Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Сливница, 04. 07. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр.
Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 457 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и по чл.86,
ал.1 ЗЗД от Б. Иванов Б.,*** срещу
Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от РП – гр. Сливница, с който ищецът иска ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща размера на претърпените от него неимуществени вреди от
образуваното и водено срещу него наказателно производство по н.о.х.д. № 283 /
2011 г. по описа на СОС, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда № 6 /
27.03.2012 г., потвърдена с решение от 22.07.2013 г. по к.н.о.х.д. № 1071 /
2013 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
22.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
1 800 лева, представляваща размера на претърпени от ищеца имуществени
вреди, съставляващи заплатените адвокатски възнаграждения в хода на
наказателното производство за трите съдебни инстанции. Претендира и разноски по
производството.
Ищецът твърди, че на 03.09.2010 г. с
управлявания от него лека автомобил, участвал в ПТП, настъпило в с. Габер,
Софийска област, на третокласен път 831, в района на 35-ти км., при което била
причинена смъртта на Велчо Ценков Костов. Въпреки че ищецът нямал вина за
настъпилото ПТП, срещу него било образувано и водено наказателно производство
по ДП № 531 / 2010 г. за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1,
б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК. След приключване на досъдебното производство, СОП
внесла за разглеждане в СОС обвинителен акт и било образувано н.о.х.д.
№ 283 / 2011 г. по описа на СОС. Наказателното производство приключило с
присъда № 6 / 27.03.2012 г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение. Присъдата била потвърдена с решение № 442 /
04.12.2012 г. в.н.о.х.д. № 948 / 2012 г. на САС и с решение от 22.07.2013 г. по
к.н.о.х.д. № 1071 / 2013 г. по описа на ВКС. От изслушаните в хода на съдебното
производство експертизи било установено, че за ищецът ударът е бил
непредотвратим. Въпреки това прокуратурата продължила да поддържа обвинението
срещу него и подала протест срещу оправдателната присъда. Ищецът поддържа, че
от образуваното и водено срещу него наказателно производство са му били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
уронване на престижа и доброто му име в обществото, в приятелския му кръг и
семейството. Изпитвал притеснения и страх от изхода на наказателното
производство, тъй като при евентуално негово осъждане, ще бъде лишен от
правоуправление на МПС, което му е необходимо за изпълняваната от него длъжност
шофьор в градския транспорт в гр. София. Същевременно срещу него били предявени
граждански искове в големи размери, а и към онзи момент преимуществено издържал
трите си деца, поради което вероятността за остане без доходи и с големи
задължения, допълнително го депресирала. Ищецът твърди, че и към настоящия
момент продължава да търпи негативите от воденото срещу него наказателно
производство, тъй като оневиняването му и оправдателната присъда не станали
известни на обществото и доброто му име и личното му достойнство не са
възстановени напълно. Това поражда правния интерес на ищеца от
предявяване на иска. Ищецът претендира и разноски.
В едномесечния срок от получаване на
исковата молба, ответникът чрез РП – гр. Сливница, е депозирал писмен отговор,
с който заявява, че формално е осъществен фактическия състав за отговорност на
държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и оспорва предявените искове по
размер. Ответникът счита за прекомерна претенцията за неимуществени вреди с
оглед трайната съдебна практика, обществено – икономическите условия и
стандарта на живот в периода, в който ищецът твърди, че ги е претърпял.
