№ 3838
гр. София, 13.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110216680 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. И. (подадена чрез адв. Б.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-006442 от 18.04.2022г., издадено от Началник Сектор към
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.104Б, т.2 от
ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 3000
(три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Отрича се жалбоподателят да е извършил описаното в Акта. Обяснява се, че превъртане на
предните задвижващи колела е възможно само при автомобили с предни задвижващи колела
или предно предаване, а посоченият в НП автомобил е със задно задвижване и задни
задвижващи колела, поради което било практически невъзможно да се реализира описаното
в НП поведение на автомобила. В жалбата се сочи, че на 02.04.2022г. времето е било
дъждовно, а пътната настилка съответно била мокра и е осигурявала по-малко сцепление на
гумите на автомобила. Ноторно било известно, че автомобилите със задно предаване са с
изразена склонност за по-лесна загуба на контрол върху задната си част, което в съчетание с
мокра пътна настилка и несъобразена скорост при завой прави много вероятно поднасянето
на автомобила, но това не било умишлено поведение на водача. В жалбата се посочва още,
че дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда превозното
средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните
гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завой, осъществено под
1
влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено
извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са
съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването на автомобила да не се дължи на други
обстоятелства. Дори и да е имало занасяне на автомобила, в жалбата се твърди, че то не е
било преднамерено, а е настъпило при навлизане на автомобила в завоя с по-висока скорост,
която се явява несъобразена с пътната обстановка, но целта на водача била да се прибере до
дома си, а не да демонстрира или изпитва способностите на автомобила. Поради това се
претендира за несъставомерност по чл.104Б, ал.2 от ЗДвП на поведението на жалбоподателя
и се иска съдът да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно. С жалбата
се иска да бъдат присъдени направените по делото от Н. И. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят Н. И. И. се явява лично и с адв. Б.. В съдебно
заседание на 29.03.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 16.05.2023г. адв. Б. пледира за отмяна на Наказателното постановление
като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалния закон и
материалните правила. Според защитата има съществено разминаване между описанието на
нарушението, посочено в АУАН и НП /от една страна/ и показанията на свидетеля Х. /от
друга страна/. Адвокатът заявява, че поддържа доводите от жалбата и иска да се присъдят на
жалбоподателя направените от него разноски по делото. Жалбоподателят И. в съдебно
заседание пред СРС на 16.05.2023г. заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и че
няма какво да допълни.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не изпраща представител пред
СРС и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 02.04.2022г. около 23:30 часа полицейските служители от ОПП – СДВР
(свидетелите П. Х. и М.Т.) се намирали в град София и се движили със служебен автомобил
по посока ул. „Бели Дунав“. Точно пред тях на самата улица „Бели Дунав“, с посока на
движение по ул. „Златен клас“ към бул. „Ген. Никола Жеков“, се намирал лек автомобил
„***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Н. И.. Последният бил сам в автомобила и
на кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“ форсирал двигателя на управляваното от него
превозно средство, поднасял задната част на автомобила и с нея описвал кръгови движения
на пътното платно, превъртал гумите и въртял автомобила в кръг. Полицаите възприели
това поведение на пътя на Н. И. от разстояние от около 50 метра и тъй като приели същото
като използване на пътя за други цели освен в съответствие с неговото предназначение,
полицаите спрели за проверка Н. И.. Свидетелят Х. (в присъствието на св. Т.) съставил
срещу Н. И. И. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
593959 от 02.04.2022г. за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Срещу подпис Н. И. И.
получил препис от Акта на 02.04.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-006442 от 18.04.2022г., с
което Началник Сектор към ОПП – СДВР е санкционирал Н. И. И. на основание чл.175А,
2
ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е получено от Н. И. срещу подпис на 07.12.2022г. и е
обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 20.12.2022г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства - АУАН Серия GA № 593959 от 02.04.2022г.; прогноза за
времето на 02.04.2022г.; технически характеристики на лек автомобил „***“; справка картон
на водача; Заповед № 513з-9369 от 03.06.2020г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-
13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и от показанията на разпитаните от
СРС, НО, 10 състав свидетели – П. Х. и М.Т..
Справката картон на водача, както и цитираните по-горе Заповеди на Директора на
СДВР и на Министъра на вътрешните работи представляват официални документи,
издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира напълно. Въз основа на справката – картон на
водача съдът установява, че жалбоподателят не е имал други предишни нарушения по ЗДвП
към датата на процесното деяние – 02.04.2022г. От Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г.
на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Д.Д.Д. е заемала длъжността Началник
на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.6. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала
правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. От
Заповед № 513з-9369 от 03.06.2020г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че
св. П. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал правото да съставя АУАН,
включително и този от 02.04.2022г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП
са издадени от оправомощени за това лица.
Показанията на св. М.Т. се явяват неинформативни, тъй като този свидетел няма
съхранен спомен за нарушението и за проверката на жалбоподателя. Поради това СРС не
постави в основата на фактическите и правните си изводи тези гласни доказателства.
Същевременно думите на св. Т., че в АУАН има негов подпис като свидетел № 1, доколкото
намират опора в самия АУАН, съдът кредитира само в тази част показанията на св. Т. и
съответно приема, че пред него е бил съставен АУАН на Н. И..
Показанията на св. П. Х. се характеризират като информативни, относими,
достоверни, вътрешно логични и обосновани. Освен това те намират опора и в АУАН.
Поради това съдът кредитира изцяло тези гласни доказателства и приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят така е управлявал автомобила, че е превъртал гумите
преднамерено, поднасял е задницата на возилото и е описвал кръгови движения с
автомобила си като е измествал задницата по начин, че тя е образувала полукръг.
В случая съдът приема, че при съставянето на Акта не са допуснати съществени
3
пороци. Доколкото констатациите от Акта намират опора в кредитираните по-горе
показанията на св. Х., както и предвид нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът кредитира и
АУАН Серия GA № 593959 от 02.04.2022г.
Предоставените с жалбата и приложени на лист 7 и лист 8 от делото писмени
доказателства (прогноза за времето на 02.04.2022г. и технически характеристики на лек
автомобил „***“) се характеризират като достоверни, непредубедени, обективни писмени
доказателства. Поради това съдът ги кредитира, макар да счита, че нямат съществено
значение за решаването на спора по същество. Това е така, защото пред СРС св. Х.
достатъчно ясно и подробно описва действията на водача и траекторията на автомобила,
поради което техническите спецификации на превозното средство в случая са без значение.
Обстоятелството каква е била прогнозата за времето на 02.04.2022г. е също ирелевантно, тъй
като от една страна прогнозата не доказва какво реално е било времето на 02.04.2022г.
около 23.30 часа на ул. „Бели Дунав“ при кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“, още по-малко
пък доказва каква е била настилката на пътя. На второ място, каквото и да е било времето
и/или пътната настилка в случая е без значение, тъй като от кредитираните по-горе
показания на св. Х. и от АУАН се налага изводът, че в случая става въпрос да преднамерено
въртене на гуми, а не за превъртане на гуми в следствие на мокър път. Поради това и
релевираните в жалбата доводи, оневиняващи жалбоподателя на база техническите
характеристики на автомобила и състоянието на пътната настилка, се приемат от съда като
неоснователни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
С оглед датата на съставяне на Акта (в деня на извършване на нарушението и
установяване на дееца – 02.04.2022г.) и датата на издаване на НП (18.04.2022г.) – съдът
приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и този по
чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица - с оглед на изложените по-горе мотиви
относно анализа на Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на
СДВР.
Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
съставляват формално основание за отмяна на Наказателното постановление. И в Акта, и в
Наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението по чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано
и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното постановление.
Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Поради
4
това СРС счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
при издаването на оспореното Наказателно постановление.
Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална
дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари”,
което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза (в този смисъл : Решение № 2453/13.04.2021г. на АССГ, XVI
касационен състав по адм. дело № 376/2021г.). В процесния казус в АУАН и в НП е
посочено, че И. използва пътя за други цели освен в съответствие с неговото
предназначение, като е пояснено, че водачът форсира двигателя на автомобила, превърта
предните колела, поднася задната част по посоката на движение на автомобила. Така
описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не представлява използване
на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Поради това
СРС счита, че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно описано, посочени са
обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното лице е наясно какво
поведение му се вменява.
За да е налице нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът
на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Според §6, т.1, изр.1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Според чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП
„отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви
за всички участници в движението. Ако пътят не е отворен за обществено ползване – това
следва да е обозначено (съгласно чл.2, ал.1, изр.2 от ЗДвП). От тук следва, че мястото на
извършване на процесното деяние – кръстовището на ул. „Дели Дунав“ с ул. „Екзарх
Йосиф“ се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за
движение на превозни средства и за преминаване на пешеходци, при еднакви условия за
всички участници в движението, представлява улици, които няма данни да са били
затворени за обществено ползване.
От събраните по делото доказателства съдът установява, че Н. И. И. е управлявал лек
автомобил „***” с рег. № *** в град София, като се е движил по ул. „Бели Дунав“, с посока
на движение по ул. „Златен клас“ към ул. „Ген. Никола Жеков“, и на кръстовището с ул.
„Екзарх Йосиф“ е форсирал двигателя на автомобила, превъртал е гуми, със задната част на
автомобила е правил полукръгове. Това поведение на водача не съответства на нормалното
предназначение на пътя – да се движат автомобили, да пресичат хора и да се пренасят
товари. Освен това поведението на всеки участник в движението следва да е предвидимо, а
въртенето на автомобила в кръг в следствие на поднасянето на задната част на МПС-то е
нелогично и непредвидимо, дори може да се яви и опасно за останалите участници в
движението. Поради това СРС счита, че правилно наказващият орган е приел, че Н. И. И. е
използвал пътя в нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
5
Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел за забраната по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и
въпреки това я е нарушил. Времето и действията на Н. И. И. доказват, че той е съзнавал
обществено-опасния характер на поведението си и е искал настъпването на обществено-
опасните последици, т.е действал е с пряк умисъл. Поради това СРС приема, че е безспорно
доказано, както от обективна, така и от субективна страна извършването на нарушението по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
От факта на поднасянето на задната част на автомобила до степен да се измести
задницата и траекторията на автомобила да описва полукръг следва изводът, че И. е
действал преднамерено и виновно. Релевираните в обратния смисъл доводи в жалбата не се
споделят от съда, тъй като се опровергават от кредитираните по-горе показанията на св. Х..
Поради това съдебният състав приема аргументите от жалбата като такива, обслужващи
защитната версия на нарушителя.
Съдът не счита, че нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП е маловажно и че следва да
се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поведението на И. на пътя се
явява обществено-опасно, тъй като може да доведе до неовладяване на автомобила, до
загуба на пълен контрол над МПС-то, а от там и до фатални последици. Подобно поведение
по път, отворен за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
автомобила лица, но и на останалите участници в движението. Нарушението е формално и
представлява типична проявна форма на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Именно защото нарушението е формално, няма значение дали около автомобила на
Н. И. е имало други коли и дали жалбоподателят е пречил на тяхното движение, както и
дали са настъпили някакви негативни последици за когото и да било. В случай, че
настилката на пътя е била мокра, както се твърди в жалбата, то водачът на лек автомобил
„***“ е следвало, съзнавайки спецификациите на автомобила си, да навлезе плавно и
внимателно в завоя, а не с несъобразена скорост. Поради това, релевираните в жалбата
аргументи, не само, че не оневиняват дееца, а в още по-голяма степен формират извод за
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съгласно чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца и с „глоба“ в размер на 3000 лева. Поради това и с оглед доказаността на
нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП на Н. И. И. следва да бъдат наложени тези наказания,
които са в отнапред установени в закона размери. Точно фиксираният размер на наказанията
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП не
позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Водим от изложеното по-горе и доколкото определеният в Наказателното
постановление размер на глобата и лишаването от право да управлява моторно превозно
средство за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП съвпадат с посочените в закона,
санкционната част на НП също се явява законосъобразна и следва да се потвърди.
Поради всичко изложено до тук СРС прие, че процесното Наказателно постановление
6
е законосъобразно и справедливо, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Въпреки, че съдът потвърждава Наказателното постановление, доколкото
органът, който го е издал, нито е бил защитаван от юрисконсулт, нито е ангажирал
доказателства за сторени по делото разноски, нито е поискал присъждането на такива, съдът
не следва да присъжда разноски в полза на ОПП – СДВР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-006442 от 18.04.2022г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н. И. И. са наложени
наказания „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7