Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

С решение №122/28.12.2023г.,постановено по АНД№235/2023г. по описа на Районен съд-Берковица е потвърдено наказателно постановление №002867/29.08.2023г. на директора в Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите, упълномощена със заповед№771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП ,с което на „ Максима България “ ЕООД гр.София,представлявано от П.П.П.-управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв., на основание чл.200,във вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ ,за нарушение на чл.20,ал.1 от ЗЗП.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „ Максима България“ЕООД гр.София,представлявано от П.П.П.,чрез юрк. Д*** Б*** , с искане да бъде отменено решението на БРС ,като неправилно и незаконосъобразно, или да бъде изменена санкцията за това нарушение.В съдебно заседание,чрез юрк. Б*** поддържа жалбата и иска да се отмени/измени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касацията –Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите ,чрез юрк. П*** моли да се потвърди обжалваното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение в писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №002867/21.04.2023г. и наказателно постановление №002867/ 29.08.2023г. за това ,че при извършена проверка на 28.03.2023г. в търговски обект -магазин „Т- Маркет“ на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ЕООД в гр.Берковица ,обл.Монтана,ул. „Александровска“ №* е установено ,че търговецът „Максима България“ЕООД гр.София, представлявано от П.П.П. предлага за продажба местни и млечни изделия и риба предварително опаковани от производителя ,с определен от него грамаж ,като върху стоките не е обозначил едновременно продажна цена и цена за единица мярка ,с което е нарушил чл.20,ал.1 ЗЗП ,за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв.на основание чл.200,вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства .От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.За да потвърди наказателното постановление съдът е приел ,че нарушението е безспорно доказано и правилно е наложена санкция на търговеца за неспазване нормата на чл.20,ал.1 ЗЗП ,съгласно която „Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета“.По делото е доказано ,че е обозначена само цена за единица мярка ,като изброени са стоките ,на които липсва продажна цена за съответния грамаж ,при което фактът на нарушение е доказан. Изводите на съда се споделят напълно от настоящата касационна инстанция и съдът не намира за необходимо да ги преповтаря,а препраща към мотивите на районния съд, на основание чл.221,ал.2 от АПК. Решението на съда ,като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила .Не са налице касационни основания за отмяна на решението по чл.209 ,т.1-3 от АПК.

Неоснователно се претендира от процесуалния представител на касатора в с.з. ,че размерът на наказанието не е съобразен с нормата на чл.231 ЗЗП-двоен размер при повторност,и е явно несправедлив, т.е. ,че следва наказанието като повторно при условията на чл.231 АПК да бъде определено в двоен размер-600лв. при първоначално наложена имуществена санкция -300лв. по АНД№76/2022г. на РС-Берковица. Съгласно установена практика на съдилищата, двойният размер на санкцията се определя върху максимума на наказанието-5000лв.за ЮЛ, предвидено за нарушение на чл.20,ал.1 ЗЗП и в този смисъл съдът приема за неоснователни възраженията за намаляването й.

Претендират се разноски от ответника ,под формата на юрисконсултско възнаграждение ,определено от съда на 100/сто/ лв. на основание чл.63д,ал.4 и 5 ЗАНН, вр. с чл.37 ЗЗП ,вр. с чл.27е НЗПП.

Водим от гореизложеното ,административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №122/28.12.2023г.,постановено по АНД№235/2023г. по описа на Районен съд-Берковица.

ОСЪЖДА „Максима България“ЕООД гр.София,представлявано от П.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.