РЕШЕНИЕ
№ 2515
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110209213 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 7568961, издаден
от МВР-СДВР, с който на Д. А. С. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
1
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
представлява. Депозира становище, чрез своя процесуален представител за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
02.06.2023 г. в 10:56 часа, в с. Волуяк, по бул. Ломско шосе до номер 300, с
посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, в населено място, при
ограничение на скоростта 50 км/ч, за населено място, управлява лек
автомобил Пежо 308, с рег. № СА 8008 СН, със скорост на движение 71 км/ч,
като по този начин е превишил разрешената скорост със 21 км/ч – нарушение
на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпилото по удостоверение от акредитираната Полицейска
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението,
представлява мобилна камера, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
а процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства на л. 81 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 50
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения фиш се съдържат
данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено
2
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените
разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат
споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото фиш, от
който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателя е осъществил, от обективна и
субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, за населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената
скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 21 км/ч (жалбоподателят се е движел
със скорост от 74 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост 71 км/ч /видно от доказателството на л. 9 от делото/, а
разрешената скорост е била 50 км/ч). Нарушението е било извършено
повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП (видно от
сравнението на датата на процесното нарушение с датата на влизане на
възведения предходен ел. фиш – л. 18 от делото).
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е била собственик на процесния автомобил (л. 10от делото) и
не е посочил друго лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния
фиш са му били дадени указания, че може да представи писмена декларация
кой е управлявал автомобила. Следователно именно жалбоподателят се явява
административно-наказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е управлявал
автомобила, тъй като е наказано лицето, което е негов собственик, което не е
изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил нарушителя.
Поради това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъщественото от него нарушение.
3
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че не било ясно
с какво техническо средство е било заснето нарушението, тъй като в ел. фиш
били посочени две технически средства. Видно от съдържанието на фиша, в
същия е индивидуализиран, както вида, така и конкретното техническо
средство като по този начин контролните органи пределно ясно са описали
тези обстоятелства.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. 1, т. 3 от ЗДвП, при
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 21 до
30 км/ч предвиденото административно наказание е глоба в размер на 100 лв.,
а при повторно нарушение в двоен размер. Наложената на жалбоподателя
глоба е именно в този размер, откъдето следва, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
4
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба № 7568961,
издаден от МВР-СДВР, с който на Д. А. С. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, Д. А. С. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5