Решение по дело №53271/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 май 2025 г.
Съдия: Виляна Господинова Манова
Дело: 20241110153271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8077
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110153271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от малолетния В. Н. А, ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител К. А. В., ЕГН **********,
иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Н. С. Я., ЕГН **********, за
увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, от 180,00 лв. на 400,00 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба /09.09.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият
е задължен по силата на споразумение между родителите, утвърдено с
решение № 11680 от 25.10.2022 г. по гр. д. № 37931/2022 г. по описа на СРС,
158-ми състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на 180,00 лв.,
считано от 25.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото
израстване, както и факта че живее във Федерална Република Германия.
Твърдят се нужди за учебни пособия, помагала, посещение на извънкласни
курсови, уроци и други разходи, свързани с личностното развитие на детето. В
съдебно заседание поддържа исковата молба. Претендира присъждане на
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който се иска отхвърляне на ищцовата претенция, а в условията на
евентуалност се иска отхвърляне на иска за разликата над минималния размер
на издръжка, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. В съдебно
заседание поддържа отговора. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
2
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по
делото удостоверение за раждане /л. 13/, че ищецът е малолетен към датата на
подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото,
като негови родители са К. А. В., ЕГН **********, и Н. С. Я., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на малолетния ищец, е
задължен да му плаща издръжка.
С решение № 11680 от 25.10.2022 г. по гр. д. № 37931/2022 г. по описа на
СРС, 158-ми състав, влязло в сила на 25.10.2022 г., ответникът е осъден да
заплаща на малолетния си син месечна издръжка от 180 лв., считано от
25.10.2022 г. От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал
период почти две години, като към датата на устните състезания малолетният
е на навършени седем години и единадесет месеца. Съдът намира, че
израстването на ищеца в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка, само по себе си води до увеличаване и на необходимите
средства за издръжката му.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи,
здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По въпроса за доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира
3
следното:
По делото се установява, че ответникът работи по правоотношение с
„ПроКредит Банк“ ЕАД, с основна заплата от 4128,45 лв. /л. 189/ и за период
от м. май 2024 г. до м. септември 2024 г. е деклариран средномесечен начислен
облагаем доход от около 3260 лв. /л. 189 - гръб/. Съдът не приема като довод за
заплащане на по-ниска издръжка на детето задълженията на ответника по
договор за банков кредит от 02.10.2020 г., тъй като на същия е известно
задължението да заплаща издръжка на детето си, а още повече и неговите
нужди за това, поради което не следва да се поставят облигационните
задължения пред нуждите на детето и задължението на родителя да дава
издръжка за неговото отглеждане и възпитание. По делото се установява, че
майката на ищеца в периода м. януари 2024 г. – м. септември 2024 г. е имала
средномесечен осигурителен доход в размер на около 2824 лв. /л. 197/, с
осигурител „Тейсти Лаб“, в отпуск по майчинство е и полага грижи и за по-
малкото си дете Матеа Валентин В., ЕГН ********** /л. 16/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от
издръжка с оглед възрастта му, установеният по делото размер на доходите на
ответника и обстоятелството, че същият се намира в трудоспособна възраст,
настоящият съдебен състав намира, че искът се явява изцяло основателен,
поради което същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
400,00 лв. месечно.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
09.09.2024 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на
делото на ищцовата страна се следват такива. По отношение на ищеца се
установява направата на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
4
800,00 лв. /л. 22/, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му
бъдат присъдени в посочения размер. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
316,80 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от Н. С. Я., ЕГН **********, определена по
силата на решение № 11680 от 25.10.2022 г. по гр. д. № 37931/2022 г. по описа
на СРС, 158-ми състав, в полза на В. Н. А, ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител К. А. В., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. С. Я., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на В. Н. А, ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител К. А. В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 09.09.2024 г. /датата на подаване
на исковата молба/, дължима от първо до десето число на месеца, за който се
отнася, платима по банкова сметка на майката в „Първа инвестиционна банка“
АД, IBAN BG73FINV91501000092286, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата следваща падежа й да окончателното
издължаване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. Я., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н. А, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител К. А. В., ЕГН **********, сума в размер на 800,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. С. Я., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 316,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6