РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Русе, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание
на 19 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието
на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
административно дело № 702 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от „МЕРИКАН 2000“ ООД, със
седалище: гр.Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник К.Б. ***, срещу Национална
агенция за приходите (НАП), гр. София. С исковата молба са предявени кумулативно
обективно съединени иска с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с
чл. 203 от АПК, с които се претендират:
- сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в
хода на административнонаказателното производство по АНД № 372/2019 г. по описа
на Районен съд - Русе, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 199 от 27.12.2018 г., издадено от Председателя на Държавната
комисия по хазарта (ДКХ), гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2020 г. до окончателното й
изплащане и
- сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в
хода на административнонаказателното производство по АНД № 373/2019 г. по описа
на Районен съд – Русе и КАНД № 206/2020 г. по описа на Административен съд –
Русе, приключили с влязло в сила решение, с което е
отменено НП № 200 от 10.01.2019 г., издадено от Председателя на ДКХ, гр.
София, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяване на иска - 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът
в производството – Националната агенция за приходите (НАП), гр. София, чрез
процесуален представител - ст. юрисконсулт Н. Танкова, оспорва основателността
на исковете.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявените искове за
имуществени вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обективно
съединените иска са предявени от лице, разполагащо с правен интерес, след
отмяната на незаконосъобразните наказателни постановления, от които се
претендират вредите (чл. 204, ал. 1 от АПК) и са насочени срещу процесуално
легитимиран ответник (чл. 205, ал. 1 от АПК), имащ качеството на юридическо
лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, във връзка с § 81, ал. 1 и ал. 4
от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г.). Според последните цитирани
разпоредби Държавната
комисия по хазарта се закрива, а активите, пасивите, архивът, както и другите
й права и задължения преминават към Националната агенция за приходите. На това
основание последната е процесуално и материално легитимиран ответник по спора.
Ответната
страна е навела довод за неоснователност на исковете по съображения, че
дружеството-ищец не е поискало присъждане на разноски в производствата пред съответните
съдебни инстанции при обжалването на НП. По съществото си наведеният довод е относим
към преценката за допустимостта на производството в контекста на разпоредбата
на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ, според която - когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
С
новата алинея 3 на чл. 63
от ЗАНН,
в сила от 03.12.2019 г. /изменение, направено с § 9 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди,
обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./ се урежда, че в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Производството
по анд №372/2019 г. по описа на РРС е приключило на първа инстанция на 02.04.2019 г. – датата на последното по
делото съдебно заседание, в което страната е могла валидно да заяви искането си
за разноски. Производството по анд №373/2019 г. на РРС е приключило в проведеното
открито съдебно заседание на 09.04.2019
г., а образуваното впоследствие касационно производство като кан дело
№206/2019 г. по описа на АС-Русе е приключило с устни състезания на 30.07.2019 г.
Към
датата на приключване на горепосочените съдебни производства по оспорване на наказателните
постановления, във връзка с които се претендират вредите от заплатени
възнаграждения за адвокат, е липсвал процесуален ред, по който направените
разноски за процесуалното
представителство да могат да бъдат присъдени в самите производства, тъй като създаването на новите ал. 3 – ал. 5 на чл. 63
от ЗАНН е извършено по-късно - с § 9 от
ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред
(ex nunc). Това обосновава материалноправната възможност и
процесуалното право на ищеца да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователен е и доводът на
ответника, че такъв друг ред /по смисъла на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ/ за репариране
на сторените разноски се явява този за допълване на съдебните решения в частта
за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Допълването на съдебния акт по посочения
ред обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно и своевременно
заявено искане за разноски. Релевантен за преценката е моментът на приключване
на устните състезания по делото, съгласно т. 11. на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС. В този смисъл и доколкото искане за
присъждане на разноски в коментираните производства пред РРС и АС-Русе не е
било направено поради несъществувалата законова възможност за присъждането им,
неправилно ответникът поддържа, че пътят за възстановяване им е този по чл.63 ЗАНН вр. чл.144 АПК вр. чл.248, ал.1 ГПК. Неправилна е и тезата на ответника за
това, че разноските по анд №372/2019 г. е могло да бъдат поискани от ищеца и
присъдени от касационната инстанция. С решение по кан дело №26/2020 г. АС-Русе
е оставил в сила решението на РРС по анд №372/2019 г. и е присъдил разноски на
дружеството за касационната инстанция /при действието на чл.63,ал.3 от ЗАНН, в
сила от 03.12.2019 г./. При постановяване на потвърдително решение касационната
инстанция присъжда сторените в производството пред нея разноски, но не
разполага с правна възможност да се произнесе и за разноските в производството пред
първоинстанционния съд.
Поради
гореизложените съображения, съдът приема предявените искове за процесуално допустими.
По
съществото си, исковата молба е основателна.
От
наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с
оглед постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът
приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с
правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите
от фактическия състав на горецитираните законови разпоредби, а именно: отменен
като незаконосъобразен акт, незаконни действия или бездействия, извършени от
длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност,
претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях, като посочените елементи
следва да са кумулативно налични. В разглеждания случай те са налице.
От
материалите по приложеното АНД № 372/2019 г. по описа на РС - Русе и КАНД №
26/2020 г. по описа на АдмС – Русе се установява безспорно, че с влязло в сила
съдебно решение № 381 от 31.05.2019 г., постановено по делото на районния съд
/оставено в сила от касационната инстанция/, е отменено като незаконосъобразно НП
№ 199 от 27.12.2018 г., издадено от председателя на ДКХ, гр. София.
От
материалите по приложеното АНД № 373/2019 г. по описа на РС - Русе и КАНД №
206/2019 г. по описа на АдмС – Русе се установява безспорно, че с влязло в сила
съдебно решение № 317 от 10.05.2019 г., постановено по делото на районния съд
/оставено в сила от касационната инстанция/, е отменено като незаконосъобразно НП
№ 200 от 10.01.2019 г., издадено от председателя на ДКХ, гр. София.
С оглед на
това и съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно постановление е налице
първата от предпоставките по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В производството
по АНД № 372/2019 г. пред РС - Русе жалбоподателят /ищецът в настоящото
производство/ е бил представляван от адвокат К. Б., който е осъществил
фактически процесуално представителство /в проведеното на 02.04.2019 г. открито
съдебно заседание пред районния съд е изложил своите фактически и правни
аргументи по съществото на спора, обосноваващи според него незаконосъобразност
на оспореното наказателно постановление/. За адвоката е договорено и заплатено
в брой възнаграждение в размер на 450 лева, удостоверено с представения по
делото пред РС - Русе договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г.
(л. 36 от АНД № 372/2019 г. по описа на РС – Русе), сключен между ищеца и
представляващия го адвокат за процесуалното представителство. В договора е
посочен начинът на плащане – в брой, като е записано, че сумата от 450 лева е
заплатена в брой, поради което в тази част договорът има силата на разписка,
удостоверяваща заплащането на възнаграждението (в този смисъл и т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
В производството
по АНД № 373/2019 г. пред РС - Русе жалбоподателят /ищецът в настоящото
производство/ е бил представляван от адвокат К. Б., който е осъществил
фактически процесуално представителство /в проведеното на 09.04.2019 г. открито
съдебно заседание пред районния съд е изложил своите фактически и правни
аргументи по съществото на спора, обосноваващи според него незаконосъобразност
на оспореното наказателно постановление/. За адвоката е договорено и заплатено
в брой възнаграждение в размер на 450 лева, удостоверено с представения по
делото пред РС - Русе договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г. (вж.
договор за правна защита и съдействие № 0165243 от 22.032019 г., приложено по
АНД № 373/2019г. по описа на РС – Русе), сключен между ищеца и представляващия
го адвокат за процесуалното представителство. В договора е посочен и начинът на
плащане – в брой, като е записано, че сумата от 450 лева е заплатена в брой,
поради което в тази част договорът има силата на разписка, удостоверяваща
заплащането на възнаграждението (в този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). В производството по КАНД
№ 206/2019 г. пред АдмС – Русе жалбоподателят /ищецът в настоящото
производство/ е бил представляван от адвокат К. Б., който е осъществил
фактически процесуално представителство /в проведеното на 30.07.2019 г. открито
съдебно заседание пред АдмС - Русе е изложил своите фактически и правни
аргументи по съществото на спора, обосноваващи според него правилността на
решението на първата съдебна инстанция/. За адвоката е договорено и заплатено в
брой възнаграждение в размер на 450 лева, удостоверено с представения по делото
пред АдмС - Русе договор за правна защита и съдействие от 29.07.2019 г. (л. 16
от КАНД № 206/2019 г. по описа на АдмС – Русе), сключен между ищеца и
представляващия го адвокат за процесуалното представителство.
В този
смисъл по делото безспорно се установяват извършени от ищеца плащания на
адвокатско възнаграждение, което представлява причинена му вреда, доколкото
плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото липсва процесуална
възможност той да упражни претенцията си за разноски в административнонаказателното
производство по оспорването на НП – т.е. налице е и втората изискуема
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието на третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменените като незаконосъобразни актове на администрацията. Безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от
издадените наказателни постановления, тъй като обжалването на тези актове е
законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което
твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
Следователно, разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и закономерен
разход за осигуряване на благоприятен изход за санкционираното лице при съдебното
оспорване на издадените срещу него незаконосъобразни санкционни актове на
администрацията.
Съдът
намира, че по делото са доказани всички изискуеми предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, при което предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди се явяват основателни и доказани в пълните им заявени
размери. Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху
главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид
изхода на спора, своевременно заявената претенция и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, в тежест на ответника са и направените и доказани в настоящото
съдебно производство разноски в общ размер от 450 лева, от които платени
държавни такси - за всеки иск по 25 лева (л. л. 13 и 14 от делото) и 400 лева –
договорен и заплатен в брой хонорар за адвокатска защита и съдействие (договор
от 30.11.2020 г. на л. 3 от делото).
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
гр. София, като правоприемник на Държавната комисия по хазарта, гр. София на
основание §
81, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г.), да заплати на
„МЕРИКАН 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Г. С. Раковски“ №9, ет. 4, представлявано от М.С. И. – управител:
- сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в
хода на административнонаказателното производство по АНД № 372/2019 г. по описа
на Районен съд - Русе, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено
Наказателно постановление № 199 от 27.12.2018 г., издадено от Председателя на Държавната
комисия по хазарта, гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2020 г. до окончателното й
изплащане.
- сумата от 900 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар в хода на административнонаказателното производство
по АНД № 373/2019 г. по описа на Районен съд – Русе и КАНД № 206/2020 г. по
описа на Административен съд – Русе, приключили с влязло в сила решение, с
което е отменено Наказателно постановление № 200 от 10.01.2019 г., издадено от
Председателя на Държавната комисия по хазарта, гр. София, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска - 04.12.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
гр. София, като правоприемник на Държавната комисия по хазарта, гр. София на
основание §
81, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г.), да заплати на
„МЕРИКАН 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Г. С. Раковски“ №9, ет. 4, представлявано от М. С.И. – управител, сумата 450 лева – разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: