№ 8341
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №
20241110160055 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу М. К.
М., ЕГН ********** и З. С. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 03.06.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 27897/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, както следва: че М. К.
М. дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1943,26
лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,96 лв. за периода
от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 20,42 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,67 лв. за периода
от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение;
че З. С. М. дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
1943,26 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,95 лв. за периода
от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 20,42 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,67 лв. за периода
от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение,
дължими за имот – апартамент № 42, находящ се в гр. С................... с абонатен № 316940.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е
доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. С................... ап. 42,
абонатен № 316940 за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на
падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Счита, че е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват
исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на
претенциите. Твърдят, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е
потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и
решения на Съда на ЕС, които посочват в отговорите. Излагат доводи, че нямат качеството
на клиенти на топлинна енергия, тъй като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в
тази връзка излагат съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на
ЗЗП, който именно следва да се прилага като по-благоприятен закон. Оспорват да са
обвързани от общите условия на ищеца, като евентуално твърдят, че същите съдържат
неравноправни клаузи. Считат, че искът за заплащане на цена за услуга дялово
разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевират доводи, че
заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което
обосновават с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Сочат, че е налице
непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорват доставката на
топлинна енергия. Позовават се на решение по адм. д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС.
Поддържат, че не е доказана продажба на топлинна енергия, както и че в случай, че е
начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Признават разходите за
подгряване на топла вода в имота по показанията на водомера. Твърдят, че Общото
събрание на Етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от
името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от
доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на
неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Позовават се на нарушения на
европейското законодателство, подробно посочени в отговорите на исковата молба. Правят
възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да
контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовават
се на практика на ВАС - Решение № 5973/10.05.2010 г., съгласно което начисляването на
лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Общите условия е противозаконна. Считат, че сумите по прогнозните вноски не са
ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Въвеждат възражение за изтекла
погасителна давност. Правят искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
ЕС, както и за сезиране на Конституционния съд, включително за спиране на делото поради
наличието на отправено преюдициално запитване от страна на РС – Пловдив относно някои
от посочените в отговора въпроси (дело С-760/23), за които също е поискано отправяне от
настоящия съд на преюдициално запитване. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
За допустимостта на производството съдът следи служебно по време на цялото
производство и доколкото ищецът е процесуално легитимиран да предяви настоящите
искове, с оглед подаденото от ответниците възражение в заповедното производство, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Наличието или
липсата на процесуална легитимация на едно лице се извежда от твърденията на ищеца в
исковата молба, а дали тя съответства на материалната легитимация, която обуславя
основателността на исковете, е въпрос по съществото на делото и се определя от
доказването им. Предвид изложеното, производството не следва да се прекратява.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Съгласно разпоредбите на чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на
ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред
него дело. В настоящия случай съдът намира, че не е налице никоя от посочените хипотези,
доколкото искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба от правото на
Европейския съюз или на валидността на акт на органите на Европейския съюз, а е свързано
2
с установяване съответствие на законови текстове от националната правна уредба с правна
регламентация, дадена от правото на ЕС, в частност на Директиви с императивен характер,
което следва да бъде обсъдено при решаване на спора по същество. Същевременно съдът
съобрази, че преюдициалното заключение и следователно преюдициалното запитване трябва
да имат пряко отношение към предмета на делото, а в случая такова не е налице, тъй като не
се касае за искане за тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от
националното, в частност относно съответствието им с приложимото право на Общността.
В писмените отговори ответниците отправят и искане за отправяне от съда на
преюдициално запитване по въпроса относно тълкуване на разпоредбата на чл. 267 ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно как да процедира съдът когато е
отправено преюдициално запитване до СЕС от който и да е национален съд на държава –
членка относно валидността или тълкуването на актовете на ЕС, имащо значение за
правилното решаване на конкретен спор. Искането си ищецът обосновава с отправено
преюдициално запитване от Районен съд – Пловдив, по което е образувано дело С-760/2023
г. на СЕС. Както се изясни, случаите, в които е допустимо да се отправи такова запитване са
изрично регламентирани в чл. 267 ДФЕС и чл. 628 и сл. ГПК, а именно когато тълкуването
на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на органите на
Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. В
настоящия случай, вземайки предвид формулираното от ищеца искане, съдът намира, че не е
налице никоя от посочените хипотези, доколкото искането не е насочено към тълкуване на
изрична разпоредба от правото на Европейския съюз или на валидността на акт на органите
на Европейския съюз. По същество поставеният от ищеца въпрос е свързан с изясняване
наличието на основание за спиране на делото поради отправено от друг съд преюдициално
запитване, който въпрос не е пряко свързван с тълкуване на изрична разпоредба от правото
на ЕС. Ето защо, искането следва да бъде оставено без уважение. Искането за спиране на
производството във връзка с отправеното преюдициално запитване от РС - Пловдив по
въпроси, идентични с поставени такива в хода на настоящото производство, също следва да
бъде оставено без уважение, тъй като въпросите не са относими към предмета на настоящия
спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631 ГПК.
По искането за образуване на конституционни дела:
С отговорите на исковата молба се отправя искане за образуване на конституционно
дело с оглед противоречие между чл. 195, ал. 1 АПК, от една страна и от друга чл. 4, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 1 от Конституцията, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл.
6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА и т. 41 от решение от 24.11.2022 г. по дело С-
289/2021 г. на Съда на ЕС, както и за образуване на друго конституционно дело с оглед
противоречието между чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от
Конституцията, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл. 6 ДЕС и чл. 288
ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА, вр. чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС/, чл. 9, и чл. 10 3
Актът е постановен на 31.07.2024 Директива 2012/27/ЕС, чл. 9 от Директива 2012/27 и чл.
