Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 4367 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение 301571 от 13.12.2019г., постановено по гр. д. № 21180/2019г. по описа на СРС, 166 състав ответникът М.Я.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца М.Й.Г., ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на това, че на 08.04.2016г. около 20.20 часа в гр. София, ул. „Зелена ливада“ се е заканила с извършване на престъпление против личността с думите: „Само да те докопам, ще те смачкам“ и „Ще извикам П.П.да ти смачка кокалите“, които закани възбудили основателен страх от осъществяването им, престъпление по чл. 144, ал. 1 от ГПК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2019г. до окончателно погасяване на задължението; сумата от 1 171.19 лв. - лихва да забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г.; сумата от 2500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на това, че на 08.04.2016г около 20.20 ч. в гр. София, ул. „Зелева ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищцата думи, а именно „Излез, ****!“, „Миризлива ****!“, „****мръсна“, „****мръсна“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2013г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 732 лв., лихва за забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 487.51 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС като отхвърля иска за главница по чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъпление по чл. 144, ал. 1 НК за горницата над уважения размер от 4000лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., иска по чл. 86 ЗЗД за лихва зца забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. за горницата над посочената сума от 1171.19 лв. до пълния предявен размер от 1756.68 лв. ; иска за главница по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК за горницата над посочената сума от 2500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв. и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. за горницата над посочената сума 732 лв. до пълния предявен размер от 1171.09 лв. като неоснователни.
С посоченото решение ответникът М.Я.С. е осъдена да заплати на ищеца Я.П.Г., ЕГН ********** на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на това, че на 08.04.2016г. около 19.52 ч. чрез изпращане на текстово съобщение е отправила закани за извършване на престъпление против личността, които възбудили основателен страх, че ще бъдат осъществени, а именно: „Ще ти смачкам фасона, ****“, както и за това, че на 08.04.2016г. около 20.30 ч. в гр. София, на ул. „Зелена ливада“ е отправила закани за извършване на престъпление против личността на майката на ищеца, а именно: „Утре ще ритам ****“, „Ще я вкарам в Пирогов“, които възбудили основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 1171.19 лв. – лихва за забава от датата на деянието – 08.04.2016г. до датата на исковата молба – 25.02.2019г.; сумата от 2500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на това, че на 08.04.2016г. около 20.20ч. в гр. София, но улица „Зелена ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищеца думи: „Ти си мъж ****“; „Ти си ****“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 25.02.2019г. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 487.51 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС като отхвърля иска за главницата по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК за горницата над посочената сума от 4000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава от датата 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02. 2019г.; за горницата над посочената сума от 1171. 19 лв. до пълния предявен размер от 1756.68 лв. иска за главница по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК за горницата над посочената сума от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.; искът по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. за горницата над посочената сума от 732 лв. до пълния предявен размер от 1171.09 лв. като неоснователни.
С посоченото решение е отхвърлено направеното възражение за прихващане от ответника М.Я.С. с насрещно вземане срещу ищеца Я.П.Г. в размер на 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ищеца от 08.04.2016г., който й нанесъл удари по главата, повалил я на земята и продължил да й нанася множество удари по тялото и сумата от 3 244.96 лв. лихва за забава за периода от 08.04.2016г до19.06.2019г. до размера на исковите суми като неоснователно. Ищците М.Й.Г. и Я.П.Г. са осъдени да заплатят на ответника М. Я.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 458.49 лв. разноски в производството пред СРС. Ответникът е осъдена М. Я.С. да заплати на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 672.26 лв. държавна такса.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД разликата над пръсъдените с обжалваното решение суми до пълните предявени размери, е подадена въззивна жалба от ищците М.Й. Г.и Я.П.Г. чрез процесуалния им представител адв. Д.М.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът е нарушил принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като е определил обезщетение в занижен размер, несъответен на претърпените от ищците неимуществени вреди. Счита, че решаващият орган не е съобразил степента на преживения остър страх, че заканите на ответницата могат да бъдат осъществени и отражението на негативните последици от инцидента върху живота на пострадалите. Твърди, че отправените от ответника Старткова закани не са с абстрактен характер, ъ съдържат конкретика, че ще бъде подбудено определено лице да осъществи престъпно посегателство срещу личността на ищцата Г.. Сочи, че не е отчетено обстоятелството, че спрямо ищец Г. са използвани закани не само спрямо него, но и срещу неговата майка, която не е съпричастна към случая. Подчертава факта, че последствията върху психиката на ищците не са имали еднократен или временен характер, а продължават е до настоящия момент. Страхът от осъществяване на заканите продължава по време на съдебните производства между страните. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.
Насрещната страна ответникът М.Я.С. изразява становище относно неоснователността на въззивната жалба на ищците. Моли същата да бъде оставена без уважение.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника М.Я.С. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е осъдена да заплати ищците парично обезщетение за причинените от нея неимуществени щети. Заявява, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, че не е съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства и като порочно моли същото да бъде отменено изцяло. Твърди, че е неправилен, незаконосъобразен и завишен размера на обезщетението, определен на ищците. Оспорва изводите на съда, че твърдените психически и емоционални състояния у ищцата са в причинно следствена връзка с извършените преди три години деяния. Неправилно е и твърдението, че и към настоящия момент ищците търпели болки и страдания в същия интензитет както към датата на деянията. Твърди, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлено като неоснователно направеното от нея възражение за приихващане. Коментира свидетелските показания и тяхната тежест при установяване на твърдените от страните претърпени неимуществени вреди. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявените от ищците искове или намаляване на размера на присъдените обезщетения.В случай на уважаване на исковете на ищците се иска уважаване на възражението за прихващане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – М.Й. Г.и Я.П.Г. чрез процесуалния им представител адв. Д.М. са подали отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваната от ответника част е правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е частично правилно.
Предявени са от ищците М.Й. Г.и Я.П.Г. срещу М.Я.С. обективно кумулативно и активно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от престъпления, извършени срещу личността на ищците, за които ответникът е бил признат за виновен с влязла в законна сила присъда. По делото е прието и за съвместно разглеждане при условията на евентуалност направено от ответника М.Я.С. възражение за прихващане с насрещно вземане от ищеца Я.П. Грогоров в размер на 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ищеца на 08.04.2016г., който й нанесъл удари по главата, повалил я на земята и продължил да й нанася множество удари по тялото и сумата от 3244.96 лв. лихва за забава за периода 08.04.2016г. до 19.06.2019г. до размера на исковите суми.
По делото е безспорно установено, че с влязла в Присъда от 23.05.2018 г. по НЧХД № 8713/2016 г. по описа на
СРС, НК, 98 състав, потвърдена с Решение
№ 1143 от 12.11.2018 г. постановено по ВНЧХД № 3566/2018 г. по описа на
СГС, НК, IV въззивен състав, с която подсъдимата М.Я.С. е призната за виновна в това, че на
08.04.2016г. около 20.20 часа в гр. София, по
ул. „Зелена ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството думи
по адрес на М.Й.Г., а именно: „Излез, ****!”, „Миризлива ****”, „****мръсна” и
„****мръсна” – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата ответникът
М.Я.С. е призната за виновна в
това, че на 08.04.2016 г. около 20.20 часа в гр. София, по ул. „Зелена ливада“ се е заканила с
престъпление против личността на М.Й.Г. с думите: „Само да те докопам, ще те
смачкам!” и „Ще извикам П.П.да ти смачка кокалите!”, като тези закани биха
могли да възбудят основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл.
144, ал. 1 НК.
По делото е установено, че със същата
присъда подсъдимата М.Я.С. е
призната за ВИНОВНА в това, че на 08.04.2016г. около 20.20 часа в гр. София,
по ул. „Зелена ливада“ е изрекла
унизителни за честта и достойнството думи по адрес на Я.П.Г., а именно: „Ти си
мъж ****!”, „Ти си ****!” – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата М.Я.С. е призната за ВИНОВНА и в това, че на
08.04.2016г. в 19,52 часа се е заканила с престъпление против личността на Я.П.Г.,
чрез изпращане на текстово съобщение до него със съдържание: „Ще ти смачкам
фасона, ****!” и за това, че на 08.04.2016г. около 20.30 часа в гр. София,
по ул. „Зелена ливада“ се е заканила с
престъпление против личността на майката на Я.П.Г. с думите: „Утре ще ритам ****!“
и „Ще я вкарам в „Пирогов”!”, като тези закани биха могли да възбудят
основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
По делото са приети като
писмено доказателство заключения от съдебно – психиатрични консултации за двамата
ищци. От тях се установява, че същите били прегледани и консултирани от
психолог на 18.04.2016 г. като са установени интензивно страхово тревожно
състояние за своя живот и живота на близките у ищцата Г.. При другия ищец Г. това
състояние е предизвикано от продължителен емоционален стрес, включващо и
страхови изживявания за здравето и живота на членовете на семейството.
В представените по делото
медицински документи от въззивника-ответник - направление, издадено от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с изх. № 6510/10.04.2016
г за изследване на ответницата М.Я.С.
е отразена диагноза Повърхностна травма в окосмената част на главата. Освен
това са посочени и Контузия в лявата теменна област на главата. Контузия и
подкожен хематом на лявата подбедрица. Неврологичен статус – без промяна.
Рентгенови снимки на череп – б.о. Ултразвукова диагностика – б.о.С отговора на
исковата молба е представен от ответника
и копие от лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 006510/10.04.2016
г., 13:07 часа, с поставена основна диагноза на ответника: Контузия в лявата
задна теменна област на главата и проведени изследвания.
По делото са представени и писмени доказателства за
установяване на психическото състояние на ответника С.. От представения
амбулаторен лист се установява, че на 16.01.2017 г. същата е провела
консултация с психиатър и била поставена диагноза постконтузионен синдром,
посттравматично стресово разстройство. Установено е, че на 13.01.2017г.
ответникът била прегледана от специалист по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет – София.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Свидетелят
Ч.Б.С./л. 36/ твърди, че с ищците се познават от ученическите си години, почти
неразделни са. Самият той имал семейство с три деца и заедно ходили на море,
планина, гостували си. Познава имота, в който живеят, къща в квартал Овча
купел, закупена през 2015г, заради двора, в който могат да се събират. Точно
обратно, след нанасянето им станали по-затворени, рядко канели гости. Причината
се изяснила за свидетеля, след като лично той станал очевидец на инцидента с
ответника. Разказва, че лично възприел
процесната случка, как ответника С. псувала, блъскала по оградата. Лично тя се
обадила в полицията, че има сбиване и след това влязла в двора на къщата на
ищците през огънатата от ударите порта и започнала да нанася удари на ищцата Г.,
като продължавала да я обижда и нарича с вулгарни изрази. Свидетелят твърди, че
ищцата Г. извикала съпруга си на помощ, който дотогава се намирал далеч от тях. След
като ищецът Я.Г. дошъл, хванал ответника и я извел извън двора им. Свидетелят
твърди, че не е видял ищецът да е удрял, бутал, ритал или влачил ответницата.
Сочи, че ищецът се е мъчил да стои далеч от ответницата, държейки я за
раменете, за да не може тя да го удари. Разказва, че след като била изведена
извън двора на ищците ответника легнала на земята и започнала да твърди, че е
бита. Свидетелят твърди, че след това ищците избягват събирания с приятели в
къщата им, а и свидетелят избягвал да взима децата си, когато ги посещава. Разказва,
че ищците били притеснени и монтирали камери и паник-бутони в къщата, защото
конфликтът с ответника продължавал.
По делото е разпитана и
свидетелката Р.С., която живеела на съседна улица и разхождайки кучето си
станала свидетел на инцидента. Твърди, че забелязала пред гаражната врата на
тротоара ищецът Я. да удря ответника С. по главата, вследствие на което
ответницата паднала по гръб. Ответницата се опитала да стане, но ищецът започнал
да я рита по левия крак и по хълбока. Свидетелката се уплашила и си тръгнала
без да се обади на спешния телефон 112, а на следващия ден се чула с
ответницата по телефона да я попита за състоянието. Ответницата и споделила, че
съпругът и дошъл да я закара в „Пирогов”, защото имала голяма цицина на главата
вследствие нанесения удар и кракът и много я болял. Свидетелката има
наблюдения, че ответницата след процесната случка е с нарушено психическо
здравето, вдига високо кръвно, приема антидепресанти, посещавала психиатър,
минавали и мисли за самоубийство, достойнството и било нарушено.
По делото е разпитана и свидетелката З.М./л.
38 от делото/. Тя също е възприела лично края на инцидента, който е завършил на
улицата пред дома на ищците. Свидетелят сочи, че на процесната дата между 20:00
и 20:30 часа минавала в района и чула викове, писъци и като се приближила ответника С.. Твърди, че ищецът Я. ударил ответника
повече от един път по главата, при което тя паднала настрани, свила се на
земята. След това ответникът С. се изправила и двамата започнали да си крещят.
Свидетелката се изплашила и си тръгнала. Сочи, че следващите дни се чувала с
ответника, която и споделила, че била много зле, не можела да стане от леглото,
ходила до „Пирогов“ заедно със съпруга си. Ответникът и споделила още, че след случката
се чувствала физически и психически недобре, посещавала психиатричен кабинет,
приемала хапчета за сън и успокоителни, минавали и мисли за самоубийство,
чувствала се унизена, накърнена, обидена, изплашена, че може да се повтори, не
била напълно трудоспособна.
От показанията на свидетеля М.Г.Й./л.36
от делото/ , който е брат на ищеца Г. се установява, че ищците живеят в къща в
квартал Овча купел, която си купили заради двора, в който да играят трите им
деца. В началото често им гостувал. През последните две-три години неговата
сестра и нейният съпруг променили начина си на живот, събирали се по-рядко с
приятели и роднини в къщата, поради страх от конфликти с ответницата – тяхната
съседка. Ищците не били агресивни хора. През последните няколко години
почувствал страх и безпокойство, което ги обхващало в дома им, поради опасения
от действия на съседката им – ответника С.. Свидетелят сочи, че поради
постоянни арогантното и неадекватно отношение на ответницата ищците монтирали
камери за видео наблюдение с възможност за запис на звук. Лично е виждал
записите от инцидента, на който се виждали бруталните действия на ответника,
придружени с вулгарни обиди към ищците.
При
така установената фактическа установка съдът достига до следните правни изводи.
Развитите във въззивните жалби доводи са неоснователни.
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищците с извършените от ответника
престъпления, за които е осъдена с влязла в сила присъда.
Основните спорни между страните въпроси във
въззивното производство са свързани с настъпването на твърдените неимуществени
вреди и техният размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т. е. елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2.
настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя,
която се предполага до доказване на
противното. Докато наличието на последния от четирите се предполага по силата
на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/, то
останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Съгласно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в настоящото
производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част
и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е
извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно.
Задължителната сила на крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща
и съставомерния резултат (в този смисъл - ППВС № 7/1959 г.
По делото е представено копие от влязла в сила присъда от По делото е
безспорно установено, че с влязла в Присъда
от 23.05.2018 г. по НЧХД № 8713/2016 г. по описа на СРС, НК, 98 състав,
потвърдена с Решение № 1143 от
12.11.2018 г. постановено по ВНЧХД № 3566/2018 г. по описа на СГС, НК, IV
въззивен състав, с която подсъдимата М.Я.С. е призната за виновна в това, че на 08.04.2016г. около 20.20
часа в гр. София, по ул. „Зелена ливада“
е изрекла унизителни за честта и достойнството думи по адрес на М.Й.Г., с което е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Със същата
присъда подсъдимата ответникът М.Я.С. е
призната за виновна в това, че на 08.04.2016 г. около 20.20 часа в гр. София,
по ул. „Зелена ливада“ се е заканила с
престъпление против личността на М.Й., като тези закани биха могли да възбудят
основателен страх от осъществяването им, като с това свое деяние е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
След
като взе предвид влязлата в сила присъда на ответника и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция също намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Причинените на двамата
ищци вреди, са установени от представените по делото писмени документи, както и
събраните гласни доказателства.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца М.Й.Г., вследствие на осъществено от ответника С. престъпление с правна квалификация чл. 144, ал. 1 НК за частично основателен. По делото се установи, че ответникът се е заканил с извършване на престъпление, с което е възбудила основателен страх у ищеца Г. за осъществяването му. Заканите са изречени непосредствено пред ищеца Г., след като ответникът е нахлул неправомерно в двора на семейната им къща, същите са били придружени с агресивни действия и са предизвикали основателен страх у ищеца от осъществяването им. Посочените факти се установяват от показанията на свидетелите С.и Г.. От Приобщените към делото медицински документи се установява, не само, че с тези свои действия ответника и предизвика основателен страх от осъществяване на заканите си у ищеца Г., но и че това състояние е продължило дълго време след това.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетеля Ч.С.и М.Г., като показанията на последния съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, намира, че от процесните деяния, за които ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 2 НК, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи в причинени болки и страдания. Установи се, че деянията породили у пострадалата страх от засягане на нейната телесна неприкосновеност, емоционален дискомфорт. При определяне на размера на заместващото обезщетение съдът взе предвид и обстоятелството, че деянието по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК на ответника се отличавало с очевиден цинизъм и продължило и след пристигане на полицаите в дома на ищеца, който се намирали децата им, породило основателен страх не само за нейния живот и телесна неприкосновеност, но и на нейните близки и децаотправил нееднократно закани с извършване на престъпление против живота на пострадалата. Заканите били съпроводени и с физическо насилие, в който смисъл са показанията на свидетеля С.Съдът съобрази и начина на осъществяване на второто деяние, свързано с противозаконно проникване в жилището на ищцата, което е осъществено чрез употреба на сила. При преценка на размера на обезщетението настоящия съдебен състав съобрази и обстоятелството, че за съставомерността на престъплението по чл. 144 НК е необходимо заканата да е с такъв характер – изречените думи и извършените действия да са такива, че да са от естество да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалата. Следователно и за да е налице такова деяние, следва деянието да е с такъв интензитет, че да е от естество да възбуди основателен страх, поради което и във всички случаи на осъществяване на такова деяние от последното като пряка и непосредствена последица възникват неимуществени вреди за пострадалото лице.
Установи се и наличието на пряка причинно – следствена връзка между
деянието и вредите, тъй като от показанията на свидетеля М.Г., който има
непосредствени впечатления от ищцата във времето след деянията, се установява,
че последната е изпитвала страх за
своя живот и за този на близките и децата си. Наложило се в дома си да монтират
освен камери със звук и паник-бутони, което се установява от показанията на св.
Спасов. С оглед на изложеното правния иск на ищцата се явява основателен,
поради което правилно е уважен от първоинстанциониня съд.
Предвид изложеното и с оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата е за сумата от 1500 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 6 000 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на мораторната лихва, считано от датата на извършване на деликта – 08.04.2016г. до датата на предявяване на исковата молба 25.02.2019г. определена от съда при условията на чл. 162 ГПК в размер на 439.22 лв.
С оглед на събраните по делото писмени и гласи доказателства исковата претенция на ищеца Г. е частично основателна, защото изречените от ответника спрямо ищеца изрази са засегнали честта и достойнството на пострадалия, като са в противоречие с общоприетите норми на поведение и нормалното човешко общуване. Наричането на един човек „миризлива ****”, „****мръсна”, „****мръсна“ неизменно засяга неговата чест и достойнство. Още повече обидите са нанесени в дома ищеца, в който ответникът е нахлул неправомерно и е започнала словесно и физическо насили. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че това се е случило на двора на имота им, пред погледите на близките, децата и съседите им. Затова съдът квалифицира процесните думи и изрази като обидни, за което ищецът следва да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото в ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и доброто име на физическото лице, броят (интензитетът) на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В този смисъл решение № 710/ 19.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1824 по описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о. Съдебната практика (решение № 253/ 27.01.2014 г. по гр.д. № 1251 по описа за 2012 г. на ВКС) също приема, че въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на негативния акт върху личната свобода и сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му у близките му, както и други подобни обстоятелства.
Предвид така, изложените принципни положения, съдът намира за справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, вследствие на нанесените обидни изрази, сумата от 500 лв. Затова предявеният иск до посочения размер се явява основателен, за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на мораторната лихва, считано от датата на извършване на деликта – 08.04.2016г. до датата на предявяване на исковата молба 25.02.2019г. , определена от съда при условията на чл. 162 от ГПК в размер на 146.42лв.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Я.П.Г., вследствие на осъществено от ответника С. престъпление с правна квалификация чл. 144, ал. 1 НК за частично основателен. По делото се установи, че ответникът се е заканил с извършване на престъпление, с което е възбудила основателен страх у ищеца Г. за осъществяването му. Заканите са изречени непосредствено пред ищеца, след като същият се опитвал да изведе ответника от двора на дома им и да спре физическото и словесно насилие, което тя извършвала по отношение на ищеца Г.. Освен, че същите са били придружени с агресивни действия, те били адресирани и към близките на ищеца, най-вече към неговата майка. Възприети от ищеца са предизвикали основателен страх у него от осъществяването им.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото,
включително и при преценка на гласните доказателствени средства, при определяне на размера
на заместващото обезщетение взе предвид и обстоятелството, че деянието по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК на ответника се отличавало с
очевиден цинизъм, извършено е в дома на ищеца и е продължило след извеждането и
на улицата, породило основателен страх не само за неговия живот и телесна
неприкосновеност, но и на неговите деца.
Установи се и наличието на пряка причинно – следствена връзка между
деянието и вредите, тъй като от показанията на свидетелите Ч.С.и М.Г., които имат непосредствени впечатления от ищеца както за периода преди инцидента, така и във
времето след деянието, се установява, че последният е изпитвал страх за своя живот и за този на близките и децата си. Освен, че монтирал в дома
си камери със звук и паник-бутони, се
наложило сам да взема децата от детски заведения и да ги пази докато се прибере
вайка им, ката преди това ползвали услугите на детегледачка.
Предвид изложеното и с оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата е за сумата от 1500 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 6 000 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на мораторната лихва, считано от датата на извършване на деликта – 08.04.2016г. до датата на предявяване на исковата молба 25.02.2019г. , определена от съда при условията на чл. 162 ГПК в размер на 439.22 лв.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Я.П.Г., вследствие на изречените обидни думи и изрази от ответника е частично основателен. По делото се установи, че ответникът е изрекъл посочените думи, от показанията на свидетеля очевидец Ч.Спасов, които съдът кредитира като безпротиворечиви и последователни.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото е несъмнено установено, че с действията си ответникът е нанесъл на ищеца неимуществени вреди, като е засегнал честта и достойнството на пострадалия, като са в противоречие с общоприетите норми на поведение и нормалното човешко общуване. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото в ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и доброто име на физическото лице, броят (интензитетът) на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В този смисъл решение № 710/ 19.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1824 по описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о. Съдебната практика (решение № 253/ 27.01.2014 г. по гр.д. № 1251 по описа за 2012 г. на ВКС) също приема, че въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на негативния акт върху личната свобода и сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му у близките му, както и други подобни обстоятелства.
Предвид така, изложените принципни положения, съдът намира за справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, вследствие на нанесените обидни изрази, сумата от 500 лв., която е присъдена и от първоинстанционния съд. Затова предявеният иск до посочения размер се явява основателен, за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на мораторната лихва, считано от датата на извършване на деликта – 08.04.2016г. до датата на предявяване на исковата молба 25.02.2019г. определена от съда при условията на чл. 162 от ГПК в размер на 146.42лв.
С отговора на исковата молба ответникът е твърдял наличие на наличие на съпричиняване от страна на двамата ищци и релевирал възражение за прихващане. Направените от ответника твърдения са квалифицирани като възражение за съпричиняване, въпреки обстоятелството, че при престъпленията обида и клевета не може да е налице съпричиняване.
Настоящият състав счита, че правилно СРС след като е
обосновал извод за частична основателност на предявените искове е разгледал
релевираното от ответника в подадения писмен отговор възражение за прихващане,
предявено до размер на исковите претенции, което е прието за неоснователно. Възражението
за съдебно прихващане е процесуален способ за защита на ответника срещу
предявения иск. По аргумент от чл. 2 и чл. 6 ГПК съдът е длъжен да се произнесе
относно съществуването на противопоставеното за прихващане вземане, обхванато
от силата на присъдено нещо на решението - чл. 298, ал.4 ГПК, в зависимост от фактите,
посочени от ответника като основание за възникване на вземането. Съгласно чл. 298, ал.4 от ГПК досежно възражението
за прихващане се формира сила на присъдено нещо и с оглед обстоятелството, че
мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо, за да се
разпростре тя върху приетото или отричано с възражението за прихващане право,
то съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт по възражение за
прихващане.
Според
чл. 103, ал. 1 ЗЗД
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени.
По делото не е установено несъмнено от сочените от ответника писмени и гласни доказателства, че са осъществени елементите от фактическия състав за реализиране на деликтната отговорност на ищеца Г.. Не са установени безспорно противоправни действия от негова страна, размер на вредата, причинна връзка между действията на ищеца и настъпилата вреда. Напротив от свидетелските показания на непосредствения очевидец на инцидента свидетеля С.се установява, че с действията си ищецът е имал за цел да защити живота и здравето на ищцата Г., неговата майка и трите им деца от непосредственото противоправно нахлуване в дома им от страна на ответника придружено с физическо насилие и отправяне на закани за извършване на престъпление и обиди. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.и М., които освен че са вътрешно противоречиви, непоследователни, пресъздават части от инцидента, не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Твърденията да ответника за
нанесен й от ищеца Г. побой не се
подкрепя от представените медицински документи. Медицинското направление и лист
за преглед са от 14.04.2016г. два дни
след инцидента. От тях не може да се установи категорично причинно – следствена
връзка с инцидента и поведението на ищеца Г.. С оглед на изложеното правилно
първоинстнациониня съд е установил, че липсват категорични доказателства за
наличие на елементи от фактическия състав на деликтната отговорност с правно
основание чл. 45 ЗЗД, с която да бъде ангажиран ищецът Г.. Поради изложеното
първоинстанционният съд правилно е приел
за недоказано наличието на вземане от страна на ответника по отношение на ищеца Г. и е отхвърлил направеното възражение за прихващане като
неоснователно.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените искове срещу ответника М.Я.С., както следва: искът с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от ищеца М.Й.Г. за сумата над 1500лв. до присъдения размер от 4000 лв. за неимуществени вреди, причинени й с извършен от престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и за сумата над 439.22 лв. до присъдения размер от 1171.19 лв. мораторна лихва за периода 08.04.2016г. до 25.02.2019г.; искът с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от ищеца М.Й.Г. за сумата над 500лв. до присъдения размер от 2500 лв. за неимуществени вреди, причинени й с извършен от престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и сумата над 146.42 лв. до присъдения размер от 732 лв. мораторна лихва за периода 08.04.2016г. до 25.02.2019г. ; искът с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от ищеца Я.П.Г. за сумата над 1500лв. до присъдения размер от 4000 лв. за неимуществени вреди, причинени й с извършен от престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и сумата над 439.22 лв. до присъдения размер от 1171.19 лв. мораторна лихва за периода 08.04.2016г. до 25.02.2019г.; искът с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от ищеца Я.П.Г. за сумата над 500лв. до присъдения размер от 2500 лв. за неимуществени вреди, причинени й с извършен от престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и сумата над 146.42 лв. до присъдения размер от 732 лв. мораторна лихва за периода 08.04.2016г. до 25.02.2019г.
С
оглед на становището на настоящата инстанция по обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на ищеца М.Й.Г.
за сумата над 152.50 лв. до присъдения размер от 487.51 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС. Също следва да бъде
отменено и частта, в която ответникът е осъден
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на ищеца Я. Павов Г. за сумата над 152.50 лв. до присъдения
размер от 487.51 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд над 206.85 лв. до присъдения размер
от 672.36 лв. – държавна такса.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК отговорност за разноските в настоящото производство носят въззивниците - ищци. Ищците следва да бъдат осъдени в условията на разделност да заплатят да заплати на ответника сторените разноски във въззивното производство – сумата 173.34лв.. представляваща заплатена такса за въззивно обжалване и сумата от 613.34 лв. - заплатено възнаграждение на един адвокат съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 301571
от 13.12.2019г., постановено по гр. д. № 21180/2019г. по описа на СРС, 166
състав в
частта, в която е ответникът М.Я.С.,
ЕГН **********, с адрес *** е осъдена да заплати на М.Й.Г., ЕГН ********** ***
на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл.
86 ЗЗД разликата над 1500 лв. до уважения размер от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на това,
че на 08.04.2016г. около 20.20 часа в гр. София, ул. „Зелена ливада“ се е заканила
с извършване на престъпление против личността с думите: „Само да те докопам, ще
те смачкам“ и „Ще извикам П.П.да ти смачка кокалите“, които закани възбудили
основателен страх от осъществяването им, престъпление по чл. 144, ал. 1 от ГПК,
за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по
описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2019г. до
окончателно погасяване на задължението; разликата над 586.60 до
присъдения размер от 1 171.19 лв. -
лихва да забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата
молба 25.02.2019г; разликата над 500 лв. до присъдения размер от 2500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
в резултат на това, че на 08.04.2016г около 20.20 ч. в гр. София, ул. „Зелева
ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищцата думи, а именно
„Излез, ****!“, „Миризлива ****!“, „****мръсна“, „****мръсна“ – престъпление по
чл. 146, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД №
8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба 12.03.2013г. до
окончателното погасяване на задължението; разликата над сумата от
146.22лв. до присъдения размер от 732 лв., лихва за забава от датата на
деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
над 152.50 лв. до присъдения размер от 487.51 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС; както и в частта, в която ответникът М.Я.С., ЕГН **********, с адрес *** е
осъдена да заплати на Я.П.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл.
86 ЗЗД разликата над 1500 лв. до
уважения размер от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на това, че на 08.04.2016г. около 19.52 ч. чрез
изпращане на текстово съобщение е отправила закани за извършване на
престъпление против личността, които възбудили основателен страх, че ще бъдат
осъществени, а именно: „Ще ти смачкам фасона, ****“, както и за това, че на
08.04.2016г. около 20.30 ч. в гр. София,
на ул. „Зелена ливада“ е отправила закани за извършване на престъпление против
личността на майката на ищеца, а именно: „Утре ще ритам ****“, „Ще я вкарам в
Пирогов“, които възбудили основателен страх от осъществяването им –
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от
23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; разликата над 586.60 до присъдения размер от 1 171.19
лв. - лихва да забава от датата на
деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г; разликата над
500 лв. до присъдения размер от 2500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
в резултат на това, че на 08.04.2016г около 20.20 ч. в гр. София, ул. „Зелева
ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищцата думи, а именно
„Ти си мъж ****!“, „Ти си ****!“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което
има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на
СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
12.03.2013г. до окончателното погасяване на задължението; и разликата над сумата от 146.22лв. до
присъдения размер от 732 лв., лихва за забава от датата на деянието
08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата над 152.50 лв. до присъдения
размер от 487.51 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът М.Я.С., ЕГН
********** е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд разликата
над 206.85 лв. до присъдения размер от 672.36 лв. – държавна такса, вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.Г., ЕГН ********** *** срещу М.Я.С., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата над 1500 лв. до уважения размер от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на това, че на 08.04.2016г. около 20.20 часа в гр. София, ул. „Зелена ливада“ се е заканила с извършване на престъпление против личността с думите: „Само да те докопам, ще те смачкам“ и „Ще извикам П.П.да ти смачка кокалите“,които закани възбудили основателен страх от осъществяването им, престъпление по чл. 144, ал. 1 от ГПК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2019г. до окончателно погасяване на задължението; за разликата над 586.60 до присъдения размер от 1 171.19 лв. - лихва да забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г; за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 2500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на това, че на 08.04.2016г около 20.20 ч. в гр. София, ул. „Зелева ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищцата думи, а именно „Излез, ****!“, „Миризлива ****!“, „****мръсна“, „****мръсна“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2013г. до окончателното погасяване на задължението; разликата над сумата от 146.22лв. до присъдения размер от 732 лв., лихва за забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.П.Г., ЕГН ********** *** срещу М.Я.С., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата над 1500 лв. до уважения размер от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на това, че на 08.04.2016г. около 19.52 ч. чрез изпращане на текстово съобщение е отправила закани за извършване на престъпление против личността, които възбудили основателен страх, че ще бъдат осъществени, а именно: „Ще ти смачкам фасона, ****“, както и за това, че на 08.04.2016г. около 20.30 ч. в гр. София, на ул. „Зелена ливада“ е отправила закани за извършване на престъпление против личността на майката на ищеца, а именно: „Утре ще ритам ****“, „Ще я вкарам в Пирогов“, които възбудили основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2019г. до окончателното погасяване на задължението; за разликата над 586.60 до присъдения размер от 1 171.19 лв. - лихва да забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г; за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 2500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на това, че на 08.04.2016г около 20.20 ч. в гр. София, ул. „Зелева ливада“ е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищцата думи, а именно „Ти си мъж ****!“, „Ти си ****!“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което има влязла в сила Присъда от 23.05.2018г. по НЧХД № 8713/2016г. по описа на СРС, НК, 98 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.03.2013г. до окончателното погасяване на задължението; за разликата над сумата от 146.22лв. до присъдения размер от 732 лв., лихва за забава от датата на деянието 08.04.2016г. до датата на исковата молба 25.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 301571
от 13.12.2019г., постановено по гр. д. № 21180/2019г. по описа на СРС, 166
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН ********** *** да заплати М.Я.С., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 393.34 лв.
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Я.П.Г., ЕГН ********** *** да
заплати М.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 393.34 лв.
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/