№ 38983
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110145493 по описа за 2023 година
Производството по делото е по исковата молба на Х. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Долни Дъбник, ***, М. Т. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, **** и А. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Долни Дъбник, *** чрез адв. Р., с адрес на кантора гр. София, ***
спрямо „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *** представлявано от П.К.Н. и
Л.Т.Ч – Управители чрез адв. С..
Ищците твърдят, че са наследници на Т.М.Д., починал на 09.03.2023г.
като ищцата Х. е негова майка, ищцата М. е негова дъщеря, а ищцата А.
негова сестра. Сочи се, че смъртта на Т. е настъпила при изпълнение на
трудовите му функции в предприятието на ответника на 09.03.2023 г., около
09:30 часа при изпълнението на технологичен процес на пропарване на
автоцистерна в гр. Долни Дъбник, ****, база на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА
НЕФТ И ГАЗ“ АД, площадка на сектор „Тампонажно интензификационни
работи“ (ТИР. ) Излага се, че в предходния ден трето по делото лице - ***,
който е изпълнявал длъжността „ръководител сектор „Автотранспорт“ при
ответника възложил на наследодателя на ищците да извърши „пропарване“
на автоцистерна с per. № С6831ЕР , изразяваща се в тъй изчистване от
остатъчни нефтопродукти и да провери наличието на течове. В деня на
инцидента около 09:00 часа автоцистерната била докарана от др. служител -
Динко Илиев на площадката пред сектор „Тампонажно интензификационни
работи“ (ТИР) за осъществяване на пропарването като Т. започнал работа
свързвайки подвижната парова установка (ППУ) към цистерната посредством
метална тръба - тръбопровод. След като свързал ППУ към цистерната и
стартирал машините Т. започнал да подава пара под високо налягане във
вътрешността на автоцистерната. Така около 09:30 люкът на цистерната
внезапно се отворил докато инсталацията за пара работела и във
вътрешността на цистерната се намирала пара под високо налягане. Силната
струя пара, която излязла от отворения люк, ударила Т. в гърдите и го
отхвърлила назад. На цистерната не били поставени защитни приспособления
за предотвратяване на падане от височина и работникът паднал от височина
1
около 4 метра върху павираната повърхност и прилежащия бетонов бордюр.
Излага се, че вследствие на удара от парата и падането на земята Т. претърпял
тежки, несъвместими с живота черепно-мозъчна травма и съчетана механична
травма (глава, гърди).
Излага се, че след инцидента бил подаден сигнал на тел. 112 като на
място пристигнал медицински екип, който въпреки проведените опити за
реанимиране, констатирал смъртта на работника, настъпила непосредствено
след злополуката.
Твърди се, че случилото се било декларирано от работодателя пред
ТП – НОИ, била извършена проверка и въз основа на тази проверка и
отразеното в Протокол № 5103- 14-4/10.04.2023 г. на ТП на НОИ с
Разпореждане с № 32931/ 25.04.2023г. на ТП – НОИ София град била
призната за трудова такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Сочи се,че на основание ТД № 80/ 21.04.2007 г. Т. е бил на длъжност
„шофьор-тампонажник“, с място на работа - „Тампонажно
интензификационни работи“ (ТИР), гр. Долни Дъбник като с ДС №
121/31.03.2022 г. му било възложено изпълнението и на длъжността
„организатор ТИР“ . Излага се, че е бил с проведен начален инструктаж още
през 2007., в последствие бил и с периодичен такъв от 01.01.2023 г., а на
самата дата на злополуката - 09.03.2023 г. му бил проведен и ежедневен
инструктаж. Излага се, че служителят е бил с нужната за изпълняване на
длъжността квалификация – притежавал СУМПС, притежавал е АДР -
свидетелство за обучение на водача, превозващ опасни товари в цистерни или
по друг начин, имал е и свидетелство за правоспособност за упражняване на
професия „машинист на котли с високо налягане III степен“ като според
изискванията на длъжностната характеристика за длъжността „шофьор
специален автомобил - тампонажник“, трудовите задачи и задължения,
характеризиращи съдържанието на длъжността били следните:
самостоятелно провеждане на всички видове тампонажни работи и
интензификация на пластовете: циментация на обсадни колони; циментови
мостове; опресоване на обсадни колони; солнокиселинни обработки;
солнокиселинни вани; заглушаване на сонадж; усвояване на експлоатационни
сонаджи; понижаване ниво на сондаж; провеждане аеризация на сондаж;
хидроразриви; хидроструйни перфорации; опресоване на нефтопроводи;
хелметизиране на помпено-компресорни тръби; притласкване и изчепване на
вместимости и др.; самостоятелно извършване на ремонтни, монтажни и
демонтажни работи на технологичните машини, агрегати, механизми (ЦА-
320, АН-700, СМН, пясъкосмесител, компресор и др.), както и техническото
им обслужване. За изпълнението на тази длъжност е било нужно да знае
основно извършваните сондажни работи и работите по изследване на
сондажите, да приготвя необходимите разтвори за тампонажните работи,
включително бързо втвърдяващи се циментови смеси и пасти. Задълженията
за заеманата от недо длъжност „организатор ТИР“ били следните: да
организира, координира и контролира дейността на групата в съответствие с
технологичните задания, инструкции и нормативни документи; да организира
2
и провежда качественото изпълнение на всички видове тампонажни и
интензификационни операции по сондажи и находища (циментация на
обсадни колони; циментови мостове; опресоване на обсадни колони и ПКТ,
СКВ, СКО; заглушаване и усвояване на сондажи; хидроразриви и
хидроструйни перфорации; изпитание на пласта и др.), да организира
извършването на ремонтни, монтажни и демонтажни работи на
технологичните машини, агрегати и механизми (ЦА-320, АН-700, СМН,
4ЦР).; да изготвя планове за работа за технологичните видове операции и т.н.
Твърди се още, че при проверката досежно установяване на трудовата
злополука било установено, че Димитров е изпълнявал производствените си
задължения, произтичащи от вмените му по длъжностната характеристика
като участвал в процеса на „проправане“ на цистерната. Излага се, че по
показания на очевидци на случилото се Т. се намирал върху цистерната и
работел с машините за „пропарване“, когато в един момент се чул звук от
освобождаване на пара и викане, след което тялото на работника паднало на
земята.
Сочи се, че установените причини за смъртта му съгласно
удостоверение на Съдебна Медицина при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД -
гр. Плевен, били черепно-мозъчна травма, съчетана механична травма и
падане отвисоко като резултат на отхвърлянето назад от силната струя пара и
последващо падане от височина около 4 метра, върху павирана повърхност с
прилежащ бетонов бордюр, а съгласно отразеното в Разпореждането по чл.
55, ал.1 от КСО злополуката от 09.03.2023 г., която възникнала по време и по
повод на извършване на работа – се случила при свързване на ППУ към
цистерната и подаване на пара, когато люкът на цистерната внезапно се
отворил преди инсталацията да бъде изключена и преди налягането във
вътрешността на цистерната да се понижи до атмосферното. В резултат на
това силната струя пара, която излязла от отворения люк ударила служителя в
гърдите и го отхвърлила назад, след което паднал от около 4 метра върху
павираната повърхност. Излага се, че прои проверката на компетентните за
това органи били установени редица нарушения на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд от страна на ‚Проучване и добив на нефт и газ“
АД, а именно: нарушение на чл. 287, ал. 1 от Кодекса на труда; нарушения на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд - чл.16, ал. 1, т. 1, т. 6 и
т.7; нарушения на Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - чл.
2, ал. 2, т. 4; чл. 7, ал. 5, т. 4; чл. 16, ал. 1, т. 3; нарушения на Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване - чл. 166, ал. 2;
чл. 167, ал. 2; чл. 202, ал. 2; нарушения на Наредба № 5 за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска - чл. 3, т. 1; чл. 5, ал. 1, т.
1; чл. 16, ал. 1, т. 2, за което му били наложени и административни мерки.
Сочи се, че основна причина за настъпване на злополуката била
липсата на организация за провеждане на периодично обучение по
безопасност и здраве на работниците, заети в дейности, които създават
3
опасност за тяхното или на други лица здраве и живот; липсата на
квалифицирано и подготвено лице, което да провежда периодичен
инструктаж, инструктаж на работното място и извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа на лицата, изпълняващи длъжността
„Организатор ТИР“; липсата на писмена инструкция за безопасно извършване
на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари; липсата на
специфично обучение при ремонт, изменение, поддържане и обслужване на
работното оборудване в дружеството; липсата на контрол върху лицата които
се допускат до местата, където съществува сериозна или специфична
опасност за здравето и живота; липсата на адекватна оценка на риска при
работа за работно място „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор
тампонажник“ за установяване на опасностите и рисковете при ремонт и
пропарване на автоцистерна; липсата на подходящи организационни и
технически мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска
при извършване на дейности по поддържане и ремонт на работното
оборудване, свързани с риск за работещите, а от техническа гл.точка
злополука настъпила поради липсата на защитни приспособления за
предотвратяване на падане от височина; неизрядното техническо оборудване,
с което пострадалият работел; физически и морално остарялата материална
база, която не съответствала на съвременните стандарти за извършване на
подобен тип ремонти и поддръжка на техническото оборудване; липсата на
независим технически контрол и сертифициране на използваното техническо
оборудване за пропарване и съоръженията, с които на пострадалия работник
се налагало да работи.
При тези твърдения и като се излага, че са налични всички елементи за
ангажиране имуществената отговорност на работодателя към наследниците
на работника Т.,а именно ищците по делото, се навежда, че за причините им
болки и страдания - това били най-близките му хора като между тях
съществувала много силна обич и емоционална близост, той бил мъж в
активна и трудоспособна възраст /на 55 години/, всеотдаен и добър човек, за
когото на първо място стоели близките като до последните си мигове се
грижел и помагал както на възрастната си майка, така и на дъщеря си и на
сестра си, която е инвалид с 90 % ТНР, а е бил и закрилник и морална опора,
на когото можели да разчитат за помощ и подкрепа – се претендира решение,
с което ответникът да заплати на ищците обезщетение за неимуществени
вреди. С оглед възрастта му, броят на преживелите наследници, материалната
и финансова помощ, която починалият оказвал на близките си, степента на
емоционална привързаност между него и преживелите го близки,
дългогодишното съжителство и разбирателство между него и наследниците и
др. се желае „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД да заплати на Х.
Д. Д. – майка на починалия работник, сумата от 200 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни
болки и страдания, вследствие смъртта на сина й Т.М.Д.;
„ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД да заплати на М. Т. М.
– негова дъщеря, сумата от 200 000 лева като обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие
4
смъртта на баща й и да заплати на А. М. Д. с ЕГН ********** – негова сестра,
сумата от 100 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие
смъртта на брат й като всички суми се претендират ведно със законната лихва
от датата на възникване на трудовата злополука (09.03.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Като се ангажират доказателства се претендира решение в този смисъл
с присъждане на сторените разноски.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който не се
оспорват част от изложените в исковата молба фактически твърдения - че
между Т. и ответното дружество в периода между 21.04.2007г. - 09.03.2023г. е
съществувало трудово правоотношение, както и, че събитието от 09.03.2023
година е признато за трудова злополука с Разпореждане No 32931 от
25.04.2023г. на НОИ.
Но се навежда, че исковете на Х. Д. Д. и А. М. Д. са недопустими тъй
като не попадат сред лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение от работодателя за неимуществени вреди от трудова злополука
или професионална болест, когато са причинили смърт на техен близък. Това
възражение е неоснователно тъй като касае материално – правната
легитимация, а не процесуалната и е по същество.
