Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 983 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по допускане на
делбата.
Ищецът Р.Г.П. е предявил срещу ответницата Р.А.И.
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на поземлен
имот с идентификатор 65677.701.967, находящ се в гр. **********, с площ на
имота от 554 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застояване, ведно с построените в него сгради:
жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 65677.701.967.1 със застроена площ
от 108 кв. м. и второстепенна сграда с идентификатор 65677.701.967.2 със
застроена площ от 23 кв. м. Впоследствие по искане на ответницата Р.А.И. в
качеството на ответник по иска за делба на второстепенната сграда с
идентификатор 65677.701.967.2 е
конституиран Г.А.П..
Ищецът твърди, че поземленият имот и сградите,
предмет на иска за делба, принадлежали на А.Х.П. и Р.И.П.– негови баба и дядо и
родители на ответницата. Последните придобили този имот в режим на съпружеска
имуществена общност на основание придобивна давност с нотариален акт от 1971 г.
След смъртта на А.Х.П. притежаваната от него 1/2 ид. ч. била наследена при
равни дялове от преживялата съпруга Р.И.П.и двете му деца – ответниците Г.А.П.
и Р.А.И.. Твърди се, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
31/22.05.2013 г., том IV, рег. № 3087, дело № 393/2013 г. по описа на нотариус
Митко Митев, Р.И.П.и Г.А.П. дарили на ищеца притежаваните от тях 5/6 ид. ч. от
гореописания имот. Тъй като не могли доброволно да поделят имота, моли да бъде
допусната делба при квоти: 5/6 ид. ч. за него и 1/6 ид. ч. за ответницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата Р.А.И., в която изразява становище за
основателност на предявения иск за делба на поземлен имот с идентификатор
65677.701.967 и жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 65677.701.967.1
при посочените в исковата молба квоти. По отношение иска за делба на
второстепенна сграда с идентификатор 65677.701.967.2 възразява, че е налице
съсобственост между страните. Счита, че тази сграда не била предмет на
извършеното дарение в полза на ищеца, поради което след смъртта на А.Х.П. и Р.И.П.била
съсобствена между ответницата и брат ѝ Г.А.П. при равни квоти. Излага
съображения, че сградата съставлявала самостоятелен обект на правото на
собственост, а не приращение или подобрение, трайно прикрепено към имота,
съгласно описанието, съдържащо се в нотариалния акт от 22.05.2013 г. Поради
това е направено искане да бъде допусната делба на процесната сграда между нея
и брат ѝ Г.А.П. при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответника Г.А.П., с който изразява становище, че с договора за дарение се е
разпоредил с притежаваните от него ид. ч. от поземления имот и построените в
него сгради. Излага съображения, че сградата с идентификатор 65677.701.967.2
била предмет на извършеното в полза на ищеца дарение на основание разпоредбата
на чл. 92 ЗС, тъй като не била изключена изрично от дарственото разпореждане.
Това следвало и от съдържанието на нотариалния акт за дарение, в който било
посочено, че имотът се прехвърля с всички трайно прикрепени към него приращения
и подобрения. Поради това счита, че не притежава ид. ч. от правото на
собственост върху обектите, предмет на делбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност, № 101/16.06.1971 г., т. I, дело № 169/1971 г. се
установява, че А.Х.П. е признат за собственик на дворно място с площ от 543 кв.
м., находящо се в гр. Свиленград, обособено в самостоятелен парцел VIII-925,
образувано в планоснимачен номер 925 в кв. 49 по регулационния план на града,
ведно с построените в него жилищна сграда, бубарник и гараж. Към момента на
придобиване на имота А.Х.П. е бил в брак с Руска Илиева Полихронова, от което
следва изводът, че имотът на основание чл. 13 СК от 1968 г. (отм.) е станал
съпружеска имуществена общност. Според действащия план на гр. Свиленград гореописаният
недвижим имот е идентичен с УПИ X-967 в кв. 43А.
Съгласно издаденото от Община Свиленград удостоверение
за наследници изх. № 634/19.08.2019 г. А.Х.П. е починал на 27.07.2009 г., като
е оставил за наследници Р.И.П.– съпруга (поч. на 24.12.2017 г.), и Г.А.П. и Р.А.И.
– деца. От това следва, че на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след
смъртта на наследодателя тримата са наследили при равни дялове притежаваната от
него 1/2 ид. ч. от правото на собственост или всеки от тях е получил по 1/6 ид.
ч. Тъй като преживявалата съпруга притежава 1/2 ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот на лично основание, то тя е придобила общо 4/6
ид. ч. от процесния имот.
Впоследствие с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 31/22.05.2013 г., т. IV, рег. № 3087, нот. дело № 393/2013 г. по описа
на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград Р.И.П.и Г.А.П. са
дарили на ищеца Р.Г.П. притежаваните от тях общо 5/6 ид. ч. от УПИ X-967 в кв.
43А по плана на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г., целият
с площ от 553 кв. м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда,
която съгласно удостоверение № И-3403/24.04.2013 г. на основание § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ е в режим на търпимост, както и заедно с всички останали приращения и
подобрения, трайно прикрепени към имота.
Според представената
скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на
гореописания недвижим имот съответства поземлен имот с идентификатор
65677.701.967 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, а на
построените в имота сгради – жилищна сграда с площ от 108 кв. м. с
идентификатор 65677.701.967.1 и селскостопанска сграда с идентификатор
65677.701.967.2 с площ от 23 кв. м.
Като съобрази всичко
изложено, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът притежава 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот
с идентификатор 65677.701.967 и жилищната сграда с идентификатор
65677.701.967.1. Останалата 1/6 ид. ч. от поземления имот и сградата е
придобита от ответницата Р.А.И. по наследство от баща ѝ. Спорен е
единствено въпросът дали с договора за дарение, обективиран в Нотариален акт №
31/22.05.2013 г., т. IV, рег. № 3087, нот. дело № 393/2013 г., съсобствениците Р.И.П.и
Г.А.П. са прехвърлили притежаваните от тях общо 5/6 ид. ч. от селскостопанска
сграда с идентификатор 65677.701.967.2 на ищеца.
С цел изясняване на
действителната воля на страните по сделката е разпитан в качеството на свидетел
Ангел Г.П. – брат на ищеца Р.Г.П. и син на ответника Г.А.П.. Съдът намира, че
показанията му следва да бъдат кредитирани като логични, безпротиворечиви и
основани на лични възприятия. От същите става ясно, че през 2013 г. баща му Г.А.П.,
баба му Р.И.П.и леля му Р.А.И. се уговорили да прехвърлят целия имот на брат му
Р.Г.П.. Подготвили документите и отишли при нотариуса, но в последния момент
ответницата Р.А.И. се отказала да прехвърли нейния дял. След това баба му и
баща му се разпоредили в полза на брат му единствено с техните ид. ч. от имота.
Свидетелят е категоричен, че уговорката била да се прехвърли целият имот заедно
с всички постройки. Обяснил е, че масивната сграда от югоизток не била вписана
в нотариалния акт, тъй като била незаконна и нямало строително разрешение за
нея. Разказва, че тази сграда се ползвала като склад, като никога не била функционирала
като гараж.
Според константната
съдебна практика, обективирана в Решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. №
616/2019 г. на ВКС, II г. о., Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. №
2928/2014 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр. д. №
3180/2016 г. на ВКС, I г. о., щом постройките не са изрично изключени при
прехвърляне собствеността на дворното място, по силата на правилото на чл. 92
ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго. Именно
такъв е и разглежданият случай, тъй като при тълкуване на волята на страните,
отразена в нотариалния акт и действията им, осъществени при сключване на
договора, се налага изводът, че целта на прехвърлителите е била да се
разпоредят с всичко, което притежават (както земя, така и сгради). Аргумент в
тази насока е и изричното посочване в нотариалния акт, че поземленият имот се
прехвърля с всички подобрения и приращения. Това тълкуване е в пълно съответствие
с показанията на свидетеля Ангел П., който е изяснил, че стопанската сграда не
била изрично описана в нотариалния акт, тъй като за нея нямало строително
разрешение. С оглед обстоятелството, че същата не е изрично изключена при
прехвърляне на собствеността, следва изводът, че съсобствениците Р.И.П.и Г.А.П.
са се разпоредили с притежаваните от тях 5/6 ид. ч. от сграда с идентификатор
65677.701.967.2 в полза на ищеца Р.Г.П.. Поради всичко изложено, съдът намира,
че уредената в чл. 92 ЗС презумпция не е оборена, като от съдържанието на
нотариалния акт и събраните гласни доказателства се установява, че
селскостопанската сграда е била включена в предмета на договора за дарение. Тъй
като към момента на смъртта на Р.И.П.през 2017 г. тя се е била разпоредила вече
с ид. ч. от правото на собственост върху спорната сграда, ответницата Р.А.И. не
е наследила претендираните ид. ч. По същите съображения и ответникът Г.А.П. не
притежава ид. ч. от същата тази сграда, което налага изводът, че искът за делба
по отношение на него следва да бъде отхвърлен.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че следва да бъде допусната делба на поземлен имот с
идентификатор 65677.701.967, ведно с построените в него сгради: жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор 65677.701.967.1 със застроена площ от 108 кв. м. и
второстепенна сграда с идентификатор 65677.701.967.2 със застроена площ от 23
кв. м., при квоти: 5/6 ид. ч. за Р.Г.П. и 1/6 ид. ч. за Р.А.И..***
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 65677.701.967 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. **********, с площ от 554 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застояване, номер
по предходен план: 967, кв. 43А, парцел X, при съседи с идентификатори:
65677.701.9212, 65677.701.966, 65677.701.965, 65677.701.968, 65677.701.975,
65677.701.976, ведно с построените в поземления имот сгради: жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор 65677.701.967.1 със застроена площ от 108 кв. м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 65677.701.967.2 със застроена площ от 23
кв. м.,
между съсобствениците Р.Г.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Р.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
при квоти: 5/6 ид. ч. за Р.Г.П. и 1/6 ид.
ч. за Р.А.И..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на сграда
с идентификатор 65677.701.967.2 по отношение на Г.А.П., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: