Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV-267 Година
2020, 27 октомври гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на
двадесет и осми септември година две
хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1697 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на А.Р.К.
от ***, против решение № 20 от 20.01.2020 г. по гр.д.844/2018 г. по описа на
Районен съд Несебър, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.38,
ал.1 от ЗУЕС, че А.Р.К., дължи
на „Дриймвил“ ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, 4003, район Северен, бул.”Дунав” № 5, представлявано от
пълномощника Нина И. Чалъкова, следните суми:
1.
сумата в
размер на 112.59 лв, включваща
неизплатената част от такса за текущо поддържане и за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2014 г., определена съгласно решение на Общото събрание на
етажната собственост от 29.06.2012 г., чието окончателно плащане е следвало да
се извърши на 30.06.2014 г., за която сума е издадена фактура №
**********/31.01,2014 г., ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на 42.61 лв, начислена общо за периода от
01.07.2014 г. до 22.03.2018 г.;
2.
сумата в
размер на 856,82 лв, включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., определена съгласно
решение на ОС на ЕС от 21.07.2014 г., чието плащане е следвало да се извърши на
30.06.2015 г., за която сума са издадени фактури № **********/24.01.2015 г. и
**********/30.09.2015 г.. ведно с мораторната лихва за забава в общ размер 252.58 лв, начислена общо за периода
01.03.2015 г. до 22.03.2018 г.;
3.
сумата в
размер на 856,82 лв, включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд ..ремонт и обновяване“ за 2016 г., определена съгласно
решение на ОС на ЕС от 21.04.2014 г., чието плащане е следвало да се извърши в
срок до 30.06.2016 г., за която сума са издадени фактури №
**********/04.02.2016 г. и **********/13.07.2016 г., ведно с мораторната лихва
за забава в общ размер на 165,33 лв,
начислена общо за периода от 01.03.2016 г. до 22.03.2018 г.;
4.
сумата в
размер на 856,83 лв, включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г.. определена съгласно
решение на ОС на ЕС от 19.07.2016 г., чието плащане е следвало да се извърши в
срок до 30.06.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/08.12.2017
г., ведно е мораторната лихва за забава в общ размер 97,66 лв, начислена общо за периода от 01.07.2017г. до
22.03.2018г.. ведно със законната лихва
върху общия размер на главниците от 2 683,06 лв, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1196/2018 г. на НPC - 03.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата; и с което решение въззивницата е осъдена да
заплати на „Дриймвил“ ООД, сумата общо 800 лв,
представляваща заплатени по делото разноски по исковото производство и сумата от
114.43 лв, разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.1196/2018 г. на НPC.
Твърди се, че решението на НРС е недопустимо, а по същество - неправилно
поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.
По отношение на недопустимостта на решението се твърди на първо място,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесуалното
представителство в процеса, извършено от „Дриймвил“ ООД е извършено от лице,
имащо право съгласно чл.32 от ГПК да осъществява представителство по реда на
чл.32,т.3 от ГПК, тъй като посочената в представеното по делото пълномощно като
юрисконсулт на дружеството Нина Чалъкова, не е упълномощена, съгласно
представеното пълномощно, за водене на дела и за процесуално представителство
на „Дриймвил“ ООД. Твърди се, че исковата молба не е подписана от юрисконсулт,
съгласно чл.32 ГПК, нито е посочено лицето Нина Чалъкова в какво качество (в
качеството си на адвокат или на юрисконсулт на дружеството) е подала исковата
молба. Сочи се, че и от представеното по делото пълномощно не е ясно в какво
качество Нина Чалъкова представлява дружеството. По така изложените съображения
се твърди, че „Дриймвил“ ООД не е предявил исковете си по чл.415 ГПК против
въззивницата в законоустановения срок с редовна искова молба, подадена от лице
с надлежна представителна власт, поради което исковата молба следва да бъде
върната, а производството – прекратено.
На второ място се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът не
е обсъдил възраженията на въззивницата-ответник, че предявените искове са
недопустими, тъй като се касае за комплекс от затворен тип по смисъла на §1,
т.3 от ДР на ЗУЕС, който следва да се управлява по друг ред (чл.2 от ЗУЕС) и
няма законно формирана етажна собственост и законен управител, който да е
активно легитимиран за водене на такъв иск. Сочи се още, че доколкото
комплексът се състои от три отделни сгради, всяка от които би следвало да е
отделна етажна собственост, проведените през 2012 г., 2014 г. и 2016 г. общи
събрания при участието на собственици на самостоятелни обекти от трите сгради,
са незаконосъобразни, а взетите на тях решения – незаконосъобразни и нищожни.
Твърди се още, че „Дриймвил“ ООД незаконосъобразно е бил избран за
управител на ЕС на проведените ОС на ЕС през 2012 г., 2014 г. и 2016 г., както
и, че взетите на тези събрания решения са незаконосъобразни, тъй като в
протоколите от тези събрания е записано, че решенията са взети с мнозинство от
100% от общите части, а всъщност, поради това, че всяка от трите сгради следва
да има като сбор от общите си части 100%, т.е.сборът от общите части на
комплекса би следвало да е 300%. Това обстоятелство, според въззивницата, е довело и до неправилно изчисляване на
присъстващите на общите събрания, както и на гласовете, с които са приети
решенията на тези събрания.
На следващо място се твърди, че решението е недопустимо поради
неправилен петитум на исковата молба. Сочи се, че ищецът „Дриймвил“ ООД едновременно
твърди, че е управител на етажната собственост, и че ответницата му дължи
сумите, посочени в петитума на исковата молба. Твърди се, че исковете са
недопустими, тъй като дружеството, като управител на ЕС, няма свой иск и правен
интерес да иска установяване, че на него ответницата дължи плащане на вноските
за фонд „Ремонт и
обновяване“.
С твърдението, че съдът се е произнесъл по недопустими искове се твърди,
че обжалваното решение е недопустимо, поради което се претендира обезсилването
му.
В случай, че съдът все пак приеме решението за допустимо, се твърди че
то е необосновано и неправилно, както и, че не съдържа подробни мотиви. Сочи
се, че съдът не е обсъдил възраженията на ответницата за недължимост на
претендираните суми. Твърди се, че поради обстоятелството, че етажната
собственост се състои от три сгради, въззивницата-ответник не дължи такси за
поддръжка и управление на другите две сгради от етажната собственост, както и
суми за разходи за поддръжка на поземления имот и на съоръженията в него
(басейн, зелени площи, огради и т.н.). На следващо място се твърди, че
претендираните от ищеца такси за поддръжка и управление на общите части са
неправилно определени – при неспазване на разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС, а
таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ – в противоречие с чл.50 от ЗУЕС. По
отношение на таксите, претендирани за 2014 г. се твърди, че не се дължат, тъй
като няма прието такова изрично решение – за дължимост на таксата за 2014 г.,
нито има приет падеж за заплащането на такава такса. В случай, че все пак съдът
приеме, че такава такса се дължи за 2014 г., се възразява, че е това вземане е
погасено по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По отношение на
претендираната такса за 2015 г. се твърди, че издадените за тази такса фактури
не са съобразени с определените падежи за заплащането й, както и, че размерът
на таксата не е съобразен с разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС. За таксата за 2016
г. и за 2017 г. се твърди, че не е дължима, на първо място, тъй като размерът й
не е съобразен с чл.51 от ЗУЕС, и на второ място, тъй като в приетото решение
по т.2 на ОС на ЕС от 21.07.2014 г. не е прието, че такава такса се дължи и за
2016 г. Отделно от това се твърди, че сумите не се дължат от ответницата, тъй
като ЕС няма открита специална сметка за таксите за фонд „Ремонт и обновяване“. Оспорва се
претенцията за начислен ДДС върху върху определените вноски за такси за фонд
„Ремонт и обновяване“ с твърдението, че те не представляват облагаема услуга.
Отделно се твърди, че през годините реално извършваното управление и поддръжка
на сградите е било много некачествено, недобросъвестно и в нарушение на ЗУЕС, като събраните от
всички собственици такси за поддръжка не са разходвани за трите сгради
съобразно разпоредбите на ЗУЕС, поради което и ответницата е отказала да
заплаща редовно таксите. Сочи се още, че подадената заповед за изпълнение и
заведеният иск против въззивницата са предявени след изтичането на законовите
срокове по ЗУЕС. Поради неоснователност на главните искове се твърди и
неоснователност на акцесорните искове за лихви.
Твърди
се наличието и на допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното
производство – отказ на съда да допусне допълнително заключение на назначената
експертиза. Заявено е искане по доказателствата – на основание чл.266, ал.3 ГПК
да се поставят допълнителни въпроси към вещото лице, които обаче не са
формулирани.
За доказване на твърдението си, че се касае за комплекс от затворен тип,
с въззивната жалба се представя заключение по приета по друго дело
(гр.д.1517/2019 г. на БОС) съдебно-техническа експертиза.
В случай, че съдът приеме решението за допустимо се претендира отмяната му като неправилно и необосновано и
отхвърляне на предявените против въззивницата искове.
В срока по чл.261 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден от Етажна собственост на „Аква Дриймс“ в
гр.Свети Влас, община Несебър, с управител „Дриймвил“ ООД гр.Пловдив,
представлявано от Нина Чалъкова от гр.Пловдив, съгласно представено пълномощно.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са твърдения, че
обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано. По-конкретно се твърди,
че след като решенията на ОС на ЕС не са били оспорени в законовия срок, те са
влезли в сила и подлежат на изпълнение. Твърди се, че първоинстанционният съд
изчерпателно е мотивирал решението си, правилно е допуснал процесуално
представителство от „Дриймвил“ ООД, в качеството му на управител на ЕС „Аква
Дриймс“, като в първоинстанционното производство не е била оспорена
процесуалната легитимация на Нина Чалъкова. Оспорва се твърдението на
въззивницата, че няма законово формирана етажна собственост при провеждане на
Общите събрания на Аква Дриймс от 2012, 2014 и 2016 г. Твърди се, че съгласно
архитектурния проект, трите сгради са функционално обединени, няма индиции те
да са обособени като отделни и самостоятелни, напротив – позиционирани са в
един парцел, ползват общ двор, в общия парцел между тях няма изградени огради
или самостойно ползване на части от парцела, сградите са свързани по своето
предназначение и т.н., поради което, независимо, че всяка от сградите е с
отделен идентификатор, те следва да се разглеждат като самостоятелни сгради
единствено и само по смисъла на ЗКИР. Оспорва се оплакването за
незаконосъобразен избор на „Дриймвил“ ООД като управител на ЕС на общите събрания
от 2012, 2014 и 2016 г. като се твърди, че общите части са били преизчислени
при условията на чл.17, ал.5, б.А, вр.чл.17, ал.4 от ЗУЕС. Оспорват се и
останалите оплаквания във въззивната жалба – за изискването за специална сметка
за вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за начисляването на ДДС върху тези вноски. По отношение на
оплакването за неспазване на разпоредбите на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС при
определяне на размера на таксите се твърди, че това в случая не е възможно
поради виновното бездействие на самите собственици на самостоятелни обекти,
които не са се вписали в книгата на етажната собственост. По отношение на
възражението за изтекла погасителна давност се твърди, че правилно
първоинстанционният съд го е приел за неоснователно, тъй като приложима в
случая е 5-годишната погасителна давност. Възразява се против заявените
доказателствени искания като се твърди, че те въпросите към експертизата нямат
отношение към повдигнатия спор. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Не са заявени искания по доказателствата.
Към отговор на въззивната жалба, подаден от Етажна
собственост на „Аква Дриймс“ е приложено пълномощно, съгласно което Дора
Николаева Алдимирова и Константин Константинов Бояджиев, в качеството им на
управителни на „Дриймвил“ ООД, упълномощават Нина И. Чалъкова „да ги
представлява в качеството им на управители на „Дриймвил“ ООД пред всички
районни и/или окръжни съдилища, прокуратури, следствени служби , съдебни
изпълнители на територията на Република България, като във връзка с горните
права извършва всякакви правни действия“. Представени са и трудов договор и
допълнително споразумение към него, от които е видно, че Нина Чалъкова е
юрисконсулт в „Дриймвил“ ООД.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитивирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по гр.д.844/2018 г. по описа на НРС е образувано по исковата молба на „Дриймвил“ ООД с ЕИК *********, против А.Р.К. (начало на
исковата молба). В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че със
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 151 от
10.04.2018 г. по ч.гр.д.312/2018 г. по описа на НPC, съдът е
разпоредил длъжникът А.Р.К. да заплати на Етажна
собственост на „Аква Дриймс“, с адрес местността „Юрта под балкана,
в землището на град Свети Влас, община Несебър, УПИ I-4011, кв.26, с
идентификатор ***, представлявана от „Дриймвил“ ООД гр.Пловдив, ЕИК *********,
претендираните с исковата молба суми (описани по-горе). Сочи
се, че съгласно разпореждането на заповедния съд е предявен искът по
гр.д.844/2018 г. на НРС за установяване дължимостта на посочените суми. Също в
обстоятелствената част на исковата молба (л.4 от делото) е посочено, че за Етажна собственост на
„Аква Дриймс“, съществува правен интерес от установяване, че ответницата К. дължи
изброените суми. В петитума на исковата молба е записано, че се претендира
постановяване на решение, с което да се признае спрямо ответницата, че тя дължи
на „Дриймвил“
ООД, в качеството си на управляващ етажната собственост“, изброените суми.
Ответницата
е оспорила исковете като недопустими, а по същество – и като неоснователни.
Освен останалите оплаквания за недопустимост на исковете, е заявено оплакване
и, че съгласно петитума на исковата молба се претендира установяване, че
ответницата дължи сумите по посочените в исковата молба фактури на „Дриймвил“
ООД, вместо на етажната собственост.
С
обжалваното решение първоинстанционният НРС е признал за установено на
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че ответницата А.Р.К., дължи на „Дриймвил“
ООД гр.Пловдив с ЕИК *********, представлявано от пълномощника Нина И.
Чалъкова, претендираните с исковата молба суми, съгласно цитираните в исковата
молба фактури: сумата от 112.59 лв, включваща неизплатената част от такса за
текущо поддържане и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2014 г., определена
съгласно решение на ОС на ЕС от 29.06.2012 г, за която сума е издадена фактура
№ **********/31.01,2014 г., ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на
42.61 лв, начислена общо за периода от 01.07.2014 г. до 22.03.2018 г.; сумата
от 856,82 лв, включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на
общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015
г., определена съгласно решение на ОС на ЕС от 21.07.2014 г., за която сума са
издадени фактури № **********/24.01.2015 г. и № **********/30.09.2015 г., ведно
с мораторната лихва за забава в общ размер 252.58 лв, начислена общо за периода
01.03.2015 г. до 22.03.2018 г.; сумата от 856,82 лв, включваща дължими и
неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната собственост
и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016 г., определена съгласно решение на ОС
на ЕС от 21.04.2014 г., за която сума са издадени фактури №
**********/04.02.2016 г. и № **********/13.07.2016 г., ведно с мораторната
лихва за забава в общ размер на 165,33 лв, начислена общо за периода от
01.03.2016 г. до 22.03.2018 г.; сумата от 856,83 лв, включваща дължими и
неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната собственост
и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г., определена съгласно решение на ОС
на ЕС от 19.07.2016 г., за която сума е издадена фактура №
**********/08.12.2017 г, ведно е мораторната лихва за забава в общ размер 97,66
лв, начислена общо за периода от 01.07.2017 г. до 22.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху общия размер на главниците от 2 683,06 лв, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1196/2018 г. на PC-Несебър - 03.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата е осъдена да
заплати на „Дриймвил“ ООД, сумата от общо в размер на 800 лв, представляваща заплатени по
делото разноски за исковото производство и сумата от 114.43 лв, разноски по
заповедното производство по ЧГД № 1196/2018 г. на PC-Несебър.
Видно от
приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д.312/2018
г. по описа на НPC, образувано по подаденото от Етажната собственост на „Аква Дриймс“,
находяща се в м.“Юрта под пътя“ в землището на гр.Св.Влас, с кадастрален
идентификатор ***, със Заповед №
151 от 10.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.312/2018 г. е разпоредено длъжникът А.Р.К. от ***, да заплати на
кредитора Етажната собственост на „Аква Дриймс“, находяща се в
м.“Юрта под пътя“ в землището на гр.Св.Влас, сумата от 112.59 лв, включваща неизплатената част от такса
за текущо поддържане и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2014 г., определена
съгласно решение на ОС на ЕС от 29.06.2012 г, за която сума е издадена фактура
№ **********/31.01,2014 г., ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на
42.61 лв, начислена общо за периода от 01.07.2014 г. до 22.03.2018 г.; сумата
от 856,82 лв, включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на
общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015
г., определена съгласно решение на ОС на ЕС от 21.07.2014 г., за която сума са издадени
фактури № **********/24.01.2015 г. и № **********/30.09.2015 г., ведно с
мораторната лихва за забава в общ размер 252.58 лв, начислена общо за периода
01.03.2015 г. до 22.03.2018 г.; сумата от 856,82 лв, включваща дължими и
неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната собственост
и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016 г., определена съгласно решение на ОС
на ЕС от 21.04.2014 г., за която сума са издадени фактури №
**********/04.02.2016 г. и № **********/13.07.2016 г., ведно с мораторната
лихва за забава в общ размер на 165,33 лв, начислена общо за периода от
01.03.2016 г. до 22.03.2018 г.; сумата от 856,83 лв, включваща дължими и
неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната собственост
и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г., определена съгласно решение на ОС
на ЕС от 19.07.2016 г., за която сума е издадена фактура №
**********/08.12.2017 г, ведно е мораторната лихва за забава в общ размер 97,66
лв, начислена общо за периода от 01.07.2017 г. до 22.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху общия размер на главниците от 2 683,06 лв, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1196/2018 г. на PC-Несебър - 03.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от общо 114.43 лв - разноски
по заповедното производство.
Поради постъпило в
срок възражения от длъжницата, на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, както и да представи доказателства за това по
заповедното производство.
По заповедното производство по
ч.гр.д.312/2018 г. на PC-Несебър от „Дриймвил“ ООД, с която
е представена искова молба, предявена от „Дриймвил“ ООД с ЕИК *********, против А.Р.К.. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че със Заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК № 151 от 10.04.2018 г. по
ч.гр.д.312/2018 г. по описа на НPC, съдът е разпоредил длъжникът А.Р.К. да
заплати на Етажна собственост на „Аква
Дриймс“, с адрес м.„Юрта под балкана, в землището на град Свети
Влас, община Несебър, УПИ I-4011, кв.26, с идентификатор ***, представлявана от
„Дриймвил“ ООД гр.Пловдив, ЕИК *********, претендираните с исковата молба суми
(описани по-горе). В
петитума на исковата молба е записано, че се претендира постановяване на
решение, с което да се признае спрямо ответницата, че тя дължи на „Дриймвил“ ООД, в качеството си на
управляващ етажната собственост“, изброените суми.
С оглед посочването в
исковата молба на различни лица за ищец в производството: „Дриймвил“ ООД с
ЕИК ********* в началото на исковата молба; Етажна собственост на „Аква Дриймс“ в обстоятелствената част на исковата молба,
където е посочено, че за нея съществува правен интерес от предявения иск;
и „Дриймвил“
ООД, в качеството си на управляващ етажната собственост“ в петитума на исковата молба, настоящият състав
прие, че е налице неяснота относно ищеца и качеството, в което претендира
процесните суми, представляваща нередовност на исковата молба. Ето защо с
Определение № 2087 от 23.07.2020 г. на БОС исковата молба, подадена
от „Дриймвил“ ООД, по която е образувано гр.д.844/2018 г. по
описа на Районен съд Несебър бе оставена без движение и на ищеца бе указано, че в едноседмичен срок следва да уточни с писмена молба с препис за ответната страна
кой е ищец по делото и в какво качество претендира изброените в исковата молба
суми. На ищеца се указаха и последиците от неизпълнение на указанията на съда и неотстраняване
на констатираната нередовност на исковата молба в предоставения срок, а именно
– че производството по делото ще бъде прекратено, а постановеното решение –
обезсилено.
Определението на БОС, с
което исковата молба се оставя без движение, е връчено на ищеца „Дриймвил“ ООД
на 30.07.2020 г. чрез юрисконсулт
Халваджиева. Поради постъпила от въззивницата по делото информация за избран
нов управител на Етажна
собственост на „Аква Дриймс“ – Джон Лий Джефри, Определение № 2087 от
23.07.2020 г. е връчено и на Етажната собственост чрез новия й управител.
В едноседмичния срок от
връчването, по делото не е постъпило исканото от съда уточнение нито от
посочения като ищец „Дриймвил“ ООД, нито от Етажна собственост на „Аква
Дриймс“.
На
23.09.2020 г., месец и половина след изтичането на предоставения на ищеца срок,
по делото е постъпило писмено становище от „Дриймвил“ ООД (вх.№
261982/23.09.2020 г.), с което е заявено, че „при образуване на производството
пред първоинстанционния съд, Дриймвил ООД е управляващо дружество на ЕС „Аква
Дриймс“ в гр.Св.Влас и в качеството си на такова е предприело всички
процесуални действия“. Становището, както се посочи, е подадена след изтичане
на предоставения срок.
С оглед
изложеното, исковата молба следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 и
ал.4 от ГПК, тъй като нередовностите на исковата молба не са отстранени в
законовия срок, а постановеното по делото решение – обезсилено на основание
чл.270, ал.3 от ГПК като недопустимо. Решението на НРС е недопустимо и поради
обстоятелството, че е налице различие между заявителя по заповедното
производство и ищеца по иска за установяване на вземането. Доколкото в случая не
е налице някоя от хипотезите на чл.270,
ал.3, изр.2-ро и 3-то
от ГПК, то производството по делото следва
да бъде прекратено с оглед изричната разпоредба на чл.270,
ал.3 изр.1-во ГПК. В тази
връзка настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда изложените
в жалбата оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
За пълнота
следва да се отбележи, че в случай, че становището на от „Дриймвил“ ООД бе
представено в предоставения на ищеца срок, то решението на първоинстанционния
съд отново щеше да бъде недопустимо - поради произнасяне по непредявен иск,
доколкото би могло да се приеме, че искът е предявен от ЕС „Аква Дриймс“ в
гр.Св.Влас, представлявана от управителя си „Дриймвил“ ООД, а в постановеното
решение НРС е приел, че ответницата дължи процесните суми на „Дриймвил“ ООД.
Съгласно
т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415,
ал.1 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, при
прекратяване на производството по иска, е съдът в исковото производство. Ето
защо, издадената Заповед № 151 от 10.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.312/2018 г. по описа на Несебърски
районен съд също следва да бъде обезсилена.
С оглед
изхода на делото, неоснователно е искането на въззиваемия-ищец за присъждане на
разноски.
На основание
чл.78, ал.4 ГПК, на въззивницата следва да се присъдят разноски за двете инстанции
съобразно представените пред първата и пред настоящата инстанция Списък на
разноските по чл.80 ГПК, в размер общо на 867 лв (350 лв – за възнаграждение за
вещо лице, 450 лв – адв.хонорар за представителство пред първата инстанция и 67
лв – държавна такса за подадената въззивна жалба).
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20 от 20.01.2020 г. по
гр.д.844/2018 г. по описа на Районен съд Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска
на „Дриймвил“ ООД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, 4003, район Северен, бул.”Дунав” № 5 за признаване за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.38,
ал.1 от ЗУЕС, че А.Р.К., дължи на дружеството,
следните суми: сумата в размер на 112.59 лв, включваща неизплатената част от
такса за текущо поддържане и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2014 г.,
определена съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост от
29.06.2012 г., чието окончателно плащане е следвало да се извърши на 30.06.2014
г., за която сума е издадена фактура № **********/31.01,2014 г., ведно с
мораторна лихва за забава в общ размер на 42.61 лв, начислена общо за периода
от 01.07.2014 г. до 22.03.2018 г.; сумата в размер на 856,82 лв, включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., определена съгласно
решение на ОС на ЕС от 21.07.2014 г., чието плащане е следвало да се извърши на
30.06.2015 г., за която сума са издадени фактури № **********/24.01.2015 г. и
**********/30.09.2015 г.. ведно с мораторната лихва за забава в общ размер 252.58
лв, начислена общо за периода 01.03.2015 г. до 22.03.2018 г.; сумата в размер
на 856,82 лв, включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на
общите части на етажната собственост и за фонд ..ремонт и обновяване“ за 2016
г., определена съгласно решение на ОС на ЕС от 21.04.2014 г., чието плащане е
следвало да се извърши в срок до 30.06.2016 г., за която сума са издадени
фактури № **********/04.02.2016 г. и **********/13.07.2016 г., ведно с
мораторната лихва за забава в общ размер на 165,33 лв, начислена общо за
периода от 01.03.2016 г. до 22.03.2018 г.; сумата в размер на 856,83 лв,
включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на
етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г.. определена
съгласно решение на ОС на ЕС от 19.07.2016 г., чието плащане е следвало да се
извърши в срок до 30.06.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/08.12.2017
г., ведно е мораторната лихва за забава в общ размер 97,66 лв, начислена общо
за периода от 01.07.2017г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
общия размер на главниците от 2 683,06 лв, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1196/2018 г. на НPC - 03.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 151 от 10.04.2018 г. по
ч.гр.д.312/2018 г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА „Дриймвил“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив 4003, р-н Северен, бул.Дунав № 5, да заплати
на А.Р.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, настоящ адрес
***, сумата от 867 лв (осемстотин шестдесет и седем лева), представляваща
съдебни разноски за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2
ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.