№ 38
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000337 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260015 от 15.01.2021 година, постановено по т. дело №
29/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено „ЗАД
Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на управление: гр.С.,п.к....,р-н
„И.“,ж.к. „Д.“,бул. „Д-р Г.М.Д.“ № ..., да заплати на В. Д. Г., ЕГН ...,с адрес
гр. Ч., ул. „С.“ № ..., със съдебен адрес гр. П., ул. „... я." № ..., ет. ..., офис. ... -
адв. Л.М. и адв. Х.М. от АК — П., сума в размер на 70000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени на ищцата при ПТП, станало на 01.10.2018 г. и сумата от 1 980
лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 06.12.2018 г. - датата на уведомяване на
застрахователя, до окончателното изплащане на сумите по посочената
банковата сметка на Адвокатско дружество „М.и Д.“, в „Ю.Б.“ АД: IBAN ...,
BIC ..., като е отхвърлена акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за периода
1
от датата на ПТП - 01.10.2018 г. до 05.12.2018 г. като неоснователна.
Осъдено е „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ..., да заплати на В. Д. Г., ЕГН ...,
направените по делото разноски в общ размер на 6 628, 60 лв. по банкова
сметка на Адвокатско дружество „М.и Д.”, в „Ю.Б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - Агенция „П.и.“ към МРРБ, с постоянен адрес гр.С. ...,
пл. „М.“ № ..., на страната на ответника.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ЗАД
Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК .... Решението е обжалвано в частта, с която на ищцата В.
Д. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от
20 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва от 06.12.2018 година до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е
жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 6628,60 лева, представляваща
направени от ищцата разноски за първоинстанционното производство
съразмерно с уважената част от исковете.
С въззивната жалба е представено платежно нареждане, с което на
17.02.2021 година застрахователят е превел на ищцата В.Г. сумата от
26901,48 лева, , от които 20000 лева дължимо обезщетение за неимуществени
вреди, 4478,14 лева – законната лихва върху това обезщетение за периода от
06.12.2018 година до датата на плащането, 1980 лева – обезщетение за
имуществени вреди, присъдено с първоинстанционното решение и 443,34
лева – законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за
периода от 06.12.2018 година до датата на плащането. Според жалбоподателя
след това плащане не били налице правни и фактически основания за
присъждане на допълнителни обезщетения, поради което
първоинстанционното решение в обжалваната част следвало да бъде
отменено и следвало да се постанови ново, с което да се отхвърли
предявеният иск в обжалваната част или при условията на евентуалност – да
се намали размера на обезщетението.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че размерът от 70 000 лева
на обезщетението за неимуществени вреди е прекалено завишен, определен е
при неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Този
размер не съответствал на размерите на обезщетенията, възприемани от
2
съдебната практика в сходни случаи. Той не бил съобразен с характера и
степента на причинените телесни увреждания на ищцата при ПТП, респ. с
интензитета и продължителността на болките и страданията и с факта, че
ищцата се е възстановила от тези увреждания в обичайния срок за това. Не
била взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, както и общественото разбиране за справедливост към този
момент. Не бил отчетен фактът, че към датата на ПТП ищцата е била 35
годишна, което благоприятствало по-бързото й възстановяване. Не били
съобразени и данните, че ищцата не е извършвала контролни прегледи и
необходимите рехабилитация, физиотерапия и лечебна физкултура, не е
спазвала хигиенно диетичен режим, което според жалбоподателя
представлявало съпричиняване от нейна страна относно забавеното й
възстановяване с до 80%. По делото липсвали и доказателства за
емоционална нестабилност, страх и безпокойство у ищцата, надвишаващи
нормалните такива при подобни инциденти и обуславящи отделно
обезщетяване. Твърди се, че субективното възприятие на определени факти и
обстоятелства, тяхното влияние върху човешката психика и способността им
да породят основателен страх у някого са обстоятелства, по които съдът не
може да се произнесе без помощта на съдебно психиатрична експертиза,
поради което произнасянето по тях без такава било процесуално нарушение.
Заболяването посттравматично стресово разстройство, което единствено
можело да се диагностицира от психиатър, останало недоказано. По тези
съображения се поддържа, че определеният размер на обезщетението от
70 000 лева бил необосновано завишен. Във въззивната жалба има и
оплакване за това, че първоинстанционният съд неправилно не е обвързал с
мотивите на решението си третото лице –помагач Агенция П.и. към МРРБ
при данни от автотехническата експертиза, че преди ПТП в резултат на
наличието на локви и вади с течаща вода се е стигнало до аквапланинг.
Според жалбоподателя липсата на мотиви, обвързващи третото лице помагач,
е неправилност на първоинстанционното решение. По тези съображения се
иска отмяна на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 20 000 лева до 70 000 лева и отхвърляне
на иска в тази му част, евентуално намаляване размера на обезщетението за
неимуществени вреди и съответните размери на присъдените разноски,
включително адвокатско възнаграждение и държавни такси, както и
3
обвързване с мотивите на решението на отговорността на Агенция П.и. за
неподдържане на платното за движение, в резултат на което се е стигнало до
аквапланинг.
Срещу въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД е подаден писмен
отговор от ищцата в първоинстанционното производство В. Д. Г. чрез
процесуалния й представител адвокат Л.М. с изразено становище за нейната
неоснователност. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на
ответника не е изразило становище по въззивната жалба.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от
лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника частично
срещу решението в осъдителната му част, като при подаването на въззивната
жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените по делото доказателства се установява, че ищцата
В.Г. е сезирала на 06.12.2018 година ответното дружество с претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди при ПТП, станало на 01.10.2018 година, причинено от
М.К.К. при управлението на лек автомобил марка Н.А. с рег.№ ..., за
който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник.
При застрахователя е образувана щета № 0.... Безспорно е, а и от
представените към исковата молба писма, изпратени от застрахователното
дружество до ищцата на дати 12.12.2018 година, 23.02.2019 година и
20.12.2019 година е видно, че до определяне и заплащане на обезщетение не
се е стигнало, тъй като застрахователят е приел, че с представените
доказателства не са изяснени обстоятелствата около настъпването на ПТП,
причините за него и евентуално противоправното поведение и вината на
4
сочения като водач на застрахования лек автомобил. При този отказ на
застрахователя да определи и заплати застрахователно обезщетение,
предявеният иск пред съда е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3
от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение в
обжалваната част въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна
правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от
страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се
произнесе по въведените с въззивната жалби оплаквания, посочени по-
горе. Те се свеждат до вида, интензитета и продължителността на
причинените на ищцата и установени по делото болки и страдания в
резултат на ПТП и дължимия за тях размер на обезщетението.
Следва да се посочи, че нито за първоинстанционния съд, нито за
въззивния съд съществува задължение да излага мотиви, касаещи
отношенията между жалбоподателя и привлеченото от него трето лице
помагач Агенция „П.и.“. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2
от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла. Това уредено от закона действие на
мотивите на решението в отношенията между третото лице и страната, на
която помага обаче не създава задължения за съда да се произнася в мотивите
си по въпроси, които са извън предмета на спора, с който е сезиран. В случая
между страните пред първата инстанция е бил спорен въпросът дали е налице
противоправно и виновно поведение на М.К. като водач на
самокатастрофиралия лек автомобил, ударил се в крайпътно дърво, или става
дума за случайно деяние, което е било непредвидимо и технически
непреодолимо за него, дължащо се на това, че автомобилът е бил
неуправляем след възникването на аквапланинг, при което водачът на лекия
автомобил, респ. неговия застраховател, не следва да носят отговорност
поради липсата на единия от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане. В мотивите си първоинстанционният съд подробно
е обсъдил събраните доказателства и е посочил причините за настъпване на
5
ПТП, сред които са поведението на водача на автомобила, изразяващо се в
движение с несъобразена с пътните условия / наличие на вода върху платното
заради дъжда/ скорост, рязко извършената маневра изпреварване и
прибиране в дясната лента, както и състоянието на гумите на автомобила –
липсата на грайфери, като е посочил, че до аквапланинга, в резултат на който
автомобилът е станал неуправляем, се е стигнало именно по тези причини. По
този начин в мотивите на първоинстанционния съд е обосновано
противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил.
Въззивната инстанция не дължи излагането на каквито и да било други
мотиви, касаещи отношенията между ответника и Агенция „П.и.“, които са
извън предмета на делото. Още повече, че с въззивната жалба доводите за
случайно деяние и за липса на противоправно поведение и вина у водача на
МПС не се поддържат. Отделен е въпросът, че не съществува процесуална
възможност да се иска от съда да допълни мотивите си или от въззивната
инстанция да изложи мотиви, които първоинстанционният съд е пропуснал,
касаещи спорните въпроси не между страните в процеса, а между третото
лице помагач и страната, на която то помага. В случая спорните въпроси пред
въззивната инстанция касаят само размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, посочени в обстоятелствената част на
исковата молба, които ищцата В.Г. твърди, че е претърпяла и продължава
на търпи в резултат на ПТП от 01.10.2018 година включват закрито
счупване на раменната кост на лява ръка и открито счупване на долната
челюст. Твърди се, че при лечението на ищцата е извършена операция на
лявата раменна кост и й е поставен комплект канюлиран, интрамедурален
заключващ пирон с винтове. Поддържа се, че в резултат на двете счупвания -
на тялото на раменната кост и на долната челюст, на ищцата са причинени
болки и страдания както от самите фрактури, така и в периода на лечението и
възстановяването. Ищцата изпитвала страх и безпокойство в периода на
възстановяването си, което протичало бавно, трудно и продължително, а
освен това тя изпитвала страх и безпокойство и заради невъзможността да се
обслужва сама за определен период от време поради травмите и
необходимостта близките й да се грижат за нея, което я натоварвало
психически с оглед сравнително младата й възраст.
6
Към исковата молба ищцата е приложила епикризи, свързани с
получените при ПТП травматични увреждания и с проведено лечение.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът
възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП са следните
увреждания на ищцата: контузия на главата, разкъсно-контузна рана в
теменната област, счупване на долната челюст – в областта на левия
долночелюстен ъгъл и в дясно от брадичката, счупване на лявата раменна
кост в средната й част. Счупването на лявата раменна кост в средната част на
диафизата е наложило извършване на оперативно лечение с вътрешна
фиксация и имобилизация и е довело до трайно затрудняване на движение на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като оздравителният процес
до пълното възстановяване на движенията на крайника настъпвал според
вещото лице за период от около пет-шест месеца. Счупването на челюстта е
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30
дни, като оздравителният процес бил в рамките на 1,5 – 2 месеца. Останалите
травматични увреждания, причинени на ищцата, според вещото лице са
отшумели за срок от около три седмици. Всички увреждания са причинили на
ищцата болки и страдания с висок интензитет. Вещото лице не е установило
при ищцата да има усложнения и забавяне в оздравителния процес. То е
посочило, че две години след операцията заради счупването на раменната
кост / през месец септември 2020 година, когато е изготвена експертизата/
ищцата все още е с поставена плака в лявата раменна област, който
ограничава пълния обем на движенията на горния крайник и която следва да
бъде премахната отново оперативно по преценка на лекуващия лекар. Според
вещото лице в посочените възстановителни периоди травматичните
увреждания са пречели на обичайните ежедневни дейности и служебни
задължения на ищцата. В първоначалното заключение вещото лице е
отразило, че няма данни как е протекъл оздравителният процес при ищцата до
момента, няма медицинска документация за извършени контролни прегледи,
както и за проведена рехабилитация и физиотерапия, каквито са необходими
за отшумяване на последиците от травмата на левия горен крайник.
С оглед на посоченото от вещото лице за липса на медицинска
документация за провеждани контролни прегледи, както и за липса на
7
рехабилитация и физиотерапия, ищцата е приложила по делото с молба вх. №
262303 от 13.10.2020 година пет броя амбулаторни листове, издадени от
специалисти по физикална и рехабилитационна медицина на датите
13.12.2018 година, 31.01.2019 година, 25.02.2019 година, 18.03.2019 година и
27.03.2019 година, както и три броя амбулаторни листове, издадени от
ортопед-травматолог от датите 21.11.2018 година, 24.10.2019 година и
21.03.2019 година. От тези писмени доказателства, както и от допълнителната
съдебномедицинска експертиза, приета по делото, се установява, че
оздравителният процес при ищцата е протекъл с болнично лечение
непосредствено след настъпване на ПТП, което е продължило от 01.10.2018
година до 04.10.2018 година в Клиниката по ортопедия и травматология на
МБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П. и от 04.10.2018 година до 08.10.2018 година в
Клиниката по лицево-челюстна хирургия на същата болница. Провеждано е
оперативно и медикаментозно лечение, а впоследствие и лечение с
физиотерапия и рехабилитация. Във връзка с травмата на лявата раменна кост
са извършвани контролни прегледи при специалист ортопед-травматолог на
посочените по-горе дати. Вещото лице въз основа на представените
амбулаторни листове е заключило, че е проведена и продължителна
рехабилитация във връзка с травмата на левия горен крайник.
По делото са събрани и гласни доказателства във връзка с болките и
страданията, претърпени от ищцата при ПТП, станало на 01.10.2018 година.
Става дума за показанията на свидетелката И.Г.И – майка на ищцата, които
съдът възприема въпреки възможната тяхна заинтересованост, доколкото те
кореспондират с приетата съдебно медицинска експертиза и не са оспорени и
опровергани от други доказателства по делото. Свидетелката установява, че
веднага след ПТП е оперирана първо счупената ръка на ищцата, като й бил
поставен пирон от лакътя до рамото. След това ищцата била преместена в
отделението лицево-челюстна хирургия, където й шинирали челюстта за
период от 28 дни. През този период тя не можела да приема никаква друга
храна, освен пасирана. Заради счупената ръка тя се нуждаела от помощ, за да
извършва ежедневните дейности като обличане, къпане, тоалет. Тя не можела
да се обслужва сама за около два месеца и за нея се грижела нейната майка.
Ищцата имала силни болки, потяла се непрекъснато през първите десетина
дни и се налагало да се преоблича. Освен това ищцата била много разстроена
психически, преживяла тежко катастрофата, при която освен че пострадала
8
самата тя, загинал и нейният приятел. На нервна почва, заради силния стрес,
една година след катастрофата тя започнала да губи косата си, като около
80% от косата й опадала на петна. Наложило се да посещават много лекари и
да правят различни изследвания, но медицината била безсилна да се справи с
този проблем, поради което се обърнали към лечител, който я мажел с
приготвен от него мехлем. Към момента косата на ищцата била почти
напълно възстановена с изключение на едно петно отзад на главата.
Що се отнася до негативните психически изживявания на ищцата,
съдът намира, че те са установени с показанията на разпитаната по делото
свидетелка. Липсата на психиатрична експертиза не е основание да не бъдат
взети предвид установените от свидетелката негативни преживявания и стрес
за ищцата и свързаното с тях окапване на косата й. Става дума за факти и
обстоятелства, отнасящи се до начина, по който се е чувствала ищцата,
чието доказване може да стане и със свидетелски показания, доколкото не са
необходими специални знания за тяхното възприемане и установяване.
Липсват твърдения за наличие на посттравматично стресово разстройство,
поради което съдът не обсъжда доводите на жалбоподателя, че такова може
да бъде установено само с психиатрична експретиза.
Неоснователни са и поддържаните във въззивната жалба доводи за
това, че ищцата е пропускала контролни прегледи и не е извършвала
необходимата рехабилитация, което е довело до забавяне на оздравителния
процес. От допълнителната съдебно медицинска експертиза се установява, че
ищцата е извършвала контролни прегледи при ортопед, като ежемесечно след
операцията заради счупването на раменната кост се е консултирала със
специалисти и е извършвала рехабилитация. В тази насока са и показанията
на свидетелката И., която установява, че веднага след като лекарите са
разрешили, ищцата е започнала да извършва рехабилитации на ръката както
в Ч., където живее, така и в Б., К..
При така установената по делото фактическа обстановка досежно
причинените увреждания на ищцата, които са в пряка причинна връзка с
ПТП, продължителността на болките и страданията, вида на проведеното
лечение, отражението им върху начина й на живот и върху психическото й
състояние, както и обстоятелството, че и до момента има метална плака в
9
ръката заради счупването на раменната кост, която не е отстранена и заради
която движенията на левия горен крайник не са в пълен обем и за
възстановяването на които е необходима евентуална нова хирургична
операция за отстраняването й по преценка на лекуващия лекар, съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лева. Става дума за
млада жена, в работоспособна възраст, чийто живот се е променил значително
в продължение на пет-шест месеца, като през първите два от тях се е налагало
да разчита на помощта на близките си, за да се справя с ежедневните си
нужди и потребности и която и до момента не е напълно възстановена
физически/ непълен обем на движенията на левия горен крайник/ и
психически, за което говорят проблемите с косата й. От друга страна съдът
взе предвид данните по делото, че при ищцата няма усложнения и отклонения
от нормалния процес при възстановяването от физическите травми, той е
приключил за период от общо около пет-шест месеца и че не се очаква да
останат последици след отстраняването на металната плака от ръката й.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 50 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
10
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Представеното към въззивната жалба преводно нареждане от
17.02.2021 година за сумата от общо 26901,48 лева, включваща определеното
с влязлото в сила решение обезщетение за имуществен вреди и лихва върху
него и сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 4478,14
лева законна лихва върху това него, считано от 06.12.2018 година до датата,
на която застрахователят го е заплатил, е неотносимо към спора пред
въззивната инстанция, доколкото първоинстанционното решение в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди до размера на 20 000 лева и пълния размер на
обезщетението за имуществени вреди ведно със законната лихва от 06.12.2018
година до окончателното изплащане на сумата не е обжалвано.
При изложените по-горе съображения за общ размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева и с оглед на това, че
предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен иска за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до
70 000 лева, то следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска за
неимуществени вреди над размера от 50 000 лева до 70 000 лева ведно със
законната лихва върху тази сума от 06.12.2018 година до окончателното й
изплащане и следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с
което да се отхвърли иска в тази му част. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски
на ищцата над размера от 4786,81 лева до 6628,60 лева.
11
В.Г. е направила разноски в размер на 2676 лева заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция. С оглед изхода на спора пред
тази инстанция - общ обжалваем интерес от 50 000 лева / от 20 000 до 70
000 лева/ и основателност на въззивната жалба за 20 000 лева / сумата над 50
000 лева до 70 000 лева/, жалбоподателят ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД следва да
заплати на В.Г. сумата от 1605,60 лева разноски за въззивната инстанция.
При наличие на отхвърлителна част ответникът също има право на
разноски както за първоинстанционното производство, така и за въззивното
производство.
Размерът на направените от ответника разноски пред първата
инстанция, видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
реалното им плащане, включващ заплатени възнаграждения за вещи лица,
депозит за свидетел и такса за удстоверение, е общо 725 лева. От тях с оглед
изхода на спора ответникът има право на разноски в размер на 207,14 лева
за първата инстанция. Адвокатско възнаграждение не се дължи на ответното
застрахователно дружество нито за първата, нито за въззивната инстанция.
Липсват данни да е уговорено и реално заплатено такова, както и за
осъществена безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл. 38 ал. 1
от Закона за адвокатурата, даващи основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1.
Разноските на жалбоподателя пред въззивната инстанция са в общ
размер на 1000 лева, представляващи заплатената държавна такса за
въззивната жалба. От тях с оглед изхода на спора ищцата М.М.Д. следва да
бъде осъдена да му заплати сумата от 400 лева разноски за въззивното
производство.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260015 от 15.01.2021 година, постановено по т.
дело № 29/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
12
-в частта, с която е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ...,със седалище
и адрес на управление: гр.С.,п.к....,р-н „И.“,ж.к. „Д.“,бул. „Д-р Г.М.Д.“ № ...,
да заплати на В. Д. Г., ЕГН ...,с адрес гр. Ч., ул. „С.“ № ..., със съдебен адрес
гр. П., ул. „... я." № ..., ет. ..., офис. ... - адв. Л.М. и адв. Х.М. от АК — П.,
сумата в размера над 50 000 лева до 70000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени на
ищцата при ПТП, станало на 01.102018 г., ведно със законната лихва от
06.12.2018 г. - датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното й
изплащане;
-в частта, с която е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ..., да заплати
на В. Д. Г., ЕГН ..., направените по делото разноски за първоинстанционното
производство в размера над 4786,81 лева до 6628,60 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. Г., ЕГН ...,с адрес гр. Ч., ул. „С.“ № ..., със
съдебен адрес гр. П., ул. „... я." № ..., ет. ..., офис. ... - адв. Л.М. и адв. Х.М. от
АК — П. против „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление: гр.С.,п.к....,р-н „И.“,ж.к. „Д.“,бул. „Д-р Г.М.Д.“ № ..., за сумата от
20 000 лева / разликата между общо дължимата сума от 50 000 лева и
присъдената с първоинстанционното решение сума от 70 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени на ищцата при ПТП, станало на 01.102018 г., ведно със
законната лихва от 06.12.2018 г. - датата на уведомяване на застрахователя, до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 15.01.2021 година,
постановено по т. дело № 29/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара
Загора В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН ...,с адрес гр. Ч., ул. „С.“ № ..., със съдебен
адрес гр. П., ул. „... я." № ..., ет. ..., офис. ... - адв. Л.М. и адв. Х.М. от АК —
П. да заплати на „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление: гр.С.,п.к....,р-н „И.“,ж.к. „Д.“,бул. „Д-р Г.М.Д.“ № ... разноски за
първоинстанционното производство в размер на 207,14 лева и разноски за
въззивното производство в размер на 400 лева съобразно изхода на спора.
13
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление: гр.С.,п.к....,р-н „И.“,ж.к. „Д.“,бул. „Д-р Г.М.Д.“ № ... да заплати
на В. Д. Г., ЕГН ...,с адрес гр. Ч., ул. „С.“ № ..., със съдебен адрес гр. П., ул.
„... я." № ..., ет. ..., офис. ... - адв. Л.М. и адв. Х.М. от АК — П. , разноски за
въззивната инстанция в размер на 1605,60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14