РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 22.02.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6172 по описа за 2014 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищцата М.С. П.Б.
твърди, че на 24.07.2011г. на общински път № SF01370, километър 2.500, на изхода на гр. К. в посока с.
К., Софийска област е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „ЗИЛ”, модел
„555” с ДК № *******, управляван от Р.Т. и мотоциклет марка ”Хонда”, модел „ЦБР
600 Ф4” с ДК № *******, управляван от Г.Б.. В пряка причинно – следствена
връзка с произшествието за водачът на мотоциклета настъпват изключително тежки
телесни травми, несъвместими с живота, които довеждат до настъпване на смърт.
Вина за настъпилото произшествие имал водачът на товарния автомобил, тъй като
движейки се по черен път е предприел перпендикулярно пресичане на централен
общински път като не е съобразил и е отнел предимството на движещият се мотоциклетист.
Ищцата, в качеството си на наследодател - съпруга на починалия Г.Б. заявява, че
е понесла изключително тежко загубата на своя партньор в живота. Осъзнава и
страда от факта, че е завинаги лишена от пълноценно и щастливо семейство, като това
е травма, която оставя в живота й дълбок и болезнен отпечатък. Ищцата сочи, че
отговорността на управляващият товарен автомобил е била обект на
застрахователно покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, страна по който е ответното дружество. Заявява, че във връзка
с процесното ПТП е образувана щета №
0000-1000-01- 13-7427/02.10.2013г., по която й е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лв., но без претендираната лихва върху от датата
на ПТП.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ сумата от 150 000 лв. – обезщетение за претърпените болки и страдания,
ведно с лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 24.07.2011г. до
датата на завеждане на исковата претенция в размер на 42 888, 24 лв, както
и 12 306,01 лв. – лихва за забава върху изплатеното в частичен размер
обезщетение от 50 000 лв., считано от датата на ПТП до окончателното
изплащане -15.12.2013г. Претендира разноски.
Ответникът З.К.
„Л.И.“ АД оспорва иска. Заявява, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета и на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение, което представлява пълно и цялостно възмездяване
на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита исковата претенция за
завишена, с оглед критериите за справедливост. На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД
прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя. Позовява се на
съпричиняване от страна на водачана мотоциклета на вредоностния резултат, както
и релевира възражение за прекомерност на обезщетението. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна
страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ дава право
на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право
да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител.
Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от
застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва
да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и
починалия.
От
представените и приети по делото писмени доказателства се установи, че на
24.07.2011г. около 12.10 часа, в района на общински път № SF01370, километър
2.500, на изхода на гр. К. в посока с. К. водачът на товарен автомобил марка
„ЗИЛ”, модел „555” с ДК № *******, Р.К.Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.49 от ЗДвП и чл.103, т.3 от ППЗДвП, поради което е причинил
смъртта на водача на мотоциклет марка ”Хонда”, модел „ЦБР 600 Ф4” с ДК № *******,
Г.И.Б., като деянието представлява
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК. Съдът приема
тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на присъдата по НОХД № 153/2012
г. на ОС – С., същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за
гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние,
вкл. причинната връзка между ПТП и причинената травма. С оглед на това съдът
достигна до правния извод, че водачът на т.а. „ЗИЛ“ Р.К.Т. е извършил виновно
противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на
ЗДвП.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
автомобил „ЗИЛ” с ДК № ******* е бил сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е
ответникът по делото, в качеството му на застраховател.
От
представеното удостоверение за наследници № 000129/01.08.2011г., издадено въз
основа на Акт за смърт № 0821/25.07.2011г. е видно, че ищцата е съпруга и законен наследник на
починалия при ПТП – Г.Б., и в това си качество е от кръга на лицата, посочен в
ППВС №4 от 1961г. – раздел ІІІ, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя, който отговаря за
причинените от него вреди.
От
гореизложеното съдът намира, че искът за репариране на неимуществени вреди се
явява основателен и доказан по основание.
По делото се
установи, а и страните не спорят, че по повод причинените неимуществени вреди
от процесното ПТП извънсъдебно ответното дружество е изплатило на 15.12.1013г. с банков превод
на ищцата обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в частичен размер от 50 000 лв. Няма данни страните да са
сключили спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който да са приели помежду си,
че съответният за репариране неимуществени вреди е посочената сума от 50 000
лв., поради което плащането на сумата от 50 000 лв. представлява частично
погасяване на претендираното обезщетение.
В тежест на ищцата е да докаже
неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в тежест на ответника е
да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на което се позовава,
доколкото установяването на последното е основание за намаляването на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Претърпените от ищцата вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруга й Г.Б., са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитаната по делото свидетелка Мими
Петрова. От тях се установява, че ищцата и починалия Г.Б. до смъртта на
последния са живеели заедно, били са чудесно семейство и са планирали да имат
дете. Ищцата понесла драматично загубата на съпруга си, изпаднала в депресия и
се наложило да започне да посещава психотерапевт.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 24.07.2011г. е починал съпругът на ищцата. Съдът приема въз основа
на показанията на разпитаната свидетелка и от житейска гледна точка, че в
резултат на това ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на своя партньор в живота. Освен това пострадалото лице е било в
зряла и активна възраст – 35г. Съответния размер на обезщетението съдът
определя на 110 000 лв.
С оглед наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице
ли е съпричиняване от пострадалото лице – наследодател на ищцата при настъпване
на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалия, като участник в движението на пътищата и
в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало
за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
настоящия случай, ответното дружество е направило възражение за съпричиняване
като се е позовало на мотивите към съдебните актове по НОХД № 153/12г. по описа
на СОС и ВНОХД № 238/13г. по описа на САС. В гражданското производство, обаче с
оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, този факт
подлежи на изрично доказване, независимо дали по отношение на него вече са били
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Позоваването
единствено на наказателното дело не означава надлежно установяване на
твърдяното от застрахователя съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
присъдата/решението е от значение за гражданския съд само досежно констатация
за това дали е извършено деянието /и неговата правна квалификация/, данни за
противоправността му и за вината на дееца. Предмет на изследване в наказателното производство е
поведението на увреждащото лице, а не поведението на пострадалия, освен ако
съпричиняването не съставлява елемент от състава на престъплението, пред
каквато хипотеза не е настоящият случай. В гражданското производство ответникът
е следвало да установи по надлежен ред, дали поведението на пострадалия е в
причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Въз основа на събраните в
това производство доказателства и приетата и неоспорена от страните авто -техническа
експертиза, съдът приема, че не е налице съпричиняване, тъй като
мотоциклетистът не е очаквал и не е бил длъжен да очаква, че предимството ще му
бъде отнето и съответно да реагира своевременно. Според заключението на
изготвената експертиза водачът на товарият автомобил е имал възможност да предотврати
произшествието, ако е изчакал преминаването на мотоциклета. От сравнението на опасната зона на
мотоциклета /56,31 метра/ и отстоянието му от мястото на удара, вещото лице е достигнало
до извода, че мотоциклетистът не имал възможност да предотврати произшествието,
чрез аварийно задействане на спирачната уредба в момента, в който товарният
автомобил е пресякъл осевата линия. С оглед на така изложеното, съдът намира за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия
мотоциклетист на вредоносния резултат, което да е основание за намаляване на
дължимото обезщетение. По делото не се установи да е налице някакво
противоправно поведение, разбирано като нарушение на нормативните правила от
водача на мотоциклета, което да доведе до намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди.
От приетото за съответно обезщетение от 110 000 лв.
следва да бъде приспаднат платеният размер от 50 000 лв., поради което искът
следва да бъде уважен за сумата от 60 000 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 150 000 лв.
По претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира следното: Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение от изискуемостта му до предявяване на исковата молба с правно основание чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования и тогава става изискуемо. По делото се установи, а и страните не спорят, че на 15.12.2013г. извънсъдебно ответното дружество е изплатило застрахователно обезщетение на ищцата в частичен размер от 50 000 лв., но без лихвата за забава върху тях от датата на ПТП – 24.07.2011г. Ето защо, съдът намира, че предявената претенция за сумата от 12 306,01 лв. /изчислена служебно от съда с електронен калкулатор/, представляваща лихва за забава върху изплатен извънсъдебно частичен размер на обезщетение от 50 000 лв. за периода 24.07.2011г.-15.12.2013г. е основателна и искът следва да бъде уважен за пълния размер. Ищцата има вземане за мораторна лихва върху сумата от 60 000 лв. за периода от датата на ПТП до предявяване на иска на 07.05.2014 г., възлизаща на 17 154,63 лв. За този размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 42 888,24 лв.
Независимо от изхода на делото в полза на ищцата не
следва да бъдат присъдени разноски и възнаграждение за процесуален представител,
съразмерно на уважената част от иска, поради липса на доказателства за
извършване на такива.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 109 лв., както и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 770,95 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3 578,43 лв.,
представляваща държавна такса и 43,60 лв.разноски, дължими съразмерно с
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на М.С. П.Б., ЕГН ********** следните
суми:
- на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 60
000 лв. – застрахователно
обезщетение за причинени болки и страдания, вследствие на смъртта на съпруга й Г.Б.,
настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие от 24.07.2011г.,
реализирано по вина на Р.К.Т., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управлението на товарен автомобил марка „ЗИЛ”, модел
„555” с ДК № ******* към посочената дата е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 07.05.2014 г. до окончателното й
изплащане;
- на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 29
460,64 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, от
която: сумата 12 306,01 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата от 50 000 лв., начислена за периода 24.07.2011 г.
– 15.12.2013 г.; сумата 17 154,63 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата 60 000 лв. за периода 24.07.2011 г. – 07.05.2014 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 17 154,63 лв. до пълния предявен
размер от 42 888,24 лв. – мораторна лихва върху сума от 150 000 лв. за периода
24.07.2011 г. – 07.05.2014 г.
ОСЪЖДА М.С. П.Б., ЕГН ********** да
заплати на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИ11К ********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
109 лв. – разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете,
както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения сумата 3 770,95 лв. – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 3 578,43 лв. - държавна
такса, дължима по уважените срещу ответника искове, както и сумата 43,60 лв. – разноски за възнаграждение
за вещо лице, платено от бюджета на съда, дължими съразмерно с уважената част
от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: