№ 1140
гр. Варна , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20203100503064 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, на второ четене
се явиха:
Въззивникът В. Х. М., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от особения представител адвокат Деляна Х.,
редовно назначена и приета от съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, редовно призована, не се явява представител в съдебно
заседание.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ констатира, че с молба с вх.№ 25483 от
04.12.2020 г. въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД е
представила документ, удостоверяващ плащане на депозита за особен
представител в размер на 300.00 лева по сметка на Варненски окръжен съд.
С оглед на изложеното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА в настоящата инстанция за особен представител на
въззивника В. Х. М. адвокат Д.В.Х. от Варненска адвокатска колегия.
1
Адв. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл молба с вх.№ 24903 на
25.11.2020 г., с която молят да се даде ход делото. Изразяват становище по
жалбата и по същество на спора, като претендират присъждане на разноски,
за които представят списък по чл.80 от ГПК.
СЪДЕБНИЯТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 3556 от 29.10.2020 година.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на В. Х. М., ЕГН **********, чрез особен представител срещу
решение №357/22.11.2019г., постановено по гр.д. № 13/2019 г. по описа на
Районен съд Провадия, поправено с решение № 260012/01.09.2020г. по реда
на чл.247 от ГПК, в частта с която се приема за установено, че
жалбоподателят дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
следните суми: 579,92 лв.– задължение по Договор за паричен заем №
3128546 от 16.01.2018 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Х.
М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявление в съда - 02.10.2018 г. до окончателното погасяване
на дълга; 62,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 31.01.2018
г. до 25.07.2018 г.; 24,97 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.02.2018 г. до 02.10.2018 г., 369,90 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до
25.07.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение №856/04.10.2018г. по
2
ч. гр.д. №1293/2018 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за недопустимо,
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на правилата на
логическото мислене. В жалбата се излагат твърдения, според които
първоинстанционният съд неправилно е приел връчването на уведомлението
за извършената цесия за валидно. Според процесуалния представител на
жалбоподателя, уведомлението за прехвърленото вземане следва да се
извърши лично спрямо кредитополучателя. Особеният представител следвало
да разполага с изрично пълномощно за приемане на споменатото
уведомление, каквото по случая не било налице. Прави изявление, според
което единственият, който следва да уведоми длъжника за извършената цесия
е първоначалния кредитор, който единствен може да иска погасяване на
задължението. С оглед на изложеното жалбоподателят твърди, че цесията не е
породила действие, съответно въззиваемата страна не е активно легитимирана
да предяви процесните претенции, които следвало да се отхвърлят като
неоснователни. В жалбата се твърди, че в процеса не се е доказало, че сумата
по кредита действително е била усвоена от кредитополучателя, поради
липсата на категорични доказателства за това. Изложени са твърдения, според
които между мотивите на обжалваното решение и диспозитива е налице
противоречие. Според жалбоподателя в мотивите си районният съд е приел,
че заявлението по чл. 410 от ГПК е следвало да бъде отхвърлено, а след това в
диспозитива приема за установено, че процесните суми са дължими. Твърди
се, че в диспозитива на решението липсва произнасяне за сумата от 18 лева –
такси за разходи при просрочени задължения. Излага твърдения, според
които такива такси противоречат на закона и заобикалят императивни норми
на ЗПК. В жалбата е налице оплакване за липса на мотиви досежно сумата от
369.90 лв., която съдът е приел в диспозитива си за дължима. Излагат се
твърдения, според които клаузата, която предвижда неустойка в посочения
размер, противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна и нищожна.
Жалбоподателят счита, че приемайки за дължима сумата от 24.97 лева,
първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила, предвид
липсата на искане за обезщетение за забава в посочения размер. Излага, че
предвид произнасянето на съда по непредявен иск е налице порок на
обжалваното решение. Предвид изложеното моли за отмяна на решението в
3
обжалваната му част.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. В отговора се твърди, че първоинстанционният съд
правилно е възприел уведомяването на длъжника чрез особен представител за
извършената цесия, за надлежно. Въззиваемата страна е подкрепила
твърденията си с изчерпателно изброяване на практика на ВКС. Поддържа се
и становището, че въззивникът не може да черпи права от
незаконосъобразното си поведение, нарушавайки разпоредбите на Закона за
гражданската регистрация. Според въззиваемият особеният представител на
длъжника е надлежен адресат на всички твърдения, наведени в исковата
молба, в това число и получаване на уведомления. Въззиваемата страна не
споделя оплакванията на жалбоподателя във връзка с начислените такси за
разходи за просрочени задължения, като заявява, че същите са съобразени с
ЗПК и не са свързани с управление на кредита, а са извършени поради
незаконосъобразното действие на кредитополучателя. Излагат се твърдения, с
които се обосновава начислената неустойка за неизпълнение на задължение
за даване на обезпечение от страна на кредитополучателя. Според кредиторът
(въззиваем) уговорената неустойка, респ. уговореният й размер не надвишава
обезпечителната й функция, съответно не накърнява принципите на
добросъвестност и справедливост. С оглед изложеното, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Адв. Х.: Запозната съм с доклада съда и нямам възражения да се
приеме.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид липсата на възражения от
страните, счита, че следва да бъде приет за окончателен доклада по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в
разпоредително заседание с Определение № 3556 от 29.10.2020 г.
Адв. Х.: Поддържаме си жалбата. Оспорваме въззивния отговор.
4
Нямам доказателствени искания.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения от въззиваемата
страна списък по чл.80 от ГПК следва да бъде приложен по делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото, приложения
към молба с вх.№ 24903 на 25.11.2020 г. от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Х.: Считам, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в разрез с материалните и процесуални
закони при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради
което моля да бъде отменено. Подробни доводи съм изложила във въззивната
жалба.
Във връзка с претендирането от въззиваемата страна в отговора на
въззивната жалба за конкретен размер за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение искам да изложа следното, че като юрисконсулт нямат
правото сами да определят своето възнаграждение, а това е посочено за съда.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед обстоятелството, че с молба вх.№
25483 от 04.12.2020 г. въззиваемата страна „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД за внесена сумата в размер на 300.00 лева, счита, че същата
следва да бъде изплатена като окончателно възнаграждение на назначения на
5
въззивника особен представител адвокат Д.В.Х..
С оглед на изложеното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 300.00 лева на назначения особен
представител адвокат Д.В.Х., представляваща окончателно възнаграждение
за процесуално представителство на въззивника В. Х. М. пред настоящата
инстанция, на основание чл. 47 ал.6 от ГПК. /изд. РКО по вн.б. от „ОББ“ АД
от 30.11.2020 г. за сумата 300.00 лв./.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:38
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6