РЕШЕНИЕ
№ 12525
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110105649 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. Х., за сумите, по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50035/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 49.92 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.07.2020г. - 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, бул. „Ш. п.“, №.., бл..., ет..., абонатен номер ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2023г., до окончателното
изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 0.14 лева - лихва за забава
върху главница за топлинна енергия за периода 16.10.2022г. – 16.11.2022г., както и
сумата 11.34 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г. – 22.08.2023г.
Ищецът- „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че било налице облигационно
отношение, възникнало с ответника В. Н. Х., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот –
апартамент №.., находящ се в гр. София, бул. „Ш. п.“ №.., бл..., ет.. Твърди, че съгласно
общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответникът имал задължение за заплащане
на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като след
2020 г. услугата се извършвала от „Директ“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на
услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове
на паричните му задължения, ответникът изпаднал в забава. Вземанията се претендират от
ответника в качеството му на потребител за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50035/2023г., срещу която длъжникът възразил. С
оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника търсените вземания. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за
привличане на трето лице- помагач.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК от ответника В. Н. Х., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е
заплащал начислените за имота стойности на топлинна енергия, както и че практика на
„Топлофикация София“ ЕАД било да не приема плащане на нови сметки, без да са погасни
предходни задължения. Оспорва да дължи претендираните от ищеца суми, поддържайки че
същите не са определени въз основа на отчет веднъж годишно, както и възразява, че не са
отчетени разликите в потреблението и темепературните промени за различните отоплителни
сезони през годините, както и навежда довод, че реалното потребление на топлинна енергия
и топла вода е различно и начислените суми не отговарят на реално потребените количества
от предоставяните от ищеца услуги. В условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на процесните вземания по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя изисканите документи.
В предоставения срок ответникът В. Х. депозира писмени бележки, в които релевира
възражение за погасителна давност. Обяснява, че не е ясно от къде произтича тази сума от
0.14 лева мораторна лихва, че не знае за промяна на ФДР и че услугата не е необходима,
след като не се извършва отчет на място при наличие на уред с дистанционно отчитане.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в
2
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ул. „Ш. п.“ №.., бл...,
на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също
договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Директ“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Налице е само промяна на
дружеството, предоставящо тази услуга. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота,
които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР. От представените от
третото лице документ е видно, че при проверки на потребителят е присъствал.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД. За имота е била
потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена за три радиатора /с нулеви
отчети/ и една щранг-лира с мощност 511.68Вт. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е начислявана по данни на редовно отчетен водомер, като количествата
топлинна енергия за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Разпределението на топлинната енергия за
сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал.
1, т.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна
инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 169 кум.м и този на ЕС
– 10134 кв.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по
прогнозни данни, е 459.60 лева, от които 345.88 лева за отопление на имота и за сградна
инсталация, и 113.72 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на
вземанията след изравнителните сметки възлиза на 494.72 лева – главница топлинна
енергия.
С оглед въведените възражения по делото е допусната и съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е обосновало заключение, че няма данни за извършени от
абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Даден е отговор,
че за периода м.05.2021г.-м.04.2022г. включително, прогнозно изчислените от ФДР
фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партида на абонатен номер №33989 за
3
топлофициран имот в гр. София, бул. „Ш. п.“ №.., бл., ет., ап..., са на обща стойност от
459.56 лева с ДДС, а след изравняването са в размер на 530.09 лева /70.53 лева за
доплащане/. Вещото лице е посочило, че е платена сумата от 527.57 лева, посочвайки в
таблица № 3 на стр. 3 от заключението фактурите и плащането по тях. Посочило е, че
дължимо остава вземане в размер на 49.92 лева главница за дялово разпределение за 22 броя
фактури и 11.34 лева лихва върху нея, осчетоводени по месечно в период м.07.2020г.-
м.04.2022г. Даден е отговор, че общо начислените суми са в размер на 61.40 лева, от които
0.14 лева лихва върху главница за топлинна енергия за периода 16.10.2022г.-16.11.2022г.,
49.92 лева главница за дялово разпределение за периода 07.2021г.-04.2022г. и 11.34 лева
лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-22.08.2023г. Обяснено е, че лихвата върху
главницата за топлинна енергия в размер на 0.14 лева е начислена върху изравнителна
сметка за доплащане 31.89 лева по фактура №**********/01.09.2022г. за отоплителен
период м.05.2021г.-м.04.2022г. с падеж на плащане 16.10.2022г., осчетоводена на
01.09.2022г. в общ размер на 0.29 лева, като на 16.11.2022г. е извършено плащане на лихва в
размер на 0.15 лева и е останала дължима лихва от 0.14 лева. В платежната разписка е
записано, че сумата на сделката е 32.18 лева, включваща ТЕ 31.89 лева и лихва 0.29 лева,
като е платена ТЕ 31.89 лева и лихва 0.15 лева, или общо 32.04 лева.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Обявено е за безспорно между страните, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот в рамките на исковия период.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
4
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
5
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Директ“
ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното
заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата
за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. По изложените мотиви остават
несподелени възраженията на ответника. Независимо дали услугата за дялово
разпределение е необходима с оглед поставените уреди за дистанционно отчитане, то тя в
рамките на процесния период е била извършвана, поради което заплащане на стойността
се дължи.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
По делото са предстваени констативни протоколи от няколко проверки на място, от които е
видно, че достъп е оказан за реален отчет, поради което съдът приема, че е спразена
процедурата по отчитане на топлинната енергия. При все това, в настоящото производство
главница за топлинна енергия не се претендира, а се търси само главница за дялово
разпределение, лихва върху нея и лихва върху главницата за топлинна енергия. Въпреки
това и доколкото все пак се търси лихва върху главница за топлинна енергия и с оглед
наведение оспорвания, съдът е допуснал СТЕ, вещото лице по която е изследвало
начисляването на топлинната енергия, като при съобразяване на представените протоколи
от проверки и твърдението на ответника за дистанционен уред за отчитане, съдът намира, че
реда за начисление е спазен. Вещото лице подробно обясни начина на начисление и
разграничи в открито съдебно заседание, че няма дублиране на плащанията на ТЕ за
щранглира и за сградна инсталация, поради което изводите му се ползват от съдебния
6
състав.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ответникът В. Н. Х. е собственик на топлоснабдения имот в рамките на
исковия период.
Като собственик на имота ответникът се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
7
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предявените искове се оспорва с възражения за неспазване на реда за отчитане, които са
разгледани по-горе, недължимост поради плащане и погасяване по давност.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. Именно в това си
качество ответникът дължи главница за топлинна енергия, а от там и лихва върху нея.
Действително, ответникът е платил преди подаване на заявлението главницата за
топлоенергия, както е плащал всичките си сметки за предходен период, видно от
приложените платежни документи и заключението на вещото лице. Видно е, че търсената
лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 0.14 лева и е начислена върху
изравнителна сметка за доплащане 31.89 лева по фактура №**********/01.09.2022г. за
отоплителен период м.05.2021г.-м.04.2022г. Падежа на плащането на тази сума настъпва на
16.10.2022г. За периода, за който ищецът търси мораторна лихва върху главницата по
изравнителната сметка, от 31.89 лева, изчислена от съда посредством лихвен калкулатор за
периода 16.10.2022г. – 16.11.2022г., лихвата възлиза в размер на 0.28 лева, както е посочило
и вещото лице. Именно лихва в този размер се дължи върху главницата топлоенергия за
доплащане след изравнителната сметка. От отбелязването в платежния документ може да се
направи извод, че при плащането е посочено, че лихвата е в размер на 0.29 лева, но платена
е била лихва от 0.15 лева, поради което остава дължима разликата до пълния размер.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно.
Видно е, че се претендира лихва за периода 16.10.2022г.-16.11.2022г. върху главница за
топлоенергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г по фактура №**********/01.09.2022г. с
падеж 16.10.2022г., а заявлението по чл. 410 ГПК, което прекъсва давността в случай на
положително решение, е депозирано на 08.09.2023г. Вземанията, възникнали преди
08.09.2019г. се явяват погасени по давност. В случая обаче такива вземания не се
констатираха. Периодът, за който се дължи мораторна лихва, не влиза в давностния срок,
нито в него се включва главницата, за която тази лихва се дължи. По тази причина вземането
за 0.14 лева не се явява погасено по давност. Не се явява и погасено вземането за главница за
дялово разпределение, тъй като периодът за който се търси, влиза в обхвата на тези три
години.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
8
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 11.34 лева
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-
22.08.2023г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за дялово разпределение и
мораторна лихва върху главницата за топлоенергия се явяват основателни и следва да се
уважат.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 600.00 лева, от които 75.00 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 50035/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 525.00 лева – разноски в настоящото производство, включващи
25.00 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника В. Н. Х.
съобразно уважената част от иска /50.06 лева/ и при материален интерес /61.40 лева/ са
разноски в общ размер на 489.17 лева, от които 61.14 лева по ч.гр.д. № 50035/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 489.17 лева – разноски в настоящото производство. Останалите
направени от ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на
разноски има ответника. Разноски обаче не са претендирани и няма доказателства да са
направени в исковото и заповедното производство, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Н. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
„Ш. п.“, №..., блок..., ет., ап., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 50035/2023г.
9
по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) за сумата 49.92 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020г. -
30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, бул. „Ш.
п.“ №.., бл..., ет., абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2023г., до окончателното изплащане;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 0.14 лева - лихва за забава
върху главница за топлинна енергия за периода 16.10.2022г. – 16.11.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г. – 22.08.2023г. в размер на 11.34 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 489.17 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 61.14 лева по ч.гр.д. № 50035/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 489.17 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК .... като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10