Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 08.05.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11 884
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 497 от КЗ/.
Ищецът – Я.Г.Л.
твърди, че на 19.10.2019 г., около 16:15 часа, в гр. София, по бул. История
славянобългарска, в посока от ул. „Нешо Бончев” към бул. Илиянци по платното за
движение, плътно до тротоара, се движил ищецът Я.Л., управлявайки велосипед.
При пресичане на улицата, представляваща изход от завод на „К.“ АД,
велосипедистът бил блъснат отдясно от излизащ от паркинга на завода лек
автомобил с неустановени марка, регистрационен номер и водач, който напуснал
мястото на местопроизшествието. Посочва, че е съставен Констативен протокол за
ПТП № К- 623/19.10.2019 г., по описа на ОПП при СДВР и е образувано ДП №
11374/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 41372/2019 г., по описа на СРП.
Ищецът твърди, че е транспортиран по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД,
където било установено, че в резултат на пътния инцидент е получил пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост. На
20.10.2019 г. на пострадалия е извършена оперативна интервенция, при която е
извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Посочва, че
търпи болки с висок интензитет в областта на засегнатия долен крайник, което
налага перманентно ползване на обезболяващи лекарствени препарати. Предвид
факта, че е засегнат именно долният му крайник, той се намира в невъзможност да
се придвижва пълноценно за период от няколко месеца, което му пречи да
задоволява ежедневните си битови потребности и налага да ангажира близките си.
Има опасения, че в бъдеще няма да може да използва пълноценно крака си.
Процесният пътен инцидент се отразява негативно и върху психическото състояние
на ищеца, тъй като същият се оплаква от понижено настроение, тревожност,
нарушение на съня и вниманието, често се връща към спомена за злополуката,
поради което се налага и постоянен прием на седативни медикаменти. В резултат на
получената травма, двигателната активност на пострадалия е силно намалена,
което води до социална изолация и обременяване на психиката му. Преди инцидента
ищецът е бил жизнен мъж, активен велосипедист, а в настоящия момент, той не
желае да излезе навън, както и да се среща с хора, в резултат на което
значително се е затворил в себе си. Твърди още, че във връзка с лечението си е
извършил имуществени разходи на обща стойност от 1 771, 95 лв. Заявява, че с
молба вх. № 24-01- 795/06.12.19 г., е предявена претенция при ответника, по
която е образувана щета № 19-210436/06.12.2019 г. С Уведомление с изх. №
24-01-795/27.02.2020 г., Г. фонд отказал да изплати обезщетение. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
- 40 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 27.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
- 1 771, 95 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски. Претендира направените по делото разноски, за
което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 151. В определения от съда срок процесуалният представител
на ищеца е депозирал писмена защита.
Ответникът – Г. фонд в
депозирания от него писмен отговор оспорва иска. Не оспорва, че пред него е
образувана щета № 19210436/06.12.2019г., по която е отказано изплащане на
обезщетение, като твърди, че ищецът не е представил допълнителни
документи. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият се е
движил по средата на пътното платно, а не в най-дясната част. Претендира
сторените по делото разноски, за което е представен списък на разноските по чл.
80 ГПК – страница 156. Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
определение на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство
следните факти:
- сезиране на ответника от ищеца
относно заплащане на обезщетение относно описаното ПТП и
- ответникът е отказал изплащане
на обезщетение.
По делото на страници 7-8 е представен Констативен протокол за ПТП № К - 623 от 19.10.2019г.
съставен от дежурен ТПТП – ОПП - СДВР, от който се установява, че на 19.10.2019г.,
около 16:15 часа в гр. София, лек автомобил с неустановена марка, рег. номер и
водач се движи по бул. „Без име“ и в района на изхода от „К.“ АД участва в ПТП
с движещият се по бул. „История славянобългарска“ от ул.„Нешо Бончев“ към бул.
„Илиянци“ велосипедист Я.Г.Л.. Посочено е, че е пострадал ищецът, който е настанен
в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ с работна диагноза „фрактура на дясното бедро“.
От представената на страници 39-40 Епикриза по ИЗ № 18572/2019
на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА - ИСУЛ“ ЕАД, се установява, че на 19.10.2019г. ищецът е
постъпил в лечебното заведение с диагноза: пертрохантерно
счупване. На 20.10.2019г. е извършена операция – открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, фемур. На 25.10.2019г. е изписан
от лечебното заведение, като му е назначено медикаментозно лечение.
По делото на страници 41-50 са представени 7 броя фактури, ведно с касови бонове
за заплатени суми с получател – ищеца за различни медицински услуги и лекарства
в общ размер на 1 771, 95 лева.
По делото на страници 51-54 е представена и приета писмена кореспонденция между
страните, съгласно която на 06.12.2019г. ищецът е предявил искане за заплащане
на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, претърпени
в резултат на процесното ПТП. На 27.02.2020г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение, като е изброил документите, които не са представени от ищеца.
По искане на ищеца по делото е
допусната съдебно – медицинска експертиза, чието заключение, не е оспорено от страните
и съдът кредитира като обективно и компетентно. Вещото лице е извършило личен
преглед на ищеца на 02.02.2022г., при който е установен дефицит в движенията на
дясна тазобедрена става – непълно сгъване в същата -90 градуса
при норма 135 градуса, болезненост в крайните фази на отвеждане и привеждане и
при въртеливо движение, невъзможност за пълен клек. Установен е и белег с
дължина около 18-20 см., движи се самостоятелно с леко накуцване в
дясно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване
в горния край на дясна бедрена кост в областта на трохантерния
масив. Вещото лице посочва, че по спешност е проведено оперативно - наместване
на счупването с вътрешна фиксация-метална остеосинтеза
с DHS плака. Експертът сочи, че възстановяването на пострадалия е продължило
около 6 месеца. Придвижвал се е помощни средства - патерици, без натоварване 3-
4 месеца, с последваща рехабилитация. Към настоящия момент ищецът се оплаква от
болки и ограничена подвижност, болки в областта на счупването, при натоварване
и промени във времето. В заключението е посочено, че извършените разходи,
съгласно представените фактури по делото, са свързани с проведеното лечение на
ищеца. В проведеното на 25.05.2022г. открито съдебно заседание вещото лице
заявява, че към настоящия момент, при ищеца има известен дефицит в движението,
което е рехабилитационен проблем. Той ще трябва да продължи с рехабилитационни
процедури в амбулаторни условия, в болнични условия, в балнеолечение в
съответните центрове, които ще подобрят обема на движение.
По
искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят И.Я.Л. – син
на ищеца. Свидетелят посочва, че през 2019 г. баща му претърпял транспортен
инцидент. Видял го в ИСУЛ, пред кабинетите - на носилка, със счупен крак.
Настанили го в болничното заведение и на другия ден направили операция, защото била
счупена бедрената кост и се наложило да му се сложи имплант. Престоял в
болницата може би седмица, или около 10 дни.
Пред този период той не можел да става, не можел да се обслужва, чорапите
трябвало да му обува някой, изпитвал болки в крака. След изписването от болницата продължил да лежи в къщи. Майка му се грижела
за него. Свидетелят посочва, че ходел през ден – два в този период при баща си.
Около месец след това не можел да става
от леглото. След това започна по-малко да се придвижва с патерици. Около три
месеца ползвал патериците, след това започнал с едната патерица,
след това с бастун. Вече не ползва бастуна, но куца с този крак.
Наболява го понякога. След инцидента баща му бил леко отчаян от ситуацията.
Въпреки годините баща му спортувал, карал колело. Сега не може да кара колело,
а отделно от това изпитва и страх. Преди това
правел много дълги преходи, карал 70-100 км. на ден. Спортувал
колоездене, било му хоби. Понастоящем леко накуцва и често го боли. Заради
болките скоро пак ходил на рентген, за да видят дали всичко е наред. Психически
не е възстановен, след като вече не може да кара. Страх го е да кара по
улиците. Съдът кредитира показанията на този свидетел, включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и
не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
искане на страните пред настоящия съдебен състав е допусната съдебно – авто-техническа
експертиза, чието заключение, е оспорено от ответната страна, тъй като е
посочено, че същото е изготвено само въз основа на изготвения констативен
протокол и свидетелските показания. В проведеното открито съдебно заседание на
13.07.2022г., вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението е взел
предвид всичко, което е приложено по делото - включително протокол за
оглед на местопроизшествието, снимките и
скицата. С оглед изявленията на вещото лице в съдебното заседание и
обстоятелството, че във връзка с направеното от ответника оспорване не са
ангажирани никакви доказателства, съдът кредитира депозираното заключение като
обективно, компетентно и пълно. В него, че велосипедът се е движил в дясната
пътна лента, в близост до десен бордюр. В същото време по локалната пътна лента
на бул. „История славянобългарска“ в посока към бул. „Илиянци“ се е движил неустановен
автомобил, който в района на Т-образното кръстовище с ул. „Без име“,
непосредствено след спирка на градски транспорт - „К.“, предприема навлизане в
лентата за движение на велосипедиста. При така създалата се ситуация, движейки
се отдясно на ляво спрямо посоката на движение на велосипедиста, неустановеният
автомобил е контактувал с лявата си част с десният крак на пострадалия,
вследствие на което последният е загубил равновесие и след отклоняване наляво е
паднал върху платното за движение. Вещото лице приема, че ПТП е било
предотвратимо за водача на неустановения автомобил, ако се беше съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на велосипедиста и не бе допуснал
навлизане на автомобила в коридора му на движение. Прието е още, че няма
обекти, които да са ограничавали видимостта на участниците. Видимостта на всеки
един от участниците в ПТП е не по-малка от 150 м. Велосипедистът от момента, в
който е имал възможност да възприеме предприетата маневра и навлизане на
автомобила в лентата му на движение, не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
По
искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят С.М.Д. – очевидец
на ПТП. Свидетелят посочва, че се прибирала от
пазар и на около 300 м. пред нея кола излязла от локалното, имало
велосипедист, който карал в дясно. Колата излязла, блъснала велосипедиста и
продължила в най-лява лента, и излязла към кръговото на кв. „Надежда“. Колата
се движела бързо. Велосипедистът паднал на платното. Другият водач не останал
на местопроизшествието, колата не спряла, а продължила. Свидетелят заявява, че
спряла и се обадила на телефон 112. Спрели още две коли. Дошла линейка.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Относно предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1,
т. 1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица за
имуществени и неимуществените вреди, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство.
Съобразно направения доклад на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да
установи настъпването на следните факти:
1.
механизъм
за настъпване на ПТП,
2.
претърпени
вреди от ищеца – описаните в исковата молба,
3. причинно – следствена връзка между
описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите действия от ищеца за
възстановяване на причинените травми от процесното ПТП,
5. здравословното състояние на ищеца към
настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайно настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
6. заплащане на описаните в исковата
молба суми във връзка с проведеното лечение на ищеца от уврежданията, получени
в резултат на процесното ПТП,
7. на коя дата ищецът е предявил претенция
към ответника за заплащане на неимуществени и имуществени вреди от описаното
ПТП
8. представяне от страна на ищеца на
всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета.
В същото определение съдът е указал на
ответника, че в неговата доказателствена тежест е да установи в коя част на
пътното платно се е движел ищецът, непосредствено преди настъпване на
процесното ПТП.
С оглед установената по-горе фактическа
обстановка, решаващия състав намира, че са установени елементите от фактическия
състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането, а именно: механизъм на настъпване на процесното ПТП,
от който следва, че вина за неговото настъпване е единствено на водача на лекия
автомобил, причинени вреди на ищеца, причинно – следствена връзка между
причинените вреди на ищеца и процесното ПТП, както и обстоятелството, че
виновният водач на лекия автомобил е напуснал местопроизшествието и към
настоящия момент не е установен същия, както и модела и марката на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 5
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако сезираният вече Г. фонд не е платил застрахователно обезщетение, ако откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай, ответникът е
отказал изплащане на обезщетение, видно от представеното на страница 54 писмо изх. № 24-01-795 от
27.02.2020г.
Безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане
на обезщетение на ищцата за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди.
При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите – фрактура на дясно бедро, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 74г., извършената оперативна намеса, при която е поставена метална остеосинтеза, продължителният лечебен и възстановителен период от около 6 месеца за ортопедичната травма, от които един месец ищецът е бил обездвижен, след което за 3 – 4 месеца е ползвал помощно средство – патерици, като към настоящия момент няма пълно възстановяване на ищеца в резултат на претърпяната травма - болки в областта на счупването при натоварване и промени във времето, оперативният белег с дължина около 18-20 см., дефицитът при сгъване на дясна тазобедрена става, невъзможността за пълен клек, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и обстоятелството, че на ищеца му предстоят още рехабилитационни процедури, които да подобрят обема на движение, съдът приема, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Ответникът е противопоставил възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат с твърдения, че същият се е движил по средата на пътното платно, а не в най-дясната част. Съдът намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване за неоснователно. От приетата по делото съдебно - авто техническа експертиза, се установи, че велосипедът се е движил в дясната пътна лента, в близост до десен бордюр. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение. Относно предявения иск с правно основание чл. 497 от КЗ.
Ищецът
претендира присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди/ от датата на постановяване на
отказ от ответника за заплащане на същото по предявената пред него претенция –
06.12.2019г.
Съгласно
чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от Гаранционния фонд се изплащат
съобразно чл. 497 от КЗ. В последната посочена правна норма е вписано, че
законна лихва върху размера на определеното обезщетение се дължи от по-ранната
от двете дати: или 15 работни дни от представяне на всички изискани от
ответника документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ или от изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателствата изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Следователно, за да
започне да тече срокът за ответника за произнасяне по чл. 497, т. 1 или т. 2
във всеки един от двата разгледани случая е необходимо увреденото лице да е
представило всички изискани документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В
разглеждания случай от описаната по-горе кореспонденция между страните се
установява, че ответникът е постановил отказ на искането на ищеца за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, тъй като
не са представени описаните в писмото на тази страна до ищеца документи /л. 54/
- писмени данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство във
връзка с процесното ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със
схема и фотоалбум, копие от съдебно – медицинската и съдебно авто –
техническата експертизи, изготвени в досъдебното производство, относно
претендираните имуществени вреди – оригинали на фактури и касови бонове,
удостоверение за банкова сметка ***щно, съобразно
изискванията на чл. 558, ал. 6 от КЗ. По делото единствено се съдържа молбата,
с която ищецът е сезирал ответника, в която са описани приложените към нея
документи. Предвид така посоченото, настоящият съдебен състав счита, че ищецът,
чиято е доказателствена тежестта, не е установил съдържанието на представените
документи към молбата до ответника, поради което не може да бъде направен извод
дали банковата сметка, която е посочена е именно на ищеца. От друга страна при
съпоставка на описаните към молбата на ищеца документи се установява, че в тях
не се съдържат описаните от ответника документи, въз основа на които е
постановен отказа му. При така констатираното, съдът приема, че посочените от
ответника в постановения от него отказ документи, действително са му необходими
за извършване на преценка относно основателността на претенцията и определяне
на размера на обезщетението и доколкото ищецът не ги е предоставил, то
действително ответникът не е изпаднал в забава по отношение на задълженията си
към това лице. Следователно този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, като се присъди заплащане на законна лихва върху определеното
по-горе обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане.
Относно предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за претърпени имуществени вреди Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе относно иска за неимуществени вреди - наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства –7 броя фактури, ведно с касов бон /страници 41-50 от делото/ на обща стойност 1 771, 95 лева, се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на посочената, която е била необходима за лечението. От заключението на съдебно – медицинската експертиза, се установява причинно – следствената връзка между процесното ПТП, настъпилото по отношение на ищеца увреждане и необходимостта от заплащане на посочената по-горе сума. С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 771, 95 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
И
двете страни в процеса претендират присъждане на разноски, за което са
представили и списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Ищецът
в настоящото производство е направил разноски в размер на лв., от които: 1 670, 88 лв. – заплатена
държавна такса, 70 лв. – депозит за свидетел, 350 лв. – депозит по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза, 300 лв. – депозит по допуснатата съдебно – автотехническа
експертиза и 2 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно
представения договор за правна защита и вносна бележка /страници 151 – 155 от делото/. Процесуалният представител на ответника
е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на предявените
искове минималния размер на адвокатското възнаграждение за настоящото дело е 2
500, 89 лв. с ДДС. Съдът като взе предвид този факт, фактическата и правна
сложност на делото и извършените от тази страна процесуални действия счита, че направеното
от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3
056 80 лв.
Ответникът
претендира: 300 лв. – депозит по допуснатата съдебно авто – техническа
експертиза и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че така претендираното юрисконсултско
възнаграждение е съобразено с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правна помощ, която е приложима на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
416, 59 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Фонд, БУЛСТАТ –********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати Я.Г.Л., ЕГН - **********, със
съдебен адрес:*** – чрез адвокат Г.Х., на основание чл. 558, ал. 5 във
връзка с чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични
увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.10.2019 г. около 16:15
часа в гр. София, за което е съставен констативен протокол за ПТП №К – 623 от
същата дата, от дежурен ПТП – О”ПП” – СДВР, ведно със законната лихва от 30.10.2020г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл.
557, ал.1, т.1 от КЗ сумата от 1 771, 95 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 30.10.2020г. до окончателното й изплащане и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3 056, 80 лева., като ОТХВЪРЛЯ първият
иск за сумата над 25 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., искът с правно
основание чл. 497 от КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 40 000 лв. за периода от 27.02.2020г. до
29.10.2020г.
ОСЪЖДА Я.Г.Л., ЕГН - **********, със съдебен адрес:*** –
чрез адвокат Г.Х. да заплати на Г. Фонд, БУЛСТАТ –********, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 416,
59 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: