№ 4256
гр. Варна, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100501811 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 60914/07.07.2025г. от
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „****“, № 2, чрез прокурор
при ВРП Е. К. срещу решение № 2372/03.06.2025г. по гр.д. № 20243110110060 на 31-ви
състав на ВРС, в частта, в която е осъдена на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Б.
Й. К. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“****“ №42А сумата 850.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП №497/2023г. на с-р
„Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по което е било прекратено поради
недоказаност заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-
08.08.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 54.88лв. лихва за забава върху
тази главница, за времето от 22.02.2024г. до 8.08.2024г.; в частта, в която на осн. чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на Б. Й. К. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“****“
№42А сумата 320.60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвиняване в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и
водено ДП №497/2023г. на с-р „Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по което
е било прекратено поради недоказаност; в частта, в която на осн. чл.78, от ГПК е осъдена
да заплати на Б. Й. К. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“****“ №42А сумата 438.82лв.
сторени по делото разноски, както и да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна сумата от 10.00лв. държавна такса.
Съдът е постановил решението си, като е възприел съществуващата практика на ВКС, че
следва да се тълкува разширително нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и е достатъчно за
1
основателността на претенцията, ищецът да има качеството на „уличен“, а не непременно
„обвиняем“. Налице е съдебна практика и в обратния смисъл, цитирайки решение №
50047/10.03.2023г. по гр.д. № 3092/2022г. на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че ПРБ не
следва да носи отговорност по ЗОДОВ, ако срещу ищеца не е повдигнато обвинение по реда
нса НПК. Законодателят е изоставил фигурата на „уличен“, а е оставил единствено фигурата
на „обвиняем, поради което няма законово основание за широко тълкуване на понятието
„обвиняем“. „Уличен“ не съответства на правната оценка на случая. Освен това ВРС е
посочил, че ДП № 497/2023г. на ОД на МВР е било прекратено поради недоказаност, което е
невярно. Прекратено е поради липсата на извършено деяние на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК, както е посочено в Постановлението за прекратяване. Не е налице недоказаност на
обвинението, понеже никога не е имало повдигнато обвинение. Ищецът би търпял вреди ако
му бъде повдигнато незаконно обвинение, но не търпи такива ако е узнал за образуваното
наказателно производство, по което би могло да му бъде повдигнато обвинение
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете
срещу ПРБ бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Й. К. ЕГН **********
от гр.Варна, ул.“****“ №42А, чрез адв. Я. Я.. С него се оспорва въззивната жалба, като
неоснователна, предвид другото застъпено от ВКС становище, обективирано в Решение №
50084/30.05.2022г. по гр.д. № 1961/2022г. на ВКС, Трето ГО, както и определение №
2462/21.05.2024г. на ВКС по гр.д. № 4195/2023г., Трето ГО и определение №
1952/16.04.2025г. по гр.д. № 478/2024г. на ВКС, Трето ГО.
Моли се за отхвърляне на процесната въззивна жалба.
Подадена е и въззивна жалба вх. № 64172/17.07.2025г. от Б. Й. К. ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“****“ №42А, чрез адв. Я. Я. срещу решение № 2372/03.06.2025г. по гр.д. №
20243110110060 на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлена исковата му
претенция насочена против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
„****“, № 2, с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде осъдена да му заплати разликата
над присъдените 850.00лв. до 1500.00лв., или сумата от 650.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП №497/2023г. на с-р
„Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по което е било прекратено поради
недоказаност заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-
08.08.2024г. до окончателното й изплащане, както и разликата над присъдените 54.88лв. до
96.85лв. или сумата от 41.97лв., представляваща лихва за забава върху посочената като
разлика сума от 650.00лв., за времето от 22.02.2024г. до 08.08.2024г., на осн. чл. 76 от ЗЗД.
Решението е неправилно и необосновано в обжалваните части. Правилно е прието, че
искът е доказан по основанието си, но определеният от съда размер е несправедлив и
занижен.
Моли се решението на ВРС в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго,
2
с което исковите претенции бъдат уважени до посочения от него размер.
В срока за писмен отговор, такъв не е постъпил от Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „****“, № 2.
Постъпилите жалби са допустими. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито с.з.
Няма направени доказателствени искания.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 06.10.2025г. от 14.30ч. Да се призоват страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3