Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.12.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На двадесет
и пети ноември две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 606 по описа за 2017 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.108, ал.1 ЗС и чл.59, ал.1, вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД, предявени от 1/ Н.И.А., ЕГН: **********
***; 2/ С.А.А., ЕГН: **********о***; 3/ И.А.А., ЕГН: ********** ***; 4/ М.А.А.,
ЕГН: ********** ***; 5/ Н.Х. Т., ЕГН: **********о***,,О.; 6/ В.Г.М., ЕГН: **********
***; 7/ М.В.М.-А., ЕГН: ********** ***; 8/ Д.Д.Д.,
ЕГН: ********** ***; 9/ Р.Д.Д.,
ЕГН: ********** ***,,А.У./ Е.Т.А., ЕГН: ********** ***; **/ Й.И.А., ЕГН: **********
*** и 12/ Ц.И.А., ЕГН: **** *** – всички чрез *** С.П. - К. против О.С. ***,
ЕИК: *****, адрес: ул. „И.В., представлявана от К.Д.Ф.Д.
ИЩЦИТЕ твърдят, че с Решение №
0414/05.10.1993 г. , постановено по преписка с вх. № 13157/18.03.1992 г. на ПК
- гр. К., било възстановено на наследниците на К.М.Н.- бивш жител ***, починала
на ******г., правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху следния недвижим имот: нива с площ от 5.800 дка, шеста категория
на земята, находяща се в землището на гр. С.о.С. ***,
в местността „П.Г.“ съставляваща имот №94, парцел IV от кадастрален план,
изработен през 1973 г., при граници и съседи: от изток - път, от север - ТПК „С.К.З.-
път, и от юг - парцел № 5.
Въз основа на това решение бил издаден
констативен нот. акт № **9, том II, нот. дело № 876/29.07.1996 г. на Карловски районен съд,
установяващ правото им на собственост върху имота, за който бил отреден парцел
IV, кв. 94 по регулационния план на гр. С. от 1973 г., с права в
съсобствеността, както следва: Н.И.А. - 6/36 ид.
части, С.А.А., И.А.А. и М.А.А. - тримата общо 2/12 ид. части,
или всеки по 2/36 ид. части, Н.Х. Т. - 6/36 ид. части, В.Г.М. и М.В.М. - А. - двамата като наследници
на П.Х.М. - починала на 05.08.2005 г., общо 2/12 ид.
части, или всеки по 3/36 ид. части, Д.Д.Д. и Р.Д.Д. - двамата като
наследници на Н. Д.Д.- починала на ********г., общо
2/12 ид. части, или всеки по 3/36 ид.
части, и Е.Т.А. и Й.И.А. - двете общо 2/12 ид. части,
или всяка по 3/36 ид. части.
Понастоящем имотът представлявал
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5049 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.о.С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20**
г. на И.Д.на АГКК, адрес на поземления имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „Х.Б.“,
площ 1978 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: квартал: 94, парцел: IV, при съседи:
68080.503.5051, 68080.503.9004, 68080.503.5050, 68080.503.**50, 68080.503.5048.
Останалата част от имота в размер на 3985 кв. метра попадала в парцел I -ТПК ,,С.ски
килими „ / поземлен имот с идентификатор 68080.503.**50 /.
Твърдят, че въпреки извършената
реституция на имота, с Акт за частна общинска собственост № 159/10.**.2000 г.,
вписан в Служба по вписванията с вх. peг. №
2791/25.08.2005 г., Акт № 148, том X, дело № 2**4/2005 ., парцел IV с площ от
1815 кв. метра, незастроен, неправилно бил актуван като общинска собственост.
С Решение № 0415/08.**.1993 г.,
постановено по преписка с вх. № 13189/18.03.1991 г. на ПК - гр. К., било
възстановено на наследниците на И.А. Н. - бивш жител ***, правото на
собственост в стари реални граници на следния имот: т.2. нива от 5.000 дка,
шеста категория, находящ се в землището на гр. С.о.С.
***, в местността „П.Г.“ съставляваща имот № 94, за който са отредени парцели №
2 и № 3 от кадастрален план, изработен 1973 г., при граници и съседи: от север
- парцел № 5, от изток - парцел № 2, от запад - път.
Въз основа на това решение бил издаден
констативен нот. акт № **1, том II, нот. дело № 844/24.07.1996 г. на Карловски районен съд,
установяващ правото им на собственост върху имотите, за които са отредени парцели
V, II и III в кв. 94 по регулационния план на гр. С. от 1973 г., с права в
съсобствеността, както следва: Н.И.А. - 3/6 ид.
части, и С.А.А., И.А.А. и М.А.А. - всеки по 1 /6 ид. част.
С нот. акт №
144, том II, peг. № 7351, нот.
дело № 459/29.12.2000 г. на *** С.Р.- с peг. № 099 на
НК, с район на действие - PC - гр. К., било прехвърлено чрез покупко-продажба
на Ц.И.А. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: от
земеделска земя - нива, с площ от 5000 кв. м., шеста категория, находящ се в землището на гр. С., област П., в местността „П.Г.“,
който имот е включен в регулацията на града по регулационния план от 1973 г. и
за него са отредени парцели II и III в кв. 94, при граници и съседи: на парцел
II - улица, н-ци на И.А. Н. и н-ци
на А.Д.Н.а, а на парцел III - от две страни улици и н-ци на И.А. Н., само парцел III с площ от 4350 кв. м, като
продавачите Н.И.А., С.А.А., И.А.А.
и М.А.А. си запазват пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху имота съобразно притежаваните от тях идеални части, с право
да го отдават под наем и получават плодовете от него.
Понастоящем гореописаните имоти
представлявали, както следва:
- поземлен имот с идентификатор
68080.503.5051 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.о.С. ***,
одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ , площ 1725 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 94,
парцел: II - складово стоп., при съседи: 68080.503. 9004, 68080.503.5050,
68080.503.5049, 68080.503.5048, 68080.503.5052. В имота попада сграда с
идентификатор 68080.503.5051.1, със застроена площ 306 кв. м, брой етажи 1,
предназначение: складова база, склад, която представлява метално хале, което
може да се демонтира.
- поземлен имот с идентификатор
68080.503.5052 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.о.С. ***,
одобрени със Заповед №РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на АГКК, адрес на поземления
имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ площ 4923 кв. м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 94, парцел: III
пазар, при съседи: 68080.503.9004, 68080.503.5051,
68080.503.5048,68080.503.9003. В имота попадат следните сгради: 1/ сграда
68080.503.5052.1, със застроена площ 209 кв. м, брой етажи 1, предназначение:
сграда за обществено хранене, 2/ сграда 68080.503.5052.2, със застроена площ
328 кв. м, брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, и 3/ сграда
68080.503.5052.3, със застроена площ 27 кв. м, брой етажи 1, предназначение:
сграда за търговия.
Твърдят, че въпреки извършената
реституция на имота, с Акт за частна общинска собственост № 158/10.**.2000 г.,
вписан в Служба по вписванията с вх. peг. №
2790/25.08.2005 г., Акт № 147, том X, дело № 2**3/2005 г., парцел II с площ от
1973 кв. м. /Складово стопанство/, незастроен, неправилно бил актуван като
общинска собственост. С Акт за частна общинска собственост № 98/06.01.2000 г.,
вписан в Служба по вписванията с вх. peг.
2626/15.08.2005 г., Акт № 8, том X, дело № 1964/2005 г., парцел III - пазар в
кв. 94, ул. „Х.Б.“, с площ от 4320 кв. метра - незастроено място, и сграда със
ЗП от 216 кв. метра, 1 ет. МС, построена през 1960 г., неправилно бил актуван
като общинска собственост.
Във всички актове за ЧОС в „З.“ било
посочено, че основанията за правото на собственост на О.С. са: Указ
318/02.09.2003 г., чл. 2а от ЗОС и Решение № 41/26.02.2004 г. на ОбС С., т. е. същите били свързани единствено с отделянето
като самостоятелна на О.С. която относно правата на собственост върху
недвижимите имоти, намиращи се на нейна територия, се явява правоприемник на О.К.
ако същата е била собственик.
От приложеното Решение от 04.08.2000 г., постановено по гр. дело № 1056/1996 г. по
описа на Карловски районен съд, било водно, че О.К. е завела иск по чл. 97 от ГПК /отм./ срещу наследниците на К.М.Н.и на И.А. Н., за признаване за
установено, че О.та е собственик на парцели - II, III, IV и V в кв. 94 по плана
на гр. С., както и за обявяване за нищожни, като противоречащи на закона, нот. акт № **1, том II, нот. дело
№ 844/24.07.1996 г. и нот. акт № **9, том II, нот. дело № 876/29.07.1996 г. на Карловски районен съд -
двата на Карловски районен съд, както и Решение № 0414/05.10.1993 г.,
постановено по преписка с вх. № 13157/18.03.1992 г. на ПК - гр. К., и Решение №
0415/08.**.1993 г., постановено по преписка с вх. № 13189/18.03.1991 г. на ПК -
гр. К., като издадени в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който
иск бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Това съдебно решение се
ползвало със сила на присъдено нещо /СПН/. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници. В случая О.С. се явявала
правоприемник на О.К. поради което и спрямо нея решението се ползвало със СПН.
Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Р.Б..
Твърдят, че независимо от
възстановяването на правото им на собственост върху процесиите имоти, същите се
ползвали от О.С. В Кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5052 била записана като собственик и РПК „Н.“
гр. С., въз основа на съдебно решение № 2192/22.**.2006 г. на П.ски окръжен
съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу О.К. Между О.С.
и кооперацията съществувал спор за материално право за сградите, построени в
този имот, и за прилежащ терен към тях в размер на 1000 кв. метра, за които
ищците нямали претенция.
Твърдят, че многократно били отправяли
до К.на О.С. искане за отписване на процесиите имоти от актовите книги и
предаване на владението върху тях. Тъй като не получили отговор, със заявление
с вх. № С-1776/04.04.2016 г. отново поискали деактуването им като общинска собственост и предаването им
на ищците, но и до момента това не било извършено. С тези действия О.С.
оспорвала правото им на собственост, поради което за ищците бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради неоснователното ползване от
страна на ответната О. на собствените им имоти, без да им заплаща обезщетение
за това, същата се била обогатила неоснователно за сметка на тяхното
обедняване, изразяващо се в пропусната полза – получаване на наем за ползването
на процесиите имоти, поради което за ищците бил налице правен интерес от
предявяване на иск по чл. 59 от ЗЗД за обезщетение, равняващо се на средния
месечен пазарен наем в размер на 1 лв. за 1 кв. м площ, който бил дължим за
периода от реституцията до момента. Тъй като претендирали право на собственост
върху обща площ от 7626 кв. метра, обезщетението за един месец било в размер на
7626 лв. С исковата молба предявяват частичен иск – за заплащане на обезщетение
за един месец, за периода от 02.05.2012 г. до 02.06.2012 г.
ИЩЦИТЕ молят, съдът да ги признае за
собственици и да осъди О.С. да им предаде владението върху следните недвижими
имоти:
- поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5049 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С.о.С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на АГКК, адрес
на поземления имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ , площ 1978 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: квартал: 94, парцел: IV, при съседи: 68080.503.5051, 68080.503.9004, 68080.503.5050,
68080.503.**50, 68080.503.5048;
- поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5051 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С.о.С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „Х.Б.“, площ 1725 кв.
м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: квартал: 94, парцел: II - складово стоп., при съседи: 68080.503. 9004,
68080.503.5050, 68080.503.5049, 68080.503.5048, 68080.503.5052, и
- от поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5052 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С.о.С. ***, одобрени със Заповед №РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ площ 4923 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал: 94, парцел: III пазар, при съседи: 68080.503.9004, 68080.503.5051,
68080.503.5048,68080.503.9003, САМО
3923/4923 ид. части, доколкото за останалата част
от 1000/4923 ид. части РПК „Н.: гр. С., е призната за
собственик със съдебно решение,
с права в
съсобствеността, както следва:
- за поземлен имот
с идентификатор 68080.503.5049 - Н.И.А. - 6/36 ид. части, С.А.А., И.А.А. и М.А.А. - всеки по 2/36 ид. части, Н.Х.
Т. - 6/36 ид. части, В.Г.М. и М.В.М. - А. - всеки по
3/36 ид. части, Д.Д.Д. и Р.Д.Д. - всеки по 3/36 ид. части, и Е.Т.А.
и Й.И.А. - всяка по 3/36 ид. части;
- за поземлен имот
с идентификатор 68080.503.5051 - Н.И.А. - 3/6 ид. части, и С.А.А., И.А.А. и М.А.А. - всеки по 1 /6 ид. част, и
- за поземлен имот
с идентификатор 68080.503.5052 - Ц.И.А..
2. да осъди О.С. да им заплати общо сумата от 7
626 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени – получаване
на наем, ползвайки неоснователно собствените им недвижими имоти, описани
по-горе, без да им заплаща обезщетение за това, с което се е обогатила
неоснователно за сметка на тяхното обедняване, което обезщетение се равнява на
средния месечен пазарен наем в размер на 1 лв. за 1 кв. м площ, за периода от
02.05.2012 г. до 02.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както следва:
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5049 с площ 1978 кв. м - 1978 лв.,
от които на Н.И.А. и Н.Х. Т. - 329.60 лв., на С.А.А.,
И.А.А. и М.А.А. - на всеки
по **0 лв., на В.Г.М., М.В.М. - А., Д.Д.Д., Р.Д.Д., Е.Т.А. и Й.И.А. -
на всеки по 164.80 лв.;
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5051 с площ 1725 кв. м - 1725 лв.,
от които на Н.И.А. - 862.50 лв., на С.А.А., И.А.А. и М.А.А. - на всеки по 287.50
лв.;
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5052 - за 3923/4923 ид. части от същия, целият площ от 4923 кв. метра - 3923
лв., от които на Н.И.А. - 1961.50 лв., на С.А.А., И.А.А. и М.А.А. - на всеки по 653.83
лв.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответната О. С., представлявана от к.Д.Ф.Д., чрез
пълномощниците си **Г. И *** И., с отговора на
исковата молба оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Искът като преждевременно заведен, бил недопустим.
Твърди, че съгласно чл. 13, ал.5, и 6 от ППЗСПЗЗ при възстановяване на
земеделски земи в границите на урбанизираните територии следва да се представи
пред ПК (ОСЗ) удостоверение и скица с надлежно съдържание. И трите претендирани имота били застроени. Налице била пречка за
земеделска реституция съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ, като са изпълнени мероприятия
по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Позоваването на двете представени решения
на ПК с посочени дати върху тях – 05.10.1993 г. и 08.**.1993 г. било позоваване
върху нищожни решения, тъй като към посочените дати не съществувала П. комисия
- К. с вписания в тях персонален състав председател, секретар и членове. И
двете решения се представяли в заверен препис, а не в оригинал с подписите на
посочените членове. Евентуалното им антидатиране или
манипулиране в информационния масив на ПК (ОСЗ) означавало задължителност на удостоверенията
и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Независимо от това в използваните
бланки и на двете Решения на ПК - К. съществували текстове на ограничения по „ЗТСУ“
и че за издаване на нотариален акт е „необходима скица с точните размери на
имота“. Такива скици с точните размери на имота не били издавани и не
съществували, включително и при издаване на нотариалните актове през 1996 г„
тъй като представяните там скици по регулация от О.та не съдържали точните
размери на имота.
Горните обстоятелства налагали провеждане на
инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на представените две решения на
ПК - К., респ. издадените въз основа на тях последващи
нотариални актове, скици и други документи. Включително и относно
обстоятелството как и чрез какви доказателства е установено, че праводателите на ищците са притежавали точно тези ниви
преди влизането им в ТКЗС в съществуващи реални граници към 1991 г.
В посочения смисъл на преждевременност била и
практиката на ВКС – Решение № 19 от 02.02.2010 г. по
гр. д. № 4358/2008 г, I ГО, Решение № 250 от 08.05.2014
г. по гр. д. № 3215/2013 г., II ГО.
Исковете били недопустими и поради липса на правен
интерес, защото и в двата представени нотариални акта от 1996 г. съществувал
представен документ – „протокол за въвод във
владение“ на имотите, издаден от ОПК – К., т. е. налице били данни за въвод във владение. Във фактологията
на исковата молба ищците не обяснявали как така са въведени във владение и
впоследствие са загубили това владение.Посоченият елемент бил необходим за
установяване на действителните права и правната квалификация на исковете.
Ответникът твърди, че подобен въвод никога не е
осъществяван и били налице два протокола за въвод с
невярно съдържание.
Исковете били и неоснователни. Върху процесиите
имоти били проведени обществени комплексни мероприятия, непозволяващи
реституирането им. Налице била забрана по чл. 10б от ЗСПЗЗ. В самите
кадастрални скици били обозначени сгради, непозволяващи земеделска реституция.
Налице бил друг справедлив ред и начин за връщане на претендираната
земя за земеделско производство – обработка, засяване, защитни мероприятия,
бране на плодове и зеленчуци и пр. – с обезщетяване с равностойна земеделска
земя или по друг начин определен от закона.
Наред с всичко останало, О.С. била придобила
имотите и на основание придобивна давност повече от
10 години – със спокойно владение, което не било установено с насилие и не се
поддържало с насилие, с липса на адекватни смущаващи го съдебни претенции,
които да го прекъсват. Представеното
съдебно решение от 2000 г. било с неясна дата на влизане в сила, водено било от
друг юридически субект. Прочитът на заведения иск – отрицателен установителен от О.та в К. срещу настоящите ищци водел до
извод за абсолютна липса на сила на присъдено нещо.
Разпоредбата на **6, б. б“ от ЗЗД, вр. 84 ЗС се прилагала само в случаи на предявен иск за
собственост срещу лице, което се позовава на придобивна
давност, но не и в обратния случаи. Прекъсването на давността се свързвало
винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу
лицето, което би могло да се позове на давност, а не обратното. Давността можело
да бъде прекъсната с насрещен иск на претендиращите за собственост настоящи
ищци, което те не били сторили в процеса през 2000 г.
По отношение на претенцията за имот 68080.503.5052
била налице неяснота относно реалната претендирана
част от имота. Твърдяло се в исковата молба, че имало и друго съдебно дело с
ищец РПК „Н.” - С.относно посочения имот. Нормално било да се спре
производството по настоящето дело за изясняване на действителните права по
отношение на посочения имот по твърдяното дело, което е гражданско с № 1413/16
г. на II състав на ГК на Карловски районен съд. На второ място, ако не се спре
производството до решаване на другия спор, следвало ищците да опишат словесно
или да изразят графично претендираната от тях
територия в границите на имот 68080.503.5052., за да може О.та адекватно да
защити интересите си.
Ответникът оспорва изцяло представените от ищците
с исковата молба две решения на ПК – К. – 0414/05.10.1993 г. по преписка 13157/18.03.1992
г. и 0415/08.**.1993 г. по преписка 13189/18.03.1991 г. Оспорва представените
два нотариални акта от 1996 г. като издадени в нарушение на съществуващите
разпоредби и при липса на съответни удостоверения и скици, вкл. и скици с
точните размери на имотите към момента на издаването им.
МОЛИ искът да бъде отхвърлен, а на ответната О. С.да
бъдат присъдени направените разноски по делото.
В с. з. от 12.10.2020 г. на осн.
чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Н.Х. Т. са
конституирани наследниците ѝ А.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***; Х.В.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и М.В.М., ЕГН: ********** , с адрес: ***. В
същото съдебно заседание е констатирано, че в хода на производството са
починали и други трима от ищците – Н.И.А., С.А.А.и
В.Г.М., чиито наследници обаче са страна в производството още с предявяването
на исковата молба. При тези обстоятелства, с молба вх. №265615/04.**.2021 г.
ищците прецизират петитума на иска, като молят съда
да постанови решение, с което:
1. Да ги признае за собственици и да осъди О. С.да
им предаде владението върху следните недвижими имоти:
- поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5049 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. О. С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С. п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ , площ 1978 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: квартал: 94, парцел: IV, при съседи: 68080.503.5051, 68080.503.9004, 68080.503.5050,
68080.503.**50, 68080.503.5048;
- поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5051 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. О. С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С. п. к. 4330, ул. „Х.Б.“, площ 1725 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал: 94, парцел: II - складово стоп., при съседи: 68080.503. 9004,
68080.503.5050, 68080.503.5049, 68080.503.5048, 68080.503.5052, и
- от поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5052 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. О. С. ***, одобрени със Заповед №РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С. п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ площ 4923 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал: 94, парцел: III пазар, при съседи: 68080.503.9004, 68080.503.5051,
68080.503.5048,68080.503.9003, САМО
3923/4923 ид. части, доколкото за останалата част
от 1000/4923 ид. части РПК „Н.: гр. С. е призната за
собственик със съдебно решение,
с права в
съсобствеността, както следва:
- за поземлен имот
с идентификатор 68080.503.5049 – И.А.А. И М.А.А.– всеки по 6/36 ид. части, А.В.Т., Х.В.А. и М.В.М. - всеки по 2/36 ид. части, М.В.М.А.– 6/36 ид.
части, Д.Д.Д. и Р.Д.Д.–
всеки по 3/36 ид.
части, и Е.Т.А.и Й.И.А.- всяка по 3/36 ид. части;
- за поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5051 – И.А.А.
И М.А.А.– всеки по ½ ид.
част, и
- за поземлен имот с идентификатор
68080.503.5052 Ц.И.А..
2. Да осъди О. С.да им заплати общо сумата от 7
626 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени – получаване
на наем, ползвайки неоснователно собствените им недвижими имоти, описани
по-горе, без да им заплаща обезщетение за това, с което се е обогатила
неоснователно за сметка на тяхното обедняване, което обезщетение се равнява на
средния месечен пазарен наем в размер на 1 лв. за 1 кв. м площ, за периода от
02.05.2012 г. до 02.06.2012 г., който иск е частичен, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2017 г.,до
окончателното плащане, както следва:
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5049 с площ 1978 кв. м. – 1978 лв.,
от които на И.А.А. И М.А.А.–
на всеки по 329.80 лв.; на А.В.Т., Х.В.А. и М.В.М. – на всеки по 109.86 лв.; на
М.В.М.А.– 329.60 лв., на Д.Д.Д., Р.Д.Д.Е.Т.А.и Й.И.А.– на всеки по 164.80 лв.;
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5051 с площ 1725 кв. м. – 1725 лв.,
от които на И.А.А.– 862.50 лв. и М.А.А.– 862.50 лв.;
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5052 – за 3923/4923 ид. части от същия, целият площ от 4923 кв. метра - 3923
лв., от които на И.А.А.– 1961.50 лв. и на М.А.А.– 1961.50 лв.
Претендират разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация
чл.108 ЗС:
Предявен е иск, с който невладеещият собственик
претендира от владеещия несобственик отстъпване на собствеността и предаване на
владението на процесната вещ /имот/. Собственикът на
една вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на
собственост, притежава правото да владее вещта – лично или чрез избрано от него
лице, упражнявайки фактическата власт върху нея, която изключва упражняването
на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице.
Ищците твърдят, че ответникът оспорва правото им
на собственост върху три имота, за които разполагат с констативни нотариални
актове за собственост. Като доказателство за това ищецът сочи факта, че
ответната О. незаконосъобразно е съставила
Акт за частна общинска
собственост № 98/06.01.2000 г., Акт за частна общинска собственост № 158/10.**.2000
г. и Акт за частна общинска собственост № 159/10.**.2000 г.
Възраженията на процесуалния представител на
ответната О., че искът е недопустим, поради преждевременното му завеждане са
неоснователни. Настоящият съдебен състав не споделя доводите, че Решение №
0414/05.10.1993 г., постановено по преписка с вх. № 13157/18.03.1992 г. на ПК -
гр. К. и Решение № 0415/08.**.1993 г., постановено по
преписка с вх. № 13189/18.03.1991 г. на ПК - гр. К. са нищожни и оттук нищожни
се явяват издадените въз основа на тях документи, вкл. констативните нотариални
актове.
Съдът намира, че
предявеният иск е допустим, тъй като всеки може да потърси защита на правото си на собственост с
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, независимо от
основанията, върху които същият се крепи.
От приложеното Решение №43/04.08.2000 г.,
постановено по гр. дело № 1056/1996 г. по описа на Карловски районен съд,
влязло в законна сила на 05.08.2006 г. (т.I, л.297) се установява, че О. К. е завела иск по чл. 97 от ГПК /отм./ срещу
наследниците на К.М.Н.и на И.А.Н., за признаване за установено, че О.та е
собственик на парцели - II, III, IV и V в кв. 94 по плана на гр. С. както и за
обявяване за нищожни, като противоречащи на закона, нот.
акт № **1, том II, нот. дело № 844/24.07.1996 г. и нот. акт № **9, том II, нот. дело
№ 876/29.07.1996 г. на Карловски районен съд – двата на Карловски районен съд,
както и Решение № 0414/05.10.1993 г., постановено по преписка с вх. №
13157/18.03.1992 г. на ПК - гр. К., и Решение № 0415/08.**.1993 г., постановено
по преписка с вх. № 13189/18.03.1991 г. на ПК - гр. К., като издадени в
противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, а в мотивите на решението си съдът е обсъдил
извършената реституция, като е осъществил косвен /инцидентен/ съдебен контрол
върху издадените решения на ПК – гр. К..
Трайната съдебна практика на Върховния касационен
съд и на съдилищата приема, че по влезлия в сила административен акт,
респективно по заместващото го съдебно решение, издадено по реда на чл. 14, ал.
3 ЗСПЗЗ, в исковото производство за собственост решаващият спора съд следва да
упражни косвен контрол за законосъобразност, ако страната, която не е взела
участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за
възстановяване на собствеността.
В случая обаче горецитираното
съдебно решение обвързва О. С. включително и по отношение на констатациите за
валидност на двете решения на ПК К.. Съгласно константната съдебна практика, съдът е длъжен да зачете
влязлото в сила решение по отношение
на лицата, които са били
страни по делото, както и спрямо определен кръг трети лица
– наследниците и правоприемниците
на страните (а по искове
за гражданско състояние и по брачни искове – спрямо всички). Влязлото в сила решение
не обвързва и не може да
бъде противопоставено единствено онези трети лица, които
не са участвали
като страна по делото, но
претендират самостоятелни права върху предмета
на спора. О. С. обаче не се явява такова
трето лице. Тя възниква като самостоятелен, отде́лен
от О. К. субект с Указ №318/05.09.2003 г. на
Президента на Р.Б. (л.21 по приложеното гр. д. 1413/2016 г. на РС К.). О. С.се
явява правоприемник на О. К., а съгласно разпоредбата на чл. 297 и чл. 298, ал.
1 от ГПК съдебното решение обвързва страните в производството, независимо от
това дали са главни или допълнителни, със сила на присъдено нещо от момента на
влизането си в сила. Затова тази сила може да обвърже наследниците или
правоприемниците на страната по реда на чл.298, ал.2 от ГПК, само ако
юридическият факт на наследяването или на правоприемството
е настъпил след влизането на решението в сила, а не преди това. В случаите,
когато правоприемството чрез прехвърляне на спорното
право е настъпило в хода на производството, както е в разглеждания казус, силата
на присъдено нещо се разпростира върху приобретателя
на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК, а не
по реда на чл. 298, ал. 2 от ГПК. Затова като „едни и същи страни” по т. 10
от ППВС № 2/29.09.1977 година се приемат наследниците и правоприемниците на
първоначалните страни по смисъла на чл.298, ал.2 от ГПК, при които правоприемството е настъпило след влизане на решението в
сила, както и приобретателите
на спорното право в течение на производството по чл. 226 от ГПК, което е
видно и от мотивите на постановлението.
В обобщение на изложеното дотук следва да се
направи извод, че косвеният съдебен контрол върху двете решения на ПК К. е
осъществен в производството по гр. дело № 1056/1996 г. по описа на Карловски
районен съд, а постановеното Решение от 04.08.2000 г., с което същите се приемат
за валидни и законосъобразни, обвързват и ответника по настоящото дело – О. С.
По основателността на иска:
За да бъде искът основателен, ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик или носител
на ограничено вещно право върху вещта, и че ответникът владее, респ. държи
вещта. Качеството собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните
факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства
и доказателствени средства, чрез които се провежда
доказването. Ответникът носи доказателствената тежест
за установяване наличието на правно основание за упражняване на фактическата
власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.
В конкретния случай ищците се легитимират като
собственици на процесните имоти с Констативен
нотариален акт № **9, том II, нот. дело №
876/29.07.1996 г. на Карловски районен съд, издаден въз основа на Решение №
0414/05.10.1993 г. на ПК - гр. К., Констативен нотариален акт № **1, том II, нот. дело № 844/24.07.1996 г. на Карловски районен съд,
издаден въз основа на Решение № 0415/08.**.1993 г. на ПК - гр. К. и Нотариален
акт за покупко-продажба № 144, том II, peг. № 7351, нот. дело № 459/29.12.2000 г. на *** С.Р.- с peг. № 099 на НК, с район на действие - PC - гр. К..
По въпроса за доказателствената
тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот, в ТР №**/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№**/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният
акт, с който се признава право на собственост на недвижим имот не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК
относно констатацията на ******* за принадлежността на правото на собственост,
поради което при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл.193 ГПК. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано
от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка – чл. 586, ал.
1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587,
ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима
свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът
прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава
мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността,
издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният
акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
******* за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение.
В разглеждания случай оспорващата страна не доказа
твърденията си за нищожност на оспорените констативни нотариални актове и на
нотариалния акт за покупко-продажба, респ. невярност на извода на *******
/районния съдия/ за принадлежността на право на собственост. Задължителното
съдържание на този вид актове следва да включва дата и място на издаване; имената
на ******* и молителя; удостоверително волеизявление; доказателствата, които са
представени; подпис на *******. Процесните нотариални
актове съдържат необходимите реквизити, издадени са въз основа на валидни
реституционни решения, поради което настоящият
съдебен състав не споделя доводите за тяхната нищожност.
По делото са изготвени от ***лице В.Г.съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира
изцяло. От експертните заключения и след изслушване на ***лице в с. з. се
установи по категоричен начин, че имотите по реституционните решения са
идентични с отразените имоти в нотариалните актове, както и с процесните имоти, които понастоящем са с идентификатори 68080.503.5049, 68080.503.5051 и 68080.503.5052 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С. ***лице е констатирало, че реституираните
имоти съставляват парцели II, III и IV по кадастралния план от 1973 г.,
действащ към момента на издаването на решенията на ПК – К.. При извършеното геодезическото заснемане са установени границите на
имотите, собственост на наследодателите К.Н.а и И.Н. и при съпоставянето им с
имотите по КК, се установява идентичност
с процесните имоти съгласно КК.
По
отношение на представените Акт за частна общинска собственост № 98/06.01.2000 г.,
Акт за частна общинска собственост № 158/10.**.2000 г. и Акт за частна общинска
собственост № 159/10.**.2000 г. следва да се има предвид, че те не пораждат вещно право на собственост върху
актуваните имоти в полза на О.та, а само удостоверяват съществуването му, т. е. имат констативно, а не конститутивно
действие. Съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, поради което О.та следва да
установи на кое законово основание спорните
имоти са
придобили статута на общинска собственост. Поради
това и при възникнал спор за собственост в нейна тежест е да докаже наличието
на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността върху
имота, каквото не е сторено в случая. В хода на настоящото дело О. С.не установи правнозначими
факти, които да обосноват съдържанието на тези
актове, които, както се посочи, не пораждат права сами
по себе си в нейна полза.
След като се установи наличието на първата
предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен
иск, а именно – че ищците са собственици на имотите, следва да бъде преценено
съществуването и на другите – дали имотите се владеят от ответника и то без
правно основание.
Безспорно, със съставянето на актове за частна
общинска собственост ответната О. е демонстрирала собственически права върху
имотите. Всъщност този факт е не е спорен между страните и ползването на
имотите от О. С.се установи както от писмените доказателства по делото така и
от показанията на свидетелите. Ето защо следва да се приеме за безспорно
установено, че О. С.владее процесните имоти.
Съдът намира, че е налице и последната
предпоставка, обуславяща уважаването на иска по чл.108 ЗС – ответникът владее
имота без правно основание. Ответникът твърди,
че в негова полза е изтекла придобивна давност, като в този случай трябва да проведе
главно и пълно доказване, че е осъществил безпрепятствено, категорично и безспорно давностно владение в продължение на поне десет години. Това обаче не е сторено. От разпита на свидетелите Т.М.и В.Г.се установява, че непосредствено след
възстановяване на имотите, ищците са започнали да ги стопанисват, като
периодично са ги почиствали, ограждали и ползвали за различни нужди. Парцел
трети е бил зает с преместваеми павилиони, ползвани
за търговия от трети лица, които са имали сключени договори за наем с О. К..
След излизане на съдебното решение по делото между ищците и О.та, същите са
водили дела срещу тези трети лица за заплащане на наем за ползване на терена –
гр. д. №682/2001 г. на РС К. и възз. гр. д.
№1006/2004 г. на ОС П.; гр. д. №728/2001 г. на РС К., възз.
гр. д. №2680/2004 г. на ОС П.; гр. д. №733/2001 г. на РС К. и възз. гр. д. №2995/2004 г. на ОС П., (т.II, л.442-451). Имотът, северно от газ станцията – понастоящем ПИ с идентификатор 503.5049, е
ползван от фирмата, обслужваща сметосъбирането и сметоизвозването
на О.та, за складиране и ремонт на контейнерите и други дейности, който им бил
предоставен от ищеца И.А., работещ във фирмата. В показанията си свидетелите на
ответника – Д.Д.и А.С., не установяват по категоричен
начин, че О.та е необезпокоявано е осъществявала трайна фактическа власт върху процесните имоти. Несъмнено, придобивна
давност в полза на ответната О. не е настъпила, като по делото не се установи и
друго годно правно основание, въз основа на което тя владее имотите.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице
всички предпоставки обуславящи основателността на исковата претенция по чл.108
от ЗС, поради което следва да уважи същата така, както е предявена, с произтичащите от
това законови последици.
По иска с правна квалификация
чл.59, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД:
Предявен е частичен иск за заплащане на
обезщетение вследствие на неползване на недвижими имоти, собственост на ищците,
като се претендира, сумата от общо 7626.00 лв., представляваща ползата, от
която са били лишени за периода от 02.05.2012 г. до
02.06.2012 г., поради неполучаване на наем.
Институтът на неоснователното обогатяване има за
цел защита на правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива
фактически действия са лишени от правно основание. При определяне на понятието
„неоснователно обогатяване“, с оглед регламентацията в ЗЗД трябва да се има
предвид, че под „обогатяване” се разбира както получаване, така и придобиване
или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг
правен субект, а под „неоснователно“ се разбира липсата на каквото и да било
основание за разместването на имуществени блага. Общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано
със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и
липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Обогатяването, като една от основните предпоставки
на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва не само придобиването на определена
имуществена облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на
блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал.
1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице,
чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или
обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи,
които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице.
Съществено изискване обаче е, обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Само обогатяването без основание и то за чужда
сметка е релевантно към фактическия състав по чл. 59 ЗЗД. Обедняването на
лицето, лишило се от определена имуществена облага, също е предпоставка на
общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обедняването може да има различни
форми на проявление – ефективно намаляване имуществото (намаляване на актива)
на ищеца, или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото, чрез
придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е
реализирана от друго лице.
Съдът намира, че претендираните
вреди са доказани по основание, тъй като за процесния
период от време ищците не са могли да реализират посочения вид доходи /наем/ от
процесните имоти, тъй като О. С.ги е актувала като
общински и е заявила собственически права за тях. По делото се установи, че
макар и собственици, ищвите неправомерно са били възпрепятствани да ги ползват,
включително и да ги отдават под наем.
За установяване на средния месечен пазарен наем на
имотите по делото са нанзачени съдебно-технически
/оценителни/ експертизи, от които е видно, че в ПИ с идентификатор
68080.503.5052 са построени три сгради – две с предназначение за търговия и
една за обществено хранене. В другите два имота са налични две постройки с
предназначение: склад. Доколкото експертизата на ***лице М.К.с вх.
№10737/26.09.2021 г. /т.II, л.462-463/ взема предвид именно
този характер на имотите /а не ги оценява като земеделски земи, каквито
безспорно не са/, съдът се позовава на нея и я кредитира като обективна и
компетентно изготвена. Съгласно това експертно заключение пазарният наем за
периода 02.05.2012 г. – 02.06.2012 г., е както следва: 356.30 лева за имот с идентификатор 68080.503.5049, 682.95 лева за имот с идентификатор
68080.503.5051 и 1769.45 лева за
имот с идентификатор 68080.503.5052 или общо
2808.70 лева за трите имота.
Съобразно квотите в съсобствеността, дължимите от О.
С.суми в полза на ищците са както следва:
- за поземлен имот с идентификатор 68080.503.5049
– И.А.А., М.А.А.и М.В.М.А.– по 59.34
лева на всеки; А.В.Т., Х.В.А. и М.В.М. – по 19.78 лева на всеки; Д.Д.Д., Р.Д.Д., Е.Т.А.и Й.И.А.–
по
29.67 лева на всеки;
- за поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5051 – И.А.А.
И М.А.А.– по
341,47 лева на всеки;
- за поземлен имот с идентификатор 68080.503.5052 – И.А.А. И М.А.А.– по 884,72 лева на всеки;
Исковата претенция за тези суми следва да бъде
уважена, а до пълните претендирани размери – 1978.00 лева за имот с идентификатор
68080.503.5049, 1725.00 лева за имот
с идентификатор 68080.503.5051 и 3923.00
лева за имот с идентификатор 68080.503.5052, искът по чл.59, ал.1 ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен и ндеоказан.
При този
изход на спора, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете
– 2847.48 лева от общо сторени
разноски в размер на 3165.21 лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдеят разноските, съразмерно с отхвърлената част от
иска – 4**.54 лева от общо сторени
разноски в размер на 4100.00 лева
По компенсация следва съдът да осъди ответникът да заплати на ищците разноски в размер на общо 2435.94 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.108, ал.1 от ЗС по отношение на О. С. БУЛСТАТ: *****, адрес: ***,
представлявана от К.Д.Ф.Д., че 1/ И.А.А., ЕГН: ********** ***; 2/ М.А. А., ЕГН: ********** ***; 3/
А.В. Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***; 4/ Х.В. А.а, ЕГН: **********,
с адрес: ***; 5/ М. В.а М., ЕГН: **********,
с адрес: ***; 6/ М. В. М.-А., ЕГН: ********** ***; 7/ Д.Д.Д.,
ЕГН: ********** ***; 8/ Р.Д.Д., ЕГН: ********** ***,,А.
У.“ № *, ет.*, ап.*; 9/ Е. Т. А.А, ЕГН: ********** ***; 10/ Й. И. А.А, ЕГН: **********
*** и **/ Ц. И. А.А, ЕГН: **** *** са собственици на следните недвижими
имоти:
- поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5049 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. О. С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С. п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ , площ 1978 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: квартал: 94, парцел: IV, при съседи: 68080.503.5051, 68080.503.9004, 68080.503.5050,
68080.503.**50, 68080.503.5048;
- поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5051 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. О. С. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. С. п. к. 4330, ул. „Х.Б.“, площ 1725 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал: 94, парцел: II - складово стоп., при съседи: 68080.503. 9004,
68080.503.5050, 68080.503.5049, 68080.503.5048, 68080.503.5052, и
- от поземлен имот с идентификатор
68080.503.5052 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. О.
С. ***, одобрени със Заповед №РД-18-8/**.03.20** г. на И.Д.на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. С. п. к. 4330, ул. „Х.Б.“ площ 4923 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал:
94, парцел: III пазар, при съседи: 68080.503.9004, 68080.503.5051,
68080.503.5048,68080.503.9003, САМО
3923/4923 ид. части, доколкото за останалата част
от 1000/4923 ид. части РПК „Н.: гр. С. е призната за
собственик със съдебно решение,
с права в съсобствеността,
както следва:
- за поземлен имот
с идентификатор 68080.503.5049 – И.А.А. И М.А.А.– всеки по 6/36 ид. части, А. В. Т., Х.а В. А.а и М. В.М. - всеки по 2/36 ид. части, М.В.М.А.– 6/36 ид.
части, Д.Д.Д. и Р.Д.Д.–
всеки по 3/36 ид.
части, и Е.Т.А.и Й.И.А.- всяка по 3/36 ид. части;
- за поземлен
имот с идентификатор 68080.503.5051 – И.А.А.
И М.А.А.– всеки по ½ ид.
част, и
- за поземлен имот с идентификатор
68080.503.5052 Ц.И.А..
КАТО ОСЪЖДА О. С.да
предаде на ищците владението върху гореописаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД О.
С. БУЛСТАТ: *****, адрес: ***, представлявана от К.Д.Ф.Д. да заплати на 1/ И.А.А., ЕГН: **********
***; 2/ М.А. А., ЕГН: ********** ***; 3/ А.
В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***; 4/ Х. В. А.а, ЕГН: **********, с адрес: ***; 5/ М. В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***;
6/ М. В. М.-А., ЕГН: ********** ***; 7/ Д.Д.Д., ЕГН: **********
***; 8/ Р.Д.Д., ЕГН: ********** ***,,А. У.“ № * ет.*,
ап.*; 9/ Е. Т. А.А, ЕГН: ********** ***; 10/ Й. И. А.А, ЕГН: ********** *** и **/
Ц. И. А.А, ЕГН: **** *** сумата от общо
2 808,70 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която са
лишени – получаване на наем, ползвайки неоснователно собствените им недвижими
имоти, описани по-горе, без да им заплаща обезщетение за това, с което се е
обогатила неоснователно за сметка на тяхното обедняване, за периода от
02.05.2012 г. до 02.06.2012 г., който иск е частичен, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2017 г., до
окончателното плащане, както следва:
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5049 с площ 1978 кв. м. – 356.30 лева, от които на И.А.А., М.А.А.и М.В.М.А.– по
59.34 лева на всеки; А. В. Т., Х. В.а А.а и М. В. М. – по 19.78 лева на всеки; Д.Д.Д., Р.Д.Д., Е.Т.А.и Й.И.А.–
по
29.67 лева на всеки;
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5051 с площ 1725 кв. м. – 682.95 лева от които по
341,47 лева на И.А.А.и М.А. А.;
- за
поземлен имот с идентификатор 68080.503.5052 – за 3923/4923 ид. части от същия, целият площ от 4923 кв. метра – по 884.72 лева на И.А.А.
И М.А.А.КАТО до пълния претендиран
размер на обезщетението от общо 7626.00 лева отхвърля
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О. С. БУЛСТАТ: *****,
адрес: ***, представлявана от К.Д.Ф.Д. да заплати на 1/ И.А.А., ЕГН: ********** ***; 2/ М.А. А.,
ЕГН: ********** ***; 3/ А. В. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***; 4/ Х.а В. А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 5/ М. В.
М., ЕГН: **********, с адрес: ***; 6/ М. В. М.-А., ЕГН: ********** ***;
7/ Д.Д.Д., ЕГН: ********** ***; 8/ Р.Д.Д., ЕГН: ********** ***,,А. У.“ № *, ет.*, ап.*; 9/ Е. Т.А.А,
ЕГН: ********** ***; 10/ Й. И. А.А, ЕГН: ********** *** и **/ Ц. И. А.А, ЕГН: ****
*** сумата от общо 2435.94 лева
–
разноски по делото по компенсация.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението.
С.А.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: