ÌÎÒÈÂÈ към присъда по НОХД №292/12г.
по
описа на РОС
Окръжна прокуратура - Р. е
обвинила Р.Т.Р. *** в това,че:
На 16.03.2010г. в с.М.В., обл.Р., причинил смърт
по непредпазливост на С. А.М. *** действия, които спадат към правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той
нямал право да упражнява – като разпоредил на лица, включени в програма за
извършване на общественополезни дейности от лицата, имащи право на месечно социално
подпомагане, извършването на дейност по разрушаване на сграда и нарушил
разпоредбите на т.1.5. от Приложение №6 към Наредба №2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР:”Не се допуска ръчно
разрушаване на конструктивни елементи т сгради или съоръжения, когато
работещият е стъпил върху тях или съседни такива. Когато това е технологично
неосъществимо се допуска стъпване върху елементите, след като са взети
необходимите обезопасителни мерки
включително предпазни колани - престъпление по чл.123, ал.2,вр.ал.1 от НК.
Делото се разглежда повторно, след отменително решение на ВТАС под №45/
29.02.2012г. по ВНОХД №325/11г., образувано по жалба на подсъдимия, с което е
била отменена постановената по делото първоинстанционна осъдителна присъда №40/07.09.2011г.
по НОХД №389/11г. по описа на ОС-Р. и делото е върнато на прокурора за
отстраняване нередности при изготвяне на обвинителния акт, след което делото е внесено отново за разглеждане в ОС -
Р..
Съдебното производството понастоящем е
протекло по реда на гл.27 от НПК в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК – без
провеждане на разпит на свидетелите и вещите лица по делото.
Ïðåäñòàâèòåëÿò
íà
ïðîêóðàòóðàта
ïîääúðæà
îáâèíåíèåòî. Ïîäñúäèìèяò не ñå
ïðèçíàâà çà
âèíîâеí и дава
обяснения, в които отрича да има вина за злополуката с пострадалото лице.
Окръжният съд,
êàòî ïðåöåíè
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
ïðèåма
çà
óñòàíîâåíо от фактическа страна
ñëåäíото:
Подсъдимият е роден на ***г. в гр. Р., с постоянен
и настоящ адрес в с.М. В., обл.Р.. Има завършено средно образование, женен,
работи, неосъждан. От 1999г. до настоящия момент същият бил избиран постоянно
за *****., последно по силата на удостоверение №27/05.11.2007г. на Об.ИК – . – С.п.,
обл.Р.. В това си качество той, както и останалите к. ***** в района на .та, бил
добре запознат от ***** на . – гр.С.п. – св.Г.Г. със задълженията и
отговорностите, вменени му от последния както устно, така и писмено – изрично със
Заповед №672/27.12.2005г., издадена на основание чл.44, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, на които кореспондирали съответно задълженията на подсъдимия, визирани в
чл.46, ал.1, т.2,т.11,т.12 от с.закон. С нея се възлагало на посочените *****
да изпълняват програмата за извършване на общественополезни дейности от лицата,
имащи право на месечно социално подпомагане – жители на съответното населено
място, при стриктно спазване разпоредбите на ЗЗБУТ, като ***** следвало да извършват
необходимите действия, предвидени в нормативните актове по безопасност на
труда, включително провеждане на инструктаж преди извършване на
общественополезните дейности, за който да се води нарочна книга. В изпълнение именно
на тази общинска програма за гарантиране на минимален доход по реда и при
условията на чл.12, вр.чл.9 от ППЗСП и чл.5 от ЗСП, задълженията на подсъдимият
били да предвиди и осигури минимална месечна заетост от 5 дни на лицата, обект
на месечно социално подпомагане чрез полагането на общественополезен труд, при
спазване изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, като след
извършване на възложената трудова дейност да издаде и подпише в качеството на
работодател служебни бележки, удостоверяващи факта на полагане, съответно на неполагане
на определената трудова повинност, като необходимо законово условие за
изплащане на социална помощ от Дирекция за социално подпомагане – гр.С.п., обл.Р..
