Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.07.2017 г. гр.Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Айтос граждански състав
На пети юни две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Спасова
при
секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдията
Спасова гр. дело № 90 по описа за 2017 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като Върховният касационен съд по касационно гр.д. № 1759/2016 г. е обезсилил постановените решения № IV-158 от 23.12.2015 г. на ОС-Бургас по въззивно гр.д. №1210/2015 г. и № 63 от 11.05.2015 г. на РС-Айтос по гр.д. №497/2014 г. В ЧАСТТА по предявения иск с правно основание по чл.108 от ЗС относно призване за установено по отношение на Х.Х.А., че ищците З.А.М., Е.А.Ю., Е.М.С., А.Е.М., А.Е.А., Г.Е.Х. и Ф.Е.М. са собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални части от празно дворно място с площ от 532 кв.м. в. С., представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. №110 по неодобрения кадастрален план на селото, при граници улица и поземлени имоти пл. №108, 109, 11, 113, както следва: по 1/4 ид. ч. за всяка от ищците З.А.М. и Е.А.Ю. и по 1/24 ид.ч. за всеки от ищците Е.М.С., А.Е.М., А.Е.А., Г.Е.Х. и Ф.Е.М., както и за осъждането на Х.Х.А. да предаде владението на посочените идеални части от имота на изброените ищци, както и В ЧАСТТА по предявеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отменяване на нотариален акт №101, том втори, нот.д. №214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б.Д.до размера на 17/24 ид.ч. от процесния имот.
ВКС е върнал
делото на РС-Айтос за ново разглеждане с участието А.Х.А. EГН ********** –
съпруга на ответника Х.Х.А., давайки задължителни указания на
първоинстанционния съд по конституирането на съпругата на ответника в
качеството на необходим другар по предявения иск с правно основание по чл.108
от ЗС.
В
исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на процесния имот на
основание наследство от общия наследодател Ф.Х.М., починала на 13.10.2001 г., а
ответната страна владее имота без правно основание, като твърди, че е негова
собственост, за което се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа
на давностно владение №101, том втори, нот. дело №214 от 12.04.2011 г. на
нотариус Б.Д..
Ответната
страна, включително новоконституираната ответница – съпруга на първоначалния
ответник Х.Х.А., противопоставят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност с начало на срока 2001 г. Поддържат, че волята на бабата на първоначалния
ответник била този имот да остане за него, като в продължение на повече от 15
години този имот се ползва от ответниците, които са заградили – обстоятелство,
което известно на цялото село. С оглед на това считат исковата претенция за
неоснователна.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи
следното:
Видно от представените по делото удостоверения
за наследници Ф.Х.М., починала на 13.10.2001 г., е общ наследодател на
страните. Нейни деца са Х.А. Е., Т. А.С., З.А.М. и Е.А.Ю.. Т. А.С. е починала,
като нейни наследници са преживелия съпруг Е.М.С. и петте деца М.Е.М., А.Е.М., А.Е.А.,
Г.Е.Х., Ф.Е.М.. М.Е.М. е починал, като негови наследници са С. Х.М., Т. М.А. и Е.М.Е.,
които са направили отказ от исковата претенция и по отношение на тях
производството по делото е прекратено.
Видно от представеното удостоверение за
идентичност на лице се установява, че Ф.Х.М. е носила имената Ф.А. К.. С това
име фигурира в разписния лист към неодобрения кадастрален план на с. С. от 1988
г. за п.и. № 110. От заключението на вещото лице се установява, че през 1998 г.
процесният имот е бил деклариран от Ф.Х.М. в Данъчната служеба като свой
собствен имот – жилищна сграда с дворно място.
По делото не се спори между страните, а
разпитаните свидетели както на ищцовата страна, така и на ответната страна, са
категорични, че този имот е бил собствен на Ф.Х.М., която обитавала имота
преживе, а ответникът е нейн внук. В тази връзка са показанията на свидетелите М.
С., Е.А., И.У., Ш.Ш., А.С., Е.А., разпитани при първото разглеждане на делото.
При новото разглеждане на делото са разпитани допълнително двама свидетели С. Ю.Х.
и А.М.А.. Всички са категорични, че имотът е бил на Ф.Х.М., която го обитавала преживе.
Имотът обитавала със съпруга си А., но той починал преди нея. При тях живеел и
сина им Х., баща на ответника, който малко преди смъртта им построил нова къща
на друго място и се преместил в нея. С него се преместил и сина му – ответника.
Бащата на ответника прибрал майка си Ф. в новия си дом, където именно настъпила
смъртта на наследодателката. Процесният имот останал необитаем, никой не живеел
в него, тъй като синът и внукът на наследодателката продължили да живеят в
новопостроения си дом. Свидетелите са категорични, че след смъртта на баба Ф. имотът
започнал да се посещава от бащата на ответника Х. и самия ответник. Къщата, в
която баба Ф. живеела, рухнала и съответно била съборена и дворното място,
почистено от двамата. Двамата започнали да обработват мястото, като през
годините се извършили и подобрения в имота - на мястото на старата ограда била
сложена телена ограда. Свидетелката С. Х. сочи, че в годините непосредствено
след смъртта на баба Ф. имотът бил занемарен, като същите данни се съдържат и в
показанията на свидетеля И.У..
През
2011 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за давностно владение,
осъществено в негова полза по време на брака му с новоконституираната ответница
А.Х.А. EГН **********
– нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение № 101, том втори, рег. № 1470, дело № 214 от 2011
г., издаден на 12.04.2011 г. от нотариус с рег. № 324 при НК с район на
действие – РС-Айтос.
При така установените фактически данни, от правна страна съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл.108
от ЗС, като основателността на исковата претенция предполага да се установи, че
ищците са собственици на имота на твърдяното придобивно основание, че
ответникът владее имота и че това владение е без правно основание.
От фактическите данни по делото се установява,
че имотът е бил собственост на общата наследодателка Ф.Х.М. и нейния съпруг А.,
починал преди нея. В тази връзка са показанията на
свидетелите, които категорично и непротиворечиво обосновават извод в насока, че
процесният имот е бил дома на Ф.М. и нейния съпруг, в който живели до смъртта
си, но съпругът й починал много по-рано от нея. Гласните доказателства
кореспондират с писмените данни по разписния лист, в който имотът е записан на
името на Ф.М., както и с данните от заключението на вещото лице, че имотът е деклариран
като собствен именно от Ф.М.. С оглед изложеното следва да се приеме, че имотът
се явява наследствен за ищците, придобит по силата на наследственото
правоприемство след смъртта на общата наследодателка Ф.М., починала на
13.10.2001 г.
Анализът на събраните доказателства
мотивира съдът да приеме за недоказано възражението за изтекла давност в полза
на ответника в периода след смъртта на общата наследодателка през 2001 г.
Свидетелите са категорични, че след смъртта на общата наследодателка бащата на
ответника и ответникът са започнали да посещават имота. За самостоятелно
осъществено владение от ответника по делото не са събрани доказателства –
свидетелите са категорични, че ответникът е придружавал своя баща в
наследствения имот, за да го обработват и поддържат. Това не е достатъчно, за
да се направи извод, че бащата е отстъпил владението на сина си или след
смъртта на майка си е започнал да осъществява владение съвместно със сина си в
негова полза. Според настоящия състав началния момент на давностното владение от
страна на ответника остана недоказан по делото. Предвид юридическия факт, от
който е възникнала съсобствеността – наследяване, бащата на ответника е бил
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите
трима съсобственици – децата на Ф.М.. За периода след 2001 г. до издаване на
нотариалния акт през 2011 г. в полза на неговия син – ответник по делото, съдът
намира, че няма достатъчно категорични доказателства, които да сочат промяна на
отношението на сънаследника – баща на ответника, т.е. че упражняването на фактическата
власт върху идеалните части на останалите съсобственици е превърнато от държане
във владение и то в полза на неговия син. Няма никакви доказателства, че бащата е
отстъпил владението на сина си или че е владял имота в негова полза. В тази
връзка следва да се имат предвид задължителните указания на ТР №1/2012 г. на ГК
на ВКС, съгласно които независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. Факт е, че е възможно през
периода до смъртта на майка си бащата на ответника и самият ответник да са
полагали грижи за имота, тъй като именно те са поели грижата за вече остарялата
Ф., но този факт сам по себе си не е достатъчен за извод за промяна в
отношението към имота. Поддръжката на имота през този период следователно
следва да се разглежда с оглед моралното задължение към майката, която е била в
напредналата възраст и очевидно е нямало как да полага самостоятелни грижи за
имота. Обективно до 2011 г., когато ответникът се снабдява с нотариален акт, не
са налице действия, от които да може да се съди за промененото отношение към
имота, още по-малко че това променено отношение е станало достояние на останалите
съсобственици. Бащата на ответника е работил имота очевидно със знанието или
най-малко без противопоставянето на останалите наследници, а ответникът по
делото в качеството на негов син му е помагал в грижата за имота. Тези данни са
недостатъчни, за да се приеме, че бащата на ответника е променил отношението си
към имота, като е започнал да го владее в полза на сина си. Дори да е било
така, то няма доказателства, че тази промяна в отношението е била обективирана
пред останалите съсобственици чрез действия, които да не оставят съмнение
досежно промяната в отношението на бащата на ответника. За останалите
сънаследници същият е продължил да бъде държател на техните идеални части, а
само декларирането на имота в данъчната служба от страна на неговия син - ответника
не е достатъчно, за да се прецени, че са налице действия по явно своене на
имота. В нито един момент ответникът не е установил самостоятелна фактическа власт
върху имота, тъй като го е работел заедно с баща си, а за останалите
сънаследници баща му е бил държател на техните идеални части. Според настоящия
състав липсват доказателства, които да сочат, че промяната в намерението (бащата
- сънаследник да упражнява фактическа власт в полза на сина си - ответник) е
демонстрирана явно и категорично пред останалите съсобственици, за да се приеме
изтекла в полза на ответника давност. Направените подобрения, включващи почистване
на имота от остатъците от старата жилищна сграда и ограждането с телена ограда са
били все с оглед нормалното ползване на имота по предназначение. Само по себе
си това не е достатъчно да обективира промяната на отношението пред останалите
съсобственици, за които имотът се е ползвал от техния брат, подпомогнат в
обработката от сина си. При конкретните обстоятелства тези действия са били
възприемани като грижа за сънаследствения имот от страна на един от
наследниците – техен брат, а не като действия по своенето му от страна на
неговия син – ответник по делото.
Въз основа на изложеното съдът преценява
възражението за давност като неоснователно, като намира, че имотът не е загубил
сънаследствения си характер и следва да бъде уважен предявения ревандикационен
иск за признаване правото на собственост и осъждане на ответниците да предадат
на ищците владението на следните квоти, а именно: по 1/4 ид. ч. за всяка от
ищците З.А.М. и Е.А.Ю. в качеството на дъщери на общата наследодателка Ф.М. и
по 1/24 ид.ч. за всеки от ищците Е.М.С., А.Е.М., А.Е.А., Г.Е.Х. и Ф.Е.М. в качеството
на наследници на Т. А.С. – починалата дъщеря на на общата наследодателка Ф.М..
На основание чл.537, ал.2 ГПК като последица от
уважаване на исковата претенция подлежи на отмяна констативния нотариален акт,
издаден в полза на ответника, като тази отмяна следва да бъде до размера на
признатите квоти общо от 17/24 идеални части.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски от 1040
лева.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Х.Х.А. с ЕГН ********** и А.Х.А. EГН **********,***, че
ищците З.А.М. с ЕГН ********** ***, Е.А.Ю. с ЕГН ********** ***, Е.М.С. с ЕГН **********
***,
А.Е.М. с ЕГН ********** ***, А.Е.А. с ЕГН ********** ***, Г.Е.Х. с ЕГН **********
*** и
Ф.Е.М. с ЕГН ********** ***, са собственици
на основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални части от празно
дворно място с площ от 532 кв.м. в с. С., общ. Руен, представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. №110
по неодобрения кадастрален план на селото, при граници улица и поземлени имоти
пл. №108, 109, 11, 113, както следва: 1/4 иеална част за
З.А.М., 1/4 идеална част за Е.А.Ю., 1/24 идеална част за Е.М.С.,
1/24 идеална част за А.Е.М.,
1/24 идеална част за А.Е.А.,
1/24 идеална част за Г.Е.Х.
и 1/24 идеална част за Ф.Е.М.,
и ОСЪЖДА ответниците
Х.Х.А. с ЕГН ********** и А.Х.А. EГН **********,***, да предадат владението
на посочените идеални части от имота на ищците,
както следва: 1/4 идеална част на З.А.М., 1/4 идеална част на Е.А.Ю. и 1/24 идеална част
за Е.М.С., 1/24 идеална част
на А.Е.М., 1/24 идеална част
на А.Е.А., 1/24 идеална част
на Г.Е.Х. и 1/24 идеална част
на Ф.Е.М..
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 101, том втори, рег. № 1470, дело № 214 от 2011 г., издаден на 12.04.2011 г. от нотариус с рег. № 324 при НК с район на действие – РС-Айтос, до размера на уважената искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС от общо 17/24 идеални части.
ОСЪЖДА ответниците Х.Х.А. с ЕГН ********** и А.Х.А. EГН **********,***, да заплатят на ищците З.А.М., Е.А.Ю., Е.М.С., А.Е.М., А.Е.А., Г.Е.Х.
и Ф.Е.М.,
съдебно деловодни разноски в общ размер
на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
Районен
съдия.......................................