Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9753 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
По
делото е постъпила молба от процесуалния представител на третото лице помагач Л.Х.Ш.
– адв. М. О. за поправка и допълване на решение от
10.05.2019 г. в частта относно изразеното от третото лице помагач становище и
отразяване на заплатената от него сума на пострадалата.
Ищцата Е.И.,
чрез процесуалния си представител адв. Д. С. счита молбата за неоснователна.
З. „А.Б.“
АД не изразява становище.
За да се
произнесе по молбата на третото лице помагач, съдът констатира следното:
Действително,
с молба от 16.04.2019 г. Л.Ш. е заявил, че на 02.03.2016 г. е заплатил с
пощенски запис на ищцата сумата от 1 086.50 лева, а в становище от
27.09.2018 г. е възразил за прекомерност на претендираното от ищцата
обезщетение.
Това
обаче е без значение от гледна точка на мотивите, досежно тяхното действие в
отношенията на третото лице помагач със страната, на която е привлечено да помага.
Заплатена от Ш. сума поражда за него права спрямо застрахователя, а заплатеното
би било приспаднато единствено при предявен от ответника обратен иск.
Възражението
за прекомерност е част от становището на третото лице и е без значение,
доколкото такова възражение е направил и самият ответник, а съдът е определил
обезщетението в приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението съдът излага мотиви, в които се посочват
исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи на съда.
В
конкретния случай мотивите на решението биха подлежали на допълване единствено
при констатации от значение за бъдещ спор между Л.Ш. и З. „А.Б.“ АД. Изразявано
становище по предявени срещу страната, на която помага искове, не представлява
мотив по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ГПК, които да имат установително
действие между ответника и третото лице помагач.
Молбата
съдът намира за неоснователна, поради което същата подлежи на отхвърляне.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ молба на Л.Х.Ш., чрез адв.
М. О. за допълване на решение № 3384/10.05.2019 г. по гр.д. № 9753/2017 г. по
описа на СГС, І-17 състав в мотивната част.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: