Р Е Ш
Е Н И Е №………………/………………………2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.Варна,I
тричленен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е Я ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при участието на прокурора Силвиян И. и секретаря Т Ч, като
разгледа докладваното от съдия Е Як.адм.д.№688/2021г.,по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по подадена касационна жалба от Дирекция
“Инспекция по труда“-Варна чрез
представител по пълномощие, срещу Решение №260278/25.02.2021г.
на Районен съд –Варна, постановено по АНД № 4997/2020г. по описа на ВРС, с
което е отменено Наказателно постановление № 03-009243
от 16.03.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна,
с което на В.И.В. с ЕГН **********, на
основание чл.414, ал.3 вр.чл.416 от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 от КТ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000.00лв.
В касационната жалба е релевирано
искане за отмяна на въззивното решение, като постановено в нарушение на
приложимия материален закон. Въззивният съд неправилно тълкувал установените
факти. Търси се отмяна по мотиви за безспорно установено трудово правоотношение
между наказания В.В. и установения в обекта работник П Ж Н. Въведено е искане
съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът редовно
призован, не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба
- В.И.В. , редовно призован, не се
явява. Представено е писмено становище от негов процесуален представител, в
което е обоснована неоснователността на
наведените касационни основания.
Представителят
на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи
в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
От
фактическа страна, ВРС е възприел, че на 13.03.18г., била извършена проверка на строителен обект – жилищна
сграда в кв. Аспарухово, СО “Боровец Север“, с ПИ 1013.5401.2580, собственост
на ответника по касация. Установило се, че на обекта се извършват строителни
дейности. Проверката е извършена във връзка с възникнал инцидент по време на
отливане на плоча, при който пострадал човек. На място в обекта бил установен и П Ж Н. На В.И.В. бил
съставен АУАН затова, че Недялков е допуснат до работа без писмен трудов
договор. Възоснова на акта, директорът на дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна
издал атакуваното пред ВРС НП, като
възприел изцяло фактическите констатациите описани в него. Приел е,
че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал., вр.
чл. 1, ал.2 от КТ и чл.61, ал.1 от КТ и
наложил на В. административно наказание глоба в размер на 3000лв. Съдът установил
описаната фактическа обстановка чрез събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства - АУАН, констативен протокол,
нотариален акт, разрешение за строеж, акт за спиране, постановление за
обявяване на съществуващо трудово правоотношение, както и приобщените в съдебно
заседание Решение на Адм. съд-Варна, Разпореждане на ВАС и Определение на ВАС. Изложил
е довод, че не кредитира декларациите и обясненията, тъй като заместват гласни
доказателства, които следва да са събрани пряко и непосредствено от съда.
За да постанови правния резултат по делото,
първостепенният съд е подкрепил възприетото от него решение със свидетелските
обяснения на актосъставителя, които определил като последователни, логични и
подкрепени от събраните в хода на административнонаказателното производство
писмени доказателства. Приел е, че не е безспорно доказан факт, че В.В. е
работодател на осъществяващото трудови функции лице, поради което и не може да
се ангажира административнонаказателната му отговорност.
При
извършената проверка, касационният състав при Административен съд Варна
установи законосъобразността на оспореното решение на Районен съд Варна. Същото е постановено при правилно приложение на
материалния закон и
съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Като неоснователни се
възприемат изложените в жалбата доводи, сочещи на незаконосъобразност на
оспореното въззивно решение. Така, защото в решението се съдържат
собствени мотиви както относно фактическата обстановка, която съдът приема за
установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение
за повдигнатото обвинение. Правилно, в унисон със събраните доказателства е
възприет извод за несъставомерност на деянието, вменено с разпоредбите на чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. За да се ангажира
административнонаказателната отговорност по този текст, не е достатъчно само
личното възприятие у проверяващите за полагане на труд от трето лице и
попълнената от него декларация. Друга регламентирана предпоставка е
категоричната констатация на качеството на „работодател“ по смисъла на §1 т.1
от ДР на КТ на лицето, в чиято полза се осъществява труда. Както в
административнонаказателното производство, така и в съдебното, касаторът не
доказва релевантното за съставомерността качество „работодател“ на В.В.. При
липсата на тази констатация не се доказва и възникнало трудово правоотношение.
В хода на съдебното
производство, съдът правилно е съобразил Решение №346/25.02.2019г., постановено
по адм.д.№ 1190/2018г. по описа на
Административен съд – Варна, с което по жалба на В.И.В. е отменено Постановление
от 07.03.2018г., с което главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-Варна
е обявил съществуването на трудово правоотношение между П Ж Н и ответника по
касация като работодател, считано от 13.02.2018г. и с което е предписано на В.И.В.
като работодател да предложи на работника
П Ж Н сключване на трудов договор.
На
гореизложените доводи, правилен е изводът на въззивния съд за допуснато от АНО
нарушение на материалния закон. Основателно и при правилно приложение на закона
ВРС не е намерил нарушението за безсъмнено доказано. Решението не е обременено
със сочените от касатора пороци. Други такива, обосноваващи отмяна на
проверявания съдебен акт не бяха установени и в кръга на служебно дължимата
проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на неоснователната
жалба против законосъобразния съдебен акт.
Мотивиран от което и на основание чл.221 ал.2 предл.1
от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260278/25.02.2021г., постановено от Районен съд –Варна по АНД № 4997/2020г. по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03-009243 от 16.03.2018год. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на В.И.В. с ЕГН **********, на основание чл.414, ал.3 вр.чл.416
от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 3000.00лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.