Прокуратурата поддържа, че воденото наказателно производство е приключило в
разумен срок, в който са се произнесли всички възможни инстанции и ищецът е бил
оправдан още на първа инстанция. Спрямо ищеца не е била взета мярка за
неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, която да е довела до
ограничаване на правата му. Ответникът оспорва исковата претенция по отношение
на имуществените вреди в размер на 1 800 лева с твърдения, че
представените към исковата молба разписки не са оформени по надлежния ред,
поради което нямат качеството на доказателства за осъществено процесуално
представителство и за заплащането на адвокатско възнаграждение, каквито са
договорите за правна защита и съдействие. Ответникът оспорва и претенцията за
присъждане на законната лихва като въвежда възражение за погасяването й по
давност за периода от влизането на присъда № 6 / 27.03.2012 г. на СОС в сила с
потвърждаването й с решението на ВКС, а именно от 22.07.2013 г. до 16.07.2015
г., като крайния момент е тригодишен период назад от деня на предявяване на
иска (16.07.2018 г.) Т.е. началният момент на дължимост на лихвата е 16.07.2015
г., а не датата на влизане в сила на оправдателната присъда. По отношение на
претенцията за разноски предвид липсата на фактическа и правна сложност на
производството и в случай че исковете бъдат уважени, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение към минималния размер,
предвиден в Наредба № 1 от 2004 г.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
На 03.09.2010 г. ищецът управлявал лек автомобил,
с рег. № СА 7059 АВ, като се движел в с. Габер, Софийска област, по третокласен
път 831. В района на 35-ти км. настъпило ПТП, в което участвал управлявания от
ищеца лек автомобил и при което била причинена смъртта на Велчо Ценков Костов.
По този повод било образувано и водено наказателно производство по ДП № 531 /
2010 г. по описа на РУП – Сливница за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.
чл.342, ал.1 НК. С постановление на водещия разследването от 12.01.2011 г.
ищецът Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“б“ вр. чл.343 ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на
03.09.2010 г. в с. Габер, община Драгоман, обл. Софийска, на третокласен път №
831, в района на 35-ти км., посока центъра на с. Габер, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ситроен“ модел „СХ“, с ДК №
СА 7059 АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2
от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Велчо Ценков Костов на
76 г. от с. Габер, обл. Софийска, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. След приключване на
досъдебното производство, от СОП е внесен за разглеждане в СОС обвинителен акт
срещу ищеца и е образувано н.о.х.д. № 283 / 2011 г. по описа на СОС. С
присъда № 6 / 27.03.2012 г. по н.о.х.д. № 283 / 2011 г. по описа на СОС ищецът
бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343 ал.1, б.“в“ вр. чл.342,
ал.1 НК. Срещу така постановената
присъда е подаден протест от СОП и е образувано в.н.о.х.д. № 948 / 2012 г. по
описа на САС. С решение № 442 / 04.12.2012 г. на САС е потвърдена
оправдателната присъда № 6 / 27.03.2012 г. на СОС. Срещу въззивното решение е подаден
протест от САП и е образувано к.н.о.х.д. № 1071 / 2013 г. по описа на ВКС. С решение
№ 313 от 22.07.2013 г. е оставено в сила въззивното решение № 442 / 04.12.2012
г. на САС. В мотивите към присъдата и потвърдителните решения на въззивната и
касационната инстанция е прието, че в случая е налице случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, тъй като ищецът е бил поставен в невъзможност да предотврати
настъпването на вредоносните последици.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Емилия Кирилова Атанасова и Цветан Асенов Минев
се установява, че ищецът е преживял тежко както настъпилото ПТП, от което е
последвала смъртта на човек, така и образуваното и водено впоследствие срещу
него наказателно производство, тъй като е бил уверен, че не е нарушил правилата
за движение и няма вина за настъпването на смъртта на пострадалия. По време на
целия процес ищецът се е затворил в себе си, бил под постоянно напрежение и изпитвал
безпокойство и притеснения, не могъл да
спи, често се е будел нощем и си е припомнял инцидента. Също така е бил силно
притеснен от факта, че ако бъде признат за виновен и осъден, ще трябва освен да
търпи наказание, но и да заплати високи по размер обезщетения на роднините на
починалия. Освен това е смятал, че ще бъде лишен и от право да управлява МПС,
което предвид длъжността му на професионален водач в Столичния градски
транспорт, би означавало, че няма да има кой да полага грижи и да осигурява
издръжката на семейството му, а към онзи момент трите му деца са били
непълнолетни и съпругата му не е
работела. Същевременно привличането
на ищеца като обвиняем, както и разгласяването на това обстоятелство, са се
отразили негативно в неговата лична правна сфера, тъй като за случая са разбрали всички негови колеги и
част от тях са се отдръпнали от него. Св. Минев посочва, че е имало случай, в
който съсед е заявил на едно от децата му, че баща му е убиец. Този свидетел
заявява, че впоследствие признаването на
ищеца за невиновен не е довело до съществена промяна в отношението на хората
към него. Тези професионални проблеми причинили на ищеца постоянно
безпокойство и стрес и довели до уронване на авторитета му.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак
(дубликат) от 13.09.2002 г., издадено от Столична община, район Сердика въз
основа на акт за граждански брак № 3208 от 29.12.1991 г. е, че ищецът е сключил
граждански брак със съпругата си Рени Симеонова Георгиева на 29.12.1991 г.
