РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Перник , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20201700100348 по описа за 2020 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.
По съображения изложени в исковата молба ищецът Б. З. Т., моли на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да бъде
осъдена Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в следствие на обвиненията срещу нея по ДП № 41по описа на
ОДМВР – Перник за 2011 г. и НОХД № 220 по описа на Окръжен съд Перник за 2012
г., за които Т. е оправдана с влязла в сила Присъда № 8, постановена по ВНОХД № 231
по описа на Апелативен съд София за 2015 г., както и сумата 3000 лв. имуществени
вреди за изплатено адвокатско възнаграждение по същите дела, ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 08.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Моли да й се присъдят и
направените разноски по делото.
Ответната Прокуратура на Република България, чрез А.Д. – *** в Окръжна
прокуратура Перник, е подала в срок писмен отговор. С него на първо място прави
възражение, че исковите претенции са погасени по давност. Също така оспорва иска по
основание и по размер. Счита, че няма причинно – следствена връзка между
претърпените неимуществени вреди и незаконното обвинение. Счита, че искът за
неимуществени вреди е прекомерно завишен по размер и не съответства на чл. 52 от
ЗЗД. Счита, че липсват доказателства да е уговорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв.
Окръжен съд Перник след като прецени събраните по делото доказателства
1
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
С Постановление от 10.01 2012 г. по ДП № 41 от 2011 г. по описа на ОДМВР
Перник, Б. З. Т. е била привлечена като обвиняем за извършено от нея престъпление в
като представител на възложителя – „***“ в *** при ***, от общ характер по реда на
чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Със същото
постановление на Т. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Окръжна Прокуратура Перник е внесла обвинителен акт по това обвинение срещу
Б. З. Т. на 22.06.2012 г. вследствие, на което е образувано НОХД № 220 по описа на ОС
Перник за 2012 г., в което същата е участвала в качеството на подсъдим, заедно с още
две лица.
С Присъда № 31 от 11.12.2014 г. на Окръжен съд Перник по НОХД № 220 по
описа за 2012 г., Т. е призната за виновна в извършването на престъплението, предмет
на обвинението.
На 29.04.2015 г. с Присъда № 8, постановена по ВНОХД № 231 по описа на
Апелативен съд София за 2015 г., присъдата на Окръжен съд Перник е била отменена
по отношение на подсъдимата Т., като същата е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Софийска апелативна прокуратура е подала протест срещу решението на
30.04.2015 г., но впоследствие на 08.07.2015 г. го е оттеглила. По този начин
Решението с което е отменена присъдата на Окръжен съд Перник по отношение на Б.Т.
е влязло в законна сила на 08.07.2015 г.
В досъдебното производство и в съдебното производство пред Окръжен съд
Перник и Апелативен съд София, Т. е била с мярка за неотклонение - „Подписка“ за
времето от 10.01.2012 г. до 29.04.2015 г., т.е. за 3 години 3 месеца и 19 дни.
Времето от датата на привличането на Т. като обвиняем до влизането на
оправдателното Решение в сила е от 10.01.2012 г. до 08.07.2015 г. е 3 години, 5 месеца
и 28 дни. За престъплението, за което Т. е била обвинена, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от три до петнадесет години лишаване от свобода, като е
можела и да бъде лишена от правото да заема определена държавна или обществена
длъжност, както и да й бъде конфискувано част или цялото имущество.
Заради воденото срещу ищцата наказателно производство същата изпитвала
притеснение и срам от цялото си семейство и всички близки, включително и от съпруга
й. Пред вид характера на повдигнатите обвинения срещу, у Т. се появило постоянно
напрежение и влошаване на отношенията й с колеги в местоработата й, тъй като
повдигането на такова обвинение предполагало наличието на корупционна схема.
Някои от тях смятали, че тя наистина е виновна и считали, че трябва да бъде
освободена от работа, защото е обвиняема. Била много притеснена, чувствала се
унижена и несправедливо обвинена. Вследствие всичко това се влошило
здравословното й състояние. Имала проблеми със сърцето, хипертония и проблеми с
черния дроб. Малко по-късно се наложила операция на очите. Имала и проблем с
щитовидната жлеза. Особено около датите на делата била много срината психически. И
към момента здравословно не е добре, постоянно е на поддържаща терапия с
2
медикаменти.
Според вещото лице д-р М. А. П. – офталмолог диагнозата „***“, водеща до
болка, намалено зрение, намалена контрастна чувствителност и едноочно зрение, няма
причинно-следствена връзка със стреса, на който е била подложена ищцата.
От заключението на вещото лице д-р К. Н. Д. се установява, че доказаните
заболявания, включително с провеждането на хоспитализации и стационарно лечение,
могат да доведат до намаляване на трудоспособността. Посочено е, че стресът може да
окаже промени в цялостното здравословно състояние и е свързан с промени в
метаболизма, нивата на хормоните и влиянието им върху сърдечносъдовата и нервна
системи. В съдебно заседание проведено на 13.05.2021 г. вещото лице уточни, че при
всеки човек е индивидуално, като стреса зависи от много фактори. Заяви, че не може да
е категорична, че ако не е бил стреса от привличането й като обвиняема, ищцата е
нямало да се отключат тези заболявания.
От заключението на вещото лице д-р Н. И. А., се установи, че видно от
епикризите всички заболявания са настъпили след началото на 2011 г. но, въпреки това
не може ла се приеме пряка причинно-следствена връзка между появата на
заболяванията и действията предприети от ответника. От дадените подробни устни
пояснения в с.з. на 13.05.2021 г., които съдът намира за компетентно и обективно
дадени се установи, че заболяванията на ищцата най-често са свързани с фамилна
обремененост. Стресът е фактор за тяхното отключване, но не е причина за появата им.
Уточни, че Т. страда от „***“, но той е отключен през 2017 г. по документи. Относно
стреса посочи, че е възможно стреса да е едноактен, но много силен, възможно е стреса
да е с по-малка интензивност, но по-продължителен във времето и тук отново имат
значение индивидуалните особености на личността. В заключение посочи, че всички
заболявания при ищцата имат хроничен характер и не подлежат на излекуване, а само
на поддържане на начина на живот, да се забави темпа на инвалидизация.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото заверени
преписи от Досъдебно производство № 41/2011 г. на ОДМВР – Перник, НОХД № 220
на Окръжен съд Перник за 2012 г. и ВНОХД № 231 по описа на Апелативен съд София
за 2015 г., от свидетелските показания на Ц. С. И., И. С. С. и С. Т. М., както и от
заключенията на вещите лица д-р М. А. П., д-р К. Н. Д. и д-р Н. И. А. по назначените
от съда съдебно медицински експертизи.
Относно възражението, че исковите претенции са погасени по давност:
Предявения иск е допустим. Възраженията на ответната страна в насока
погасяването му по давност съдът намира за неоснователни. Безспорно е прието от
правната доктрина и съдебна практика, че валидно подадените жалба или/и протест
имат – суспензивно действие – защото препятстват влизането в сила на присъдата и
спират изпълнението и на второ място деволутивно действие – защото пренасят делото
пред по-горната инстанция, която има задължение да го реши т.е. подаването на
въззивна жалба или протест поддържа висящността на целия процес. Съгласно ТР № 5
от 21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС по тълкувателно дело № 5/2017 г. съдебният акт
влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото.
Действително Присъда № 8, постановена по ВНОХД № 231 по описа на Апелативен
3
съд София за 2015 г., с която е отменена Присъда № 31 от 11.12.2014 г. на Окръжен
съд Перник по НОХД № 220 по описа за 2012 г. е постановена на 29.04.2015 г. и срока
за нейното обжалване и протестиране изтича на 14.05.2015 г. Видно от материалите по
делото на 30.04.2015 г. срещу присъдата постановена от АС София е постъпил протест
с вх. № 5801 подаден от Софийска апелативна прокуратура. В последствие на
08.07.2015 г. с молба вх. № 9403 Софийска апелативна прокуратура е оттеглила
подадения протест и с разпореждане от същата дата на САС е постановено да бъдат
уведомени подсъдимите и делото да бъде върнато на ОС Перник. В конкретния случай
съгласно дадените разяснения в посоченото по-горе тълкувателно Решение САС е
следвало да изпрати делото на ВКС за произнасяне. Факта, че въззивната инстанция
сама е прекратила производството, не променя извода, че до този момент подадения
протест е реализирал суспензивният си ефект, като суспензивното му действие е
препятствало влизането в сила и изпълняемостта на Присъда № 8, постановена по
ВНОХД № 231 по описа на Апелативен съд София за 2015 г. Исковата молба е
подадена на 02.07.2020 г., поради което и настоящият съдебен състав счита, че
исковата претенция не е погасена по давност, същата следва да бъде приета за
допустима и редовно предявена и съответно – да бъде разгледана по същество.
Представените доказателства водят до извода за частична основателност на иска.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за извършването на което Б.Т. е била оправдана с влязла в
сила присъда. Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди
като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове
и действия са причинени описаните в исковата молба вреди. От претенцията за
обезщетение на причинени неимуществени вреди и претенцията за обезщетение на
имуществени вреди съдът намира за доказана частично претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди в частта, касаеща времевия период, през който спрямо ищцата е
продължило наказателното преследване. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Само по себе си предприемането на процесуално -следствени действия като
привличане като обвиняем, вземане на мярка за неотклонение, конституиране като
подсъдим и осъждане на първа инстанция, е свързано със значителен стрес за лицето
по отношение, на което е упражнена наказателна репресия. Психичното състояние на
обвиняемата, а по- късно и подсъдима несъмнено представлява нормална човешка
реакция, обективните проявления, на която са нравствените страдания на лицето,
посочени в исковата молба. Видно от приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че от наказателното производство е продължило 3 години, 5 месеца и 28
дни, което в процесния случай е било лишено от основание с оглед оправдателната
присъда. За въпросния период от време ищцата следва да бъде обезщетена за
причинените безспорно неимуществени вреди вследствие на упражнената наказателна
репресия. Както вече беше посочено привличането към наказателна отговорност за
4
извършено престъпление само по себе си води до накърняване на доброто име,
достойнството и репутацията на Б.Т., като по този начин косвено се въздейства върху
мнението и оценката на останалите членове на обществото и се създават предпоставки
за формиране на негативни нагласи. Напълно естествено е като последица от
действията на държавното обвинение да бъде засегната много сериозно личната сфера
на ищцата и оказано директно влияние на самочувствието и авторитета й. Те
несъмнено са били накърнени в резултат на предприетите действия по повдигане и
поддържане на обвинение след внасянето на обвинителния акт в съда и разглеждането
на делото, по което е постановена оправдателна присъда, но в най-висока степен
личната сфера е засегната от постановената от първоинстанционния съд осъдителна
присъда. Същата в най-висок интензитет влияе върху личността, преживяванията и
самочувствието на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се определят от
съда по справедливост. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът
взе предвид периода от време, през което е продължило наказателното преследване – 3
години, 5 месеца и 28 дни, когато ищцата е била под угрозата да й бъде наложено
евентуално наказание „Лишаване от свобода“ от три до петнадесет години лишаване от
свобода, като е можела и да бъде лишена от правото да заема определена държавна или
обществена длъжност, както и да й бъде конфискувано част или цялото имущество, от
обстоятелството, че по отношение на Т. е била постановена осъдителна присъда с
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване
на основание 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от четири години, както и е била
осъдена на конфискация на 1/3 идеална част от собствените й идеални части от
недвижими имоти, както и че е взета най-леката мярка за неотклонение - „Подписка“.
Съдът съобрази също така, че преживения стрес е спомогнал да настъпят промени в
цялостното здравословно състояние на Т. (промени в метаболизма, нивата на
хормоните и влиянието им върху сърдечносъдовата и нервна системи). От друга
страна, ищцата не отстранена от заеманата длъжност „***“ в *** при ***, към
настоящия момент се е успокоила и продължава да работи на същото място, съдът
счита, че сумата от 18000 лв. би я обезщетила за претърпените от нея неимуществени
вреди, като за горницата над 18000 лв. до пълния претендиран размер от 50000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД присъждане и на
законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от датата
на увреждането до окончателното изплащане. Тълкувателно Решение № 3/22.04.2004 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г. постановява, че задължението за обезщетение на вреди,
причинени от държавата или нейни служители е изискуемо от деня на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство (оправдателната
присъда) спрямо ищеца или законната лихва върху обезщетението в случая следва да
бъде начислена от 09.07.2015 г. При направеното възражение за погасяване на
вземането за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което се погасява с тригодишна давност,
то в случая лихвата следва да бъде присъдена начиная от 09.07.2017 г. като в
5
останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност и
неоснователна.
По отношение имуществените вреди. Видно от приложения договор за правна
помощ (л. 68) Б.Т. е упълномощила адвокат Г.М. да я защитава по НОХД № 220 по
описа на Окръжен съд Перник за 2012 г. Сумата 1500 лв. е изплатена изцяло и в брой,
поради което същата представлява имуществени вреди, направени от обвиняемия Т..
Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 1500 лв.,
ведно със законните лихви за забава, считано от 09.07.2017 г. до окончателното
изплащане. За горницата над 1500 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.
обезщетение за имуществени вреди, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ищцата е направила разноски по делото в размер на 1020 лв. (1000 лв. адвокатски
хонорар и 20 лв. за държавна такса). С оглед изхода по делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 367.20 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати Б. З. Т. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ***, следните суми:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, сумата от 18000 лв. (осемнадесет хиляди лева), съставляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу
нея Досъдебно производство № 41 по описа на ОДМВР Перник за 2011 г., НОХД №
220 по описа на Окръжен съд Перник за 2012 г., по което е била призната за виновна и
осъдена с присъда № 31 от 11.12.2014 г. и ВНОХД № 231 по описа на Апелативен съд
София за 2015 г., по което е била призната за невиновна и оправдана с Присъда № 8,
влязла в сила на 08.07.2015 г., ведно със законните лихви за забава, считано от
09.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като за горницата над 18000 лв.
до пълния претендиран размер от 50000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), съставляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи адвокатски
хонорари по горните наказателни дела, като за горницата над 1500 лв. до пълния
претендиран размер от 3000 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати Б. З. Т. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 367.20
лв. (триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща
направените от нея разноски пред Окръжен съд Перник, съразмерно на уважената част
от исковете.
6
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7