При възлагане на конкретната работа той следвало да се съобрази с обема и вида
на предписаните дейности за населеното място, очертани в приложението към общинската
програма за общественополезни дейности, утвърждавана ежегодно по силата на
рамков договор със срок на действие една календарна година, сключван между . – С.п. и Д.С.П.” – С.п., каквито в
конкретния случай са Договор от 07.12.2005г. за организация на дейностите по
прилагане на чл.12, ал.1 от ППЗСП и такъв от 21.02.2006г. В тях се включвали предоставянето
на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и
хигиенизиране на населените места, поддържане на зелени площи, залесяване,
поддържане на паркове, зони за отдих, исторически забележителности и местности
и други, при които рискът за живота и
здравето на въпросните лица е минимален. Въпреки това, през м.март 2010г. подсъдимият
решил с труда на включените в списъците лица
от посочената по-горе категория, предоставяни му всеки месец от св.П.В.
или друг служител на Д.С.П.” – Р., да събори рушаща се посторойка на външна
тоалетна в двора на местното у.-о.с., без да има правоспособност за това, при
липсата на издадена съответна заповед от ***** на .та по чл.95 от ЗУТ за
събаряне на сградата. Същият, съобразно образованието си и длъжността си не
разполагал и с каквито и да било познания или правомощия да разпореди извършване
на стротелно-монтажни работи /СМР/, към каквито спада посочената дейност, която
поради естеството си представлява източник на повишена опасност, поради което
на ангажираните в нея лица преди започване на работата, подсъдимият не провел
предварителен инструктаж, нито взел необходимите обезопасителни мерки, които да
гарантират минимално необходимите здравословни и безопасни условия на труд за
този род дейност по разрушаване на сгради и съоръжения, която представлява
правно регламентирана дейност и като такава попадаща в обхвата на чл.2, ал.2 от
Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изсквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
/Обн.ДВ,бр.37/04.05.2004г./. Съгласно приложение №6, т.1.5 към чл.2, ал.2 от
Наредбата, специфичните изисквания за осигуряването на безопасност и здраве при
изпълнение на видовете СМР изискват ръчното разрушаване на конструктивни
елементи от сгради и съоръжения да не се допуска, когато работещия е стъпил
върху тях, а когато това е технологично невъзможно, стъпването следва да се
допусне едва след вземане на необходимите обезопасителни мерки, включая
поставяне на предпазни колани.
За целта, на 15.03.2010г. сутринта, подсъдимият
събрал пред к. въпросните безработни, но трудоспособни лица – обект на месечно социално подпомагане
и устно им разпоредил да се заемат с разрушаване на посочената сграда, като си
набавят техни лични средства на труд - инструменти / кирки, лопати, чукове/ без
да им проведе какъвто и да било инструктаж или да вземе някакви мерки,
обезопасяващи труда им. В изпълнение на тази заповед пострадалият С. М. и свидетелите С.А., С.М.,
Г.Р., А.А., Г.А., З.А., М.С., Н.К., Р.А., Е.Н., К.А., Ф.М. и М.М. съборили през
деня външните стени и покрива на тоалетната. На следващия ден – 16.03.2010г.,
около 09,00ч. подс.Р. заминал за гр.С.., но преди това дал устно на св.А.О.
заданието за деня, а именно работещите по посочената по-горе общинска програма
да продължат работата по събаряне на тоалетната. В изпълнение на така
възложеното трудово задание от подсъдимия, безработните лица пристъпили към
събаряне на вътрешните преградни стени с носените от тях чукове, при което св.З.А.,
св.М.М. и С. М. стъпили върху вътрешната плоча на тоалетната. Под тежестта им
тя се пропукала и работещите пропаднали надолу в образувалия се отвор. При
срутването се нарушила и целостта на междинните преградни страни на
постройката, които също рухнали и части
от тухления зид ударили в областта на кръста и затиснали стоящия долу С. М.,
който до пристигането на екип на спешна медицинска помощ починал. Пряка и
непосредствена причина за настъпилия летален изход била острата кръвозагуба,
получена от тежката гръдна травма, изразена в ***** съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза на труп.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена по безспорен и несъмнен начин от събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебно следствие гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства – както от
показанията на свидетелите А.О., С.А., С.М., Г.Р., А.А., Г.А., З.А., М.С., Н.К., Р.А.,
Е.Н., К.А., Ф.М. и М.М., така и от
тези на Ф.Ф., Б.М., Й.А., Н.С., И.И., Зл.Г., Г.Г., С.С., Н.К., И.И., Пл.П., Г.А.,
Ш.Р., М. Р., С. З., Б.Я., Д.Д., В.У., М.М., П.В.. Същите обективно, без
вътрешни противоречия и съответно на данните, изведени от останалите
доказателствени източници, каквито са съдебно-техническата
експертиза/л.2-5 от т.2 от досъд.производство/, съдебномедицинска експертиза на труп /л.83-85 от т.1 на досъд. п.- во/, протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.2-5 и л.8,9 от т.1 на досъд. пр.- во/, протокол за доброволно предаване /л.10 -11 от т.1 на досъд. пр.- во/, списък №2 на безработните лица за м.март,2010г. за
с.М.В. /л.15-16 от т.1/, акт за смърт и удостоверение за наследници /л.60,61 от
т.1/, удостоверения за избор на к./л.113-115 от т.1/, справка за съдимост, заповед
№672/27.12.2005г. на ***** на . – С.п. и организационен договор от 21.02.2006г.
между . – С.п. и Д.С.П.”- . С.п. /л.29-35 от т.3 на досъд.пр.-во/, договор от 07.12.2005год. /л.41-45 от т.3 на досъд. п.-во/, служебни
бележки /л.8 -10 от т.2 на дознанието/ и др.документи, установяват непротиворечиво
фактите от значение за предмета на доказване по делото, относно време, място и
начин на осъществяване на инкриминираното деяние, както и ролята на подсъдимия
в него.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на посочените по-горе свидетели, като се обосновава с тяхната последователност,
логичност, вътрешна единност и факта, че те кореспондират напълно в отделните
си части както едни с други, така и с писмените доказателства и доказателствени
средства по делото, което сочи на тяхната убедителност и достоверност. Същите
противоречат единствено на обясненията на подсъдимия пред съда, в които той отрича
издаването на прцесното разпореждане от негова страна на инкриминираната дата,
а така също твърди, че не са му били делегирани по съответния ред и надлежно вменени
от ***** на .та каквито и да било задължения, възникващи по ЗЗБУТ при
извършване на общественополезните дейности от безработните лица, подавани му от
Д.С.П.” – С.п., поради което счита, че не носи отговорност за спазване на
указаната по-горе общинска програма за заетост на посочените лица – обект на
социална помощ. Тези обяснения съдът намира за неправдоподобни, тъй като не
съответстват на останалия събран доказателствен материал и ги отчита единствено
като защитна теза, с оглед качеството, което има подсъдимия в процеса. Относно
факта на причинената смърт на пострадалия, настъпила в резултат на поведението
именно на подсъдимия и то на инкриминараната дата, чрез негови активни действия
по възлагане на работа, за чието упражняване той не притежава правоспособност,
а именно - строителна дейност, представляваща източник на повишена опасност и
то осъществена при липсата на каквото и да било обезопасяване на труда и
вземане на охраняващи живота и здравето на трудещите се мерки за сигурност, свидетелстват
еднопосочно посочените по-горе първа група свидетели – преки участници в
процесното събитие на 16.03.2010г. като полагали труд, съвместно с пострадалото
лице. В тази връзка са показанията на Б.М. и А.О., М.С., получили директни
указания от подсъдимия, относно вида и характера на работата, която следва да
извършат, заедно с останалите безработни лица на 15.03.2010г., а като
продължение на трудовия процес и на 16.03.2010г., когато е настъпила трудовата
злополука. В пълен синхрон с тях са показанията на Г.А., Р.А. и С.А., А.А., Г.Р.,
Здр.А., включително тези на С.М. /брат на починалия/ и Ф.М. /съпруга на
пострадалото лице в условията на конкубинат/. Последните двама като близки на
починалия са заинтересовани, но показанията им според съда са достоверни,
доколкото в отделните си части са напълно съответни на тези на предходните
посочени свидетели, а така също кореспондират с изнесеното от служителите в к., каквито са св.Ф.Ф.- ***** и
св.М.М. – ст.специалист в к.ството на с.М.В., които установяват по несъмнен
начин, че задължение единствено на ***** е било лично да възложи работа на
работниците по посочената общинска програма, при което св.Ф. потвърждава
показанията на работещите, установявайки, че на инкриминираната дата, около
07,45ч. лично е видяла групата работници по социалната програма да стоят пред к.
„да чакат ***** да им разпредели задачите за деня”. Относно твърденията на
подсъдимия, че никой не го е запознавал с такава програма, нито е свеждал до
знанието му задълженията, свързани с осигуряване на трудовата заетост на
групата лица – обект на социална помощ, сред които е и пострадалият, са налице
опровергаващи го доказателства, съдържащи се във всички писмени документи,
приобщени по време на досъдебното производство, както и в показанията на
разпитаните ***** на територията на .та /Б.Я., Д.Д., Г.А., Ш.Р., М.Р., И.И., П.П.,
Н.К./, вкл. свидетелите В.У. и С.З. – съответно бивш и настоящ к. наместници в
с.Ч.. Всички те, без изключение утвърждават практиката, създала се на
територията на . – С.п. от създаване на програмата до момента, при което
показанията им напълно кореспондират с предходните, относно факта, че единствен
к. на населено място е длъжен да изпълнява тази дейност, като възлага работа на
посочените в списъците лица и то съобразена с посочените от социалните
работници дейности, на което пряко кореспондира задължението му единствено той
да инструктира работниците и да спазва идискванията на ЗЗБУТ, както и да издава
служебна бележка до Д”СП”, т.е. социалната служба в гр.С.п., удостоверяваща, че
лицата са положили или не са положили общественополезен труд в рамките на
месеца за да отговарят на условията в ЗСП и ППЗСП за изплащане на социална
помощ, което се потвърждава и от показанията на св.П.В., относно създадената
организация – с. р. към Д. „СП” – . – С.п..
Водим
от горното съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият е действал в качеството си на работодател по
см.на пар.1, т.10 от Наредба №2/22.03.2004г., тъй като фактически е възложил
работа /според всички събрани по делото непротиворечиви доказателства,
анализирани по-горе/ на пострадалия по делото, при положение, че той като к. носи
цялата отговорност за икономически обособено образувание, каквото е к. и тази работа спада към дейност, която е
правнорегламентирана, представлаваща източник на повишена опасност, която той като *** не е имал право
да упражнява, тъй като представлява извършване на строителни и монтажни работи,
за които законодателят е предвидил минимални изисквания за здравословни и бeзопасни
условия на труд, които в конкретния случай не са спазени. Така той осъществил с деянието си от обективна и
субективна състава на престъплението по чл.123, ал.2 от НК, защото не изпълнил
задължението си, вменено му от т.1.5. на Приложение №6 към Наредба №2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, като при осъществяване на тази
дейност по разрушаване на сграда /която е част от строителните и монтажни
работи, регламентирани в Наредбата/, не осигурил и контролирал безопасното
извършване на посочената задача. Водещото нарушение е, че не е осъществил
контрола при възложената работа, която спада към дейност, каквато той няма
правомощия и компетентност да осъществява и която, поради естеството на
полагания труд е правнорегламентирана и представлява източник на повишена
опасност: По делото е установено, че не е проведен инструктаж, преди работещите
да са започнали същинската работа по разрушаване на сградата, нито същите са
били обезопасени при трудовия процес, при който пострадалият е паднал, а
впоследствие затиснат от срутените елементи на сградата и в резултат на това е
починал. Доводите на защитата, че подсъдимият, като к. не е имал задължения,
изводими от цитираната разпоредба на подзаконовия нормативен акт, издаден от
две министерства на основание и по приложение на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд са неоснователни, доколкото същият е възложил
работата, спадаща към осъществяване на посочената по-горе дейност и поради това
не може да се освободи от отговорност, след като конкретните задължения,
изводими от цит.разпоредба налагат да контролира начина на изпълнение на
възожените задачи и да не допуска работниците да извършват ръчно разрушаване на
конструктивни елементи от сгради или съоръжения, когато работещият е стъпил
върху тях или съседни такива, а в случаите когато това е технологично
неосъществимо да се допусне стъпване върху елементите, само след като са взети
необходимите обезопасителни мерки,
включително поставяне на предпазни колани, подсигуряващи ги при падане.
Така, подсъдимият с действието си по
даване указания и възлагане на конкретни лица, сред които и пострадалия да
извършат дейност по разрушаване на сграда, без да са обезопасени и
инструктирани, която като всяка строителна дейност представлява източник на
повишена опасност, за чието извършване подсъдимият не разполагал с необходимата
квалификация и знания, т.е.правоспособност, съгласно нормативния регламент за
нейното осъществяване, не е, а е бил длъжен да гарантира безопасността на
работещите, според изискването на т.1.5 от Приложение 6 към чл.2, ал.2 от
Наредба №2/04г., с което го е нарушил и
с това е станал причинител на настъпилата смърт на пострадалия. Допуснатото
нарушение на посочения подзаконов нормативен акт е в пряка причинно-следствена
връзка със смъртта на пострадалия, като непосредствена причина за смъртта на
работещия е била кръвоизлива от съчетаната травма, настъпила при попадане на
тялото му под срутващи се елементи от констукцията на сградата. Подсъдимият е
субект на престъплението, вменено му от прокуратурата, независимо, че при
настъпване на злополуката е отсъствал от населеното място, доколкото не е била
прекъсната причинната връзка между поведението му и настъпилия резултат.
Безспорно той не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпване
на общественоопасните последици от своето действие, при което е осъществил
деянието непредпазливо - под формата на небрежност.
Неоснователни
са доводите на защитата, че подсъдимият не е адресат на ЗЗБУТ, доколкото няма
качество на работодател. Видно от & 1,т.2 и т.2а от ДР на ЗЗБУТ, за дефиницията „работещ”, както и препращащата разпоредба относно
„работодател” към & 1,т.1 от ДР на КТ, дадено физическо лице има качеството
работодател, когато наема самостоятелно работници по трудово правоотношение, а
следващо от чл.1, ал.1 и ал. 2 от КТ такова е налице при предоставянето на работна
сила. В случая, предвид следващото от доказателствената
съвкупност факти, разкриващи правоотношението между пострадалия и останалите посочени лица, работили на обекта от една страна и от друга –
подс.Р., следва да се приеме, че то
било по същността си е трудовоправно –
обективирало предоставяне на работна сила, макар и нерегистрирано по съответния ред, указан в КТ, като такова. Това определя качеството на пострадалия на „работещ”,
а на подсъдимия Р. – на „работодател”. При това
положение, ирелевантно в случая за реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия се явява обстоятелството дали наемането на работа на пострадалото
лице е станало на договорна основа или само фактически. Неоснователни са и
доводите на защитата за недействителност/нищожност на заповед
№672/27.12.2005г., издадена от св.Г.Г. ***, позовавайки се на явното й
противоречие с датата на сключване на договор
от 21.02.2006г. между . – С.п. и Д.С.П.”- . С.п. /л.29-35 от т.3 на
досъд.пр.-во/. Същата е била сведена до знанието на ***** на населени
места, видно от разпитаните свидетели Г. и С., както и ***** и к.ски
наместници, посочени по-горе в настоящото изложение, при което дадените в нея
указания, вменяващи задължения към последните, сред които е и подс.Р., като
адресати на този индивидуален административен акт са били изпълнявани реално години
наред от ***** на територията на .та. Обстоятелството, сочено от защитата, че в
основанието за издаването й е посочен последващ Договор от 21.02.2006г. е
невярно, доколкото такива договори са били сключвани и преди него – например срочен
договор
от 07.12.2005год. /л.41-45 от т.3 на досъд. п.-во/, но по силата на рамковото споразумение между Агенцията
за социално подпомагане, Националното сдружение на общините в РБ и Главна
Инспекция по труда от 26.01.2006г., във връзка с прилагане разпоредбите на
чл.12, ал.1 от ППЗСП при реализиране на програмите и гарантиране на
здравословни и безопасни условия на труд на безработните, полагащи
общественополезен труд по силата на тази разпоредба и в изпълнение на
издадените въз основа на него указания №9100-63/13.02.2006г., дадени от МТСП-
Агенция „СП”, относно изпълнението на програмата за гарантиран минимален доход
по реда и условията на чл.9 от ППЗСП е бил сключен и нов договор - въпросния
договор от 21.02.2006г., който с анекс към него е прогласен за безсрочен.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Р.Р., съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, полагането на труд, Отегчаващо вината обстоятелство липсва,
при което съдът счита, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението института на чл.55 от НК, при което
най-лекото предвидено наказание в състава на чл.123, ал.2 от НК би се оказало несъизмеримо по тежест с извършеното от подс.Р.. Съобразявайки превеса на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът приема за
съответно определяне на наказанието лишаване от свобода под
специалния минимум, в размер, ориентиран към минималния предвиден в НК към момента на
извършване на деянието в хипотезата на чл.2,ал.2 от НК за приложение на
по-благоприятния за дееца материален закон, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. Съдът счита, че
изтърпяването му, на основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като преценява, че целите на
наказанието ще се постигнат в достатъчна степен спрямо подсъдимия и без
неговото реално изтърпяване.
На подсъдимия се възлагат, с оглед изхода на делото
направените по него разноски на досъдебното производство.
Ìîòèâèðàí
òàêà ñúäúò
ïîñòàíîâè
ïðèñúäàòà
ñè. .
Окръжен съдия :