По същество исковете са оспорват като неоснователни като се навежда,
че ТЗ е настъпила при проявено от страна на работника грубо нарушаване и
несъобразяване на вътрешните правила и инструкции на работодателя, което е
и единствената причина за настъпване на нещастния инцидент и в този
смисъл се навежда, че е налице проявена от Т. груба небрежност. Излага се,
че пострадалото лице не е положил дължимата грижа, която му е вменена
като трудови задължения, а именно да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд - чл. 126, т. 6 от КТ, както и по чл. 33 от ЗЗБУТ и
чл. 6, ал. 1 от ПВТР на работодателя. Същият е бил запозна с Инструкцията по
безопасност и здраве при работа 56-12 за работата на „шофьор-
тампонажник“ при сектор РИС и ТИР, както и с всички останали инструкции
по безопасност и здраве при работа за неговата длъжност. За него са били
провеждани редовно всички видове инструктажи като шофьор на специален
автомобил - тампонажник, и като „Организатор ТИР“, а именно - начален,
периодични и ежедневни инструктажи. Т. е бил инструктиран и обучен и сам
е провеждал инструктажите на място, периодичните и ежедневните
инструктажи на колегите си на длъжност шофьор на специален автомобил -
тампонажник, съгласно Заповед Ns 240/28.10.2021 г.; пропарваната
автоцистерната, са проведени всички изискващи се периодични, ежедневни и
на работното място инструктажи. Изготвени са оценки на риска за работното
място Организатор ТИР и за работното място Шофьор на специален
автомобил- тампонажник, с които оценки пострадалото лице е запознат. В
изработените Оценки на риска е засегнат и риска при работа на височина по
т.2 от картата за оценка на риска. Рискът при падане от височина е оценен
като приемлив, твърде ограничен, тъй като в работата не се налага често
работа на височина и са посочени необходимите мерки за ограничаване на
риска. Излага се, че място е присъствал и ръководителя сектор
„Автотранспорт“, който е възложил пропарването (измиването) на
автоцистерната с ППУ. Навежда се, че Т. е бил и един от най -
квалифицираните работници в дружеството и е извършвал същата дейност
многократно, като част от трудовите си задължения. Но се излага, че при
настъпване на злополуката Т. не е имал работа на височина и не му е
възлагана такава задача - качване върху цистерната. Не е следвало да се качва
на цистерната, докато продължава пропарването и това негово действие е
5
изцяло самоволно. Пропарването се е извършвало в присъствието на
ръководител сектор „Автотранспорт“, който е бил там, за да наблюдава как
върви работата, евентуално да даде указания, но в момента е гледал в друга
посока - за течове на цистерната, когато Т. неочаквано и без да извести
никого се качил на цистерната като така не е спазил инструкциите по т. 41 на
ИЗБР-56-12, а именно, че всякакви дейности, свързани с отстраняване на
неизправност, трябва да се извършват при изключена инсталация, подаването
на парата да бъде прекратено и налягането да се понижи до атмосферното.
Правила, пренебрегнати от пострадалото лице и довели до неговата смърт.
Излага се, че са спазени изискванията за провеждане на инструктажи вкл. и
дневен е деня на инцидента. Навежда се и се оспорва твърдението, че
цистерната не е била обезопасена като се излага, че е снабдена с произведен
фабрично предпазен парапет за падане от високо. Този парапет е в сгънато,
прибрано състояние и се намира непосредствено до люка на цистерната, като
задължение на лицето, което се качи за извършване на каквато и да е дейност,
да го вдигне като по този начин си осигури безопасни и сигурни условия на
труд. Но в конкретния случаи това не се е случило. Работникът е бил с
предоставени лични предпазни средства и е бил запознат с изискванията да
бъдат използвани постоянно по време на работа. Бил е със свидетелство за
правоспособност за упражняване на професия „Машинист на котли с високо
налягане“, per. Nq 483/28.07.2014г., издадено от ДАМТН, както и
Удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на
товари Ne 112 - 001683/ 17.02.2020 г. и са му провеждани обучения по реда на
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Въпреки тези обучения и инструктажи, и вмени задължения обаче, се
излага, че Т. е проявил груба небрежност като съзнателно е нарушил
множество правила за безопасност при работа - предприел е дейност,
свързана с отстраняване на неизправност, без да изключи инсталацията, преди
подаването на парата да бъде прекратено и налягането да се понижи до
атмосферното; предприел е самоволно качване на цистерната, независимо, че
това не е било част от трудовите му задължения в момента; при качването не
е използвал необходимите предпазни средства, с които е бил снабден от
работодателя и не е вдигнал предпазния парапет върху цистерната и не на
последно място - предприел е отваряне на люка на цистерната, докато
инсталацията е работела.
