Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1862 18.07.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 7706/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба
от Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** против П.С.А.,
ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор 81178.61.918, с адрес гр.Ч., м.“М.м.“, с площ от 400
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни
условия: 4, при съседи: 81178.1.333, 81178.55.45, 81178.61.919, 81178.61.917, както
и на поземлен имот с идентификатор 81178.61.917, с адрес гр.Ч., м.“М.м.“, с
площ от 391 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни
условия: 4, при съседи: 81178.1.333, 81178.55.45, 81178.61.918, 81178.61.902, като
се осъдят ответниците да предадат на ищците владението на имотите. Предявен е и
иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 13000 лева
обезщетение за ползване на имотите без правно основание за периода от
04.09.2017г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумите. Предвид заявленията, че за всеки от
имотите се търси еднакво по размер обезщетение, съдът намира, че всяка
претенция е за 6500 лева.
Твърди се, че ищците са
собственици на имотите на основание съставени нотариални актове. Имотите са
придобити чрез покупко-продажба, като продавачите са придобили имота,
закупувайки го от наследници на С.Г.М.. С искова молба по гр.дело № 5298/2016г.
на БРС ответниците са оспорили собствеността на ищците и са претендирали да
бъдат признати за собственици на имотите, част от бивш имот № 107. Съдът е отхвърлил исковите
претенции, но въпреки това ответниците продължават да владеят имотите без
основание. Твърди се, че с нотариална покана ответниците са били поканени да
предадат владението или да платят обезщетение за ползването на имотите.
Владението на имотите не е предадено, не са платени и суми за обезщетенията.
Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.108
ЗС и чл.59 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
Ответниците са подали
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорват иска. Оспорва се правото на
собственост на ищците. Твърдят, че правото на собственост в полза на
наследниците на С.Г.М. е било възстановено по реда на § 4к,
ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината от 04.02.2014г., касаеща
имот с площ от 1191 кв.м., част от 3000 кв.м., признати с решение на ОСЗ от
2009г. Оспорват законосъобразността на решението на ОСЗ и на заповедта на кмета
с твърдение, че процесните имоти не са били заявявани за реституция, а имотът
по решението не е конкретизиран, като не са посочени неговите граници и номер.
Ето защо не са спазени предпоставките за реституция на имотите. Оттук е нищожно
решението на ОСЗ поради липса на компетентност и е незаконосъобразна и
заповедта на кмета, тъй като не може да се възстановяват имоти, които не са
били заявени за реституция. Моли се съдът да извърши косвен съдебен контрол и
да се произнесе по валидността на административните актове. Оспорва се
идентичността на признатия за реституция имот от 3000 кв.м. с реално
реституирания в полза на наследниците на С.Г.М.. Счита се, че ако реституцията
не е проведена законосъобразно, то ефектът й не е настъпил и ищците като
последващи приобретатели не са станали собственици. Ответниците твърдят още, че
в тяхна полза е възникнало вещно право на суперфиция. Те са изградили през
1988г. в имота жилищна сграда и стопанска постройка, които съществуват и към
момента. Ответниците са владеели тези постройки над 10 години и са ги придобили
по давност. Така са придобили и правото на строеж върху имотите. Притежаването
на право на строеж е основание да се признае на суперфициара правото да ползва
прилежащия терен. Това изключва възможността да се ревандикира теренът.
Ответниците оспорват и исковете по чл.59 ЗЗД, тъй като ищците не са собственици
на имотите.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът по чл.108 ЗС е основателен.
Доказва се правото на собственост на двамата ищци върху имотите на
основание възмездна сделка. Приложени по делото са нот.акт № ***/***г., том ***, рег. № **, дело № ***/***г. и нот.акт № **/***г.,
том **, рег. № ***, дело № ***/***г.,
с които П.И.Р. и С.А.Р. са продали на Б.Д.К. и К. Р. К. имоти с идентификатори
81178.61.918 и 81178.61.917, находящи се в землището на гр.Ч., м.“М.м.“,
предназначени за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Така ищците са станали собственици на
имотите.
