№ 70
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500487 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.“ ЕООД – Пловдив против решение
№ 260794/11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1317/2019 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на императивна норма
на материалния закон и при съществено процесуално нарушение по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и
да постанови друго решение, с което да бъдат уважени изцяло двата
предявени иска, ведно със законните последици. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемият О. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „Е.“ ООД –
Пловдив против О. С. обективно кумулативно съединени искове по чл. 59 от
ЗЗД и по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните бил сключен
договор за сметосъбиране и сметоизвозване № Д-70/27.10.2015 г., който бил
развален на 22.04.2016 г. поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, но след това на територията на О. С. останали 330 бр. съдове за
битови отпадъци, представляващи пластмасови контейнери тип „Кука“ с обем
от 240 л., собственост на ищеца, които оттогава до настоящия момент се
ползват от ответника за осъществяване на дейност по сметосъбиране и
сметоизвозване със закупен от него специализиран автомобил, като с писмо
от 26.04.2016 г. дружеството поискало от ответната община връщане на
съдовете в 10-дневен срок, след изтичане на който тя дължи обезщетение за
ползването им. Доколкото общината не разполагала с други съдове за
отпадъци и със средства за закупуване на такива, на 16.05.2016 г. страните
постигнали съгласие в устна форма за сключване на предварителен договор
за покупко-продажба на 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“,
пластмасови, с вместимост 240 л., с единична цена 40 лв. /без ДДС/ с
уговорен срок за сключване на окончателния договор 31.05.2016 г., по което
съглашение ищецът издал проформа фактура за общата продажна цена от 15
840 лв., платима от ответника по банков път, като окончателният договор
трябвало да бъде сключен след дадено съгласие от О. С.. В исковата молба се
твърди също, че били проведени множество разговори с ответника, но до
сключване на договор не се стигнало, като с писмо от 11.05.2017 г. ищецът
поискал ответната община да му заплати обезщетение за ползване на съдовете
в размер на 11 880 лв. за една година назад, а от 01.05.2017 г. да му заплаща
месечно обезщетение за ползването им от 990 лв., което задължение не било
изпълнено. Предвид това, че О. С. не е върнала на дружеството описаните
контейнери и не заплаща обезщетение за ползването им, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 25 740 лв. за ползването без правно основание на собствените на
ищеца 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с
2
вместимост 240 л., за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г. /26 месеца/,
предявен като частичен от общата претендирана сума от 41 580 лв. за периода
от 26.04.2016 г. до 26.04.2019 г. /36 месеца/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Ищецът моли също да бъде обявен за
окончателен сключеният между страните на 16.05.2016 г. предварителен
договор за покупко-продажба на 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип
„Кука“, пластмасови, с вместимост 240 л. и да бъде осъден ответникът да му
заплати уговорената продажна цена от 15 840 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът О. С. оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че не е доказано сключването
на предварителен договор между страните за покупко-продажба на описаните
в исковата молба контейнери, по принцип не е предвидена възможност за
сключване на предварителен договор за движими вещи, самият той, респ. В. -
С., ги е придобил по давност, започнала да тече от 2007 г. до момента, а
обезщетение за ползване на съдовете не се дължи, доколкото такова се
претендира поради неизпълнение на договор за заем за послужване, който е
безвъзмезден такъв. Претендира разноски.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Е.“ ООД –
Пловдив против О. С. искове за обявяване за окончателен на сключения
между страните на 16.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба
на 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с
вместимост 240 л., за сумата 15 840 лв. и за осъждането на ответника да
заплати дължимата по предварителния договор продажна цена от 15 840 лв.,
както и за заплащане на сумата 25 740 лв., представляваща обезщетение за
ползване от страна на ответника без правно основание на собствените на
ищеца движими вещи - 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“,
пластмасови, с вместимост 240 л. за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г.,
предявен като частичен иск от общата сума 35 640 лв., дължимо обезщетение
за период от 36 месеца, като „Е.“ ООД – Пловдив е осъдено да заплати на О.
