Решение по дело №10254/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 263

гр. Велико Търново, 26.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – град Велико Търново, втори касационен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                               ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                     

При секретаря Д.С. и с участието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Илиян Благоев, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 254/2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Изпълнителна агенция по лекарствата, гр. София, ул.“Дамян Груев „ № 8 представлявана от *** Й. Т.против Решение № 39/20.7.2020г. постановено по НАХД 187/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление  НП № РД-И-056/20.4.2020г. на Изпълнителен директор на ИАЛ , с което за извършено от „Медиана фарма „ ООД нарушение представляващо продажба на 579 опаковки от лекарствени продукти по фактура № ********** /11.7.2019г. не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил търговец на едро- лице, прехдождащо търговците на дребно по веригата и което е квалифицирано като такова по чл. 23, ал.3 във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4/4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал.1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В жалбата се  твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. На първо място касаторът намира ,че неправилно въззивният съд е намерил, че няма доказателства за търговската сделка между проверяваното дружество и друг търговец на едро, тъй като няма писмен договор за това. Намира, че писмената форма не е нито форма за действителност на сделката ,нито такава за нейното доказване. След като се касае за родово- определени вещи, то прехвърлянето на собствеността върху тях става с отделянето им по силата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД, което не се спори от нарушителя. Счита, че са изпълнени изискванията на чл. 288 от ТЗ, като липсва икономическа логика за съставяне на данъчен документ – данъчна фактура, който да не удостоверява реална сделка по прехвърляне право на собственост.Освен това счита, че неправилен се явява и изводът на ПРС  за несъставомерност на деянието- „търговия на дребно“ съгласно легалното определение в § 1, т. 77 от ДЗР на ЗЛПХМ: всички дейности по придобиване, съхранение, снабдяване, внос или износ на лекарствени продукти, с изключение на предоставяне на лекарствени препарати директно на населението. Изпълнителното деяние се изразява в продажба на процесните лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, видно от регистър, поместен на страницата на Агенцията на друг субект , различен от конкретен пациент. Смисълът на чл. 23, ал .3 от Наредба № 4/4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти е, че процесните лекарствени продукти се предписват на конкретен пациент с рецепта. Съответно смисълът на чл. 46, ал. 3 от същата Наредба е, че те се отпускат само в аптека. Като е продала горепосочените продукти не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил търговец на дребно с такива , дружеството е нарушило посочените в НП разпоредби , поради което липсва твърдяното в решението нарушение на чл. 57, ,ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.  ПРС неправилно е приел, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на нарушението. Датата на издаване на фактурата е датата на извършване на продажбата, като стоката – предмет на сделката, е предадена с описаната в тези актове фактура, с което се довършва фактическият състав на прехвърляне правото на собственост. Датата на извършване и установяване на нарушението съвпадат ,а мястото на неговото извършване е в аптеката . След като проверката е извършена на този адрес гр. Павликени ,ул. „Цар Иван Асен Втори „№ 15 и лицензът на дейност не на този адрес, то законово регламентираната дейност се осъществява на този адрес. Съгласно чл. 17 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне като определящо значение е местонахождението на стоката , като чл. 218 от ЗЛПХМ сочи, че дейността по продажба на дребно се извършва само в аптеките.

В съдебно заседание , редовно призован не изпраща представител, от него е постъпило допълнително писмено становище.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по касационната жалба „Медиана фарма“ ЕООД - гр. Павликени, редовно призован за съдебното заседание, се  представлява от *** В.П. от САК, който  заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа направените от него аргументи в писмен отговор на касационната жалба. Оплакванията на касатора са обсъдени от въззивния съд, и по същество нови такива не се правят с касационната жалба. В НП не е посочено нито мястото ,нито датата на извършване на нарушението, което е съществено нарушение от формална страна. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че описаните по наименование лекарствени продукти са родово – определени вещи. Освен това правната квалификация изобщо не съответстват на описаното изпълнително деяние, доколкото едното правило за провинение има за адресат предписващи лекарствени продукти, а не аптеки, а другото , редът по който се изпълняват, описани по договор с РЗОК продукти. АНО си позволява свободно тълкуване на разпоредбите, които е цитирал в НП. Претендира заплащане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

 

            Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд обосновали отмяната на издаденото от изпълнителния директор на ИАЛ – гр. София наказателно постановление, тъй като последното има съществени пороци.  Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 39/20.7.2020г. постановено по НАХД 187/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление $ НП № РД-И-056/20.4.2020г. на Изпълнителен директор на ИАЛ , с което за извършено от „Медиана фарма „ ООД нарушение представляващо продажба на 579 опаковки от лекарствени продукти по фактура № ********** /11.7.2019г. не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил търговец на едро- лице, предхождащо търговците на дребно по веригата и което е квалифицирано като такова по чл. 23, ал.3 във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4/4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал.1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, ПРС е установил вярна фактическа обстановка : На 11.12.2019г.  от контролни органи на Изпълнителна агенция по лекарствата, съвместно с НАП, МВР , въз основа на Заповед № ЗКС -0227/10.12.2019г. на ИД на ИАЛ  е била извършена проверка на обект с адрес гр. Павликени, ул. „Цар Иван II“ № 15 – аптека стопанисвана от „Медиана фарма“ ЕООД. Съгласно съставен констативен протокол, приложен в административната преписка, съгласно който управителят на дружеството се е задължил до 20.12.2019г. да представи в ИАЛ фактури за извършени продажби към физически и юридически лица от аптеката на посочения адрес за периода от 1.5.2018г.до 11.12.2019г. вкл., като същите са представени на 21.12.2019г. със съпровождащо писмо, към което няма приложени описи на лекарствените продукти. С писмо изх. № ИАЛ -5702-12.2.2020г.  касаторът е задължил управителя да представи горепосочените описи, които са представени с писмо вх. № ИАЛ- 7243/21.2.2020г. При анализ на така представените писмени доказателства безспорно е установено , че с фактура  № ********** /11.7.2019г е обективирана продажба на 579 опаковки от лекарствени продукти на „Монофарм“ЕООД, които са с режим на отпускане по лекарско предписание и същите са подробно описани . За издаването на АУАН ответник касационна жалба е поканен с писмо изх. № ИАЛ-9595/10.3.2020г. и такъв е бил съставен в присъствието на свидетелите С. и М.и упълномощен представител на дружеството на 18.3.2020г. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и представителя на нарушителя без възражения, и надлежно му е бил предявен. В срок е издадено НП, за което ответник касационна жалба също е поканен да се яви за неговото връчване, което е станало на 26.5.2020г. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена възивна жалба пред ПРС.

По делото не е спорно, че както „Медиана фарма „ ООД е притежател на Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № 1446-3/3.9.2019г. , така и „Монофарм“ЕООД е притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № IV-Р-Т-EU 226/1.6.2017г. В АУАН и НП подробно са описани видовете лекарства съгласно търговското им наименование, така и съответното количество, за което също няма възражение от нарушителя. Приложени са и  горепосочената фактура, обективираща извършеното прехвърляне на 579 лекарствени препарати, както и предходни такива между двете дружества.

След като е установил АНО, че нарушението е за първи път, е извършил преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил подробни аргументи.

 В производството пред районния съд „Медиана фарма“ ЕООД е оспорило част от фактическите установявания, като по делото са разпитани като свидетели актосъставителят Б.Ц., Свидетелите М.С.  и С.М., които установяват обстоятелствата по констатиране на нарушението и съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл. 40, ал.2 от ЗАНН след надлежна покана и предявяването му на пълномощник на дружеството.  Разпитан е и съдружник в дружеството – нарушител, в качеството му на свидетел, който твърди ,че датата на сключване на договора с „Монофарм“ ЕООД не е на датата на която твърди ИАЛ, нито на датата на издаване на фактурата, а на 9.7.2019г. след като е изпратена оферта от този търговец. След като вещите са му били предадени чак на 12 той се е обадил в счетоводството да се издаде фактура , която най- вероятно е изпратена по имейл.

След преценка на събраните от него доказателства поотделно и в съвкупност и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. ПРС е намерил, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни за това лица, доколкото е налице изрична заповед на ИД на ИАЛ, в която поименно са посочени длъжностни лица по чл. 267, ал.3 от ЗЛПХМ, към която препраща чл. 27 от с.з.  При преценка на АУАН и НП от формална страна ПРС е намерил, че е нарушен чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН съответно. Не са посочени нито дата на извършване на нарушението,за такава е приета датата на издаване на фактурата, която се издава съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС не по- късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Съдът е приел, че търговската продажба е станала по рано от тази дата при приемане на офертата 9.7.2019г. ПРС е посочил, че също така не може да се приеме, че нарушението е извършено в аптеката ,където и извършена проверка, тъй като там дружеството единствено извършва продажба на лекарствени продукти с рецепта или без такава на дребно на пациенти. След като не е посочил тези две обстоятелства – дата и място на извършване на нарушението, АНО само на това основание е постановил един порочен акт. На следващо място, ПРС е намерил, че неправилно са посочени и нарушените материални разпоредби на ЗЛПХМ. Чл. 218 от с.з.е със следното съдържание , че търговията на дребно с ЛП се осъществява само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, като от описаната в НП фактическа обстановка не може да се направи извод, че е нарушена тази норма. Тази на чл. 219 от с.з. се посочени дейностите, които се извършват от аптеката като здравно заведение и в нея липсва забрана търговец на дребно да снабдява търговец на едро с ЛП. Освен това чл.23, ал.3 и чл. 46, ал.3 от Наредба № 4/4.3.2009г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на ЛП не сочат задължение, което да е нарушено от дружеството. Съдът е счел, че поведението му не може да бъде санкционирано и по никоя и друга норма на ЗЛПХМ. След като е отменил процесното НП , ПРС е осъдил ИАЛ да заплати на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Постановеното от Павликенския районен съд отменително решение е правилно по своя краен резултат. При постановяването му съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Същият е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на  въззивната инстанция са съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има съществено значение при  индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск  не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, както правилно е посочил и въззивният съд, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН  - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице.  Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. При този коментар изцяло несъстоятелна е тезата,  поддържана от касатора относно начина на установяване на този съществен реквизит в настоящата хипотеза. Погрешно и превратно е интерпретирането от страна на касатора на реквизита „дата на извършване на нарушението“ изложено в касационната жалба. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на АНО важи и за случай като разглеждания. Тезата на касатора, че датата на нарушението е датата на констативния протокол не намира опора, нито в закона, нито в практиката. Както посочва и въззивният съд, между датата на констатиране, респ. установяване на нарушението и датата на неговото действително извършване има съществена разлика, която АНО не разграничава и не е отчел нито в АУАН, НП , нито в подадената касационна жалба. . Действително се касае за толкова съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от АНО правораздавателен акт - самостоятелно и винаги при констатирането му. В АУАН и НП са посочени само дата на издаване на фактурата, на която се приема, че е прехвърлена собствеността върху родово определените вещи съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Настоящата инстанация споделя становището на касатора, че макар да са посочени конкретни лекарствени препарати, определящо за престацията е отделяне на определено количество от този вид. Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, съответно услуги то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях -  чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС  Действащият ЗДДС – чл.25 ал.1 – разпорежда, че данъчното събитие възниква на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена . Правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от възникването на данъчното събитие, респ. от извършването на доставката на стока или услуга, което пък и по смисъла на закона е обвързано с правните последици на сделката - при търговска продажба – с прехвърлянето на собствеността или други вещни права върху вещта. В този смисъл,за правното значение на факта на осчетоводяване на фактура, материализираща договор за търговска продажба и факта на упражнено право на приспадане на данъчен кредит от купувача по същата, обуславяща се явява характеристиката на продаваната вещ – като родово или индивидуално определена такава., При родово определените вещи, правото на приспадане на данъчен кредит възниква и е законосъобразно упражнено при постигнато от страните определяне на вещите / отделянето им от рода / или с фактическото им предаване, поради което упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача,при доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание и за получаването на вещите На такова обаче не е приравнено издаването на данъчна фактура. Изцяло в тежест на АНО е да установи на коя дата е станало предаването на стоките- съответното данъчно събитие да се е осъществило, като неговите констатации са разколебани както от показанията на един от сдидетелите, че стоките са предадени на 9.7.2019г,. а от друга страна и с оглед разпоредбата на 113, ал. 4 от ЗДДС, както правилно е посочил и ПРС. Досежно мястото ан извършване на нарушението, не може да се приеме, че същото е осъществено в аптеката ,з която има лиценз дружеството за продажба на дребно, тъй като отново този факт на предаване на вещите в аптеката не е установен с допустими за това доказателства.

В този смисъл за настоящия съдебен спор е без правно значение дали това погрешно изписване на датата на административното нарушение е резултат от допусната явна фактическа грешка от административно-наказващия орган, или се дължи на някаква друга причина. Не е в правомощията на контролната съдебна инстанция да тълкува и по пътя на логиката да установява действителната воля на наказващия орган, тъй като това е извън обхвата на проверката за законосъобразност на наказателното постановление. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност за наказания правен субект да разбере по недвусмислен начин на коя дата е извършено деянието, което му се вменява за административно нарушение. Последното е основание съдът да приеме, че липсата на конкретна дата, която да е посочена еднакво както в АУАН, така и в НП, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, до какъвто извод правилно е достигнал и районния съд. От друга страна това разминаване в датите поставя съда в необходимост да тълкува волята на органа (или да я предполага), което е недопустимо в административно-наказателното производство, което е санкционно по своя характер.

 

Настоящата инстанция обаче не споделя аргументите в решението досежно правната квалификация.Правилно АНО  е приел, че вмененото на дружеството  нарушение се подвежда под хипотезата на посочените като нарушени разпоредби на чл. 23, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, чл. 218 и чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Те съдържат конкретно правило за поведение, чийто адресат е търговец на лекарствени продукти на дребно (аптека). Посочените норми еднозначно определят кой може да бъде насрещен субект, заедно с търговеца на лекарствени продукти на дребно, по правоотношението, възникващо във връзка с отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание и това може да бъде единствено физическо лице-пациент. Нарушените разпоредби са посочени в тяхната взаимна връзка. Така чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. указва, че отпускането на лекарствени продукти, предписани по реда на глава трета, раздел IV, се извършва в аптеки, работещи по договор с НЗОК с изключение на лекарствените продукти по чл. 30г, които се отпускат от болничните аптеки. В същото време текстът на чл. 23, ал. 3 от същата наредба, който попада в този раздел, сочи, че лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, могат да бъдат предписвани на здравноосигурени български граждани, лица с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава - членка на ЕС, или съгласно двустранни спогодби. Доколкото пациентът, на който е предписан лекарствения продукт, е същото лице, на което продуктът се отпуска и което обикновено фактически го получава (арг. от чл. 46, ал. 5 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г.), съвместното тълкуване на посочените разпоредби налага извода, че отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание, заплащани от НЗОК, става само на здравноосигурени български граждани. В нормата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, която също е посочена от наказващия орган, изчерпателно са посочени дейностите, които аптеката може да извършва като сред тях е и отпускането по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. Както беше посочено, от гледна точка на страните по правоотношението, отпускането на лекарствените продукти представлява тяхната продажба единствено на пациенти-физически лица, какъвто купувачът на лекарствените продукти не е .Различието между понятията отпускане и продажба се потвърждава и от тълкуването и на други текстове от приложимата нормативна база. Отпускането включва редица съпътстващи самата продажба дейности, като например предоставянето на информация и съвети на пациента - чл. 36 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. Щом разрешените за извършване от търговец на дребно на лекарствени продукти дейности са лимитативно изброени в чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, то извършването от същия на други дейности и конкретно на продажбата на лекарствени продукти на субекти, различни от физически лица – пациенти, винаги ще съставлява административно нарушение. По тази причина ирелевантно се явява обстоятелството, че за търговеца на лекарствени продукти на дребно законодателят не е разписал конкретна забрана, подобна на тази, касаеща търговците на едро – чл. 207, ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ, да снабдява други лица, различни от физическите лица-пациенти, с лекарствени продукти.

 Тук следва да се отбележи, че единственото изключение, което законът допуска, когато търговецът с лекарствени продукти на дребно може да ги продава на лица, различни от пациентите, е уредено в чл. 222, ал. 5 от ЗЛПХМ, респ. чл. 38, ал. 1 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Според тези текстове за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по чл. 222, ал. 4 от ЗЛПХМ, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на друго лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, каквато разглежданата хипотеза очевидно не е.

Обсъждането на развитите от районния съд съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, е безпредметно, при недоказаност на претендираното от АНО административното нарушение. 

 

Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на ИАЛ пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

    От ответник касационна жалба  е направено искане за присъждане на адвокатско  възнаграждение за тази инстанция, след като ПРС е присъдил такова за въззивната такава. . Съгласно  чл. 63, ал. 3 и ал.4  от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ в полза на ответник касационна жалба следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно договор за правна помощ и процесуално представителство. От касатора не се прави възражение за прекомерност на същото съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/20.7.2020г. постановено по НАХД 187/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление  НП № РД-И-056/20.4.2020г. на Изпълнителен директор на ИАЛ , с което за извършено от „Медиана фарма „ ООД нарушение представляващо продажба на 579 опаковки от лекарствени продукти по фактура № ********** /11.7.2019г. не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил търговец на едро- лице, прехдождащо търговците на дребно по веригата и което е квалифицирано като такова по чл. 23, ал.3 във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4/4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал.1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата , гр. София, ул. „Дамян Груев „ №8 да заплати на „Медиана фарма „ООД гр. Павликени, ул. „Цар Иван Асен Втори №15 разноски в производството в размер на 300 –триста- лева.

 

 

Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.      

 

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                             

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                                    

       2.