№ 2891
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110101894 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „А.-Ч.м. АД“, ЕИК ******** срещу
„Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** за приемане на установено в отношенията между страните
съществуване на вземане в полза на „А.-Ч.м. АД“, ЕИК ******** 3856,20 лв.,
представляващи главница по Договор за продажба на инертни материали от 16.12.2019 г., за
което са издадени следните счетоводни документи: фактура № **********/30.12.2019 г. на
стойност 15 821,54 лв. с ДДС, по която се дължи главница в размер на 3821,544 лв. с ДДС,
както и 720,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до 18.11.2021
г., и дебитно известие № **********/24.01.2020 г. към фактура № **********/30.12.2019 г.
на стойност 34,66лв. с ДДС, както и сумата от 6,29 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.11.2021г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 16664/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че между „А.-Ч.М." АД и „Д.Т." ЕООД е сключен Договор за
продажба на инертни материали от 16.12.2019 г., с който „А.-Ч.М." АД се задължи да
продава на „Д.Т." ЕООД - Скални блокове 1000-3000 кг. (Взривена скална маса) на цена 2.00
лв./тон без ДДС и Каменна фракция 20/60 на цена 5.30 лв./тон без ДДС, както и да извършва
кантарна услуга на стойност 3.00 лв./тон без ДДС.
Към момента на сключване на договора „А.-Ч.М." АД е имало парични задължения
към „Д.Т." ЕООД, произтичащи от предходни търговски отношения, поради което между
страните било уговорено да бъдат извършвани прихващания до погасяване изцяло на
задълженията на „А.-Ч.М." АД към ,Д.Т." ЕООД. След това „Д.Т." ЕООД трябвало да
заплаща на „А.-Ч.М." АД стойността на закупените инертни материали в 10-дневен срок от
издаване на съответната фактура
Ищецът твърди, че продаденото общо количество по е 2642.700 тона.
Излага, че за продадено количество от 2628.260 тона е съставена Фактура №
**********/30.12.2019 г. на стойност 15 821.54 лв. с ДДС, която е следвало да бъде платена
в 10-дневен срок от издаването й, т.е. до 09.01.2020 г. Тя е частично погасена след
извършено плащане на 01.04.20г. и по нея остава да се дължи: главница 3821.54 лв. с ДДС,
1
както и 720.79 лв. лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г.
Твърди се, че по-късно е установено, че погрешно е фактурирано с 14.440 тона по-
малко количество продаден ломен камък, поради което е издадено Дебитно известие №
**********/ 24.01.2020 г. към Фактура № **********/ 30.12.2019 г. за 14.440 тона на
стойност 34.66 лв. с ДДС, което е следвало да бъде платено в 10-дневен срок от издаването
му. По него не са извършвани никакви плащания и се дължи: главница 34.66 лв. с ДДС,
както и 6.29 лв. лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г.
Ищецът сочи, че заради технически проблем със софтуера на програмата, ползвана от
Счетоводството ни, приложената към заповедното производство по ч.гр.д. № 16664/2021 г.
на PC - Варна Фактура № **********/30.12.2019 г. е грешно издадена, но е останала в
счетоводния архив на „А.-Ч.М." АД след като е била коригирана в последствие.
Твърди, че приложената към настоящата искова молба Фактура №
**********/30.12.2019 г. е правилно издадената. Тя е осчетоводена и включена в дневника
за продажби и справка-декларация по ДДС на „А.-Ч.М." АД.
Ищецът сочи, че поради липса на плащане и постъпило от ответника възражение в
производството по чл.410 от ГПК, предявява претенцията си по исков ред. Претендира
разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответника изразява становище. Ответникът
възразява, че съгласно приложения договор от 16.12.2019 г. купувачът дължи заплащане
само и единствено на реално предадените количества инертни материали. Твърди, че
ответникът е заплатил коректно всички получени количества, като заявявам, че ищецът
претендира остатък по фактура за реално непредаден камък. Оспорва да е предадено
соченото количество стока.
Заявява, че кантарните бележки не са били подписвани нито от страна на законни
представители, нито на представляващи пълномощници ответното дружество, нито от
негови работници или служители.
Твърди, че всъщност цялата реално предадена стока е изцяло заплатена от страна на
ответното дружество. Количеството предадена стока, явяващо се сбор от всички
представени кантарни бележки, не отговаря на действителното предадено количество.
Моли, съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По ч.гр.д.№16664/21г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.В. ДА
ЗАПЛАТИ на заявителя „А.-Ч.м. АД“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр.Ш.8, сумата от 3856,20 лв., представляващи главница по Договор за продажба на инертни
материали от 16.12.2019 г., за което са издадени следните счетоводни документи: фактура №
**********/30.12.2019 г. на стойност 15 821,54 лв. с ДДС, по която се дължи главница в
размер на 3821,544 лв. с ДДС, както и 720,79 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г., и дебитно известие № **********/24.01.2020 г. към
фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 34,66лв. с ДДС, както и сумата от 6,29 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2021г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 91,67 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Договор за продажба на
инертни материали от 16.12.2019 г.;Фактура № **********/30.12.2019 г.; Дебитно известие
№ **********/24.01.2020 г.; кантарни бележки и Фактура № **********/30.12.2019г.
2
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че, „А.-Ч.М."
АД е регистрирано по ЗДДС лице считано от 01.04.1994 г.и „Д.Т." ЕООд е регистрирано по
ЗДДС лице считано от 23.11.1999 г. Справката и за двете лица е направена на 03.06.2022 г.
Фактура №**********/30.12.2019 г. и дебитно известие №**********/24.01.2020 г. са
осчетоводени както при ищеца, така и при ответника. Процесиите фактури са включени в
дневниците за продажби по ЗДДС при „А.-Ч.М." АД. От счетоводството на ответника не са
предоставили изисканите справки във връзка с включване на процесиите фактури в
дневниците за покупки по ЗДДС поради това, че настоящото счетоводство не е получило
същите от предходното ръководство. И при двете предприятия е отчетено задължение по
процесиите фактури в размер на 3 856.20 лева.Общият размер на законната лихва за забава
върху неизплатената главница по Фактура **********/30.12.2019 г. за периода от 10.01.2020
г. до 18.11.2021 г. и върху неизплатената главница по Дебитно известие
№**********/24.01.2020 г. за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г. е 803.20 лева, като по
отделни периоди и документи справка е представена в табличен вид в констативно-
съобразителната част на ССЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение, в случая продаден ломен камък.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на инертни
материали от 16.12.2019г., по силата на което ищецът е продал и доставил на ответника
ломен камък за което е издал Фактура **********/30.12.2019 г. и Дебитно известие
№**********/24.01.2020 г.
Представената по делото фактура е първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от
Закона за счетоводството, който отразява едностранно счетоводно записване като обективира
изгодни за издалия на този документ факти. При преценка на доказателственото значение на
фактурата обаче съдът съобрази констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза относно нейното реално осчетоводяване в счетоводството на ответното дружество
Същевременно включването на фактурираната сума в справката - декларация до трето,
неучастващо в спора лице - НАП, както и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства,
от които следва извод не само за осъществено от ответника - купувач приемане на доставените
стоки, т. е. признание, че последните съответстват на уговореното между страните, но и за
издаването на документите, при наличието на които се поражда изискуемостта на вземането на
продавача на дължимата му от ответника покупна цена.
Ответникът не изложи причина, която да не може да му се вмени във вина, поради
което съдът намира, че претенцията за реално изпълнение на задължението на купувача за
заплащане цената по фактура е основателна и предявеният иск следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Ето защо, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на всички
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото на ищеца – продавач да
получи дължимото му от ответника възнаграждение за доставените стоки в размер на 3856,20 лв.
С оглед на което искът е основателен за сумата от 3856,20лв.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – от 19.11.2021г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
3
предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед извода на съда относно съществуването на главното задължение в размер на
3856,20 лв. в полза на ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в заплащането на
парично обезщетение за претърпените вреди вследствие неточно изпълнение в темпорално
отношение на това парично задължение. От страна на ответника не са релевирани оспорвания
относно падежа на процесното вземане, поради което съдът приема, че с изтичане на твърдяния от
ищеца срок от доставката, той е изпаднал в забава. Поради което съобразно даденото заключение
по ССЕ, то предявеният акцесорен иск за сумата от 727,08 лв. се явява основателен в
претендирания размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 91,67 лв. внесена д.т.
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете направените в
исковото производство разноски 112,58 лв. д.т., 250 лв. за ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП
или общо 512,58 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.Варна дължи на „А.-
Ч.м. АД“, ЕИК ******** със седалище гр. Шумен, сумата от 3856,20 лв. (три хиляди
осемстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляващи главница по
Договор за продажба на инертни материали от 16.12.2019 г., за което са издадени следните
счетоводни документи: фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 15 821,54 лв. с
ДДС, по която се дължи главница в размер на 3821,544 лв. с ДДС, както и 720,79 лв.
(седемстотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г., и дебитно известие №
**********/24.01.2020 г. към фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 34,66лв. с
ДДС, както и сумата от 6,29 лв. (шест лева и двадесет и девет стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.11.2021г., до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16664/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.Варна да заплати на „А.-
Ч.м. АД“, ЕИК ******** със седалище гр. Шумен сумата от 512,58 лв. (петстотин и
дванадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направените разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.Варна да заплати на „А.-
Ч.м. АД“, ЕИК ******** със седалище гр. Шумен сумата от 141,67 лв. (сто четиридесет и
един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща разноски в производството по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 16664/2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5