С. разноски в размер на 3 082,40 лв.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло и в този обем то е предмет на
3
въззивното производство.
По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД:
За да намери приложение посочената разпоредбата, е необходимо
кумулативното съчетание на няколко предпоставки: обедняване на ищеца,
изразяващо се в намаляване на имуществото му поради неполучаване на
дължима престация, обогатяване на ответника в случаите, когато
имуществото му е реално увеличено или е можело да бъде увеличено от
поведението му, причинна връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на правно основание за имотното
разместване и липса на друг договорен или деликтен иск, с помощта на който
да се осъществи изравняването.
Основният спорен въпрос по делото е кому принадлежи правото на
собственост върху процесните движими вещи.
Между страните не се спори, а това се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, че между тях са съществували договорни
правоотношения, по силата на които ответникът в качеството на възложител е
възлагал на ищеца като изпълнител дейности по сметосъбиране и
сметоизвозване на територията на О. С., като са били сключени договори по
реда на ЗОП № ОП-02-06/27.04.2007 г., № 01-ОП/27.10.2011 г. и № Д-
70/27.10.2015 г.
Видно от обявление за поръчка № 00770-2011-0001 с предмет
„Сметосъбиране и сметоизвозване на територията на О. С.“, касаещо
процедурата от 2011 г., участниците в нея е следвало да отговарят на
определени изисквания, в т.ч. да разполагат с техническо оборудване
/собствено или наето/ за изпълнение на поръчката, в т.ч. техника за
сметосъбиране и сметоизвозване – минимално посоченото в нея количество
специализирани транспортни средства за сметосъбиране и сметоизвозване на
контейнери от различни видове /„Бобър“, „Кука“, „Бургас“ или „Лодка“/,
както и със самите контейнери за битови отпадъци, в т.ч. тип „Кука” 240 л.
минимум 350 бр., за което да представят документи за собственост или наем,
както и да декларират готовност да предоставят последните за безвъзмездно
ползване за срока на договора. От техническото предложение на ищеца се
установява, че той е декларирал, че за изпълнение на поръчката ще
предостави за безвъзмездно ползване исканите контейнери, в т.ч. 350 бр. тип
4
„Кука” 240 л.
Като доказателство е приет приемателно-предавателен протокол от
01.05.2007 г. /който съдът приема за установено, че е сключен в изпълнение
на първия договор между страните от 27.04.2007 г./, с който „Е.“ ЕООД е
предоставил на О. С. за безвъзмездно ползване за неопределен срок съдове за
ТБО, представляващи 330 бр. контейнери тип „Кука“, пластмасови с обем 240
л., в добро състояние и годни за употреба по предназначение, а О. С. се
задължава при ползването и стопанисването им да полага грижата на добър
стопанин и да ги върне при поискване.
Този документ е оспорен от ищеца с оглед неговата автентичност
поради това, че не е подписан от представител на О. С., открито е
производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на
подписа, положен за „Приел“, но при доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, указана му с изрично определение на окръжния съд от 06.02.2020
г., той не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърденията
си, поради което съдът приема, че посоченият протокол е истински.
С последния сключен договор № Д-70/ 27.10.2015 г. О. С. е възложила
на „Е.“ ООД – Пловдив, а последният се е съгласил да извърши дейностите по
договора по цена, която е сбор от единичните цени на всички извършени
дейности, посочени в чл. 5 от него, като договорът влиза в сила на 28.10.2015
г. и е със срок на действие до подписването на договор с изпълнител след
проведена обществена поръчка /чл. 10/.
По делото са представени актове за извършени дейности, подписани от
представители на страните, които установяват такива за периода 01.10.2015 г.
– 31.05.2016 г., от които е видно, че ищецът е изпълнявал задълженията си по
договора по дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, като
обслужените съдове тип „Кука“ 240 л. са между 362 бр. /към 31.10.2015 г./ и
1 893 бр. /към 31.03.2016 г./, разположени в различните райони на О. С.,
преобладаващата част от които са на територията на „В.“ - С..
С писмо вх. № С-2151/18.04.2016 г. ищецът е уведомил ответника, че
ако не изпълни задължението си да му заплати извършените дейности по
договора в размер на 86 752,57 лв. в срок до 21.04.2016 г., то той ще се счита
за развален с всички произтичащи от това последици.
По делото няма данни в този срок О. С. да е изпълнила това свое
5
задължение, поради което съдът приема, че договорът е развален поради
виновно неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена по
него, считано от 22.04.2016 г., което обстоятелство не се оспорва и от
ответника.
Видно от писмо вх. № С-2287/26.04.2016 г., „Е.“ ООД е поискал от О.
С. да му върне в 10-дневен срок съдовете за ТБО - 330 бр. контейнери, тип
„Кука” с обем 240 л., намиращи се на територията на общината, предоставени
й с протокол от 01.05.2007 г., използвани до 13.04.2016 г. за изпълнение на
договор № Д-70/ 27.10.2015 г., а към писмото е приложено копие от
цитирания приемателно-предавателен протокол.
С писмо № 2512/17.05.2016 г. ищцовото дружество е отправило
предложение до кмета на О. С. за закупуване на процесните съдове за ТБО на
единична цена от 40 лв., или общо 15 840 лв. с ДДС, платима по банков път
до 31.05.2016 г., а в случай на неплащане се претендира връщане на съдовете,
ведно с дължимото обезщетение за ползването им, като към писмото е
приложена проформа фактура на обща стойност 15 840 лв. с ДДС.
С писмо № С-2154/11.05.2017 г. „Е.“ ООД е поискало от ответника да
му заплати до 30.06.2017 г. обезщетение в размер на 11 880 лв. без ДДС за
ползване на 330 бр. контейнери, тип „Кука“ с обем 240 л. за предходната
година без правно основание, както и обезщетение за ползването им в размер
на 990 лв. месечно, считано от 01.05.2017 г.
С писмо от 19.07.2017 г. ищецът отново е поканил О. С. да му заплати
сумата 11 880 лв. без ДДС и дължимото обезщетение за месеците май 2017 г.,
юни 2017 г. и юли 2017 г. на обща стойност 2 970 лв. /без ДДС/, както и да му
върне контейнерите.
Представени са три фактури – от 23.11.2009 г., 09.12.2009 г. и
19.11.2013 г., с които „Е.“ ООД е закупило от „H & N“ ООД – Германия 720
бр., съответно 400 бр. и 680 бр. контейнери за боклук, 240 л. използвани, без
посочване на продажна цена.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. К., което като компетентно
изготвено съдът кредитира, се установява, че контейнерите за битови
отпадъци не са заведени в счетоводството на ответника, необходимостта от
следене на съхраняваните чужди активи като количества и стойност определя
6
евентуалното задбалансово отчитане на същите, но то няма задължителен
характер, а периодичната доставка на контейнери е осчетоводявана в
ищцовото дружество по разходните сметки 601 „Разходи за материали” и 602
„Разходи за външни услуги”, но доколкото себестойността на един контейнер
/т.е. стойността му с включения разход за транспорт/ е по-ниска от
стойностния праг на същественост, определен от дружеството /700 лв./, те не
са завеждани в амортизационния план, който също не е задължителен, поради
което вещото лице не може да определи амортизацията на контейнерите и
остатъчната им стойност, доколкото те са били осчетоводени като разходи.
Вещото лице е уточнило, че горепосочените три фактури /от 23.11.2009 г.,
09.12.2009 г. и 19.11.2013 г./ са осчетоводени при ищеца и в тях е посочена
стойността на закупените движими вещи /6 120 евро, 5 780 евро и 3 400 евро
за всички контейнери по фактурата/, а в съдебното заседание при приемане на
заключението му е посочило, че поради непредставяне от ищеца на
счетоводни документи за 2007 г. и периода на съхранението им не е могло да
даде отговор дали към датата на сключване на първия договор между
страните описаните контейнери са били осчетоводени при ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства досежно релевантните по
спора обстоятелства.
Според свидетеля И. А., служител в ищцовото дружество до 2016 г.,
„Е.“ ООД е извършвало дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на
територията на О. С. от 2003 г. до април 2016 г., а след 2007 г. и на
територията на В. - С., за да бъде осъществявана дейността, били докарани
330 бр. контейнери, 240-литрови, пластмасови, тип „Кука“, на които
представители на фирмата поставили логото й, номерирали ги и ги
разположили на определени по схема места, в т.ч. и на територията на „В. С.,
а когато някой от тях се счупвал, задължение на дружеството било да го
заменя своевременно, като според свидетеля около 250 бр. от описаните
контейнери били разположени на територията на „В.“ С., а след 2016 г. О. С.
започнала сама да развива дейност по сметосъбиране, като и понастоящем
контейнери се намират както в района на „В. С., така и в самия град, но
свидетелят не знае дали има върнати такива на ищеца и колко са останали в
С. като бройка, тъй като от 2015 г. не се занимава с тази дейност в региона,
макар да работил няколко месаца за ищцовото дружество и на територията на
О. П..
7
Свидетелят В. Н., работил в началото на 2016 г. за няколко месеца в
„Е.” ООД като представител на О. С., твърди, че дружеството имало
разположени контейнери на територията на О. С. - в центъра и до лифта, но
по-голямата част били на територията на „В. С., с които извършвало дейност
по сметосъбиране и сметоизвозване, съдовете били чупливи, понякога
гражданите изхвърляли в тях строителни отпадъци, те се чупили и ставали
неизползваеми, част от повредените се ремонтирали и след това се връщали
на място, а вероятно пластмасовите издържали по 5-6 години до пълната им
амортизация. На свидетеля не е известно някой да е възпрепятствал ищеца да
си прибере контейнерите и той е можел дори да влезе във „В.“ и да ги
изтегли, през 2016 г. Общината решила да извършва собствено сметосъбиране
и закупила машина, а отношенията с „Е.”ООД били прекратени.
В същата насока са и показанията на свидетеля В. П., дълги години
работил във „В. С., а от 2018 г. - в О. С., според когото контейнерите на
ищцовото дружество били докарани в завода, но стояли почти празни, защото
повече бил технологичният отпадък, като той не е виждал из града от тях, а
главно метални контейнери, не знае дали и колко са останали и във „В.“,
докато е действал договорът за сметосъбиране, ищецът ремонтирал
повредените съдове, на свидетеля не е известно ищцовото дружество да е
било препятствано да си прибере контейнерите, дори напротив – от свидетеля
Н., отговарящ за чистотата в общината, бил чувал, че било предлагано на
ищеца да си прибере съдовете, но не знае какви действия са били предприети
от него.
В първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-оценъчна експертиза с вещо лице А. М., в което експертът, за да даде
справедлива пазарна оценка на процесните контейнери, е извършил оглед на
част от тях, констатирайки разполагането на такива към 14.01.2020 г. на
територията на „В. С. и в гр. С., които са с логото на „Е.“ ООД, без обаче в
това заключение или впоследствие чрез други събрани по делото
доказателства да е установено какъв е точно техният брой и колко от тях са
разположени в самия град и колко в района на „В. С..
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че
не е проведено пълно главно доказване от ищеца на всички релевантни по
спора обстоятелства, обосноваващи основателност на исковата претенция.
8
От една страна беше установено, че съобразно изискванията на
обявените обществени поръчки фирмата-изпълнител е трябвало да разполага
с техническо оборудване /собствено или наето/ за изпълнение на дейностите
по сметосъбиране и сметоизвозване, в т.ч. контейнери тип „Кука“ 240 л.
минимум 350 бр., за което да представи документи за собственост или наем,
което „Е.“ ООД е направило, като през 2007 г. е предоставило на О. С. 330 бр.
контейнери тип „Кука“ пластмасови с обем 240 л. в добро състояние и годни
за употреба по предназначение.
По делото обаче няма събрани доказателства, че тези съдове за
сметосъбиране са собствени на ищеца, доколкото приетите три фактури
установяват закупуване на такива вещи на 23.11.2009 г., 09.12.2009 г. и
19.11.2013 г., т.е. доста след датата на приемателно-предавателен протокол от
01.05.2007 г., а липсват данни за по-рано закупени от ищеца контейнери тип
„Кука“, заприходени в неговото счетоводство, както и доказателства, че
придобитите такива по процесните фактури са били вложени при обслужване
на договора с О. С., доколкото е установено /вж. показанията на свидетеля И.
А./, че по същото време „Е.“ ООД е осъществявало дейност и на територията
на О. П..
От друга страна ищецът не доказа по несъмнен и категоричен начин, че
процесните контейнери в пълния им обем /330 бр. според претенцията в
исковата молба/ са съществували през процесния период, не са били
повредени или амортизирани /предвид това, че съобразно вида,
конструкцията и използвания материал са малотрайни вещи, функциониращи
максимум 5-6 години /вж. показанията на свидетеля В. Н./, както и че са били
използвани от ответника /който през 2016 г. е изградил собствена система за
сметосъбиране и сметоизвозване със закупени машини и метални
контейнери/, а последният е пречил на ищеца да прибере разположените на
улиците съдове, поради което съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
За пълнота на изложението следва да се добави, че по делото се
установява, а този факт не се оспорва и от ищеца, че на територията на „В. С.
се намира по-голямата част от процесните контейнери /поне 250 бр./, като
това дружество е самостоятелно юридическо лице, което при наличие на
всички предпоставки на чл. 59 от ЗЗД следва да носи самостоятелна
отговорност, а тя не може да бъде поета от О. С..
9
Предвид установената фактическа обстановка и формираните въз
основа на нея правни изводи съдът приема за недоказано, че ищецът е
собственик на процесните движими вещи, които са съществували и са били
ползвани от ответника за посочения период без правно основание, а
последният е препятствал връщането на същите и по този начин ищецът се е
обеднил поради невъзможност да ползва собствените си вещи и да реализира
доходи от нея, а ответникът се е обогатил поради спестяване на разходи,
дължими на собственика на вещта, като искът по чл. 59 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът не е установен по основание, няма необходимост да
се обсъждат събраните по делото доказателства за неговия размер, поради
което са ирелевантни приетите в първоинстанционното производство две
заключения на съдебно-оценъчна експертиза с вещи лица А. М. и Б. П. за
размера на среднопазарния месечен наем на 330 бр. контейнери.
Не следва да бъдат обсъждани и твърденията на процесуалния
представител на ищеца адвокат Л. в писмената защита пред настоящата
инстанция, касаещи иск по чл. 249 от ЗЗД, какъвто няма предявен в
производството, или за наличие на престъпление по чл. 206 от НК,
установяването на което не може да бъде направено по това дело.
По отношение на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба предварителният договор за
сключване на определен окончателен такъв трябва да бъде сключен в писмена
форма, ако за окончателния договор се изисква нотариална или нотариално
заверена форма, той трябва да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор и всяка от страните по него може да
предяви иск за сключване на окончателен договор.
Доколкото за прехвърляне правото на собственост върху движими
вещи не се изисква специална форма /нотариална или нотариално заверена/,
съдът приема, че няма пречка договорът, който се иска да бъде обявен за
окончателен, да бъде и в устна форма.
От друга страна по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 363
от ГПК следва да се приеме, че при прехвърляне правото на собственост
върху движими вещи съдът няма задължение да проверява дали отчуждителят
е собственик на вещите, поради което по отношение на този иск няма да бъде
10
обсъждано дали „Е.“ ООД притежава към настоящия момент правото на
собственост върху 330 бр. контейнери тип „Кука“ с обем 240 л.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, указана му изрично
от първоинстанционния съд с определение от 09.10.2019 г., той не е
установил при условията на пълно главно доказване наличие на договорно
правоотношение между страните с твърдяното от него съдържание.
Както вече беше посочено, с писмо № 2512/17.05.2016 г. ищцовото
дружество е отправило предложение до кмета на О. С. за закупуване на
процесните съдове за ТБО на единична цена от 40 лв., или общо 15 840 лв. с
ДДС, платима по банков път до 31.05.2016 г., като към писмото е приложена
проформа фактура на обща стойност 15 840 лв. с ДДС.
По делото е представена докладна записка вх. № 64/27.06.2016 г. от
кмета на О. С. до Общински съвет – С. с предложение за вземане на решение
за даване на съгласие за сключване на споразумение между общината и „Е.”
ООД за закупуване на 330 бр. съдове за ТБО - пластмасови контейнери, тип
„Кука“ с обем 240 л., като в нея е посочено, че с писмо вх. № С-
2286/26.04.2016 г. дружеството се е обърнало с искане към общината да му
предаде владението на 330 бр. съдове за ТБО, разположени на територията й,
а след преговори е отправило предложение за закупуването на съдовете с
писмо от 17.05.2016 г. с приложена към него проформа фактура.
От изпратеното до Окръжен съд – Пловдив писмо от О. С. вх. №
32227/01.11.2019 г. и приложенията към него се установява, че посочената
докладна записка на кмета на О. С. е гледана на три заседания - на 01.07.2016
г., на 17.05.2017 г. /когато е поискано от вносителя да окомплектова записката
с документи и да отговори писмено на два въпроса/ и на 09.08.2017 г. /когато
гледането на докладната записка е прекратено/, като Общински съвет – С. не
се е произнесъл с решение по нея.
Прието е писмо от кмета на О. С. до управителя на ищцовото
дружество от 27.04.2016 г., с което той е поканен да се яви на работна среща
за обсъждане на възникналата ситуация и вземане на най-справедливо
решение, както и писмо от управителя на дружеството до кмета на общината
от 10.05.2016 г. за конкретизиране на дата и час на провеждане на срещата на
12.05.2016 г.
По делото обаче няма събрани доказателства, че на тази среща, в
11
телефонен разговор на 12.05.2016 г. /според твърденията в исковата молба/
или впоследствие „Е.“ ООД и О. С. са постигнали съгласие относно
съществените условия на окончателния договор за покупко-продажба на
движимите вещи /индивидуализиране на същите като вид, вместимост,
използван материал, местоположение и продажна цена/, както и относно
други условия на договора /времеизпълнение на престациите – предаване на
вещите и заплащане на цената/, поради което съдът приема за недоказано
обстоятелството, че между тях е възникнало договорно правоотношение.
На база на събраните по делото доказателства може да се направи
извод за водени между страните преговори, но не и за сключване на договор
/предварителен или окончателен/, като такъв не може да бъде приет на база на
издадената проформа фактура от 16.05.2016 г., представляваща предложение
/оферта/ с параметрите на бъдещ договор, по което обаче няма приемане от
насрещната страна, респ. постигнато съгласие между страните.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че искът по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи,
решението му е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта за разноските, дължими на ответника
при отхвърляне на исковете, определени на база представените доказателства
за извършването им.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от него разноски във
въззивното производство в размер на 2 520 лв., представляващи заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител
адвокат П.М..
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260794/11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 1317/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. П.,
12
Ж******, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. П., ул. Г. Д. № *** /чрез
адвокат С.Л./ да заплати на О. С., гр. С., Пловдивска област, ул. „И. В., № **
сумата 2 520,00 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13