РЕШЕНИЕ
Номер 87/25.02. Година
2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІI-ти наказателен състав
На 19.02. 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 00109 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице- В.И.И. срещу НП № 19-1158-003196 от 01.08 .2019г.,издадено
от началник група към сектор ПП към ОД
на МВР Перник,с което са му наложени следните административни наказания:
-на
основание чл.183,ал.5,т.2 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер от
100лв.
-на
основание чл.183 ,ал.4, т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата -глоба в
размер на 50 лв.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена,представител не изпраща.
Жалбоподателят
не се явява, не изпраща представител,не се явява повереникът,като в която са изложени следните доводи и твърдения:на
посочена дата при управление на автомобила му необозначена пътека не била стъпила
жена и затова е преминал,като след спирането му ,след проверка на документите
„полицаите са го били обвинили,че не е пуснал жената на пешеходната пътека и че
е бил без колан,което не било вярно.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в
процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
13.07.2019г. автоконтрольор към ПП Перник е съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/, в който са отразени следните релевантни за
процеса обстоятелства:
На 13.07.2019г.,
около 06:18 часа,жалбоподателят в
гр.Перник,по улица „Юрий Гагарин“ ,с посока от кв.Изток към улица“Св.Св.Кирил и
Методий“ ,на кръстовище с улица „Република“ е управлявал лек автомобил АУДИ 80
с регистрационен номер РК9935АК,и като водач на нерелсово пътно превозно
средство не е пропуснал стъпила на
обозначена пешеходна пътека с пътна маркировка М8 пешеходка.По време на движение водача не е използвал обезопасителен колан,с
какъвто е оборудван фабрично автомобила.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат:чл.119 ал.1 и чл.137 а ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
Водачът
след съставяне на акта за установяване на административно нарушение е отказал
да го подпише и да получи препис,които обстоятелства са удостоверени чрез подписа на един свидетел, разпитан
в съдебно заседание,при което съдът не открива процесуални нарушение ,с оглед
текста на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящото
наказателно производство.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните, внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: показанията на Ц.В.Б. -актосъставител,
АУАН, Заповед на Министъра на вътрешните
работи относно правомощията както на актосъставителя, така и на лицето в посочено
качество,издало обжалваното НП.
При
така представената заповед,съдът не констатира незаконосъобразност, свързана
със изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП- т.е. актът е съставен,а обжалваното НП е
издадено от компетентни лица.
Жалбата
е подадена в срок,от легитимирано лице,поради което съдът следва да се
произнесе по същество.
Настоящият
съдебен състав при извършена служебна проверка на издадените АУАН и НП не
намери допуснати процесуални или други нарушения, които да водят до порочност
на същите и до отмяна на атакуваното НП в тази му част, доколкото и двата
документа от процесуална страна съдържат необходимите реквизити, вкл.
описанието на нарушението, обстоятелствата по извършването му и правната
квалификация, от което следва извод, че са спазени императивните правила по чл.
42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
При
обсъждане на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, от
материално правна и от процесуално правна страна съдът констатира следното:
Посочен
е района на населеното място,конкретизиран е пътя, съответно участъкът от пътя
, където е извършена проверката, посоката на движение на управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство.
Наказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление,като е приел ,че на водача и жалбоподател следва да
се ангажира административно наказателната отговорност по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, наложил е
административно наказание в абсолютен
законов размер за второто вменено нарушение.
Това
,което се вменява, а и се описва като административно нарушение ,темпорално второ
по ред е ,че водачът и жалбоподател, като
водач на определено превозно средство , определена категория/вече
определена в обстоятелствената част на обжалваното НП, чрез посочената като нарушена законова
разпоредба-чл.137 а ал.1 от ЗДвП- една от категориите-М1,М2 М3 , и N1, N2 и N3/,когато е в движение не е използвал
обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано.
Обжалваното НП в тази му част припокрива в
необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за
административните нарушения и наказания– административното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да
може жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран, а
доводите, изложени в писмената жалба в тази насока съдът ти намира за
неоснователни.
При служебната проверка за законосъобразност,
съдът не констатира при съставянето на АУАН и издаването на НП да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално основание,в тази му
част.
Ето
защо, съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин нарушението и
автора му.
В
случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което
следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в
частност – задълженията си като водач на МПС.
Ето защо неизпълнението на задължението му да
използва Предпазен /обезопасителен/ колан при управление на МПС означава, че
той е извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Що
се отнася до наложеното с НП наказание – глоба от 50 лева, същото съответства
по вид и размер на предвиденото в закона в твърд/абсолютен/ размер наказание –
глоба от 50.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на
въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното
нарушение и степента на вината на нарушителя.
По
отношение темпорално първото по ред вменено административно нарушение,на
страната-жалбоподател е ангажирана административно наказателната отговорност за
това ,че като водач не е осигурил предимство, когато преминава през пешеходна
пътека.
Наложено
е наказание в абсолютен законов размер,поради което съдът не изследва
приложението направилата за индивидуализация на административното наказание.
Като
виновно нарушена материално правна разпоредба се сочи чл.119 ,ал.1 от ЗДвП
,според който текст при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващи по нея пешеходци,като намали скоростта или спре.
Въз
основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е изпълнено от водача
на МПС административното задължение при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне преминаващи по пешеходна пътека пешеходци, като намали скоростта или
спре.
Съставът
на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение
на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като
водачът на нерелсово пътно превозно средство преминава през пешеходната пътека,
преди през нея да преминат стъпилите на нея или преминаващи по нея пешеходци.
Необходимо и достатъчно условие за даване на
предимство на пешеходеца от страна на водача на нерелсовото ППС, е пешеходецът
само да е стъпил на пешеходната пътека, като няма значение къде точно се е намирал
върху пешеходната пътека /в началото, средата или края на същата/ към момента.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
водачът е съзнавал, че приближава пешеходна пътека, че е длъжен да намали или
да спре, тъй като по нея преминават пешеходци /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял
безразлично към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел
да премине през пешеходната пътека, което е и сторил.
В
писмената жалба не са ангажирани доказателства,които ,внесени в процеса да
опровергаят горните изводи.
Видно
от показанията на актосъставителя,който с достатъчна точност и яснота описва
конкретната пътна обстановка, положението на пешеходката върху пешеходната пътека,
поведението
на водача и жалбоподател, при което следва извод, че в писмената жалба е налице
голословно отричане на вменените му две административни нарушения.
Водим
от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И
:
Потвърждава
НП № 19-1158-003196 от 01.08. 2019г.,издадено от началник група към сектор
ПП към ОД на МВР
Перник,с което на В.И.И. ***,ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
-на
основание чл.183,ал.5,т.2 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер от
100лв.
-на
основание чл.183 ,ал.4, т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата -глоба в
размер на 50 лв.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е изготвено, пред
Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Богдан Велев/