв. ЕФ е
издаден за това, че на 16.04.2021 год., в 09:25 ч., в с. Нова Черна, обл.
Силистра, по ул. „Черно море“, до бившето ТКЗС, при максимално допустима
скорост 50 км/ч, товарен автомобил „Мерцедес 311 ЦДИ Спринтер КА 43“ с
рег. № ***, е преминал край позиционираното АТСС със скорост 90 км/ч,
като превишаването на разрешената скорост е 40 км/ч.
2
Жалбоподателя не е подал декларация по чл. 188 от ЗДвП в
предвидения в закона срок. Липсва от страна на жалбоподателя Л. каквото и
да е волеизявление в писмена или устна форма. След като е получил
съставения му ЕФ, не е посочил друго лице, което да е управлявало
автомобила на посочената дата.
ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
С жалбата, с която е инициирано настоящото производство се оспорва
извършването на административното нарушение и се твърди, че при
издаването на ЕФ са допуснати особено съществени процесуални нарушения,
обуславящи неговата отмяна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР Силистра е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с
ограничение на максимално допустимата скорост за движение на МПС до 50
км/ч.
Наказващия орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.
Образеца на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложено по делото както и копие от
одобрения образец.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за
всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв
е бил изготвен и копие от него е приложено към
3
административнонаказателната преписка.
Предвид горното,съдът намира,че са налице всички необходими и
достатъчни доказателства за извършеното от жалбоподателя
административно нарушение и неговото авторство и намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателя,че не извършил описаното в атакувания ЕФ
деяние.
АНО е приложил и справка картон на водача,от който е видно,че с
влязъл в сила на 16.10 2020г. ЕФ серия К № 3951485, издаден от ОД на МВР
гр. Габрово,за допуснато нарушение на 09.09.2020г. по смисъла на чл.182 ал.2
т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.Цитираната норма предвижда налагане на наказанието при
превишение на максимално разрешената скорост за движение извън населено
место от 11 до 20 км/ч.Съгласно разпоредбата на § 6 т. 33 от ЗДвП повторно е
нарушението,извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
наказателното постановление,с което е наложено наказание за същото по вид
нарушение,а когато е наложено наказание „лишаване от право да се
управлява МПС,от датата на неговото изтърпяване. Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал. 11 от ЗДвП,влезлия в сила ЕФ се смята за влязло в сила
наказателно постановление.Наложеното с ЕФ серия К № 3951485, наказание
е за извършено от жалбоподателя също по вид административно нарушение-
превишение на максимално допустимата скорост за движение на
управляваното от него МПС.Ето защо съдът намира за необосновано
твърдението на жалбоподателя,че извършеното от него деяние не е в
условията на повторност.
Въпреки горното,при издаването на атакувания ЕФ са допуснати
процесуални нарушения,довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и съдът намира възраженията му за незаконосъобразност на
ЕФ в тази насока,за основателни.
Описаното по-горе административно нарушение действително е
извършено в условията на повторност и жалбоподателя е санкциониран на
основание чл.182 ал. 4 от ЗДвП.В обстоятелствената част на ЕФ,при описание
на нарушението,не е посочено,че нарушението е извършено в условията на
повторност,съгласно правилото на § 6 т. 33 от ЗДвП.Не са описани и
доказателствата,от които произтича този извод.Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал. 4 от ЗДвП,посочваща задължителните реквизити, които следва да
съдържа един ЕФ, е и описание на административното нарушение. Това
описание следва да е достатъчно пълно и изчерпателно,за да може
нарушителя правилно да организира своята защита и в необходимата
възможна достатъчност. Недопустимо е в описателната част да не се
посочи,че деянието е извършено в условията на повторност,след като това е
квалифициращ елемент,обуславящ налагането на много по-тежко наказание,а
в определени случаи и второ такова. Нарушителя следва да е наясно откъде
произтича по-тежката наказуемост на деянието му. Описанието в
обстоятелствената част на ЕФ следва да съдържа индивидуализация на НП,
ЕФ или съдебното решение,с което нарушителят е бил санкциониран в
рамките на една година преди извършване на деянието,предмет на спорния
фиш,кога е влязъл в сила,а когато е било наложено наказание лишаване от
право да се управлява МПС,кога е изтърпял последното.
На следващо место жалбоподателя е санкциониран на основание чл.182
ал. 4 от ЗДвП,който предвижда,че когато нарушението по ал. 1 т.1-5,ал. 2 и ал.
3т.1-5 е повторно,наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер,а за повторно нарушение по ал. 1 т6 и ал. 3 т6-
предвидената за съответното нарушение в двоен размер и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от три месеца.В атакувания ЕФ обаче не е
посочено конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно
нарушението,за да може жалбоподателя да узнае в какво се обвинява
,респективно за какво точно е санкциониран. Нарушението законови
разпоредби трябва да бъдат посочени конкретно,каквото е изискването на
разпоредбата на чл.189 ал. 4 пр.8 от ЗДвП.Те не могат да бъдат извличани по
4
пътя на формалната или правна логика,тъй като се създава сериозна
неопределеност,засягаща правото на защита на нарушителя.Отделно от това
нормата на чл.182 ал. 4 от ЗДвП изрично и недвусмислено препраща към
предходните три алинеи,поставяйки допълнителен съставомерен елемент,а
именно повторност на деянието, който изисква съответно описание,както в
обстоятелствената част на ЕФ,така и описание на конкретната нарушена
норма.В конкретния случай нормата е следвало да бъде описана като „чл.182
ал.4 във връзка с ал. 2 т. 5 от ЗДвП.
Като не е посочил в необходимата пълнота,задължителните, съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 пр.7 и 8 от ЗДвП реквизити в съдържанието на
електронния фиш, АНО е нарушил правото на защита на санкционираното
лице,като по този начин се ограничава и възможността на съда да упражни
адекватен съдебен контрол.
С оглед на гореизложеното, обжалвания електронен фиш се явява
незаконосъобразен ,тъй като е издаден в нарушение на процесуалния закон и
следва да бъде отменен.
С депозираното по делото писмено становище,жалбоподателя
претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото в размер
на 300 лв. за изплатен адвокатски хонорар.Предвид изхода на делото и
разпоредбата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН,искането е основателно и
законосъобразно,поради което следва да се присъди на жалбоподателя
претендираната сума.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 4863999, издаден от ОД на
МВР гр. Силистра, с който на А.А.Л., с ЕГН **********, от ***, с който за
нарушение на чл. 21, ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 800.00 /осемстотин/ лв., като незаконосъобразен.
На основание чл.63 ал. 3 от ЗАНН осъжда ОД на МВР-Силистра да
заплати на жалбоподателя А.А.Л., с ЕГН **********, от *** сумата от 300
/триста/ лева,представляваща направени от него разходи в съдебната фаза на
административно-наказателното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5