Р Е Ш Е Н И Е
Номер
630
19.02.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и втори януари Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 4572 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Гаранционен Фонд България“ ЕООД против К.П.И. и допълнително
уточнен иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 884,66
лв. – сборна главница, от които 481,96 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 0001996/12.10.2017 г., сключен между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника, и 402,70 лв. – неплатена
главница по Договор за допълнителни услуги от 12.10.2017 г., сключен между
същите страни, сумата от 38,42 лв. –
договорна лихва, дължима по договора за потребителски кредит за периода
12.10.2017 г. – 21.11.2018 г., сумата от 22,69 лв. – лихва за забава, дължима
върху главницата по договора за потребителски кредит за периода 14.11.2017 г. –
21.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата,
считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8698/2018 г. на БРС. Претендира се присъждане на направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 12.10.2017 г.
между ответницата и „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД са били сключени Договор за потребителски кредит за сумата от 700 лв.,
както и Договор за допълнителни услуги – финансиране на възнаграждението от
604,80 лв. на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България“ ЕООД, а между
ищеца и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е бил сключен договор за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по
горепосочените договори. Ответницата се е задължила да плати разсрочено
дължимите по двата договора суми в срок до 12.07.2018 г., съгласно изготвен
погасителен план, като до 21.11.2018 г. е извършвала плащания по двата
договора, след което е преустановила плащанията. Предвид допуснатото просрочие
на длъжника, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е упражнило правото си на вземане към
поръчителя „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, поради което на 21.11.2018 г.
ищецът е погасил към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД солидарно дължимите от него задължения
на ответницата, в резултат на което е встъпил в правата на кредитора по
горепосочените два договора относно заплатената сума и е станал кредитор на
длъжника за същите суми, а след това се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за тези суми. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 143 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника, който е оспорил иска
като неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
следните основания: 1/ недействителна е клаузата на чл. 3 от договора, като
противоречаща на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като тази клауза противоречи на
добрите нрави – поставени са две условия за обезпечаване на кредита, които са
практически неизпълними, в резултат на което ответникът е бил задължен да се
ползва от опцията за възмездно поръчителство – сключване на договор със
свързано с кредитора лице, на което се дължи възнаграждение в близък до кредита
размер; 2/ в договора за потребителски кредит не е посочена „обща сума, дължима
от потребителя“, като в посочената „обща сума за погасяване“ не са включени
общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждението за поръчителя,
което е допълнителна услуга, пряко свързана с кредита, като по този начин
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, в резултат на което нищожни са клаузите
от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съответно
договорът е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК. На следващо място е оспорена
валидността на договора за допълнителни услуги, тъй като на осн. чл. 138, ал. 2
от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение, а в
случая договорът за кредит е недействителен, поради което за поръчителя не се
поражда задължение да обезпечи кредитора. С оглед на горното се твърди, че
ответникът не дължи възнаградителна лихва, наказателна лихва, както и
възнаграждение на поръчителя. Особеният представител на ответницата се явява в
съдебно заседание, като поддържа отговора и направените с него оспорвания на
иска, не представя доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8698/2018
г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 4474/26.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът К.П.И.
да заплати на кредитора „Гаранционен фонд България” ЕООД следните суми: 884,66
лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит №
0001996/12.10.2017 г., сключен между длъжника и „Фреш кредит” ЕООД, 38,42 лв. –
възнаградителна лихва за периода 12.10.2017 г. – 21.11.2018 г., 22,69 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 14.11.2017 г. – 21.11.2018 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното й
плащане, както и деловодни разноски в размер на 25 лв. С разпореждане от
24.04.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта за
изпълнение е била редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
в резултат на което е предявен настоящия
иск и същият е допустим.
По делото е представено копие на Договор
за потребителски кредит № 0001996/12.10.2017 г., сключен между „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД (кредитор) и К.П.И. (кредитополучател), при
следните параметри: чиста стойност – 700 (без посочване на валута на кредита),
лихвен процент – 26,83 %, брой вноски - 9, вид на кредита - месечен, размер на
погасителна вноска – 86,73 (отново без посочване на валута), дата на първо
плащане на погасителна вноска – 12.11.2017 г., обща сума за погасяване – 780,57
(без посочена валута), годишен процент на разходите – 48,05 %, такси по кредита
– 5 % върху главницата – еднократна такса за експресно одобряване на документи
при усвояване, усвояване – изцяло в брой при подписване на договора, срок на
кредита – 12.07.2018 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 на договора,
кредитополучателят се задължава в срок от 48 часа от подписването му да осигури
едно от следните обезпечения: 1/ поръчителството на две физически лица,
работещи на безсрочни трудови договори с минимално месечно трудово
възнаграждение от 1 500 лв., или 2/ неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от кредитора банка. В ал. 2 на същия член е предвидено, че
ако кредитополучателят не представи в срок някое от горните обезпечения, ще се
счита, че той се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и
за негова сметка договор за поръчителство с одобрено от кредитора
дружество-поръчител, с възнаграждение за поръчителя в размер на 604,80 лв.,
платимо от кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски.
Съгласно чл. 4 от
договора, кредитополучателят е заявил, че желае - чрез сключване на
допълнителен договор - да ползва допълнителни услуги, предоставени от
кредитодателя, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на
възнаграждението за поръчителството по чл. 3.
В чл. 6 от договора е удостоверено
получаването от кредитополучателя на сумата по договора за кредит, като е
представена и нарочна разписка за това от 12.10.2017 г.
Така сключеният договор за кредит е
подписан от страните по него, като автентичността на подписите не е оспорена в
настоящото производство.
Приложени са и копия на погасителен план към договора за кредит – двустранно
подписан, както и на общите условия към договора, които са подписани единствено
от кредитополучателя, но не и от представител на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД.
Представено е и копие на сключен между К.П.И.
(клиент) и „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД (изпълнител) Договор за допълнителни услуги към
Договор за потребителски кредит № 0001996, съгласно който дружеството
предоставя на клиента по негово искане следните допълнителни услуги:
финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от
клиента за възнаграждение по договор за поръчителство на кредита – в случая
604,80 лв., която сума е платима на 9 месечни вноски в размер на по 67,20 лв.
Приложен е и Договор за гаранционна сделка
(поръчителство) от 12.10.2017 г., сключен между „ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД (кредитор), К.П.И.
(длъжник) и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД (поръчител), с който поръчителят
се е задължил спрямо кредитора да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението
на всички негови задължения по Договор за потребителски кредит № 0001996, при
условие, че длъжникът не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията по чл.
3, ал. 1 от договора за кредит. В чл. 4, ал. 1 от договора за поръчителство е
предвидено, че погасяването на главното задължение погасява и задължението на
поръчителя, а съгласно ал. 2 отговорността на поръчителя отпада, когато
главното задължение бъде обявено за недействително. Съгласно чл. 11 на договора,
длъжникът дължи на поръчителя за предоставената гаранционна услуга
възнаграждение в размер на 604,80 лв., платимо на вноски от по 67,20 лв., като
падежът на всяка вноска съвпада с падежа на вноските по кредита.
По делото е представена издадена от ищеца
справка за задълженията на К.И. по договора за кредит, съгласно която към
21.11.2018 г. е била дължима сума в общ размер от 945,77 лв., от които 481,96
лв. – просрочена главница, 38,42 лв. – просрочена лихва, 402,70 лв. – сума по
допълнителен пакет и 22,69 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение.
Приложена е и покана за плащане от
21.11.2018 г., с която „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е поканило „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати, в 30-дневен срок от получаване на поканата,
изискуемите задължения по сключения с ответницата Договор за потребителски
кредит № 0001996 в общ размер от 945,77 лв., като видно от представеното
платежно нареждане тази сума е била преведена от ищеца по сметката на „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД на 21.11.2018 г.
При
така ангажираните доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:
В случая
безспорно се установи, че ищецът се е задължил като поръчител да отговаря пред
кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД за поети от ответницата К.И. задължения по договор
за потребителски кредит, който попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В
настоящия случай е видно, че сключеният между ответницата и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД
договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, а именно всяка
страница от общите
условия към договора за потребителски кредит да е подписана от страните по
него. Както бе посочено по-горе в решението, общите условия към процесния
договор за потребителски кредит са подписани само от кредитополучателя К.И., но
не и от представител на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. Това според съда представлява
достатъчно основание да се приеме, че договорът е недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК.
В случая не е ясно посочен и размера на кредита,
тъй като в него като чиста стойност на кредита е посочена единствено цифрата
700, но не е посочена валутата, в която е отпуснат кредита, като такова
посочване на валутата липсва и при посочване размера на дължимите погасителни
вноски – „86,73“.
Сключеният между К.И. и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД договор
за потребителски кредит не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая в договора не са посочени допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР, а е посочено единствено, че същият е в размер на 48,05 %. При липсата на
посочване обаче как е изчислен този процент, то е невъзможно да се прецени дали
при изчисляването му е спазен определения в Приложение № 1 към ЗПК начин.
Според съда в случая е допуснато и друго нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в общо дължимата от кредитополучателя
сума не е включено и задължението му, произтичащо от чл. 3, ал. 2, а именно за
заплащане на възнаграждение в размер на 604,80 лв. по договора за
поръчителство, която сума представлява „общ
разход по кредита за потребителя“ съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК и на осн. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК също следва да бъде включена в общата
сума, дължима от потребителя.
С оглед на така констатираните от съда пороци на
договора за потребителски кредит, сключен между ответницата и „Фреш кредит“
ЕООД, съдът намира, че същият е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК и на осн. чл.
23 от ЗПК потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, която е в размер на 700 лв., но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това
и тъй като поетото от ищеца задължение по договора за поръчителство е акцесорно
и зависи от съществуването и размера на задължението по основния договор, за
задълженията по който е поето поръчителството, съдът намира, че отговорността
на ищеца към кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД също се е ограничавала единствено до
размера на чистата сума, дължима по договора за потребителски кредит.
Видно от
представената от ищеца справка за задълженията по договора за потребителски
кредит, към 21.11.2018 г. са били платени следните суми: 218,04 лв. – главница,
42,15 лв. – лихва, 202,10 лв. – допълнителен пакет и 16,71 лв. – обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение (законна лихва), или общо 479 лв., като от
ответната страна не са представени доказателства за различен размер на
погасените суми. Поради това и тъй като в случая кредитополучателят дължи
връщане само на главницата по кредита в размер на 700 лв., съдът намира, че
платените от него суми в размер на 479
лв. следва да се приспаднат от тази главница, след което остатъчното непогасено
от него задължение възлиза на 221 лв. С оглед на това съдът намира, че и
задължението на поръчителя се е ограничавало до този размер, поради което
извършеното над този размер плащане в полза на кредитора е било недължимо.
Предвид
горното, ищцовото дружество има право да встъпи в правата на кредитора спрямо
ответницата единствено за сумата от 221 лв., представляваща непогасена част от
задълженията й по договора за потребителски кредит, ведно с дължимата на осн.
чл. 86 от ЗЗД законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане
на главницата, поради което искът е основателен и доказан до този размер. В
останалата му част искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 137,41 лв., представляваща част от направените от
него разноски в заповедното и в исковото производство – общо 550 лв.
(включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото
производство), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че К.П.И., ЕГН **********,***, дължи
на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к „Славейков“ бл. 161, ет. партер, представлявано
от П.С.С., сумата от 221,00 лв. (двеста двадесет и един
лв.), представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 0001996/12.10.2017 г., сключен между ответницата и „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД, задълженията по който са били обезпечени с поръчителството на
ищеца, както и законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, които вземания
са част от предмета на Заповед № 4474/26.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8698/2018 г. по описа на РС-
Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск.
ОСЪЖДА К.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к „Славейков“ бл. 161, ет. партер, представлявано
от П.С.С., сумата от 137,41 лв. (сто тридесет и седем лв. и четиридесет
и една ст.), представляваща част от направените от него разноски в исковото и в
заповедното производство, съответна на уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД