Определение по дело №28876/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34066
Дата: 23 август 2024 г. (в сила от 23 август 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110128876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34066
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110128876 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23.08.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и трети август две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия П. П. Стоянова
гражданско дело номер 28876 описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 28876/2024 г. по описа на СРС е образувано
по повод искане по чл. 306, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 304 от АПК,
1
обективирано в Молба с вх. № 29003222 от 08.05.2024 г., съответно с вх. №
162837 от 20.05.2024 г. на СРС.
С Определение № 21120 от 21.05.2024 г. съдебният състав е прекратил
производството по делото и го е изпратил на Председателя на СРС за
произнасяне по искането по компетентност, за което в определението са
изложени подробни съображения, които не е необходимо да бъдат повтаряни.
С Определение № 23123 от 04.06.2024 г. Председателят на СРС е
„оправомощил“ председателстващия 155 състав при СРС за произнасяне по
искането, по което е образувано настоящото дело.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с Определение №
23123 от 04.06.2024 г., намира, че не следва да се произнася по същество по
даденото искане, а следва да повдигне спор за подсъдност за произнасяне по
искането по чл. 306, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 304 от АПК пред Върховния
касационен съд, по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 122 от ГПК не са посочени изчерпателно всички
случаи, при които възниква спор за подсъдност. Настоящият случай не попада
в нито една от посочените в чл. 122 от ГПК хипотези. Ето защо съдът намира,
че по аналогия на чл. 123 от ГПК следва да повдигне спор за подсъдност пред
Върховния касационен съд, който да посочи компетентния съд, в случая дали
това следва да е председателя на съда, в какъвто смисъл е буквата и духа на
закона, някой от заместниците на председателя или който и да е член от
състава на съда, като в последния случай следва да посочи и може ли да се
извършва разпределение на дело с посоченото правно основание при липса на
правило за разпределението му при действащи правила за разпределение на
делата между съдиите на СРС на случаен принцип.
Настоящият съдебен състав намира, че след като е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил на компетентния съд, какъвто в
случая се явява председателя на съответния съд, то е следвало председателят,
при положение, че намери, че не е компетентен да се произнесе по искането,
да повдигне спор за подсъдност.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 304 от АПК се налага извод, че
законодателят е използвал термина „овластяване“ в смисъл на
упълномощаване, което следва да предхожда определени действия,
включително разпределяне на делото на случаен принцип. Самото
2
овластяване следва да бъде извършено и в предвидената форма. В случая
председателят на съда следва да издаде заповед, с която да определи
заместник, който да изпълнява правомощията на замествания в пълен обем,
като върши това от името на замествания орган, а не да постанови
определение, с един от които видове съдебни актове се произнася в рамките на
конкретно гражданско дело, което би му било разпределено в качеството му на
титуляр на състав, когато участва при разпределяне на делата на равно
основание с останалите съдии от състава на съда, на които се разпределят дела
на случаен принцип по установени правила. Със заповед председателят на
съда ще възложи на определен заместник извършване на действия, когато е в
обективна невъзможност да ги изпълнява, а в конкретния случай липсват
данни председателят на съда да е бил възпрепятстван да не изпълни
възложеното му от закона произнасяне по чл. 306, ал. 2 от АПК. С
определението, с което председателят се е произнесъл, като вид съдебен акт,
същият е могъл да повдигне спор за подсъдност, но не и възлага работата си
на друг член от състава на съда. Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че не е спазена формата, с която следва да се извърши допустимото от закона
овластяване, а на следващо място е нарушена и процедурата по овластяване,
което може да бъде единствено спрямо заместниците на председателя,
какъвто председателстващият 155 състав при СРС не е.
На следващо място овластяването следва да бъде извършено по време,
предхождащо самото разпределяне на конкретното дело. Доколкото
разпределянето на делата в един съд се извършва по силата на приети правила,
сред които не фигурират такива, предвиждащи разпределяне на делата по
искане по реда на чл. 306, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 304 от АПК на
случаен принцип, то и делото не е следвало да се разпределя между всички
съдии, а евентуално между председателя и неговите заместници, които могат
да бъдат овластени по смисъла на закона.
Произнасянето на настоящия състав при неспазването на формата за
овластяване и произнасяне на член от състава на съда, който не е нито
председател, нито заместник-председател, при нарушение на правилата за
разпределяне на дела и още повече при липса на правила за разпределяне на
дело, образувано по искане с правно основание чл. 306, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 304 от АПК, измежду всички съдии, разглеждащи материята на
две от общо три граждански отделения в съда, би довело до постановяване на
3
невалиден съдебен акт.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че след като в
съда е подадено искане, по което законът изрично сочи като компетентен да се
произнесе председателят на съда или овластено от него лице, каквото може да
бъде такова само сред заместниците на председателя, то по подаденото до
съда искане е следвало да се произнесе именно председателят на съда.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 122 и чл. 123 от ГПК,
Софийският районен съд, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОВДИГА пред Върховния касационен съд спор за подсъдност между
Председателя на Софийския районен съд и 155 състав при Софийския
районен съд за определяне на компетентния съдия да разгледа Молба с вх. №
29003222 от 08.05.2024 г., съответно с вх. № 162837 от 20.05.2024 г. на СРС, по
която е образувано гр.д. № 28876/2024 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4