От представените удостоверения за раждане серия „Р
92“, № 052826, издадено въз основа на акт за раждане № 31/22.02.1994 г. от
Столична община, ТОА „Възраждане“, серия „УС-0“, № 284009, издадено въз основа
на акт за раждане № 613/29.12.1999 г. от Столична община, район „Сердика“ и
серия „УС-0“, № 551062, издадено въз основа на акт за раждане № 242/10.06.2003
г. от Столична община, район „Сердика“ се установява, че ищецът е баща на три деца
– Мими Боянова Димитрова, родена на *** г., Димитър Б.Д., роден на *** г. и
Борислав Б.Д., роден на *** г.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели
Емилия Кирилова Атанасова и Цветан Асенов Минев, чийто показания съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от приетите по делото
писмени доказателства – материалите по н.о.х.д. № 283/2011 г. по описа на СОС,
удостоверение за сключен граждански брак и 3 броя удостоверения за раждане.
Съдът възприема като
достоверни показанията на св. Атанасова и Минев, тъй като от една страна тези
свидетели са от близкото обкръжение на ищеца и имат преки и пълноценни впечатления за фактите, за които
свидетелстват, а от друга показанията им са безпротиворечиви, последователни, пълни, ясни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
При така описаната фактическа обстановка
съдът приема от правна страна, че искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан. По силата на посочената разпоредба,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата за
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на
държавата е обективна. Тя е и гаранционно-обезпечителна, тъй като е насочена
към репариране на вредите, причинени на
гражданите от действия или бездействия на длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложената им дейност, но без да е необходимо да са
причинени виновно от длъжностното лице. На репариране подлежат всички вреди –
както имуществените, така и неимуществените, доколкото са пряка и
непосредствена последица от увреждането
(чл. 4 от с.з.). Установяването на тези елементи от фактическия състав
на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е в тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване.
В настоящия случай се установи настъпването на
всички предвидени в хипотезата на приложимата правна норма юридически факти,
съвкупността на които съставлява и основанието за ангажиране отговорността на
държавата за обезщетяване на вредите, причинени от прокуратурата на ищеца Б. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343 ал.1,
б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 03.09.2010 г. в с. Габер, община
Драгоман, обл. Софийска, на третокласен път № 831, в района на 35-ти км.,
посока центъра на с. Габер, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Ситроен“ модел „СХ“, с ДК № СА 7059 АВ, е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Велчо Ценков Костов на 76 г. от с. Габер,
обл. Софийска, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия. За така повдигнатото обвинение ищецът Б. е
признат за невиновен с присъда № 6 /
27.03.2012 г. по н.о.х.д. № 283
/ 2011 г. по описа на СОС, оставена в сила с решение № 442 / 04.12.2012 г. по
в.н.о.х.д. № 948 / 2012 г. на САС и с решение от 22.07.2013 г. по к.н.о.х.д. №
1071 / 2013 г. на ВКС, поради
това, че деянието, за което му е повдигнато и предявено обвинение не е
престъпление. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно възприетите принципни положения в ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Като такива конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай могат да бъдат взети предвид личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичността; причиняването на здравословни увреждания (така решение № 230 по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о.). За случаите, при които незаконното обвинение е за престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия/подсъдимия, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. Това заключение се основава на разбирането, че при определени професии, измежду които водачите на превозни средства, очакванията и изискванията на обществото към тях за спазване на правилата за движение по пътищата и адекватните реакции за предотвратяване настъпването на ПТП са завишени; незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление по транспорта, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на престъпление от сферата на тяхната професионална реализация.
В процесния случай, за да определи справедливия паричен еквивалент
на търпените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобрази, че са
били засегнати честта, достойнството и доброто име на ищеца в сравнително
висока степен; наред с това, е бил
принуден да изпита една несправедливост, която предвид професията му и
заеманото положение в обществото неминуемо е оказала необратими последици в
професионалната му репутация и в емоционално отношение; невъзможността да се
грижи ефективно за семейството си. Всички тези страдания на ищеца следва да
бъдат свързани и с продължителността на производството (ищецът е привлечен като
обвиняем на 12.01.2011 г., а оправдателното решение е влязло в сила на 22.07.2013
г.). Предвид изложените съображения относно характера на действително
претърпените неимуществени вреди и отчитайки тежестта на деянието, за което е
постановено оправдателно решение, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението от 6 000 лева, който е съизмерим с претърпените от ищеца
страдания. По изложените съображения и доколкото не бяха ангажирани
доказателства за претърпени вреди от по – висока степен и по - голям
интензитет, искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния
предявен размер от 10 000 лева.
На ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху сумата от 6 000 лева, считано от
16.07.2015 г., а за периода от 22.07.2013 г. до 16.07.2015 г. искът следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност. В този смисъл е даденото тълкуване в
т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3 / 2004 г. на ОСГК на ВКС. от 22.07.2013
г., съобразно което отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление - чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и от този момент
държавните органи изпадат в забава, това е началният момент, от който те дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата. Съгласно разпоредбата на
чл.111, б.“в“ ЗЗД, която се прилага по
отношение на всички лихви, независимо от това дали имат компенсаторен или
мораторен характер, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна
давност и в тази връзка се явява основателно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за това вземане за
посочения период. В горния смисъл е определение № 733 от 18.09.2018 г. по гр.д.
№ 849 / 2018 г., ІV г.о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване
решение на въззивния съд по посочените въпроси.
На ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 1 800
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатените
от него адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство за трите
съдебни инстанции. В ТР № 1 от 11.12.2018 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС
е възприето, че отговорността
за разноски в гражданския процес е материално правоотношение между страните по
делото. Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната
страна е направила при неблагоприятен изход на делото.
В Наказателно-процесуалния
кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на
което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат
да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността
от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в
ЗОДОВ. При деликтната отговорност делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди,
които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние.
Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда
или прекратено на основанията, посочени в чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. В конкретния случай, съдът
намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800
лева (по 600 лева за всяка инстанция) не надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователни твърденията на ответната страна, че представените към
исковата молба разписки не са оформени по надлежния ред, поради което нямат
качеството на доказателства за осъществено процесуално представителство и за
заплащането на адвокатско възнаграждение, каквито са договорите за правна
защита и съдействие, доколкото
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат и направените от него разноски по
производството в размер на 10 лева – държавна такса по производството.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, с адрес: гр.
София, бул. “Витоша” № 2, Съдебна палата, да заплати на Б.Д.Б., с ЕГН **********
***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 6 000 (шест
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
незаконното повдигане на обвинение за извършване на престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“б“ вр. чл.343 ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на
03.09.2010 г. в с. Габер, община Драгоман, обл. Софийска, на третокласен път №
831, в района на 35-ти км., посока центъра на с. Габер, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ситроен“ модел „СХ“, с ДК №
СА 7059 АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2
от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Велчо Ценков Костов на
76 г. от с. Габер, обл. Софийска, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, за което е признат за
невиновен поради това, че извършеното от него не съставлява престъпление, с
оправдателна присъда по н.о.х.д. № 283
/ 2011 г., на СОС, влязла в сила на 22.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2015 г. до
окончателното плащане, като отхвърля
предявеният иск за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от
22.07.2013 г. до 16.07.2015 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ, да
заплати на ищеца сумата от 10 лева,
представляващи направените от ищеца разноски по производството за заплащане на
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в
двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването
му.
Районен
съдия: