Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1877 18.05.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3129 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 36, ал. 2 ЗА.
Ищецът Д.Т.Б., ЕГН ********** *** е предявил против Сдружение „Българска Федерация по спортна стрелба”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Целина № 2, ет. 5, ап. 9 иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 11 830 лв., представляваща неизплатен остатък от уговорен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 10,09,2014 г. и анекс от 11,09,2014 г. към него, ведно със законна лихва от 21,04,2016 г. до изплащане на задължението, която сума е присъдена със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22058/2016 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 10.09.2014 г.
между ответника, в качеството си на възложител и ищеца, в качеството на
изпълнител като адвокат от САК, е сключен договор за правна защита и съдействие
с предмет процесуално представителство на ответника по въззивно търговско дело
в Апелативен съд – гр. София с № 4197/2014 г., което е било образувано по жалба
на Министерство на младежта и спорта срещу решение по т.д. № 2840/2013 г. по
описа на СГС. Страните са имали уговорка за дължимо възнаграждение, както и
срок за плащане за сумата, а именно 3830 лева – при подписване на договора, а
остатъкът до размера на цялата договорена сума от 12830 лева, а именно 900 лева
- преди първото по делото съдебно заседание пред въззивния съд.
На 11.09.2014 г. под претекст, че
сдружението било с отнет лиценз от ММС и нямало никаква дейност и приходи,
ответникът настоял да бъдат променени условията по договора, а
именно втората част от сумата в размер на 9000 лева да бъде заплатена едва след приключване на
производството пред Апелативния съд и то при условие, че бъде потвърдено
първоинстанционното решение. На следващия ден – 12.09.2014 г., след подписване
на договора законният представител на ответника е заплатил сумата от 3830 лева
в брой.
Последното заседание на Апелативния
съд било насрочено за 18.02.2015 г., като около седмица преди заседанието
ответникът отново настоял за корекция на договорните условия, като заявил, че
дори при спечелване на дело, можел да заплати парите на ищеца едва след като
парите бъдат получени от ответника като разноски, защото „БФСС” нямала никакви приходи и законния представител на ответника – *** я
финансирал с вноски от личните си средства. Заявил, че няма как да ги
претендира, ако не бъдат реално заплатени. Преди заседанието на 18.02.2015 г.
ответникът му заплатил сумата от 9000 лева, за което му била издадена разписка,
като ищецът представил разписката пред апелативния съд и претендирал разноските
в пълен размер, като впоследствие с решението ми били присъдени.
Твърди се, че в същия ден, след като
заседанието приключило *** се явил в кантората и заявил, че държал да си получи
парите, платени като хонорар по делото обратно, тъй като били негови лични и
били взети в заем. Федерацията го вкарвала в преразходи. Ищецът твърди, че органния управител на
ответника заявил, че се отказвал от всички заведени към момента дела. Ищецът се
съгласил да му върне цялата получена сума, като следвало да задържи 1000 лева
за технологично време, което бил изгубил с делото, както и че прекратява
всякакви отношения с ответника – по всички дела, тъй като нямал намерение да работи безплатно.
За връщане на сумата от 11830 лв. била издадена разписка. Впоследствие ищецът е върнал документите по
делата.
С оглед изискуемостта на задължението,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но в законоустановения срок постъпило възражение, поради което се цели с
настоящото производство да се признае за установено, че ответникът дължи
претендираните суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който отговор ответникът оспорва изцяло предявения
иск по основание и размер. Не оспорва факта, че в действително на 10.09.2014 г.
между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие с предмет зашита
на БФСС по въззивно търговско дело № 4197/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Съгласно така сключения договор ответникът се е задължил да заплати на адвокат Д.Б.
общ хонорар в размер на 12830 лева, както следва - сумата от 3830 лева се
дължала след подписване на договора и 9000 лева преди първото по делото
заседание. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №
22058/ 2016 г. на РС- София, се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за
сумата от 11830 лв., представляваща
неизплатен остатък от уговорен адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие от 10,09,2014 г. и анекс от 11,09,2014 г. към него, ведно със
законна лихва от 21,04,2016 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 1236,60 лв. представляваща
разноски по заповедното производство. Срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това
ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата са отделени следните обстоятелства, че между страните по делото
е сключен на 10.09.2014 г. Договор за правна защита и съдействие с предмет защита
на БФСС по въззивно търговско дело № 4197/2014 г. на Софийски апелативен съд,
по който договор ответникът е следвало да заплати на адвокат Д.Б. общ хонорар в
размер на 12830 лева, както следва - сумата от 3830 лева след подписване на
договора и 9000 лева преди първото по делото заседание.
В последствие с анекс от 11,09,2014 г.
страните са постигнали съгласие сумата от 9 000 лв. да бъде платена след
произнасяне на решението на Софийски апелативен съд, в случай че с решението се
потвърди обжалваното решение по т.д. № 2840/2013 г. С разписка от 18,02,2015 г.
ищецът е заявил, че е получил сумата от
9 000 лв. по процесния договор за правна защита и съдействие №
5/10,09,2014 г. На 18,02,2015 г. ищецът с разписка от същата дата е върнал
сумата от 11 830 лв. от платените 12 830 лв. по процесния договор. С
решение от 04,06,2015 г. постановено по т.д. № 4197/2014 г. съдът е потвърдил
решение постановено по т.д. № 2840/2013 г., като е осъдил ответника по
посоченото дело – Министерството на младежта и спорта да заплати на Българска
Федерация по спортна стрелба направените
по делото разноски в размер на 12 830 лв. за адвокатско възнаграждение.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Между страните е сключен договор за правна защита и съдействие от 10,09,2014
г., който по своята правна същност представлява договор за поръчка и съдържа
всички съществените елементи на правоотношение по чл. 280 и следв. ЗЗД. Предмет на договора за
поръчка е извършването от довереника на възложените му от доверителя правни
действия. Възлагането на правни действия се квалифицира като договор за
поръчка - чл.
280-292 ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника с
изключение на уредените в чл. 283, ал. 2 ЗЗД хипотези. Първоначално в
договорът за поръчка е уговорено, че плащането на сумата от 12 830 лв.
следва да стане на два етапа- първия при подписване на договора – 3830 лв. и
9000 лв. преди първото по делото съдебно заседание. Няма спор, че сумата от
3830 лв. е била заплатена на 12,09,2014 г. за което е издадена и разписка от
същата датата. В последствие с анекс от 11,09,2014 г., т.е. един ден след
подписване на процесния договор страните са постигнали съгласие за това, че
другата част от възнаграждението, а именно сумата от 9000 лв. ще се дължи след произнасяне на решението на
Софийски апелативен съд, в случай че с решението се потвърди обжалваното
решение по т.д. № 2840/2013 г., т.е. резултативен хонорар. На 18,02,2015 г.,когато е било и последното по
делото открито съдебно заседание по т.д. 4197/2014 г. на Апелативен съд София,
страните с цел да бъде присъдено на ответника адвокатско възнаграждение по
процесното дело, каквото видно и от самото решение на съда му е било присъдено,
с нарочна разписка ищецът е получил от ответника сумата от 9000 лв. по
процесния договор. На същата дата 18,02,2015 г. ищецът е върнал сумата от 11 830 лв. на ответника, от
платените 12 830 по процесния договор. Установява се, че постановеното от
Апелативен съд София решение е в полза на ответника.
В самата
искова молба ищецът твърди, че е прекратил всякакви договорни отношения с
ответника по всички дела, като е задържал сумата от 1000 лв. – за технологично
време, което си бил изгубил.
Относно
прекратяване на процесния договор приложение намира разпоредбата на чл.287 от ЗЗД, регламентираща хипотезите на прекратяване на договора за поръчка.
Според
третата хипотеза на тази правна норма договорът за поръчка се прекратява с отказ на поръчката от довереника. Договорите
се сключват, защото се търси настъпването на определен резултат. След като
облигационният резултат от договора очевидно няма да бъде постигнат, а и отношенията между адвокат и
клиент е влошено, както се твърди в исковата молба, запазването
на действието на договора е безпредметно, а интересът от отказ на поръчката е
очевиден. Отказът е
едностранно волеизявление, за което законът не е предвидил форма. Достатъчно е
то да достигне до доверителя, което в случая е така. Със самия факт на връщане на даденото от
доверителя възнаграждение от страна на довереника недвусмислено сочи на отказ
от така сключения между страните договор. Ищецът е задържал сумата от 1000 лв.,
който са му напълно достатъчни за направените от него разходи.
Съдът
намира, че процесният договор е бил прекратен от ищеца, както и той сам твърди
в исковата молба, на основание направен отказ от договора от страна на ищеца-
довереник, като същият е задържал сумата от 1000 лв. за извършени от него
технологични разходи.
С оглед
липсата на съществуващо договорно правоотношение, породено от процесния
договор, на ищеца не му се дължи сумата от 11 830 лв. на заявеното в
исковата молба основание.
По
отношение на разноските.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. Разноските надлежно се претендират, като в тях се
включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 925 лв. Доколкото
обаче в случая ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, то и същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден
по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36
от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
884,90 лв., с оглед цената на иска. Макар преценката за прекомерност винаги да
е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 925
лева не е прекомерно. Делото е с ниска
фактическа и правна сложност. При формиране на преценката относно
конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените
действия с цел защита интересите на ответника от процесуалния представител, явяването
в съдебно заседание, което свидетелства за проявена процесуална активност. С
оглед обема на осъществените действия, както и предвид конкретната фактическа и
правна сложност, съдът счита, че заплатеното от ответника възнаграждение е справедливото
и адекватно по стойност и следва да бъде присъдено изцяло.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Б., ЕГН ********** ***, иск, с който се иска да се признае за установено, че Сдружение „Българска Федерация по спортна стрелба”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Целина № 2, ет. 5, ап. 9, дължи сумата от 11 830 лв., представляваща неизплатен остатък от уговорен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 10,09,2014 г. и анекс от 11,09,2014 г. към него, ведно със законна лихва от 21,04,2016 г. до изплащане на задължението, която сума е присъдена със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22058/2016 г. по описа на Районен съд - София.
ОСЪЖДА Д.Т.Б., ЕГН ********** ***, да
заплати на Сдружение „Българска Федерация по спортна стрелба”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Целина № 2, ет. 5, ап. 9,
направените по делото разноски в размер на
925 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.