101 и чл. 107 ДФЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) от
Конституцията на Република България, всеки съд по искане на страна по делото или по своя
инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на
несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията, в който
случай производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно,
постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.
Съдът, като взе предвид подробно развитите съображения в отговорите на исковата
молба намира, че по отношение на отправеното от ответниците искане не са налице
предпоставките по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. Първото искане касае разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, пряко
неприложима по настоящото дело, с оглед характера на предявените искови претенции и
развитие на производството по реда на ГПК, а наред с това не е изяснено прякото
противоречие на последната с конкретни норми от Конституцията на Република България.
Второто искане, при съобразяване с развитите от ответната страна съображения, е насочено
към установяване несъответствие на разпоредби от ЗЕ и конкретно на чл. 150, ал. 2, изр. 2 и
чл. 153, ал. 1 ЗЕ с практиката на Съда на ЕС, при твърдения за липсата на процесуален ред,
3
чрез който такива законови разпоредби могат да бъдат премахнати, което по същество не
изпълва изискването на чл. 150, ал. 2 Конституцията за сочено конкретно несъответствие
между приложим закон по конкретното дело и самата Конституция, а е свързано с
прилагането на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията предвижда предимство на
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в
сила за Република България, станали част от вътрешното право на страната пред тези норми
от вътрешното законодателство, които им противоречат. Следва да се има предвид, че
настоящата инстанция не е последна инстанция по същество, поради което в случай на
необходимост и преценка, че поставените от страните въпроси са от значение за правилното
решаване на спора, преюдициално запитване/искане за образуване на конституционно дело
следва да извърши последната инстанция по съществото на спора.
Разпределение на доказателствената тежест:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
реално доставената на ответниците ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза поне на спорната сума, че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна
енергия и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответниците в забава.
Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за погасителна давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност
за вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, както и че по силата на ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на
13.03.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече от посочената дата за период от 2
месеца и 7 дни.
По доказателствата:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Н.“ АД като трето
лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за
това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би
възникнало вземане за обезвреда. Съдът намира така отправеното искане за основателно и
като такова същото следва да бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1
ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и
правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите
претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.
Исканията за приобщаване на заповедното производство, за приемане на
представените с исковата молба и отговора писмени документи като доказателства по
делото, както и за задължаване на третото лице да представи по делото описаните в исковата
молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени.
Въведеното от ответниците искане за задължаване на ищеца на основание чл. 190
ГПК да представи издадените за периода фактури и известия към същите, протокол за
проверка на топломера в абонатната станция, протоколи за 24 и 72 ч проби за пускане на
абонатната станция в експлоатация и последващи настройки на абонатната станция,
4
средномесечния температурен график за абонатната станция за процесния период, е
основателно и като такова следва да бъде уважено, а останалите доказателствени искания по
чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими за разрешаването на
спора, а част от документите следва да бъдат представени от третото лице - помагач.
Исканията за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред НАП, не са
необходими с оглед предмета на доказване по делото, поради което не следва да бъдат
уважавани.
Искането по чл. 195 ГПК за допускане на съдебно - техническа експертиза следва да
се уважи, доколкото ответниците оспорват основателността на предявените главни искове.
Искането за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, заявено от ищеца, е
допустимо, но не е необходимо, тъй като не са налице твърдения от ответниците за
заплатени суми, с оглед което и следва да се остави без уважение.
Съдът следва да прикани страните към сключването на спогодба или към
извънсъдебно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Н.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., като трето лице - помагач на страната на
ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г.
от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, в т. ч. и третото лице - помагач.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата
молба и от ответниците с отговорите на исковата молба писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „Т.С.” ЕАД в едноседмичен срок от
съобщението да представи с препис за насрещната страна издадените за периода фактури и
известия към същите, протокол за проверка на топломера в абонатната станция, протоколи
за 24 и 72 ч проби за пускане на абонатната станция в експлоатация и последващи настройки
на абонатната станция, средномесечния температурен график за абонатната станция за
процесния период, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства на основание чл. 161 ГПК.
След постъпването на посочените документи, преписите за ответниците да се връчат
на съдебния адрес, чрез адв. Д. С. и адв. А. С..
УКАЗВА на ответниците, че могат да вземат становище по допълнително
изпратените им документи най-късно в първото по делото заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач „Н.“ АД в срок до
насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с
отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия период,
включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период – от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., в частност доказателства относно връчването им на представител на ЕС;
протоколи/други документи относно извършена метрологична проверка на средството за
търговско измерване в абонатната станция.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени от
ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Х. Д. Б., който да бъде уведомен за възложената
експертиза и призован за открито съдебно заседание след представяне на доказателства за
5
внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на
документите, намиращи се у третото лице помагач, касаещи отчитането и разпределението
на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно -
счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците да бъде отправено
преюдициално запитване до Съда на ЕС по формулираните в отговорите на исковата молба
въпроси, исканията за образуване на конституционни дела по поставените в отговорите на
исковата молба въпроси, исканията за спиране на настоящото производство по реда на чл.
229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 631 ГПК, както и останалите доказателствени искания по чл. 190
ГПК по точки 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, посочени в част „6. Искания“.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на
спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца да се връчи препис от
отговорите на исковата молба с приложенията, а на третото лице - помагач - преписи от
исковата молба, от отговорите на исковата молба и приложенията към същите.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6