РЕШЕНИЕ
гр.Ловеч, 13.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 30 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 34 от ЗСПЗЗ, във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260050 от 23.12.2020 г., постановено по адм.д. № 189/2020 г., Тетевенският районен съд, е отхвърлил „жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адвокат Н.Н. от САК, за прогласяване на нищожност на Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен, като нищожна“.
Със същото решение Тетевенският районен съд е прекратил: „като недопустимо, производството по жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адвокат Н.Н. от САК, в частта, с която се иска отмяна на заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата.
Със същото решение Тетевенският районен съд е осъдил ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на Община Тетевен сумата от 205.00 /двеста и пет/лева разноски по делото, от които юристконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева и 5.00 лева разноски за издадено съдебно удостоверение, като е отхвърлил искането до пълния претендиран размер на разноските от 505.00 лева.
Със същото решение Тетевенският районен съд е осъдил ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, да заплати на С.И. ***, сумата от 452.42 /четиристотин петдесет и два лева и четиридесет и две ст./ лева разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение във всичките му части е останал ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК: *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, който чрез адвокат Н.Н. от САК, е подал касационна и частна жалба срещу решение № 260050 от 23.12.2020 г., постановено по адм.д. № 189/2020 г. на Тетевенския районен съд, в неговата цялост. Излагат се подробни аргументи както за отмяна на решението в прекратителната му част, която има характер на определение, така и за отмяна на решението в останалата му част, вкл. се иска разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, поради свързаността на обжалваното решение с характер на определение с останалата част на обжалваното решение. Излагат се аргументи, че както обжалваната част на решението с характер на определение, така и останалата част на решението противоречат на материалния закон и са постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната и частна жалба, както и в съдебно заседание чрез адв. Н.Н. от САК са изложени множество аргументи за отмяна на решението, както в частта с характер на определение, така и в останалата част. Касаторът претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба Кмет на Община Тетевен в писмен отговор и в съдебно заседание юрк. Й.В. излага аргументи за неоснователност на частната и касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на ТРС в неговата цялост. Излага подробни аргументи в писмен отговор по касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ТРС в цялост, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна С.И.С. се представлява от адв. С. Г., който намира частната и касационната жалба за неоснователни, а обжалваното решение на Тетевенският районен съд, за законосъобразно в неговата цялост.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че частната и касационната жалба са основателни, като споделя аргументите на частния и касационен жалбоподател за отмяна на обжалваното решение на ТРС във всичките му части.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, наведените касационни основания, намира за установено следното:
Частната и касационна жалба, инкорпорирани в обща жалба, са подадени в съответните преклузивни срокове, считано от съобщаване на обжалваното решение на 05.01.2021 г., като са подадени на 09.01.2021 г., видно от товарителница на л. 24 от делото и заведени с вх. номер на ТРС на 11.01.2021 г., поради което и двете жалби са допустими като подадени в преклузивния срок и от надлежна страна, поради което следва да бъдат разгледани.
Частната и касационната жалба са основателни.
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в неговата цялост, както в прекратителната част, така и в частта, с която е отхвърлена първоинстанционната жалба.
Неправилно и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила Тетевенският районен съд е прекратил: „като недопустимо, производството по жалбата на ЕТ „Веси – П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***, чрез адвокат Н.Н. от САК, в частта, с която се иска отмяна на заповед №628/02.10.2019г. на Б.В. заместник - кмет на община Тетевен като незаконосъобразна, поради просрочие на жалбата.“
При съмнение за просрочие на жалбата е следвало първоинстанционният съд да остави същата без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 5 от АПК, като укаже на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване на Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“.
В противоречие на съдопроизводствените правила и без да оставя жалбата без движение, без да дава указания на жалбоподателя за представяне на допълнителни доказателства и без дори да обсъжда подробните доводи на жалбоподателя за спазването на 14-дн. преклузивен срок първоинстанционният съд директно е прекратил производството по делото и то с крайния си съдебен акт – решение № 260050 от 23.12.2020 г., постановено по адм.д. № 189/2020 г. на Тетевенския районен съд.
Районният съд е приел, че първоинстанционната жалба е просрочена директно с решението по делото, като по този начин е лишил жалбоподателя от възможност да подаде своевременно частна жалба пред административния съд, като при това е разгледал със същото решение ограничен предмет на делото – не е разглеждана жалба за отмяна на Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“, като не са обсъдени всички възможни отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, като дори не се обсъждани подробните аргументи на жалбоподателя за отмяна на същата заповед на всички отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, вместо което е разгледана единствено жалба за прогласяване на нищожност на Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“.
По този начин районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Без да има влязло в сила определение за частично прекратяване производството по делото – относно искането за отмяна на Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“, районният съд директно е прекратил производството по делото в същата част, като е ограничил предмета на делото единствено относно искането за обявяване на нищожност на същата заповед.
В допълнение касационната инстанция не споделя и мотивите на ТРС в частта, с която е прекратено производството по делото. Правилни са доводите на частния касатор, че неправилно ТРС се е позовал на разпоредбата на 18а, във вр. с чл. 61 от АПК /в редакция, която не е била действаща с оглед датата на издаването и съобщаването на административния акт/. Съгласно § 155 от ПЗР ЗИД АПК бр. 77/2018 г. до 10.10.2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по стария ред. Следователно в обжалваната част на решението /с характер на определение/ ТРС се е позовал неправилно на норма, която не е била действащо право към датата 09.10.2019 г., на която районният съд е приел, че е осъществено надлежно съобщаване на обжалваната заповед.
Отделно касационната инстанция намира, че при съмнение за спазването на 14-дн. преклузивен срок, освен оставяне на жалбата без движение и даване възможност на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за спазването на същия, районният съд е бил длъжен и сам служебно да събере допълнителни доказателства – вкл. да изиска оригинала на съобщението на л. 48 от делото на ТРС, да разпита свидетели, евентуално да допусне графическа експертиза при оспорване на подписа под известието за доставяне на съобщението на л. 48 от делото на ТРС с оглед обстоятелството за пълно служебно начало в административния процес, както и разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК.
В допълнение винаги при съмнение дали жалбата е просрочена и при липса на категорични доказателства, представени от ответника за просрочие на същата, съдът следва да приема в полза на жалбоподателя, че оспорването е подадено в преклузивния срок.
Ето защо обжалваното решение в прекратителната част /с характер на определение/ е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено.
Касационната жалба също е основателна.
Както беше посочено по-горе, в нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд с един съдебен акт -решение и без да има влязло в сила определение за частично прекратяване производството по делото – относно искането за отмяна на Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“, районният съд директно е прекратил производството по делото в същата част, като е ограничил предмета на делото единствено относно искането за обявяване на нищожност на същата заповед.
Следва да се посочи, че дори районният съд не е разгледал в цялост и обсъдил в цялост всички аргументи на първоинстанционния жалбоподател за нищожност на обжалваната Заповед № 628/02.10.2019г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“. Както в първоинстанционната жалба, така и в съдебно заседание и писмена защита на 18 страници /на л. 533-550 от делото на ТРС/ жалбоподателят, чрез адв. Н.Н. от САК, е изложил подробни аргументи както за отмяна на обжалваната заповед на всички отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, така и за обявяване на нищожност на същата. Видно от мотивите на РС, същият се е ограничил единствено до обсъждане на компетентността на издателя на обжалваната заповед, като и в тази част липсват мотиви относно аргументите на жалбоподателя, че заповеди от рода на процесната по чл. 34 от ЗСПЗЗ могат да бъдат издавани единствено от кмет на община.
Не са обсъждани от РС възраженията на жалбоподателя, развити и в съдебно заседание пред РС, включително относно искането за обявяване на нищожност на обжалваната заповед относно: нищожност на заповедта, поради изначална липса на фактическия състав и невъзможен предмет към датата на издаване на заповедта - 02.10.2019г.; липса на фактическия състав на чл.34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като според ДФЗ - РЛ юридически и фактически ползвател на имота през процесната стопанска година е заинтересованато лице; ненадлежно установяване на местоположението на процесния имот чрез негодно техническо устройство при огледа, извършен на 24.07.2019г.; нелегитимност на комисията, извършила огледа; несъответствие с целите на закона по смисъла на чл.146, т.5 АПК.
В допълнение касационната инстанция намира, че целта на закона в производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е различна от паричното обезщетение по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, което се явява акцесорно, но не и главна цел на закона.
Отделно касационната инстанция следва да посочи, че при конституирането на страните по делото с определение от з.с.з. на 05.05.2020 г. на л. 146 от делото на ТРС е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 154 от АПК задължение на съда е да конституира страните служебно.
Видно от обжалваната Заповед № 628/02.10.2019 г. на Б.В. „За Кмет на Община Тетевен“, в същата е посочено, че е издадена по повод постъпила Жалба-66/20.06.2019 г. от В.С.И., с адрес: ***, „Биограс България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Галата, пл. Централен, „Оганик фарм България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Галата, пл. Централен №1, чрез пълномощник В.С.И. - пълномощно per. №1019/23.05.2017 год. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег.№392 на Нотариалната камара, и С.И.С., с адрес: ***, чрез пълномощник В.С.И. - пълномощно per. №2511/28.10.2014 год. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег.№392 на Нотариалната камара.
Посочени в жалбата като податели са общо 4 жалбоподатели, В.С.И., „Биограс България“ ЕООД, „Оганик фарм България“ ЕООД и С.И.С.. Районният съд е конституирал като заинтересована страна и разгледал и приключил делото с участието само на една заинтересована страна – С.И.С., видно от определение от з.с.з. на 05.05.2020 г. на л. 146 от делото на ТРС, както и от всички протоколи от съдебни заседания и самото решение по делото. Следвало е с оглед задължението по чл. 154 от АПК районният съд да конституира като заинтересовани страни и останалите страни, подали Жалба-66/20.06.2019 г., въз основа на която е стартирало производството по издаване на обжалваната заповед, като е следвало ТРС да изложи мотиви дали приема, че жалбата е подадена от една или няколко заинтересовани страни, които са представлявани от общ пълномощник, но дори и наличието на надлежно упълномощаване на името на В.С.И., не се отразява на броя на заинтересованите страни в производството, които също е следвало да бъдат конституирани от ТРС като заинтересовани страни. Неконституирането на надлежни страни от съда представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Допълнително с оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила районният съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, което възпрепятства решаване на спора по същество от касационната инстанция.
По изложените съображения касационият състав счита, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Тетевенския РС със задължителните укадзания по приложението на закона, посочени по-горе.
По въпроса за разноските в настоящата инстанция следва да се произнесе ТРС с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение /с характер на определение/ № 260050 от 23.12.2020 г., постановено по адм.д. № 189/2020 г. на Тетевенският районен съд, в частта, с която производството по делото е прекратено.
ОТМЕНЯВА изцяло решение № № 260050 от 23.12.2020 г., постановено по адм.д. № 189/2020 г. на Тетевенският районен съд, в останалата част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Тетевенския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: