№ 372
гр. Велико Търново, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.240 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба от „ХЕМУС 2000“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез
пълномощника му адв.А. П. – ВТАК, за отмяна на постановено срещу него неприсъствено
съдебно решение №240/23.02.2022г. по Гр. д.№2515/2021г. по описа на РС – Велико
Търново, с което са уважени предявени от Г. Р. Р., с ЕГН **********, против „ХЕМУС
2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“Седми юли“ №17, с
ЕИК *********, първоначално обективно кумулативно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1
и т.3 КТ. Молбата за отмяна на неприсъствено решение се основава на твърдения, че
молителят /ответник в първоинстанционното производство/, е бил лишен от възможност да
участва в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовка
за първото заседание по делото, т.е. на предпоставките за отмяна по чл.240 ал.1 т.1 ГПК.
Твърди се, че, считано от 12.04.2010г. молителят има посочени в ТРРЮЛНЦ актуални
административен адрес, електронен адрес и телефонен номер, които обстоятелства не са
променяни, независимо от вписаните на 28.09.2021г. промени в собствеността на капитала
на „ХЕМУС 2000“ ЕООД от 21.09.2021г., поради което е неправилно да се приема, че
търговецът не може да бъде намерен. Сочи се, че едва в съобщението от 19.01.2022г.
длъжностното лице по връчване е отбелязало, че вратата винаги е заключена и няма
повиквателно устройство. Твърди се, че за напускане или промяна на адреса явно не може да
се твърди в случая, като простото неоткрИ.е на адресата, при липса на официално
удостоверяване от страна на връчителя, че търсеното лице е напуснало адреса, не е
основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени.
1
Твърди се, че неправилно е приета за спазена процедурата по чл.47 ал.1 ГПК, доколкото
невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира
най - малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най – малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Моли съда, да постанови
решение, с което да отмени постановеното срещу молителя неприсъствено решение и да
върне делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на молбата по чл.240 ал.1 т.1 ГПК от насрещната
страна – ищец Г. Р. Р., чрез пълномощника й адв.М. – ВТАК, с който заема становище за
процесуална допустимост, но неоснователност на молбата, която моли да бъде оставена без
уважение по развити съображения.
Съдът, след като разгледа молбата с правно основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК, запозна се
с материалите по Гр. д.№2515/2021г. по описа на РС – Велико Търново, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по Гр. д.№2515/2021г. по описа на РС – Велико Търново е
образувано по предявени от Г. Р. Р., чрез адв.М. – ВТАК, против „ХЕМУС 2000“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“Седми юли“ №17, първоначално
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
Видно от служебно извършена от въззивният съд справка по партидата на ответното ЕООД
в ТРРЮЛНЦ, считано от 12.04.2010г., е вписано седалище и адрес на управление на
ответното дружество в гр.В.Търново, ул.“Седми юли“ №17, посочен е телефон, както и
адрес на електронна поща, като с вписване №20210928171203 са вписани промени в
собствеността на капитала на „ХЕМУС 2000“ ЕООД, без да е вписана промяна в
седалището и адрес на управление на търговеца. С Разпореждане №3876/26.08.2021г.
първоинстанционният съд е разпоредил връчване на ответника на препис от ИМ и
приложенията към нея на посочения в ИМ адрес, съвпадащ с неговото седалище и адрес на
управление, вписани в ТР. На ответника е изпратено съобщение от 30.08.2021г. по чл.131
ал.1 ГПК, върху което е удостоверено от връчителя на 14.09.2021г., че няма такава фирма на
посочения адрес, липсват табели, офис и служители. С резолюция от 16.09.2021г. съдът е
разпоредил залепване на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК по седалище и адрес на управление
на ответното дружество, като е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на 24.09.2021г. на
входната врата на жилищната сграда, като видно от обстоятелствата при които е залепено
уведомлението, удостоверени от връчителя – няма такава фирма на посочения адрес. След
изтичане на срока по чл.131 ал.1 ГПК, изтекъл на 08.11.2021г. вкл., с Определение
№2003/11.11.2021г. по чл.140 ал.1 ГПК съдът е насрочил делото в първо открито СЗ за
02.12.2021г. от 13,45ч. Изпратена на ответника по седалище и адрес на управление е
призовка за първо СЗ от 18.11.2021г., върху която е удостоверено от връчителя на
01.12.2021г., че не е намерена такава фирма на посочения адрес, липсват табели, офис и
служители, посещения на 19.11, 26.11, 01.12.2021г., съответно не е даден ход на делото в
СЗ, насрочено на 02.12.2021г., поради нередовно призоваване на ответника, и делото е
2
насрочено за 07.01.2022г. от 13,30ч. В изпратена призовка до ответника по седалище и адрес
на управление от 03.12.2021г., върната след СЗ на 07.01.2022г., е налице удостоверяване от
връчителя от 12.01.2022г., че не е намерена такава фирма и нейни представители на адреса.
В СЗ на 07.01.2022г. не е даден ход на делото, поради невръщане отрязъка на призовката до
ответника, и същото е насрочено за 03.02.2022г. от 14,30ч. За СЗ, насрочено за 03.02.2022г.,
до ответника по седалището му и адрес на управление е изпратена призовка от 07.01.2022г.,
върху която е удостоверено от връчителя на 19.01.2022г., че на адреса не е намерен
служител, офис и фирмен знак на фирмата, вратата винаги е заключена и няма повиквателни
устройства. С резолюция от 19.01.2022г. съдът е разпоредил призовката до ответника от
07.01.2022г. да се счита връчена на основание чл.50 ал.2 вр. чл.50 ал.4 ГПК на 19.01.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата с правно основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на неприсъствено
решение е подадена от страна – ответник в процеса, срещу която то е постановено, в
рамките на преклузивният едномесечен срок от връчването му, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество молбата по чл.240 ал.1 т.1 ГПК е неоснователна и недоказана
и следва да бъде отхвърлена.
Уважаването на предявената молба с правно основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК
предполага установяване от молителя в производството, че е бил лишен от възможност да
участва в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание, каквото доказване не е проведено, поради което молбата
по чл.240 ал.1 т.1 ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Уредбата за връчване на търговци и юридически лица е в чл.50 от ГПК, като,
съгласно чл.50 ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ответникът по
делото е търговец и юридическо лице, като същият, в съответствие с чл.50 ал.1 ГПК, е
призоваван по гр.д.№2515/2021г. по описа на ВТРС на последният, посочен в ТРРЮЛНЦ
адрес. На първо място, от данните по делото не се установява ненадлежно връчване на
ответника на преписа от ИМ. Действително, върху съобщението по чл.131 ал.1 ГПК до
ответника е удостоверено от връчителя на 14.09.2021г., че няма такава фирма на посочения
адрес, липсват табели, офис и служители, но липсва изрично удостоверяване от
длъжностното лице по връчване, че ответното ЕООД е напуснало адреса си, вписан в ТР,
както и от връчителя не е отразено в разписката кога и как и събрал ли е сведения дали
търговецът пребивава на адреса, поради което и не са били налице предпоставки за
приложимост на фингирано връчване по реда на чл.50 ал.2 ГПК, връчване по който ред на
преписа от исковата молба не е и приложен от съда. На основание чл.50 ал.4 ГПК, когато
връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да
получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Второ уведомление не се
залепва. Удостоверяването от връчителя на 14.09.2021г. в разписката към съобщението до
ответника по чл.131 ал.1 ГПК, че липсват служители, т.е. че не е намерен от връчителя
3
някой, който е съгласен да получи съобщението, обосновава приложимост на хипотезата на
чл.50 ал.4 пр.2 ГПК за връчване на ответника, чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1
ГПК, именно каквото връчване по реда на чл.50 ал.4 ГПК е предприето от
първоинстанционният съд, поради което и не е налице ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба на ответника, съответно последният не е бил лишен от възможността да
участва в делото, т.е. не е налице хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 пр.1 ГПК за отмяна на
неприсъствено решение. Противно на твърденията на молителя, удостоверяването от
връчителя с дата 14.09.2021г. върху разписката към съобщението до ответника по чл.131
ал.1 ГПК има характер на официален свидетелстващ документ, чиято материална
доказателствена сила, досежно удостоверяването, че към правнорелевантният момент на
връчване на съобщението по чл.131 ал.1 ГПК не е намерен някой, който е съгласен да
получи съобщението, не е оборена от молителя в настоящото производство.
Противно на оплакванията в молбата по чл.240 ал.1 т.1 ГПК, доколкото в случая
адресат на връчването е ответникът, който е търговско дружество, предпоставките за
връчване чрез залепване на уведомление не са общите предпоставки по чл.47 ГПК, а тези,
посочени в специалната норма на чл.50 ал.4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията
на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението,
наличието на която втора хипотеза на чл.50 ал.4 ГПК е обусловила в случая редовното и
надлежно връчване на ответника на преписа от исковата молба. За ЮЛ и търговци, тъй като
връчването е в канцеларията на лице – служител, което се съгласи на получи книжата и се
предполага, че такова лице винаги има през работно време, ако променят адреса си, са
длъжни да впишат веднага промяната, не е предвиден месечен срок, в който да се посещава
адреса на регистрация на тези лица. Затова чл.50 ал.4 ГПК постановява, че ако връчителя не
намери достъп до канцеларията, или не намери служител, който да е съгласен да получи
книжата, залепя уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Няма законово изискване в този текст за
посещение на адреса на управление няколко пъти в продължение на около месец и за
допълнителен акт на съда, с който да разпорежда залепяне на уведомление по чл.47 ал.1
ГПК. /Така Определение №398/03.07.2014г. по ч.гр.д.№2823/2014г. на ВКС, I гр. о./.
На следващо място, противно на твърденията в молбата, молителят – ответник не е
бил лишен от възможност да участва в делото, поради ненадлежно връчване на призовките
за съдебното заседание, поради което не е налице твърдяната хипотеза по чл.240 ал.1 т.1
ГПК за уважаване на молбата за отмяна на неприсъствено решение. От
първоинстанционният съд са изпращани призовки до ответника за насрочените съдебни
заседания по делото, като призовката до ответника за съдебно заседание, проведено на
03.02.2022г., в което е даден ход на делото, се счита редовно връчена на „Хемус 2000“
ЕООД на 19.01.2022г. на основание чл.50 ал.4 изр.2 ГПК, съгласно която и доколкото второ
уведомление не се залепва. Противно на твърденията в молбата по чл.240 ал.1 т.1 ГПК,
доколкото ответникът – молител е търговец, който има валидно регистриран адрес на
управление, опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес, който е последен посочен в ТР
адрес и съставлява „място на връчване на търговец и на юридическо лице“ по смисъла на
4
чл.50 ал.1 ГПК, изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда, за издирване на друг
адрес. Разпоредбата на чл.42 ал.3 ГПК /Изм. – ДВ, бр.110 от 2020г., в сила от 30.06.2021г./
предвижда не задължение, а възможност за съда, когато съобщението не е връчено по реда
на чл.42 ал.1 и ал.2 ГПК, да разпореди по изключение връчването да стане от служител на
съда чрез телефон, електронен адрес за връчване, като само в дискрецията на съда е да
прецени дали ще я упражни.
В обобщение, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, които да са довели до ненадлежно връчване на ответника на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, следователно молителят
– ответник не е бил лишен от възможност да участва в делото, не е налице твърдяната
хипотеза на чл.240 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение, поради което молбата
по чл.240 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Изходът по молбата по чл.240 ал.1 т.1 ГПК обуславя неоснователност на претенцията
на молителя за присъждане на съдебни разноски за настоящото производство само на това
достатъчно основание. Само за пълнота съдът излага и че за претендираният да е заплатен
от молителя адвокатски хонорар от 360лв. за настоящото производство, липсват и
доказателства дължимостта му да е уговорена в сключен между молителя и адв.П. – ВТАК
договор за правна защита и съдействие, какъвто не е представен по делото, не е представена
и фактура № **********/25.03.2022г.
Ответникът по молбата не е претендирала съдебни разноски и съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от молителя „ХЕМУС 2000“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.Велико Търново, ул.“Седми юли“ №17, с ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв.А. П. – ВТАК, молба с правно основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК за
отмяна на постановено срещу молителя неприсъствено решение №240/23.02.2022г. по Гр.д.
№2515/2021г. по описа на РС – Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6