№ 496
гр. Плевен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430201517 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 15-2200098 от
27.05.2022г. издадено от *** с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във
връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, управлявани и представлявано от *** ЕГН**********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно , постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон. Редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адв.*** с пълномощно.Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се
представлява от ***. Взема становище по жалбата,като я намира за
неправилно и незаконосъобразна. Твърди се, че нарушението е установено от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин,
като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между
АУАН и НП и правната му квалификация.
1
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната на дружеството за това, че при проверка на
място на 29.03.2022г. в обект стопанисван от ***, и по документи в ДИТ-
Плевен на 30.03. и 21.04.2022г. е установено, че в качеството на работодател
на 09.09.2021г. в 15.30 часа дружеството е нарушило разпоредбите на
трудовото законодателство, а именно е допуснал до работа като сервитьор
лицето *** преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.2 вр.
с чл.63 ал.1 от КТ.
Според съда, при тълкуване нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, за да е
налице нарушение на трудовото законодателство по този тескт от КТ, трябва
кумулативно да липсват писмен трудов договор и справка за регистрацията
му. Установи се, че на 09.09.2021г. лицето, което е посочено в графика за
работа е било без екземпляр от трудов договор и справка за регистрацията му
в ТД на НАП, като констатираното нарушение от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е квалифицирано като такова по чл.
63, ал. 2 от КТ. От представените по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен начин се доказва, че лицето *** е допуснато до работа преди да
му бъде връчен екземпляр от сключен трудов договор и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрацията му в съответното ТД на
НАП. Т.е. видно е, че лицето въобще е нямало сключен трудов договор и
копие от уведомлението до ТД на НАП за регистрацията му. Трудовият
договор бил сключен на 20.09.2021г. /л.14/ и регистрирането му било на
22.09.2021г./л.15/
Съдът намира за безспорно установено, че на 09.09.2021г. е нямало
сключен договор между фигуриращото в графика за работа на обекта лице
**** В тази връзка, че за да е извършено нарушение на чл.63 ал.2 от КТ
трябва работодателят да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил
копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението
по чл.62 ал.3 от КТ. След като в конкретния случай няма сключен договор
между дружеството и лицето, то няма как за работодателя да възникне
2
задължение за уведомяване на ТД на НАП за сключване на такъв.
Отговорността на работодателя по чл.63 ал.2 вр. с ал.1 от КТ може да бъде
ангажирана само при съществуващ (подписан) трудов договор между
страните, като при хипотезата на липса на трудов договор работодателят
може да носи отговорност за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Тъй като с НП дружеството е наказано не за това, което е извършило, то
наказателното постановление е незаконосъобразно.
Неправилно е ангажирана отговорност на дружеството за нарушение на
чл.63 ал.2 от КТ. Нормата на чл.63 ал.1 от КТ задължава работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и
копие от уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на
същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по
предходната алинея. Съгласно чл.4 ал.3 от Наредба № 5 от 2002 г. на МТСП
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда, въвеждащи код за населено място по ЕКАТТЕ и
интеграция на регистрите и данните подържани от НАП работодателят е
длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на
работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването
се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в
справката за заверените уведомления. При анализ на тези разпоредби се
налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на
нормата на чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или
служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така
и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от съответната ТД на НАП.
По делото е безспорно установено, че сключен договор между „****“ *** и
лицето **** няма, поради което от страна на дружеството не е извършено
нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Работодателят е следвало да понесе
отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, а
именно за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма.
Отговорността на дружеството по тези текстове, обаче, не е била ангажирана,
като вместо това е ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Ето защо,
съдът намира, че незаконосъобразно е наложено административно наказание
на дружеството за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
3
По делото е направено искане от адв.*** за присъждане на разноски в
размер на 350 лв., съгласно представеното пълномощно, което е в рамките на
определеният минимум по Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. Д. от Плевенска
адвокатска колегия е осъществила правна помощ в настоящото производство
на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв.
/какъвто е настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв .
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Плевен,представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на „**** ”
*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, управлявани и
представлявано от *** ЕГН**********сумата от 350,00 лева за направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат *** от
Плевенска адвокатска колегия
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 15-2200098 от
27.05.2022г. издадено от *** с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във
връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, управлявани и представлявано от *** ЕГН**********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за
4
нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Плевен представлявана от *** да ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, управлявани и представлявано от ***
ЕГН********** сумата от 350,00 лева , представляваща направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат *** от Плевенска
адвокатска колегия по НАХД № 1517/2022 година по описа Районен съд
Плевен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5