Доказва се и собствеността на праводателите на ищците, както и на техните
праводатели. С нот.акт № **/***г., том **, рег. № ***, дело № ***/***г.
М.В.Т., П.Т.Т., В.Т.Т., С.М.Т., А. М. Т., М.П.Р. и С.П.Я. са продали на П.И.Р.
поземлен имот с идентификатор 81178.61.130, находящ се в м.“М.м.“, с площ от
1191 кв.м. Официалните данни сочат, че имотът с идентификатор 81178.61.130 в
последствие е разделен на три нови имота, два от които са процесните имоти
/препис извлечение от протокол от 28.08.2014г. на комисия по §4/. Следователно Р. е станал собственик на
имотите, при режим на СИО, заедно със съпругата си, като в последствие двамата
са прехвърлили собствеността на ищците по делото.
БРС намира, че се установява по
несъмнен начин и правото на собственост на М.В.Т., П.Т.Т., В.Т.Т., С.М.Т., А.М.Т.,
М.П.Р. и С.П.Я. върху имота. Тези лица са наследници на С.Г.М.. Имотът им е бил
възстановен в хода на надлежно проведено реституционно производство по ЗСПЗЗ.
Налично е решение № 27-Ч/28.04.1998г. на ПК-Созопол, с което в полза на
наследниците е признато правото на възстановяване на редица имоти, в това число
нива от 3 дка в м.“М.с.“. В последствие, с решение № 2778/11.06.2009г. на ПК-Созопол е възстановена
собствеността на наследниците на С.Г.М. в съществуващи стари реални граници на редица
имоти, в това число и нива в м.“М.с.“ от 3 дка, без описани граници и съседи.
Липсва описание на границите и съседите поради факта, че възстановяването на
правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
план на новообразуваните имоти. Имотът е индивидуализиран напълно с издадената
заповед № 8-Z-255/04.02.2014г. на кмета на Община Созопол, с
която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
е възстановена собствеността на наследниците на С.Г.М. по отношение на
новообразуван имот № 130, в м.“М.м.“, с площ от 1191 кв.м. /нов идентификатор
81178.61.130, в последствие разделен на три имота/.
В случая заповедта на кмета има
вещно-правен ефект, тъй като с нея имотът е индивидуализиран с площ и граници.
Дотогава такава индивидуализация е липсвала, по причина, че имотът се намира в
територия по §4 ЗСПЗЗ, като според
закона, едва със заповедта на кмета, след влизане в сила на ПНИ, имотът се
възстановява на някогашните собственици. С индивидуализацията му с номер, площ
и граници, имотът е станал самостоятелен обект на правото на собственост. Ето
защо наследниците на М. са станали собственици на имота по силата на
реституционното решение на ПК и на заповедта на кмета.
Възраженията на ответниците, че решението на ПК е нищожно, съдът намира
за неоснователни. Решение № 2778/11.06.2009г. е издадено в писмена форма, съдържа всички
изискуеми реквизити, същото е разбираемо. Подписано е от всички лица, членове
на ПК, които са го постановили. Ето защо то е валиден административен акт. Същото
се отнася и до предхождащото го решение № 27-Ч/28.04.1998г., с което само е признато правото
на възстановяване на земите. И това решение е в изискуемата форма и е подписано
от всички членове.
Не е вярно становището на ответниците, че решението от 2009г. е нищожно,
тъй като имотът не е индивидуализиран с неговите граници. Доколкото имотът е
територия по §4 ЗСПЗЗ, няма как той да
е посочен в решението на ПК със свои граници. Тези граници ще бъдат очертани с
последващата заповед на кмета по §4к,
ал.7 ЗСПЗЗ, когато ще приключи и процедурата по възстановяване на
собствеността. Ето защо този факт не прави решението нищожно.
Не може да се сподели и възражението, че решението е нищожно, тъй като
процесните имоти не фигурират в подаденото от наследниците заявление за
възстановяване на собствеността. Наистина в заявлението, подадено пред ПК през
1992г. от наследниците на С.Г.М., имот с площ от 3 дка в м.“М.с.“ не е записан.
Налична е обаче в преписката молба от 22.01.1998г., с която наследниците на
основание чл.15а, ал.1 ППЗСПЗЗ молят Поземлената комисия да се произнесе с
решение за възстановяването и на имот в м.“М.с.“, с площ от 3 дка, като се
позовават на договор за доброволна делба от 1938г., който доказва правата им.
Тази молба е подадена по чл.15а, ал.1 ППЗСПЗЗ, (Нов -
ДВ, бр. 122 от 1997 г.), който гласи,
че лицата, пропуснали да заявят отделни имоти в срока
по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или на които е
отказано възстановяване на собствеността върху земеделските земи на основание
на отменените, съответно изменените, разпоредби на ЗСПЗЗ, могат да подадат за тях допълнително
заявление пред поземлената комисия, придружено с доказателства съгласно чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ, в тримесечен срок от
влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от
1997 г.). В
случая наследниците на М. са се възползвали от тази законова възможност, поради
което са поискали допълнително от ПК да им възстанови и имота в м.“М.с.“. В
последствие административният орган е уважил искането им и е възстановил имота.
Ето защо не може да се счита, че решението му е нищожно. Поземлената комисия се
е произнесла в рамките на своята материална компетентност, при надлежно
сезиране от страна на правоимащите лица, за конкретно посочен имот.
Що се отнася до това в коя местност попада имотът, БРС съобразява
експертизата на вещото лице М., в която е записано, че по принцип местностите
нямат ясни граници и предвид факта, че м.“М.м.“ и м.“М.с.“ са съседни, може да
се счита, че м.“М.с.“ е подместност на обобщаващата за земите по §4 м.“М.м.“. Следователно съдът приема, че в
решението на ПК и в заповедта на кмета е посочен един и същи имот, макар в
решението той да е записан като попадащ в м.“М.с.“, а в заповедта на кмета като
попадащ в м.“М.м..“
По горните съображения се налага извод, че наследниците на М. са станали
собственици на имота по силата на валидно постановеното решение на ПК и
последващата заповед на кмета. Собствеността е надлежно възстановена по ЗСПЗЗ.
След време, собствениците са се разпоредили с имота в полза на П.Р., а в
последствие той е прехвърлил собствеността в полза на двамата ищци по делото.
Ето защо ищците са собственици на процесните имоти /след разделяне на имота
вече са налице два отделни имота/.
Ответниците нямат вещни права върху имотите. С влязло в сила решение № 825/12.06.2017г. на БРС
по гр.дело № 5298/2016г.
искът им против П.Р., Б.К. и К.Р.К. да бъдат признати за собственици на имота
по давностно владение е отхвърлен като неоснователен. Следователно ответниците
не са собственици на имотите. Те ги владеят от дълго време, построили са сграда
в местото, но им е отказано да ги закупят по реда на §4а ЗСПЗЗ.
Следва решение, с което е приеме за установено, че двамата ищци са
собственици на имотите по силата на сделки за покупко-продажба.
Няма спор, че ответниците са във владение на имотите, това е заявено и
от процесуалния им представител в съдебно заседание. Това им владение обаче
няма правно основание. В имота те са построили постройка, която обаче към
настоящия момент е съборена, след влязла в сила заповед за премахването й.
Фактът на събарянето й е установен и с експертизата по делото. След като
сградата не съществува, безпредметно става възражението на ответниците, че са я
придобили по давностно владение. Ето защо не може да им бъде признато и правото
по чл.64 ЗС да ползват част от терена. Ответниците владеят имотите без правно
основание, поради което трябва да бъдат осъдени да ги предадат на ищците, техни
собственици. Следва решение, с което искът по чл.108 ЗС се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Този иск е частично основателен.
Налице е съдебна
практика по приложението на чл. 59 ЗЗД - решение № 42/20.07.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ВКС; решение №
509/27.05.2009 г. по гр. дело № 142/2009 г. на ВКС; решение №
131/27.10.2009 г. по гр. дело № 268/2009 г. на ВКС; решение № 1025/23.12.2009 г.
по гр. дело № 3841/2008 г. на ВКС - постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че ползването на веща от несобственика може да се
осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от
веща, включително и наем е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, включително и на
гражданските плодове получени вместо собственика (чл. 93 ЗС),
а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Посочената съдебна
практика приема, че ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал
приходи съобразно неговото счетоводство, то е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответника ползва имота без правно основание и
отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем,
които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и
обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума измерваща се в
пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. В случая ответниците не
са собственици на имотите и ги ползват без основание. Ето защо дължат
обезщетение на ищците, равно на месечния наем на всеки имот. Назначената по
делото експертиза на вещото лице В. е дала заключение, че за всеки от двата
имота се дължи среден месечен пазарен наем от
10 лева. Ищците претендират обезщетение за периода от 04.09.2017г. до
25.10.2018г. Периодът е правилен, тъй като началната му дата следва поканата на
ищците до ответниците за плащане на наем. За всеки имот претенцията е за 6500
лева /общо 13000 лева за двата имота/. За общо 13 месеца от периода, се дължи
обезщетение за ползването в размер на по 130 лева за всеки имот. Следователно
ответниците трябва да се осъдят да заплатят на ищците по 130 лева за всеки имот
за посочения период, като за горницата исковете подлежат на отхвърляне.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответниците трябва да заплатят на ищците разноски от 453.31 лева, съразмерно
на уважените искове.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищците трябва да се осъдят да заплатят на ответниците разноски от
506.50 лева, съразмерно на отхвърлените искове.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.А., ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата
с адрес ***, че Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с
адрес *** са собственици на основание покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 81178.61.918, с адрес гр.Ч., м.“М.м.“,
с площ от 400 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни
условия: 4, при съседи: 81178.1.333, 81178.55.45, 81178.61.919, 81178.61.917.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС П.С.А.,
ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** да предадат на Б.Д.К.,
ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** владението върху поземлен имот с идентификатор 81178.61.918,
с адрес гр.Ч., м.“М.м.“, с площ от 400 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята при неполивни условия: 4, при съседи: 81178.1.333,
81178.55.45, 81178.61.919, 81178.61.917.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.А., ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата
с адрес ***, че Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с
адрес *** са собственици на основание покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 81178.61.917, с адрес гр.Ч., м.“М.м.“,
с площ от 391 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни
условия: 4, при съседи: 81178.1.333, 81178.55.45, 81178.61.918, 81178.61.902.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС П.С.А.,
ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** да предадат на Б.Д.К.,
ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** владението върху поземлен имот с идентификатор 81178.61.917,
с адрес гр.Ч., м.“М.м.“, с площ от 391 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята при неполивни условия: 4, при съседи: 81178.1.333,
81178.55.45, 81178.61.918, 81178.61.902.
ОСЪЖДА на основание
чл.59 ЗЗД П.С.А., ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** да
заплатят на Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***
сумата от общо 130 лева /сто и
тридесет лева/ обезщетение за лишаване от ползването на собствения им имот с
идентификатор 81178.61.918 за периода от 04.09.2017г. до 25.10.2018г., ведно
със законната лихва от 26.10.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 130 лева до
6500 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.59 ЗЗД П.С.А., ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** да
заплатят на Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***
сумата от общо 130 лева /сто и
тридесет лева/ обезщетение за лишаване от ползването на собствения им имот с
идентификатор 81178.61.917 за периода от 04.09.2017г. до 25.10.2018г., ведно
със законната лихва от 26.10.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 130 лева до
6500 лева.
ОСЪЖДА П.С.А., ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********,
двамата с адрес *** да заплатят на Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН **********,
двамата с адрес *** сумата от общо 453.31 лева /четиристотин петдесет и три лева и тридесет и една стотинки/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА Б.Д.К., ЕГН **********
и К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на П.С.А., ЕГН **********
и Н.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата от общо 506.50
лева /петстотин и шест лева и
петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД