№ 105
гр. А. , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100941 по описа за 2021 година
Производство чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 2 от ЗЗДН.
Д.Й. Ж. - С., лично за себе си и като майка и законен представител на
детето Д. М. С.. ЕГН **********, и двете с посочен адрес с Б., ул. „И.“ № 2
моли да бъдат наложени мерки по ЗЗДН по отношение на М. Р. С.. – спосочен
адрес гр. А. ул. „К.А.Б.“ 74, като бъде задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в
с Б. ул "И." № 2, да му бъде забранено да приближава жилището, работа,
местата за социални контакти на пострадалите лица и да му бъде наложена
глоба в размер на 1000лв. Твърди, че ответникът е нейн съпруг и баща на
детето Д. На14.04.2021г Д. С. и детето Д.били в семейното жилище -къща в с
Б. ул "И." № 2, когато ответникът се прибрал от работа, като малко след това
се развил поредния семеен скандал, иницииран от ответника. Започнал да
обижда първата молителка с думите: "ти не си способна да гледаш дете, нищо
не става от теб, ти си психически нестабилна, трябва да се лекуваш", които
обиди били изречени на висок тон пред детето. В резултат на това първата
молителка силно се притеснила, разплакала . Ответникът крещял силно,
детето Д.се изплашило и започнало да плаче. Първата молителка започнала да
1
събира багажа да се изнася, в този момент ответникът й взел телефона от
ръцете, взел и ключовете от колата, затворил я на етажа на къщата и не я
пускал да излиза, като отново започнал да отправя обиди и закани, че ще я
унищожи, че е алкохоличка, че ще я съсипе, като твърдял че тепърва започва.
На 19.04.2021г ответникът отново се държал грубо и искал да му даде детето
и колата на бащата на молителката за да си свърши работа, и след нейни отказ
отново започнал да отправя обиди. На 24.04.2021г ответникът дошъл да вземе
детето и отново започнал да отправя обиди и закани. На 30.04.2021г около
20,00ч първата молителка имала уговорка с ответника да види детето, дошла в
А. , след като се разходила с родителите си до С.. Ответникът я посрещнал с
думите, че няма право да напуска населеното място без негово разрешение, че
ще я унищожи, ще си го получи. На 01.05.2021г ответникът дошъл в с Б.
около 13,40ч да види детето и не въпроса на първата молителка защо е
токлкова агресивен й отговорил, че трябва да свиква, тъй като тепърва ще е
така. Твърди , че актът на домашно насилие от страна на съпруга й не е
еднократен, в действителност е подложена на систематичен тормоз от негова
страна почти три години, заради което била принудена да се изнесе от
собствената си къща. Ответникът работи като разследващ полицай в РУ МВР
А., следи молителката , проследява и телефона й, има изблици на силна
агресия. Представя декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН, ангажира събиране на
доказателства.
Ответникът оспорва изложените обстоятелства за извършен акт на
домашно насилие. Не оспорва, че с Д. С. са съпрузи, че Д.С. е тяхно дете,
както и че до раздялата са живеели в с.Б. на посочения адрес, не оспорва и че
работи като старши разследващ полицай в РУ-А., не оспорва, че притежава
оръжие. Твърди, че страните са живели на семейни начала до 2008г. в дома
на неговите родители в гр.А., но след възникнал конфликт се преместват в
с.Б.. Майката на Д.е изцяло ангажирана с оглеждането на детето. Според
ответника в периода на пандемията майката е преустановила работа и
социалните си контакти, за да предпази здравето на детето и тази период на
отчужденост се е отразила на психическото й състояние, започнала да
проявява силно чувство на ревност, което води до емоционални изблици. На
14.04.2021г. ответникът казва, че трябва да отиде до полицейското
управление, за да изпълни някои ангажименти, като заедно с майката и детето
идват с в А., разхождат се, той изпълнява ангажиментите си и след това се
2
прибират в дома си. Като се прибрали ответникът започнал да се занимава с
камината, а молителката с телефона си. След това ответникът започнал
тренировка, направил забележка на молителката да обърне внимание на
детето, при което тя се изправила и казала на ответника, че не може да
издържи два дена без да си види колежките. Ответникът казал, че не трябва да
говори на тази тема, тя побесняла и заявила, че не иска да говори на тази
тема. Ответникът останал в семейното жилище, смятал, че всичко ще отмине,
но получил съобщение да напусне дома на следващия ден. На 17.04 напуснал
жилището, на 16.04 молителката и детето се изнесли при нейните родители.
След като напуснал жилището това още повече вбесило молителката. На
19.04 ответникът взел детето, за да се видят. Оспорва да е валяло дъжд.
Молителката започнала да му пише около 18:00 часа да закара детето до
нейните родители. Счита, че по отношение на детето няма извършено
домашно насилие, а се касае за влошени отношения между двамата съпрузи и
моли да бъде отменена заповедта за незабавна защита по отношение на
наложените мерки за защита на детето Д.С.. Ангажира събиране на
доказателства.
О“ЗД“ при Д“СП“ гр. А. изразяват становище в постъпилия соц
доклад, че отношенията между родителите са силно обтегнати, като не
поддържат адекватна родителска връзка. Към момента за детето е осигурена
сигурна и безопасна среда да отглеждане и развитие, обезпечатват се
адекватно потребностите съобразно възрастта му. Установено е, че майката
на детето притежава нужните жилищни и хигиенно битови условия за
нормалното отглеждане, наясно е с потребностите и нуждите на детето, като е
създала среда благоприятстваща нормалното израстване на Д. а от своя страна
бащата на детето демонстрира силна загриженосст и емоционална
привързаност към дъщеря си, с готовност да помага в грижите на детето. В
заключение е посочено, че в интерес на детето е да продължи създадената
емоционална връзка и с баща си.
След като прецени, поотделно и в съвкупност, представените по делото
доказателства съдът, намира за установено следното: Молителката е
представила декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН. Молителката и ответникът са
сключили гр брак на 01.05.2019, за което е съставен акт за гр брак № 0056 от
същата дата, и въз основа на който е издадено представеното в заверен
препис удостоверение за скл гр брак. От брака има родено едно дете – Д. М.
3
С.. род на 14.09.2018г(у-ние за раждане изд въз основа АР №
1896/17.09.2018г – в заверен препис ). Прудставената и приета по делото
извлечение от кореспонденция/л.27-102вкл/ не се комнтира, тъй като не е
установено по делото между кои абонати е проведена. Представените и
приети по делото в заверени преписи нотариална покана от Р. и К. С. до Д.
Й.Ж.С. от 13.07.2021г са неотносима и не се коментират. Видно от
представения амбулаторен лист от 19.10.2020г на Д.Й. Ж. С. е поставена
основна диагноза други видове хипотиреодизъм , като е приложена терапия с
глюкофаж. Представеното становище от С.П.Н. клиничен психолог/л.139/не
се коментира, тъй като не е изотвено за нуждите на настоящото призводство.
Представените епикриза от отделение ко по кардиология болница Медлайн гр
Пловдив, ведно с резултати от изследвания/л.141-147 вкл/ изискват специални
знание, с каквито настоящият състав не разполага, поради което не се
коментират. От представената справка от Дирекция национална система 112
се установява, че на 19.09.2019г е прието повикване от номер ********** ,
с продължителност 02:27 мин , обаждащата се е представила с име Д. Ж..
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св
Й.Ж. баща на първата молителка, твърди че молителката и ответникът имат
проблеми малко повече от година. На 14.04.2021г след 23.00 ответникът
позвънил на свидетеля по телефона и споменал че Д. и разстроена, в същия
момент свидетелят чул по телефона дъщеря си , сторила му се доста
разстроена, плачеща, а детето Д.плачело силно. Попитал какво се случва,
казали че почти няма проблем, обаче Д. „нещо реве“. Тогава свидетелят
решил да отиде на място, отишъл в Б., детето Д.било в една от стаите,
плачело, ответникът посрещнал свидетеля и на въпроса какво се случва му
казал че Д. искала да отиде при родителите си но той не е пуснел,
впоследствие се разбрало че й е взел телефона за да не им се обади, станал
някакъв скандал. Тогава свидетелят със съпругата си и съпругът на другата
му дъщеря седнали да говорят, Д. плачела , а Д.била силно разтревожена,
плачела много и не можела да се успокои. Тогава свидетелят взел решение да
прибере дъщеря си и внучката в А., за да се успокоят. През нощта детето се
събуждало поне два пъти с рев, плач и трудно било да я успокоят. От
ответника разбрал, че дъщеря му е пила алкохол. Свидетелят твърди, че
дъщеря му не употребява алкохол. Разбрал, че дъщеря му искала да отиде
при родителите си но ответникът й взел ключовете, а после по и телефона за
4
да не се обажда. Твърди, че като отишъл вечерта в Б., дъщеря му била много
разстроена. Когато били в дома, ответникът коментирал че трябва да я кара на
психиатър, чул също и израз че е алкохоличка. В следващите дни също имало
ситуации, като сочи проблем с взимането на детето от бащата в дните на
Великден. Ответникът дошъл да вземе детето и когато майката го попитала
кога ще го върне, казал че когато реши. Следващ случай, който сочи било в
ден, когато ответникът казал че няма да взима детето, тъй като ще бъде извън
града. Тогава свидетелят заедно с дъщеря си и внучката, съпругата си и
другата дъщеря със съпруга решили да направят екскурзия до с С., около обяд
ответникът започнал да звъни като казал, че иска да вземе детето. Тогава
свидетелят му казал, че са на разходка и няма как да му я върнат веднага .
На връщане ответникът ги чакал на ул „Ц.И.А.“, бил много нервен, ядосан, с
викове с крясъци, детето не искало да излиза от колата, взел я сложил я в
колата много изнервено. Твърди, че дъщеря му се притеснява от ответника и
се наложило свидетеля да се премести да живее в с Б. , за да няма кавги и
скандали. Пред свидетеля ответникът споменал, че като полицай има някакъв
авторитет и дори да има жалби и ли да се оплачат в полицията няма да
получат отговор, ще ги изхвърлят, и се заканил че ще видят първите работни
дни какво ще им се случи. Знае, че към 14 април ответникът работел онлайн
или учел в къщата, в повечето случаи бе бл онлайн, твърди че първата
молителка и ответникът не са споменавали да са ходили в управлението на
същата дата, а като отишъл вечерта в Б. разговарял отделно и с двамата,
първо говорил с ответника, и той му казал че е кара Д. на психолог, казал му
освен това че не е дал ключовете на Д. защото искала да тръгне но не била в
състояние да кара. Свидетелят е видял в дома отворена бутилка , и пълна
чаша, като твърди че и бутилката и чашата били пълни, от чашата не било
отпито. За случай, в който били на екскурзия в с С. твърди, че ответникът не
му е казал че е звънял на съпругата си и тя не му е вдигнала. В останалата им
част показанията на свидетеля са неотносими и не се коментират. Св М. Ж.
майка на първата молителка твърди, че на 14 април тази години с другата й
дъщеря й, зет се били събрали в дома им в гр А. . Около 22,30„ ответникът се
обадил на съпругата на свидетеля по телефона, и казал че Д. е разстроена и
плаче, че нещо става да отидат. Отишли тримата свидетелят, съпруга й и зет
й, отишли в къщата, детето Д.плачело, Д. също плачела и цялата треперела.
Зетят на свидетеля взел детето в другата стая да не слуша, а в това време
5
ответникът и Д. се разправяли. Свидетелят разбрал от дъщеря си, че
ответникът я заплашвал, че ще я унищожи, че била психически нестабилна, да
не тръгва срещу него, защото е институция и тя нищо не може да направи,
никой няма да й вярна. Свидетелят не знае за какво са се скарали. От дъщеря
си разбрала, че се скарали, ответникът започнал да я обижда, че нищо не
струва, за нищо не става. След това взели дъщеря й и внучката в апартамента,
а ответникът останал в къщата. Сочи, че детето Д.плачело цяла но насън,
стряскало се. Твърди, че на Великден ответникът казал, че ще е при тях
детето, а той е я вземе предната седмица, на Великден на обяд и дошъл и
казал че ще я вземе, а на другия ден я довел. Сочи случай, в който са били на
екскурзия със семейството, тогава сутринта дъщеря й му писала че отиват на
екскурзия, а на обяд ответникът започнал да й пише, че трябва да вземе
детето, че са му объркали плановете и веднага да се връща. Докато се върнат
от екскурзията станало 18-19ч, тогава за пръв път видяла ответника ядосан,
детето било задрямало в колата, той започнал да дърпа столчето и казал че
без негово разрешение не може да пипат детето, то се разплакало, тоя е взел
със столчето в колата. От дъщеря си знае, че когато дошъл на следващия ден
да върне детето, дъщеря й го попитала защо се е държал така, а той казал че
нищо не са видели, и от тук нататък щели да видят какво кой е той и че ще
става все по зле. Дъщеря й се страхува от съпруга си, което наложило баща й
да отиде да нощува при нея в Б.. Също оспорва дъщеря й да пие алкохол.
Вечерта, като отишли в Б. ответникът казал че не е пуснал дъщеря им да кара
колата тъй като е употребила вино, а дъщеря й казала че не е пила. На 14
април вечерта не е ставала свидетел на разправии и скандали, но дъщеря й
треперела, плачела а ответникът обяснявал. На свидетеля ответникът е
споменавал че със съпругата му трябва да посещават семеен терапевт, а на
съпругата си казал, че ще я изкара психически нестабилна. Сочи, случай в
който пред нея ответникът казал на дъщеря й ча е психически нестабилна ч,
че е луда. Но не е чувала да крещи на дъщеря й. останалата част показанията
са неотносими и не се коментират. Св Р.К., съпруг на сестрата на първата
молителка, чичо на детето Д. твърди, че на 14 април тази година се събрали в
родителите на съпругата му в А., към 23.00ч на тъста му се обадил
ответникът , казал че Д. е в изнервено състояние, тогава чул че Д. е
разтревожена и решили да отидат в Б. да проверят какво става, като отишли
на входа долу на вратата имало събран чанти с дрехи, качили се горе и видели
6
първата молителка и ответника в изнервено положение, личало че Д. е
плакала, както и че е имало спор, детето Д.било в същата стая. Първата
молителка и ответникът били изнервени, имало спорове, тогава свидетелят
отвел детето Д.в другата стая, а останалите седнали да поговорят. Не е бил
свидетеля на проведените разговори, но по късно от Д. разбрал, че се опитала
да се свърже с нейните родители, но ответникът на и й позволи, тогава искала
да отиде при техен съсед да ползва телефона, но ответникът не я пуснал.
Разбрал, че скандала започнал от това че ответникът направил забележка на
съпругата си, че не гледа Д. Казал, че тя е употребявала алкохол, но не се
виждало, твърди че Д. ползва медикаменти, които не позволяват употребата
на алкохол, това го е чувал от проведени разговори. Твърди че вечерта на 14
април, докато бил в другата с тая с детето Д.е чул че ответникът повишава
тон, а след това Д. влязла в саята и заявила че тръгват за А.. По отношение
случая, в който са били на екскурзия в с С. сочи, че към края на деня и
приключването на екскурзията ответникът звъннал на съпругата си и казал че
са му объркали плановете, но не е забелязал да е станал конфликт по
телефона. Свидетелят е бил в друга кола със съпругата си и детето, а
останалите били с друга кола и не е присъствал на срещата с ответника
същата вечер. Вечерта на 14 април, когато отишъл в къщата ответникът му
показал чаша и бутилка вино, не знае кой е пил. Х.Г. съсед на страните,
познава първата молителка и ответника, твърди че ответникът е грижовен
баща и съпруг, не е видяла да се скара с някой, нито пък да се кара с жена си ,
твърди че е много възпитан, внимателен и гледа да не обиди никого. През
април тази година не е чувала ответникът да се скара или да повиши тон, нито
пък е чувала първата молителка да се кара с него. Малко по- късно заявява,
че първата молителка е била агресивна, викала на ответника на висок тон се
карала, а детето е по спокойно с баща си , сега като е с майката само писка.
Свидетелят твърди,че Д. си пийва, и събира много хора в къщата. В
останалата част показанията са неотносими. Св Г.Т. познава първата
молителка и ответника, повече вижда ответника, като идва с детето, през
април и май тази година почти всеки ден е виждала ответника с детето, не е
виждала ответника да повишава тон на детето или на съпугата си. Св Р. С.
баща на ответника твърди ,че пъвоначално като се оженили първата
молителка и ответникът живели в дома на свидетеля, но след това отишли да
живеят при нейните родители в Б.. На 17 април тази година синът му казал че
7
иска да се срещнат в апартамента, за да говорят, а до тогава не се били
срещали, искал ключовете и обяснил че го били изгонили. От сина си разбрал,
че са се скарала със съпругата му зарад ревност, Д. искала да ходи до гр А. но
била употребила малко алкохол и той не бил съгласен и се обадил на
родителите й, те дошли нея я прибрали, а него го изгонили. В останалата им
част показанията са неотносими. Св Т.К. - колега на ответника - познава
страните, твърди че отношенията между тях са перфектни, не е усетил да
имат проблеми, в началото на май нещата се променили, от ответника
разбрал че има заповед за незабавна защита, което учудило свидетеля много.
Твърди че в периода 08.04.07.05.2021г били на едномесечен курс за
разследващи полицаи към Академията в дистанционна форма, но в този
период се налагало да ходят в управлението .
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Предявен е иск за налагане мерки по реда на чл.ЗЗДН за
извършен акт на домашно насилие от М.С. спрямо Д. С. на
14.04,19.04,24.04,30.04 и 01.05.2021г, което насилие е извършено пред детето
Д.С.. Молбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
едномесечен срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество. Съгласно нормата на чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, както и
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не е
спорно между страните обстоятелството, че първата молителка и ответника
са съпрузи, а ответникът е баща на детето Д. както и че са живели в
семейното жилище на адрес с Б.. Не е спорно и обстоятелството, че от пети
май т г страните живеят разделени. Това се установява и от ангажираните по
делото доказателства. От показанията на св Ж. Ж. и К. безспорно се
установи, че на 14.04. т з ответникът се обадил на св Ж. като му казал че
съпругата му е разстроена, както и че при отиването в дома в с Б., Д. С. и
детето Д.били разстроени, Д. треперела . Установи се освен това, че
ответникът е попречил на Д. С. да отиде при родителите си, като заявил че е
8
употребила алкохол. Недоказано остана твърдението на ответника, че не е
позволи на Д. С. да напусне дома тъй като е употребила алкохол. В тази
насока доказателства не са ангажирани. Съдът приема за доказано по делото,
че ответникът е отправял обиди към Д. С.8св Ж., Ж./. Установи се освен това,
че на 30.04.2021г около 20,00ч на връщане от екскурзия в с С., на която
първата молителка с дъщеря си, баща си майка си, сестра си и зет си, били
посрещнати от ответника който бил изключително изнервен и заявил, че тя
няма право да напуска населеното място без негово разрешение, че ще я
унищожи, ще си го получи. В тази насока са показанията на св Ж. и Ж., които
като базирани на лични впечатления съдът кредитира. Отделно от това
пострадалото лице е представило и декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която
има самостоятелна доказателствена сила. Показанията на св Г., С. и К. не
касаят твърденията за извършен акт на насилие, а отношеието на ответника
към детето Д. което е неотносимо към настоящото производство. Поради това
не се коментират. Недоказани останаха твърденията на молителката, че на
19.04.2021г ответникът отново се държал грубо и искал да му даде детето и
колата на бащата на молителката за да си свърши работа, и след нейния отказ
отново започнал да отправя обиди., както и че на 24.04.2021г ответникът
дошъл да вземе детето и отново започнал да отправя обиди и закани.
Показанията на св Ж. по отношение твърденията за извършен акт на насилие
на 01.05.2021г са базирани единствено на чуто от молителката, поради което
съдът не ги кредитира. Твърди се от ответника, че никога не е проявявал
насилие към детето Д. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.2 от ЗЗДН за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Ето защо съдът приема за доказано
твърдението за извършено домашно насилие от страна на ответника по
отношение на Д. С. в присъствието на детето Д.С. на 14.04. и 30.04.2021г.,
изразяващ се в извършване на психическо насилие – отправяне на обиди и
закани
Гореизложеното обосновава извода за наличието на предпоставките
по чл. 2 от ЗЗДН. Ето защо следва да бъде определена мярка за защита сред
предвидените от чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН. С оглед обстоятелството, че следва да
се ограничи възможността ответника да продължи евентуално насилието над
пострадалите лица, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката по т.
1 от чл. 5 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
9
на домашно насилие. Подходяща се явява и мярката по т.2 от с з, с оглед
най добрия интерес на детето. Съдът намира за неподходяща вземане
мярката по т и 3 по отношение на детето Д. – забрана да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата, и местата за социални
контакти и отдих, с оглед необходимостта от запазване емоционалната връзка
на детето с бащата, каквото е и изразеното становище на ОЗД ДСП гр А..
При определяне срока, за който да бъдат наложени мерките, съдът отчете
характера на извършения акт на насилие, счита че подходящо е да бъде
определен 12 - месечен срок.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата,
следва да бъде издадена заповед за защита.
На основание чл. 16, ал. 3, преписи от решението и от заповедта
следва да бъдат връчени на страните, а заповедта да се изпрати за връчване и
на РУ на МВР – А..
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 25 лева, вносими по сметка на Районен съд – А..
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена глоба на
извършителя в размер на 300лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ГПК следва да бъде
осъден ответникът да заплати на първата молителка сторените разноски в
размер на 800лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. Р. С.. ЕГН ********** – с посочен адрес гр. А. ул.
„К.А.Б.“ 74 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ върху Д. Й. Ж.
ЕГН ********** и Д. М. С.. ЕГН **********, със законен представител Д.Й.
Ж., и двамата с посочен адрес с Б., ул.„И.“ № 2
ОТСТРАНЯВА М. Р. С.. ЕГН ********** – с посочен адрес гр. А. ул.
„К.А.Б.“ 74 от съвместно обитаваното с Д. Й. Ж.ЕГН ********** и Д. М. С..
ЕГН **********, със законен представител Д. Й. Ж. жилище на адрес с Б., ул.
„И.“ № 2
ЗАБРАНЯВА М. Р. С.. ЕГН ********** – с посочен адрес гр. А. ул.
10
„К.А.Б.“ 74 да приближава пострадалото лице Д. Й. Ж.ЕГН ********** ,
жилището й на адрес с Б., ул. „И.“ № 2, местоработата, и местата за
социални контакти и отдих
ОПРЕДЕЛЯ срок на наложените мерки за защита –
12(дванадесет)месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на М. Р. С.. ЕГН ********** – с
посочен адрес гр. А. ул. „К.А.Б.“ 74 глоба в размер на 300 (триста) лева за
това, че е извършил на 14.04.2021г и 30.04..2021г спрямо Д. Й. Ж.ЕГН
********** и Д. М. С.. ЕГН **********, със законен представител Д. Й. Ж.
жилище на адрес с Б., ул. „И.“ № 2 , акт на домашно насилие.
ОСЪЖДА М. Р. С.. ЕГН ********** – с посочен адрес гр. А. ул.
„К.А.Б.“ 74 да заплати по сметка на Районен съд - А. сумата от 25
(двадесет и пет) лева държавна такса.
ОСЪЖДА М. Р. С.. ЕГН ********** – с посочен адрес гр. А. ул.
„К.А.Б.“ 74 да заплати на Д. Й. Ж.ЕГН ********** с адрес с Б., ул. „И.“
№ 2 разноски по производството в размер на 800/осемстотин/лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-
мо дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
11