С оглед така допуснатите от него груби нарушения на правилата за
безопасност на труда, които са в причинна връзка с настъпилия резултат, се
излагал, че отговорността на работодателя, респективно размерът на
обезщетенията следва да бъде намален при допусната груба небрежност от
страна на пострадалия в размер на 90 процента.
Отделно искът спрямо А. М. Д. следва да бъде отхвърлен тъй като тя не
попада в кръга на близките, имащи право на обезщетение от настъпилата
смърт на брат й. И най-сетне исковете се оспорват и като заявени в размер,
който не отговаря на критериите за справедливост.
Твърди се и че работникът е бил със сключена със Застрахователна
полица застраховка „Трудова злополука“ № ********** на ЗАД „Армеец“,
съгласно която за периода 03.06.2022 година — 02.06.2023 г. е бил с покрит
риск „смърт вследствие на трудова злополука“ като в съответствие с
изискванията на чл.8 от НЗЗ на работниците и служителите,
застрахователната сума за едно лице в случай на смърт при трудова злополука
е 84 кратния размер на месечната брутна работна заплата, която следва да
покрие настъпилите за правоимащите вреди.
Като се ангажират доказателства и не се оспорват тези на ищците се
желае произнасяне в този смисъл.
6
Искът е с правно основание по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД като изцяло
в тежест на ищеца е да установи валиден ТД с ответника през исковия период
– за което няма спор, както и всички елементи на трудовата злополука –
увреждане при или по повод на полагане на труд, вида на увреждането, вреди
за работника – настъпила смърт и вреди за ищците като близки на служителя,
попадащи в кръга на правоимащите - страдание и мъка от загубата, причинно
– следствена връзка между събитието и вредите, вида на тези вреди и най-
сетне разпореждане на НОИ за признаване или не на твърдяното увреждане
като трудова злополука, като за последното няма спор, както и за всички
обстоятелства без вида и интензитета на неимуществените вреди.
Ответникът има право на всякакви погасяващи правото на ищеца
възражения като в негова тежест е да установи наведеното съпричиняване,
както и плащане на обезщетения от ЗАД Армеец в полза на ищците.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като
доказателства следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и
отговора документи.
Искането на страните за събиране на гласни доказателства е относимо и
следва да бъде допуснато – двама свидетели на ищците и двама на ответника.
По искането за събиране на доказателства от трето по делото лице -
Окръжна прокуратура - Плевен за представяне на препис от Следствено дело
ДП № 2022/2023 г. на ОСлО – Плевен съдът ще се произнесе след
конкретизиране на документите от него, които са релевантни и необходими
към спора.
Искането за изискване на доказателства от ТП на НОИ - София град, а
именно за представяне на препис от досието по процесната трудова злополука
Досие № 32931 с вх. № 240/15.03.2023 г. на ТП на НОИ - София град следва
да бъде уважено.
Релеватно за спора е и искането на ответника по чл. 186 от ГПК, а
именно за справка дали на ищците са били изплащани обезщетения и или
пенсии във връзка с настъпилата смърт и следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е относимо и
допустимо.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА
за 23.01.2024г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за
доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата
7
молба и отговора документи.
ДОПУСКА при режим на довеждане по двама свидетели на ищците и
на ответника за разпит в съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл.192 от ГПК да се изиска от ТП на НОИ - София
град препис от досие по трудова злополука „Досие № 32931“ с вх. №
240/15.03.2023 г. на ТП на НОИ - София град и
НА ОСНОВАНИЕ чл. 186 от ГПК да се изиска от ТП на НОИ - София
град удостоверение за това дали на Х. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.
Долни Дъбник, ***, М. Т. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
**** и А. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Долни Дъбник, ***
са били изплащани обезщетения и или пенсии във връзка с настъпила трудова
злополука, призната за такава с Разпореждане No 32931 от 25.04.2023г. на
НОИ.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център
по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: spogodbi@src-bg.org .
По доклада страните могат да изразят становища писмено по реда и в
сроковете по чл.321, ал.2 и 3 от ГПК – едноседмичен от връчване на
настоящото като в случай, че не го сторят съдът на основание чл.313 от ГПК
указва на страните, че губят възможност за това по – късно освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8