Р Е Ш Е Н И Е №
63 А
гр. Сливница, 02.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 808 по описа на съда за 2017 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Г.Д.К., с ЕГН: **********,***,
обжалва електронен фиш серия „К”, № 1838531, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, затова че на 12.07.2017 г. в 13.15 часа на път І-8, в района на
41 – ви километър, с посока на движение от ГКПП – Калотина към гр. София, като
водач на МПС – л.а. „Пежо”, модел „308”, с рег. № …., при ограничение на скоростта за движение от 60 км.ч. въведена с пътен
знак В-26, се движел с 99 км.ч. (или с превишение от 39
км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано техническо № 504,
на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление с искане да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
На 12.07.2017 г. в 13.15 часа на
път І-8, в района на 41 – ви километър, с посока на движение към гр. София с
техническо средство радар № 504 е заснет лек автомобил, марка „Пежо”, модел „308”,
с рег. № …. да се движи със скорост от 99
км/ч при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. извън населено място. С
това водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За нарушението е съставен
електронен фиш серия „К”, № 1838531, издаден от
ОДМВР - София. Следва да се приеме, че същият е бил управляван от
жалбоподателя, тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, последния не е
представил декларация с данни за лицето което е управлявало цитираното МПС на
установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са налице основания
за анулиране на така издадения фиш.
Безспорно е установено също така,
че в района на 41-ви километър на ПП І-8 се е осъществявал контрол на скоростта
на движещите се МПС с техническо средство радар № 504. Техническото средство
било валидно към датата на която е било установено нарушението, видно от
приложения по делото Протокол от проверка № 2-41-17/15.05.2017 г., поради което
по безспорен начин е установена и скоростта, с която автомобила се е движил,
както и точният час на нарушението.
Видно от приложеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, е че се касае
за мобилна система за видеоконтрол тип ТFR1-М. Техническото средство е
било валидно към датата на която е било установено нарушението, видно от
приложеното удостоверение е, че срокът на валидност е до 24.02.2020 г., поради
което според решаващия съдебен състав по безспорен начин е установена и
скоростта с която автомобила се е движил, както и точният час на нарушението.
Посочените в обжалвания фиш данни, съдът възприема за безспорно установени и с
оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП.
От
заключението на съдебно – автотехническата експертиза
се установява, че в района на 40 – ти км. по посока Калотина – София има
поставени пътни знаци, както следва: пътен знак „В –
При така описаната фактическа
обстановка, съвпадаща с възприетата от административнонаказващия
орган, настоящия съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен
и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или
бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателно
производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш,
издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа изискуемите реквизити и
отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, или
мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е
определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.
Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на
него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
В случая е без значение и типа на
техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични
доказателства (удостоверение за одобрен пит средство за измерване) от които се
налага извода, че техническото средство с което е била измерена скоростта на
движение и е заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо
средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава
техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че
нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен
орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при
установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства
на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН т.е. изключва се
човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя.
Различно от изложеното тълкувание, води до нелогичната интерпретация, че се
издава електронен фиш и се санкционира лице, без да е налице извършител, което
противоречи както на правната, така и на житейската логика.
Според решаващия съдебен състав
на първо място безспорно е установено по делото, че на конкретния пътен участък
е наличен ограничаващ скоростта на движението знак В-26, въвеждащ задължителна
максимална скорост на движение от 60 км./ч. В случая не е задължително и
наличието на указателна табела даваща разяснение, че на този участък се
извършва контрол на скоростта на движението, каквито доводи са наведени в
жалбата, но за пълнота следва да се отбележи, че такава е била налична в
случая.
От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се направи обоснован извод,
че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и място, жалбоподателят е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, както правилно е
посочено там – чл. 21 ал.2 от ЗДвП, като
вместо със скорост от 60 км.ч. се е движил със скорост от 99 км.ч. или е
превишил максимално допустимата скорост с 39 км.ч. поради което подлежи на
санкция на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП в размер на 300 лева. В случая
АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба глоба, поради което
не се налага нейното изменение.
За прецизност следва да се
отбележи, че не е налице несъответствие между установената скорост на движение
и тази за която е санкциониран нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана
съобразно трайната и ноторно известна практика на
наказващия орган от установената скорост да бъде приспаднато допустимото
отклонение от 3% което винаги е в полза на водача, поради което и в обжалвания
фиш е посочена скорост с 3 км. по – ниска от реално установената.
Ето защо обжалвания електронен
фиш, следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 1838531,
издаден от ОДМВР София, с който на Г.Д.К.,
с ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, затова че на 12.07.2017
г. в 13.15 часа на път І-8, в района на 41 – ви километър, с посока на движение
от ГКПП – Калотина към гр. София, като водач на МПС – л.а. „Пежо”, модел „308”,
с рег. № …., при ограничение на скоростта за
движение от 60 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движел с 99 км.ч. (или с превишение от 39 км.), като скоростта, датата и часа са
фиксирани с автоматизирано техническо № 504, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: