Р Е Ш Е Н И Е
№ 195/30.6.2020 г. 30.06.2020,гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и девети юни две хиляди и двадесета
година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 464/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Виена стил „ООД ****подадена чрез адв. П. П.-АК Ямбол, против Наказателно постановление № 504096-F463745/03.06.2019г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството, на основание чл.185,ал.2,вр. ал.1, за нарушение на чл.41,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление , поради допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правни норми. По конкретно се излага ,че в наказателното постановление е налице вътрешна противоречивост относно субекта на нарушение, доколкото в обстоятелствената му част е посочено ,че е извършено от ФЛ , а е наложена имуществена санкция на дружеството- жалбоподател. Излага се ,че е налице и противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената за нарушена правна норма.В заключение се посочва ,че с оглед настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.41,ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за дружеството- жалбоподател, използващо в обекта фискално устройство не съществувало задължение да отпечатва и съхранява месечен отчет.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник, който излага допълнителни аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира и присъждане на юрисконсулско възнаграждение .
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.12.2018г. на дружеството жалбоподател е съставен АУАН, затова че на 11.12.2018г. е извършена проверка по смисъла на пар.1,т.41 от ПР на ЗДДС на търговски обект- кафе сладкарница, намираща се в ****“.В обекта има монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство модел DATECS FP-1000 KL с инд. № *** ,регистрирано с потвърждение в приходната администрация с № 3822707/31.05.2017г.Към момента на проверката се установи ,че в обекта се съхранява Книга за дневни финансови отчети за монтираното и регистрирано в НАП ФУ, в която не са съхранени месечните отчети за месец април 2018г.От горното е видно ,че С. Н.Б.- представляващ дружеството не е изпълнил задължението си да съхрани в книгата за дневни финансови отчети на съответната страница,месечен отчет отпечатан от фискалната памет на монтираното в обекта ФУ за горепосочените месеци,с което е нарушил разпоредбата на чл.41,ал.1 от Наредба-Н-18/13.12.2006г..
В последствие на 03.06.2019г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна,
по следните
съображения:
В случая
на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно- наказателната
отговорност за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г,
според която към датата на проверката и датата на издаване
НП търговецът е бил длъжен да отпечатва месечен съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта, а според
ал.2 да ги съхранява
в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на
последния ден от периода.
С ДВ
52/2019г. ,в сила от 02.07.2019г. разпоредбите на чл.41,ал.1 и 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин са изменени като задължението
за отпечатване на месечни отчети и съхранението им е останало само за лицата,
използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за всички останали лица.Съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС, електронните системи с
фискална памет /ЕСФП/ са фискални устройства за отчитане на оборотите от
продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията
средства за измерване на разход. В случая дружеството- жалбоподател не е лице,
използващо ЕСФП,поради което задължението му да отпечатва и съхранява месечни
отчети е отпаднало.
Съгласно
чл.3,ал.2 от ЗАНН- ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.Настъпилата
законодателна промяна е по благоприятна за нарушителя,тъй като описаното в
наказателното постановление деяние не може да бъде квалифицирано като
административно нарушение.
С оглед на
изложеното наказателното постановление
следва да бъде отменено, като настоящия съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда
доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставяне на АУАН и издаване на НП.
При този изход на делото и
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да
се уважи.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в
сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва
да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.
За това
като взе предвид и вписаната и внесена сума от 100 лв. в договора за правна защита и съдействие, чийто размер е
съобразен с Наредбата за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същата следва да се
присъди в тежест на въззиваемата страна.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 504096-F463745/03.06.2019г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП , с което на „Виена стил „ООД **** ,на основание чл.185,ал.2,вр. ал.1, за нарушение на чл.41,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на на „Виена стил „ООД **** сумата от 100/ сто/ лв.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: