Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ,
Двадесет и втори състав,
на четиринадесети януари през две
хиляди и четиринадесета година,
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
Секретар: А.Г.
разгледа докладваното от съдия
Ганчева
адм. дело № 3560 по описа на Варненски административен съд за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по жалба на И.И.И. от гр. Варна, против Заповед № ДК
10-СИР-38 от 09.09.2013 год. с която на осн. чл. 216 ал.6 от ЗУТ е отхвърлена
жалбата на И.И. срещу разрешение за строеж № 133/ГИ/4.10.2005 год. издадено от
Главен архитект на Община Варна, за „Укрепване на свлачище в местност „Св.
Никола” в рамките на който ще се реализират следните мероприятия: пилотна
конструкция № 1 и №2, шахта №1,2,3 и 4, хоризонтални сондажни дренажи към
шахтите и зауствания на изтичалата на шахтите, технологични пътища,
контролно-измервателна система и „рехабилитация на главна водопроводна мрежа
Варна – Златни пясъци, в участъка от км 0.000до км 3+272.70 като неоснователна.
Жалбоподателката
излага доводи, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи, че правилно
административния орган е приел, че жалбата на И. е допустима, предвид наличието
на влязло в сила решение по адм.д. № 1243/2011 год. на АС – Варна. За
издаденото разрешение за строеж И.И. не е уведомена, част от строежа е извършен
в имот – собственост на жалбоподателката, правилна е преценката, на административния
орган, че жалбоподателката е от кръга на лицата визирани в чл. 149 ал.2 т.1 от ЗУТ, тъй като е налице нов строеж, за който И. не е давала съгласие. По жалбата
на И. срещу разрешение № 133/ГИ/ от 2005 год. е издадена заповед № ДК-10-СИР-05
от 20.02.2012 год., която е отменена с решение № 2976/10.12.2012 год.,
постановено по адм.д. № 1104/2012 год. на АС – Варна, като преписката е върната
за ново произнасяне от административния орган. В атакуваната в настоящото
производство заповед, Началникът на РДНСК е приел, че разрешението за строеж е
издадено на МРРБ в качеството на възложител и Община Варна в качеството на
собственик, съгласно чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОС, позовавайки се и на §7 ал.1 т.1 и 4
от ПЗР ЗИД на ЗМСМА, така посочените текстове са неотносими към спора, те не
създават права за Община Варна, по отношение на ПИ 979, който е собственост на И..
В хода на административното производство не са налице доказателства, че ПИ 979
е отчужден, липсват доказателства същия да е общинска собственост, или да е
налице учредено право на строеж. Предвид изложеното изводите на
административния орган, че разрешението за строеж отговаря на изискванията на
чл. 142 ал.1 и ал.6 т.2, чл. 145 ал.1 и чл. 148 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, при
условията на чл. 194 ал.2 от ЗУТ са незаконосъобразни. Нормата на чл. 194 от ЗУТ
не създава вещни права и касае само възможностите за преминаване през чужд ПИ,
прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти,
текста дава възможност за изпълнение на определени видове дейности, което не
само, че не изключва, а изисква наличие на учредено право в съответствие на
разпоредбите на ЗУТ. В случая е наличе хипотезата на чл. 182 от ЗУТ – строеж в
чужд имот, за което не е давано съгласие и не е учредявано право на строеж от
страна на собственика на имота. В мотивите на заповедта е прието, че е налице
генерален план, който е схема по смисъла на чл. 96 ал.2 от ЗУТ, този извод е в
противоречие с действащата нормативна уредба и дори с цитирания текст, който
изисква стамибизиране на свлачищата да се извършва по реда на ЗУТ. Отделно от
това генерален пран се изработва в съответствие с регулационното отреждане и
режима на устройство и застрояване на ПИ, определен с ПУП. За процесната
територия няма изработен ПУП, налице е строителство в чужд имот без учредено
право за това, не е реализирано отчуждително производство, за да се счита, че
Държавата или общината са собственици на ПИ 979, не са налице основанията за
издаване на разрешение за строеж № 133/ГИ/ от 2005 год. Предвид изложеното И.
моли да се отмени оспорения административен акт, а разрешение за строеж №
133/ГИ/ от 2005 год. да се прогласи за нищожно, тъй като същото е крайно
нетърпимо от гледна точка на правния мир.
В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата. По същество
моли да се отмени заповедта и да се обяви за нищожно атакуваното разрешение за
строеж, както и да се присъдят сторените по делото разноски. В представени
писмени бележки се поддържа, че са неоснователни доводите на ответника за
приложимост на нормите на чл. 56 ал.2 от ЗУТ, не са налице изключенията
предвидени в чл. 58 от ЗУТ. Отделно от това позоваването на чл. 96 ал.2 от ЗУТ
в редакцията му към момента на издаване на разрешението за строеж е
неоснователно, тъй като за имота няма ПУП, а изготвения генерален план не е изработен
върху специализирана схема.
Ответната
страна изразява становище, че издадената заповед е правилна и законосъобразна,
а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Оспорения административен
акт е издаден при спазване изискванията за форма, от компетентен орган,
посочени са фактически и правни основания за издаването й. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материално
правните разпоредби. Спазена е целта на закона. Разрешението за строеж е
издадено въз основа на специализирана схема в изпълнение на чл. 56 ал.2 от ЗУТ.
Изградения строеж стабилизира както имота на жалбоподателката, така и
съседните. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна МРРБ представлявана от юрисконсул В. оспорва жалбата. Счита, че
заповедта е правилна и законосъобразна, поради което моли да се отхвърли
жалбата.
Заинтересованите
страни Община Варна и Главен архитект на Община Варна редони призовани, не се
явяват представители.
Заинтересованата
страна «В.С.» ООД изразява становище за основателност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена пред надлежден съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като е налице и правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима
за разглеждане.
По
основателността на жалбата:
В хода на
развилото се административно производство жалбоподателката И.И.И. се е
легитимира като собственик на ПИ №1594А, кв. 36, местност „Св. Никола”, гр.
Варна, целия с площ от 700 кв.м., представила е Протокол от 06.03.1975 г. по
дело №162/1975 г. на ВРС; Нотариален акт № 134, Том VI, рег. № 6255,
Дело №1171/25.10.1935 г. нотариален акт № 31, том IV, рег. № 9395,
Дело № 600/23.11.2006 г. скица за имота
изх. № УТ94Г-209/21.09.2007 г., както и удостоверение за наследници №550/04.05.2005 г., издадено от Столична
община – район „Витоша”. Към момента на издаване на разрешението за строеж И. е
била собственик на ½ ид. части от горепосочения имот заедно с А.И.К..
Въз основа на
искания от възложителя с вх. № УТ-5-2400/17/10.05.2005 г. и вх. №
УТ-5-2400/17/26.09.2005 г., отправени до Главния архитект на Община Варна,
последният е издал Разрешение за строеж №133/ГИ/04.10.2005 г. /л. 20,21/. С
посоченото разрешение за строеж на МРРБ в качеството на възложител и на Община
Варна в качеството на собственик е разрешено да извършат строеж: „Укрепване на
свлачище в местност „Св. Никола”, в рамките на който ще се реализират следните
съоръжения: пилотна конструкция № 1 и № 2; шахта №№ 1, 2, 3 и 4; хоризонтални
сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на шахтите;
технологични пътища; контролно-измервателна система и Рехабилитация на главна
водопроводна мрежа Варна – Зл. Пясъци в участъка от км.0++000 до км.3+272,70”,
находящ се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна. Във връзка с искане вх. №
АГУ-8-0400/7/25.02.2008 г. и поради промяна на инвестиционните намерения е
отразена забележка в разрешението за строеж, а именно: „Рехабилитация на главна
водопроводна мрежа „Варна-Златни пясъци” от стадион Варна до водоем „Траката”
от т. 184 до магистрален водопровод „Варна – Златни пясъци” – II етап”. В
разрешение за строеж не е посочено за кой/кои ПИ или УПИ е издадено и дали
строежа ще се извърши в терени общинска собственост, държавна собственост или
върху терени – частна собственост.
От събраните в
хода на административното производство доказателства се установява, че на
заседание на Експертен съвет за обекти от инженерната инфарструктура и
геозащитни съоръжения от 19.01.2004 год. са приети разработки за геозащитни
съоръжения: обект гр. Варна – укрепване на път І-9 – Златни пясъци, в местност
«Св. Никола», и обект гр. Варна – спирка «Траката» . Решението на съвета е
обективирано в протокол № 1 от 2004 год. /л. 41-43 от делото/. Представено е и
становище от Директора на Дирекция Гражданска защита – Област Варна, съгласно
което се подкрепя необходимостта от реализация на укрепителната схема и
предвидените конструкции по проекта за укрепване на път І-9 в местност «Св.
Никола». / л. 44-45 от делото/.
От община Варна
до Министъра на регионалното развитие и благоустройство е изпратено писмо от
30.01.2004 год. с което е изпратен протокол № 1 от 19.01.2004 год. на Експертен
съвет за обекти на инженерната инфраструктура и геозащитни съобръжения. /л.40
от делото/.
По делото е
представено писмо с рег. № 91-М-162/12.02.2004 год. от МРРБ до Директора на
дирекция «Комплексни анализи, експертизи и проекти» относно назначаване на
Национален експертен съвет за разглеждане на нови Черноморски схеми в рамките
на проект «България» /л. 38 от делото/.
За обект
свлачище «Св. Никола» е изготвена и оценка на въздействие върху околната среда,
на инвестиционното предложение /л.46-53 от делото/.
Представена е
обяснителна записка към проекта – с инвеститор МРРБ. Работния поект включва
противосвлачищни мероприятия които гарантират бъдещото належно функциониране на
път І-9, както и корекция на деретата «Почивка» и «Горчивата чешма». Посочено е
че, в района са налице следните физико-геоложки явления: срутища, сипеи,
свлачища стутища, свлачища. На база на извършените инженерно-геоложко
райониране на територията, приетата обща укрепителна схема включва система от
отводнителни и укрепителни съоръжения и мероприятия. Работния проект включва
понижение на нивото на подземните води, чрез система от 4 вертикални шахти и
ХСД и изграждането на силови конструкции – пилотна конструкция фаза РП. В
обяснителната записка е посочено, че точните параметри на всички хоризонтални
сондажни дренажи и изтичала ще се определят във фаза работен проект след
приемане на ПУП за района и изясняване на собствеността на засегнатите парцели.
Представени са
и 4 бр. проекти за укрепване на свлачище «Св. Никола». – генерален план. /л.77-80 от делото/.
Във връзка с
подадената жалба пред РДНСК – Североизточен район от И. е извършена проверка
обективирана в констативен протокол от 19.01.2012 год. Съгласно последния
служители на административния орган при проверка на наличната документация в
Община Варна е установил, че за издаденото разрешение за строеж е налице
одобрен работен проект от 15.08.2005 год от Гл. Архитект на Община Варна. На 20.01.2012
год. е посетен имота на жалбоподателката от служители на административния
орган, при което е установено, че в УПИ ХVІІІ-979 в кв. «Св. Никола» е
изградено геозащитно съоръжения – шахта, с външен диаметър 6 м, около
съоръжението е изпълнен предпазен метален парапет и трошенокаменна настилка.
Шахтата е ситуирана в близост до уличната регулация, около средата на
имота. Констатациите от проверката са
отразени в протокол.
През 2004 год.
са издадени пет заповеди с които на осн. чл. 194 ал.2 и ал.4 от ЗУТ, вр. чл.
217 ал.1 т.8 от ЗУТ са задължени собствениците на ПИ 919, 979, 1461, 2000, 2001
да осигурят на изпълнителя на обекта: гр. Варна – спирка «Траката» и обект гр.
Варна – укрепване на път І-9 свободен достъп през посочените имоти чрез
строителна техника за осъществяване на геозащитни съоръжение за период до
приключване на обектите. Една от тези заповеди с №121 създава задължения за
лицата Г.К., Х.К. и М.Е., като собсвеници на ПИ 979, видно от приложените по
делото доказателства Кондаферска е починала на 10.04.2005 год, като е оставила
наследници И.И. и др. .Заповед № 121 от 2004 год. е обжалвана от И., като е
образувано адм.д. № 3049/2010 год., което е прекратено с определение. Определението на АС – Варна е обжалвано и е
оставено в сила с определение № 9239/2011 год. постановено по адм.д.№ 5092/2011
год. на ВАС.
По искане на
възложителя – Министерството на регионалното развитие и благоустройството
/МРРБ/ в полза на същото и на Община Варна от Зам. Началник на ДНСК е издадено
Разрешение за ползване № СТ-12-1353/22.12.2008 г. /л. 22/.
На 01.07.2010 г. в Административен съд – Варна е депозирана искова молба по
реда на чл. 203 от АПК от И.И. ***. Образуваното адм.дело № 2087/2010 г. с
определение на решаващия състав делото по исковата молба е спряно, материалите
по делото са разделени и са образувани две самостоятелни производства – срещу
Заповед № 0121/30.01.2004 г. на Кмета на Община Варна и срещу Разрешение за
строеж №133/ГИ/04.10.2005 г., издадено от Главния архитект на Община Варна. По
оспорване на втория акт е образувано адм.дело № 3053/2010г. като със свое
определение № 5116/01.10.2010 г. /л.14/ съдът е прекратил делото с изложени
мотиви, че оспорения административен акт не подлежи на пряк съдебен контрол, а
правомощията по първоначалния такъв са на началниците на съответната РДНСК, в
случая – РДНСК- Североизточен район. На това основание делото е изпратено на
компетентния орган за произнасяне по реда на чл.216 от ЗУТ. Административния
орган – Началникът на РДНСК – Североизточен район е издал Заповед №
ДК-10-СИР-08/07.03.2011 г., с която е отхвърлена като недопустима жалбата на И.
срещу Разрешение за строеж № 133/ГИ/04.10.2005 г.. Административния акт е
обжалван пред АС – Варна, като с решени по адм.д. № 1243/2011 год. заповедта е
отменена и преписката е върната на админисративния оран за ново произнасяне,
решението е влязло в сила на 6.07.2011 год. В мотивите на решението е прието,
че жалбата на И. е допустима и същата следва да бъде разгледана по същество. В
последствие административния орган е издал заповед ДК-10-СИР-05/20.12.2012 год.
с която на осн. чл. 216 ал.5 от ЗУТ е отхвърлил жалбата на И.. Заповедта е
обжалвана, като с решение на АС – Варна, постановено по адм.д. № 1104/2012 год.
заповедта е отменена и административната преписка е върната на Началника на
РДНСК – Североизточен район за ново произнасяне. Решението е влязло в сила на
10.12.2012 год..
След постъпване на преписката пред административния орган е изискано и
приложено Становище от «Геозащита» ЕООД – Варна, съгласно което, след анализ на
съществуващите в «Геозащита» ЕООД Варна архивни материали и мониториг от КИС
общата укрепителна схема на обект «Укрепване на път І-9 местност «Св. Никола» е
установено, че обекта не може да функционира без вертикална шахта /ВШ-2/,
находяща се в ПИ 979, нови УПИ ХVІІІ-979.
На 9.09.2013 год. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
ДК-10-СИР-38 от 9.09.2013 год. в която е прието, че нищожност на разрешение за
строеж произтича при наличие на противоречие с императивни законови разпоредби,
когато последиците му са правно нетърпими, поради което преди произнасянето за
нищожност, административния орган разглежда законосъобразността на издадения
акт, с оглед преценка за нетърпими пороци в акта. По отношение
законосъобразността на акта е преценил, че разрешението е издадено от
компетентен орган. За територията е налице «генерален план» одобрен 2005 год.
от Гл. Архитект на Община Варна работен проект за строежа, съгласно който шахта
№2 с външен диаметър 6 м е ситуирана в
ПИ 979, стар № 1594А. Прието е, че строежа е изпълнен. Административния орган е
посочил, че съгласно чл. 96 ал.1 от ЗУТ в редакцията действала към момента на
издаване на РС «мерките за ограничаване на свлачищата, ерозионните и
абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети се осъществява от
МРРБ», а съгласно ал.2 от същия текст: «за стабилизиране на свлачищата... се
осъществяват необходимите геозащитни действия и обекти въз основа на
специализирани схеми, общи и ПУП, и одобрени инвестиционни проекти при
условията на ЗУТ. С РС са разрешени извършването на СМР за укрепване на
свлачище. Преценил е, че с оглед събраните доказаелства от «Геозащита» ЕООД
районът е опасен за обитаване. Общата укрепителна схема за строежа, включва
отводнителни и укрепителни съоръжения. Съгласно чл. 125 от Наредба №4 от 2001
год. част генерален план определя, местоположението, границите и размерите на
строителната пощадка, предвидените за запазване сгради, съоръжения и мрежи,
теренните и геоложки условия, цялостното ситуационно, функционално и обемно
решение и обвързването му с прилежащата територия. Приел е, че чертеж
«генерален план» и предвид спецификата на строежа се явява специализирана схема
съгласно разпоредбите на ЗУТ, поради което РС е издадено въз основа на одобрени
проекти и специализирана схема. Административния орган е приел, че е налице
издадена заповед № 121/2004 год. с правно основание чл. 194 ал.2 от ЗУТ,
съгласно която собствениците на имота са задължени да осигурят свободен достъп
до имотите, разрешението за строеж е издадено съгласно нормите на ЗУТ, поради
което разпоредените последици с разрешението за строеж не се явяват нетърпими и
разрешението за строеж не е нищожно.
За изясняване
на фактическата обстановка по делото е назначена СТЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена. Видно от същата за територията в която
попада имота на жалбоподателката няма одобрен и влязъл в сила ПУП, към момента
на издаване на разрешението за строеж. За територията в която попада ПИ 979 е
изготвен КП на местност „Св. Никола”, в последствие е одобрен ПНИ одобрен със
заповед от 2007 год., кадастрална карта одобрена 2008 год. С ТУП одобрен с
решение на ОС – Варна от 1998 год. територията е регламентирана като вилна зона
със смесени функции. Съгласно СПНУЗТВ от 1999 год. територията е определена
като устройствена зона ЖВ. През 2010 год. е одобрен ПРЗ на кв. „Св. Никола”,
съгласно този план имота на жалбоподателката е УПИ ХVІІІ-979 предвижданията са
за свободно застрояване. За имота на
жалбоподателката няма проведено отчуждително производство, както и учредено
право на строеж. Съгласно чертеж „генерален план” одобрен на 15.08.2005 год. от
Гл. архитект шахта №2 е разположен в ПИ 979 /имота на жалбоподателката/.
Въз основа на
установеното от фактическа страна и наведените в жалбата оплаквания съдът прави
следните изводи:
Съдът приема,
че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, по следните
съображения: в ал. 1 на чл. 216 ал.1 от ЗУТ е постановено, че не подлежат на пряко
обжалване няколко акта, както и
разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни
проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са
съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Ал.2 на същия
текст сочи, че административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по
законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол. Съгласно ал.6 на чл. 216 от ЗУТ - началникът на
регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с
мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, в 15-дневен срок от
постъпването й. Предвид изложеното съдът
приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган – Началника на
РДНСК – Североизточен район.
Обжалвания акт
е издаден в изискуемата от закона форма, като са изложени фактическите и правни
основания за издаването на Заповед № ДК-10-СИР-38 от 2013 год. Настоящия
съдебен състав приема, че заповедта е издадена без да са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила от страна на органа.
Началника на РДНСК Североизточен район е пристъпил към произнасяне по същество
по жалбата на И. след като жалбата е била приета за допустима с влязло в сила
решение на Административен съд Варна и настоящия съд няма правомощието да
пререшава въпроса на осн. чл. 297 ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Предвид
изложеното органът се е произнесъл с обжалваната заповед по допустима жалба.
Основния довод на И. пред
административния орган, а и пред настоящата инстанция е, че разрешението за
строеж е нищожно, тъй като липсва одобрен и влязъл в сила ПУП за имота, както и
че нито на МРРБ – като възложител, нито на Община Варна отразена като
собственик в разрешението за строеж, е учредявано право на строеж в ПИ 979.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че към момента на издаване на разрешението за строеж, а
и към настоящия момент И. е собственик на ПИ 979, останалите страни в
производството не претендират, че имота е държавна или общинска собственост,
липсват и такива доказателства. Безспорно по делото се установи, че за имота
към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж не е налице влязъл в
сила ПУП.
Съгласно чл. 148 ал.1 от ЗУТ строежи
могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешението
за строеж е конститутивен административен акт, който премахва забраната за
строене в полза на конкретни лица за конкретен имот. Лицата които могат да
строят, са тези които притежават гражданско субективно право да строят в имот.
Съгласно чл. 161 от ЗУТ / в редакцията към момента на издаване на РС/ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на специален закон. Възложителят или упълномощено от него лице
осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Съгласно ЗУТ лицата
които могат да строят в конкретен имот, са тези посочени в чл. 161 вр. чл. 148
ал.4 от ЗУТ. Това право да се строи в чужд имот следва да е налице към момента
на издаване на разрешението за строеж, т.е. лицето на което е издадено
разрешението за строеж следва да притежава това право, а не със самото
разрешение за строеж да се създава такова право. Когато разрешението за строеж
е издадено в полза на субект който не притежава право да строи в конкретен
имот, тази забрана визирана в чл. 148 от ЗУТ т.е. че не може да се строи е
налице. В случая в разрешението за
строеж е отразено, че същото е издадено с възложител МРРБ и
Община Варна – собственик. От одобрения работен проект от Главния архитект на
Община Варна, както и от приетата неоспорена по делото СТЕ е видно, че шахта №
2 е разположена в ПИ 979 собственост на
жалбоподателката. По делото липсват доказателства И. да е учредявала право на
строеж в имота си, както и че строежа се извършва по силата на специален закон,
от друга страна няма данни общината или държавата да са собственици на ПИ 979.
Позоваването в разрешението на стоеж и в оспорената заповед на издадени заповеди по чл. 194 от ЗУТ за
имотите в които са изградени шахтите, не налага извода, че е налице учредено
право на строеж. Новелата на чл. 194 от ЗУТ урежда случай на осигуряване на
свободен достъп за извършване на разрешени или предписани проучвателни,
строителни, монтажни работи, но не учредява право на строеж. Такова би било
налице, ако заповедите бяха издадени с правно основание чл. 193 от ЗУТ, защото
съгласно чл. 182 ал.2 от ЗУТ строеж в чужд поземлен имот имат право да извършат
и лицата, в чиято полза е издадена заповед по чл. 193 ал.3 и 4 или е учреден
сервитут по чл. 64 и §26 от ПЗР на ЗЕ, като на същите се издава разрешение за
строеж по чл. 148 от ЗУТ, какъвто настоящия случай не е.
Нищожността
е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на
пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като
административен акт, нищожния акт не е породил и никога не може да породи очакваните
правни последици. Обявяването нищожността на акт няма конститутивно значение,
защото нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна
незаконосъобразност. Основания за обявяване на нищожност на административен акт
от съда е налице когато е налице толкова, тежко, основно нарушение на
изискванията за законност, поради което акта, въпреки да притежава външни
белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Такива
основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма,
нищожност има и при нарушаване на административно производствените правила, при
което въобще липсва административноправен субект на акта или липсва
волеизявление, нищожност е налице и когато акта е лишен от нормативна основа
въобще
За да бъде обявен един
административен акт за нищожен е необходимо породените с него правни последици
да са правно нетърпими, поради тежко, непримиримо противоречие с материалния
закон. Съгласно чл. 149 ал.5 от АПК нищожността на административния акт може да
бъде разкрита безсрочно във времето. Съгласно трайната практика на ВАС нищожно
е разрешение за строеж, последиците на което са правно нетърпими, разрешен е
строеж в зона за озеленяване, в чужд имот или др.
В случая е
налице разрешен строеж в имота собственост на И., същата не депозирала
заявление за издаване на РЗ, не е възложител на строежа, нито е учредявала
ограничени вещни права върху имота си. Както бе посочено и по-горе,
строителство върху имот може да бъде осъществено само от собственика му или от
лице, което има учредено право на строеж върху него. Издаването на строително
разрешение на лице, което не притежава тези вещни права е правно недопустимо. Съгласно
чл. 17 от Конституцията правото на собственост се гарантира и защитава от
закона, частната собственост е неприкосновена. Режимът на обектите
на държавната и общинската собственост се
определя със закон. Принудително отчуждаване на собственост
за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при
условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след
предварително и равностойно обезщетение.
Противоречието с тези законови
принципи заложени в Конституцията и ЗУТ е особено съществено, до степен на
непримиримост със съществуващия правен ред. Правно допустимо е обявяване нищожност
на строителното разрешение. Нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК не е в
противоречие с нормата на чл. 156, ал. 6 от ЗУТ, установяваща забрана за отмяна
на влязло в сила разрешение за строеж. Забраната е за отмяна на унищожаем акт,
а не за обявяване нищожността му, тъй като нищожния административен акт въобще
не произвежда правно действие.
Съдът не споделя доводите на
ответника, че са приложими нормите на чл. 56 и чл. 58 от ЗУТ. На първо място
нормата на чл. 56 и следващи урежда поставянето на преместваеми обекти, в
случая не е спорно между страните, че е налице строеж. Нормата на чл. 58 от ЗУТ
също е неотносима, тъй като касае застрояване на малки населени места, които по
смисъла на закона са селата и градовете с население до 30 000 жители,
какъвто настоящия случай не е.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че заповедта на Началника на РДНСК
Североизточен район е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени и да
се прогласи нищожността на оспореното разрешение за строеж.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от жалбоподателката за присъждане на разноски, съдът намира, че следва
да осъди административния орган да заплати на И. сумата от общо 710 лева, от
които 10 лв. д.т. за образуване на делото, 200 лева депозит за в.л. и 500 лева адвокатско
възнаграждение.
.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
депозирана от И.И.И. Заповед № ДК 10-СИР-38 от 09.09.2013 год. с която на осн.
чл. 216 ал.6 от ЗУТ е отхвърлена жалбата на И.И. срещу разрешение за строеж №
133/ГИ/4.10.2005 год. издадено от Главен архитект на Община Варна, за
„Укрепване на свлачище в местност „Св. Никола” в рамките на който ще се
реализират следните мероприятия: пилотна конструкция № 1 и №2, шахта №1,2,3 и
4, хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на
шахтите, технологични пътища, контролно-измервателна система и „рехабилитация
на главна водопроводна мрежа Варна – Златни пясъци, в участъка от км 0.000до км
3+272.70.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на разрешение за
строеж № 133/ГИ/4.10.2005 год. издадено от Главен архитект на Община Варна, за
„Укрепване на свлачище в местност „Св. Никола” в рамките на който ще се
реализират следните мероприятия: пилотна конструкция № 1 и №2, шахта №1,2,3 и
4, хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на
шахтите, технологични пътища, контролно-измервателна система и „рехабилитация
на главна водопроводна мрежа Варна – Златни пясъци, в участъка от км 0.000до км
3+272.70 по жалба на И.И.И..
ОСЪЖДА РДНСК – Североизточен
район да заплати на И.И.И. сумата от 710 лева, направени по делото съдебно
деловодни разноски
Решението не
подлежи на обжалване.
Да се връчат
преписи от решението на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: