РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Девня, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100766 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Д. Г. А.,
ЕГН: ********** срещу Х. Д. А., ЕГН: ********** с искане да бъде
прекратен сключения между страните на 07.09.2022 г. граждански брак,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили
граждански брак на 07.09.2022 г., за което е съставен акт № 67 от 07.09.2022
г. издаден от Община Вълчи дол, обл. Варна. Излага, че след сключване на
гражданският брак страните заживели постоянно в гр. О., Г., където и двамата
работели. От бракът си нямали родени деца. По време на бракът си закупили
недвижим имот в гр. В*********, представляващ дворно място с площ от 839
кв.м с идентификатор 12574.501.823 заедно с построените в имота жилищна
сграда с идентификатор 12574.501.823.1, друг вид сграда за обитаване
12574.501.823.2 и Гараж с идентификатор 12574.501.823.3. Впоследствие
ответникът прехвърлил притежаваните от него 1/2 ид. части от описания имот
на Г. И., ЕГН: **********, родена на ****** г. в А.– дъщеря на ищцата, с
което ликвидирал семейната съпружеска общност. Сочи, че през последните
четири месеца съпрузите непрекъснато се разделяли и събирали, като на
15.06.2023 г. се разделили окончателно. Тогава ищцата напуснала общата
им квартира в Г. и се прибрала в България с детето си, на което ответникът не
1
е баща. Ищцата сочи, че не може да живее повече със съпруга си и не желае
да споделя живота си с него, тъй като семейните им отношения са силно
влошени, помежду им липсва взаимност на чувствата и интересите. Различни
са разбиранията им и за живота, по въпроси касаещи съвместното ни
съжителство - работа, почивка, ежедневни задължения, грижи за дома.
Излага, че бракът на страните е изпразнен от съдържание и не могат да
съществуват като семейство, поради което предлага бракът на страните да
бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Желае след прекратяване на брака възстанови предбрачното си фамилно име
И., а ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В******** да се
предостави на нея и детето й.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба, в който излага, че искът е допустим и основателен. Не
оспорва изложеното в исковата молба и също счита, че брака му с ищцата е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което желае той да бъде прекратен
с развод, без съдът да се произнася по въпроса з авината. Не се
противопоставя ползването на семейното жилище да се предостави на
ищцата, както и след брака тя да носи предбрачното си фамилно име.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител и
поддържа иска.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява,
представя писмено становище, в което поддържа изложеното в писмения
отговор.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните и
ненуждаещ се от доказване факта, че те са сключили граждански брак на
07.09.2022 г., за което е съставен акт № 67 от 07.09.2022 г. издаден от
Община Вълчи дол, обл. Варна и че от 15.06.2023 г. са във фактическа
раздяла.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават факта, че страните
са се разделили от тази дата, като от тогава не живеят заедно и не поддържат
никакви отношения помежду си. Заявяват, че ищцата се е върнала в България
с дъщеря си и двете живеят в семейното жилище в гр. В*********, а
ответникът живее и работи в Германия. Твърдят, че причината за раздялата
им били чести конфликти и неразбирателство помежду им, за които страните
са им споделяли. След раздялата съпрузите не са правили опити да се съберат
и заживеят отново заедно като семейство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които не са роднини
2
на страните и дават безпротиворечиви сведения за фактите, изложени в
исковата молба и неоспорвани от ответника.
Видно то представените заверени преписи от нотариални актове и
акт за раждане е, че по време на брака страните са придобили недвижим имот
в гр. Вълчи дол, като впоследствие ответникът е прехвърлил чрез покупко –
продажба своята ид. част от имота на дъщерята на ищцата. Същия имот е бил
и семейно жилище на страните докато са живели заедно в РБългария, преди
заминаването им в РГермания.
Други доказателства от значение за делото страните не представят.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 от
СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочат чести
конфликти и неразбирателство между страните, довели до трайната им
фактическа раздяла. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че
брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание, което налага
нейното прекратяване. Страните живеят разделени от месеци, като нямат
никакви контакти помежду си. Никой от тях няма желание за въстановяване
на съвместното им съжителство и отношения на взаимност, подкрепа и
уважение. При това състояние на брачната връзка, същата трудно би била
заздравена. В отношенията между страните липсва разбирателство и обща
грижа за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
прекратяването му.
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си
име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Иванова. С разпоредбата на чл. 53 от СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг
както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната
си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия
съпруг е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия
е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел
новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за
основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53
от СК жената след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно
3
име Иванова.
По отношение ползването на семейното жилище съдът като
съобрази становищата на страните, както и че ищцата живее заедно с
малолетната си дъщеря в семейното жилище, находящо се в гр.
В***********, което е и нейна собственост, следва да се предостави за
ползване на съпругата.
Съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК при решаване на делото за развод се събира държавна
такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по
настоящото дело държавна такса в размер на 40 лева, която да бъде заплатена
от страните поравно съгласно чл. 329 ал. 1 изр. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен между Д. Г.
А., ЕГН: ********** и Х. Д. А., ЕГН: **********, за който е съставен е
съставен акт за граждански брак № 67 от 07.09.2022 г. от длъжностно лице по
гражданското състояние при Община Вълчи дол, обл. Варна, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася
по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Г. А., ЕГН: ********** да носи
предбрачното си фамилно име И., на основание чл. 53 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. В********** на Д. Г. А., ЕГН: **********, на основание чл. 56 ал. 1 от
СК.
ОСЪЖДА Х. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при
решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*********ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при
4
решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5