№ 692
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330200081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 614718-F620068 от
30.11.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
„ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 230-А, ет.1,
представлявано от В.Л.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, на
основание чл.182, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1250
/хиляда двеста и петдесет/ лева за извършено административно нарушение по
чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят, обжалва издаденото наказателно постановление /НП/ и
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, чрез
упълномощения представител адв.Я. прави същото искане, като поддържа
изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление
1
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага
съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ДЖИ ВИ
БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК ********* за това, че като регистрирано по ЗДДС
лице и в качеството си на получател по фактура № **********/30.03.2020 г. с
данъчна основа 25 000 лв. и ДДС – 5 000 лв. и с предмет – „рамково скеле“,
издадена от „Легал пропъртис“ ООД с ЕИК *********, „ДЖИ ВИ
БИЛДИНГ“ ООД не е отразило в дневника си за покупките за данъчен период
м.09.2020 г. кредитно известие № **********/30.09.2020 г. с данъчна основа
„минус“ 25 000 лв. и ДДС – „минус“ 5 000 лв., като не е сторило това в
законоустановения срок – от 01.10.2020 г. до 14.10.2020 г. вкл., за данъчен
период м.09.2020 г., което е довело до определяне на декларирания от лицето
резултат за м.09.2020 г. „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от
5 000 лв.
Съгласно договор за покупко-продажба от 30.03.2020 г., сключен между
„Легал пропъртис“ ООД /продавач/ и „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД /купувач/,
продавачът се задължава да продаде и да прехвърли на купувача правото на
собственост на рамково скеле, оборудвано спрямо спецификация №
152/06.11.2018 г. за 1200 кв.м. срещу продажна цена в размер на 30 000 лв. с
включен ДДС, като собствеността върху стоката се прехвърля на купувача в
момента на изплащане на цялата продажна цена. Договорът се прекратява,
видно от чл.5, т.1 от него, при забавяне на плащането повече от 6 месеца.
Въз основа на така сключения договор, на 30.03.2020 г. „Легал
пропъртис“ ООД е издало фактура № **********/30.03.2020 г. с предмет:
„рамково скеле“ с данъчна основа 25 000 лв. и ДДС – 5 000лв., по която
„ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД е ползвало право на данъчен кредит по смисъла
на чл.72, ал.2 от ЗДДС през м.03.2020 г.
Предвид факта, че от страна на получателя „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД
не е извършено плащане на сумата от 30 000 лв., доставчикът е издал
2
кредитно известие № **********/30.09.2020 г. с данъчна основа „минус“
25 000 лв. и ДДС - „минус“ 5 000 лв. , което е намерило отражение в
резултата за данъчен период м.09.2020 г. на „Легал пропъртис“ ООД с
минусов знак и е намалило следващия се ДДС за внасяне.
Така издаденото кредитно известие № **********/30.09.2020 г. не е
отразено с отрицателен /минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата
по справка-декларация, подадени от „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД в ТД на
НАП – Пловдив с вх.№ 16004433509/01.10.2020г. за данъчен период
м.09.2020 г., което е довело до деклариране на данъчен резултат за м.09.2020
г. – ДДС за внасяне в размер на 143,55 лв., вместо следващия се данъчен
резултат – ДДС за внасяне в размер на 5143,55 лв.
Кредитното известие е намерило отражение в дневника за покупките и в
справка-декларация на „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, подадени в ТД на НАП –
Пловдив с вх.№ 16004477079/11.11.2020 г. за данъчен период м.10.2020 г.
Нарушението е извършено на 14.10.2020 г. в гр.Пловдив и е открито в ТД
на НАП- Пловдив , ул.“Чернишевски“ № 3 на 17.06.2021 г. при представяне
на документи с вх.№ 70-00-5139/11.05.2021 г. във връзка с възложена
проверка по установяване на факти и обстоятелства с Резолюция П-
16001621075508-ОРП-001/23.04.2021г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, АНО приема от
правна страна, че с описаното деяние от „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД е
нарушена разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Нарушението е извършено за първи път.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F620068
от 16.07.2021г., съставен от М.А. А.-Ж. – ** в ТД на НАП-Пловдив, в който
по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.
Така изложените фактически положения на изследваното нарушение,
съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя М.А. А.-Ж., така и приложените по делото
писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съдът намира, че гореизложените факти от обективна страна са
3
безспорно установени и изпълват състава на нарушението, за което е
ангажираната отговорността на санкционираното дружество - чл.182, ал.1
вр.чл.124, ал.5 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС задължава
регистрираното лице, независимо от ал.4, да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по закон. За неизпълнение на това задължение, разпоредбата на
чл.182, ал.1 от ЗДДС сочи, че регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне
на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но
не по-малко от 1000 лв. В случая несъмнено е осъществено нарушението по
цитираната правна квалификация, тъй като са налице категорични
доказателства, че „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД като регистрирано по ЗДДС
лице и в качеството си на получател на фактура № **********/30.03.2020 г. с
данъчна основа 25 000 лв. и ДДС – 5 000лв. и с предмет – „рамково скеле“,
издадена от „Легал пропъртис“ ООД, ЕИК *********, не е отразило в
дневника си за покупките за данъчен период м.09.2020 г. кредитно известие
№ **********/30.09.2020 г. с данъчна основа „минус“ 25 000 лв. и ДДС –
„минус“ 5 000 лв. , като не е сторило това в законоустановения срок – от
01.10.2020 г. до 14.10.2020 г., вкл. за данъчен период м.09.2020 г., което е
довело до определяне на декларирания от дружеството резултат за м.09.2020
г. „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 5 000 лв. Деянието на
жалбоподателя е съставомерно, така както му го вменява
административнонаказващият орган, тъй като е реализирано състояние на
бездействие, въпреки задължението му за действие, свързано с отразяване на
данъчния документ. Всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.124, ал.5 от
ЗДДС са налице и административнонаказващият орган правилно е ангажирал
отговорността на задълженото дружество.
Съдът не се съгласява със изложеното в жалбата възражение, че не е
изследвано кога всъщност е получено самото кредитно известие от
наказаното дружество. Времето на получаване на кредитното известие не е
4
елемент от фактическия състав на процесното деяние. Терминът
„получените” е използван от законодателя, за да разграничи търговците -
автори на кредитни известия. Това е така, защото в противен случай при
друго тълкуване, във втората част на изречение „през периода, през който са
издадени“ би влязло в противоречие с първата част и би се обезсмислило.
Следва да се отбележи установената по делото свързаност на едно от лицата,
съдружник и в дружеството-издател на кредитното известие и в дружеството-
жалбоподател, което предполага възможността за взаимодействие и
сътрудничество между двете дружества, включително и възможността за
своевременно уведомяване по въпроси, свързани с общата им дейност, в
случая – издаването и навременно получаване на кредитното известие от
жалбоподателя.
Възразява се в жалбата, че не следва да бъде налагана санкция, тъй като
за закъснението се дължат лихви, което също е неоснователно. Лихвите са
акцесорно задължение към данъчното задължение, те се налагат и
установяват по реда на ДОПК с ревизионен акт, докато в случая се касае за
административна санкция, която има за цел да превъзпита нарушителя и
обществото към спазване на закона.
По отношение на възраженията за маловажност на случая, тъй като
нарушението е извършено за пръв път, не бил ощетен фиска, като
жалбоподателя се позовава на делото на ЕС № С-259/12 г. с твърдение, че
наложената му санкция е прекомерна, съдът намира за неоснователни.
Поредността на нарушението и обстоятелството, че дружеството е въвело
кредитното извествие в следващия данъчен период, е взето предвид от
наказващия орган, който при определяне на наказанието е приложил
привилегированата санкционна разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДДС, а не
общата и е наложил имуществена санкция в размер 25 на сто от определения
в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. В този смисъл
необосновано се явява твърдението за неяснота при определяне размера на
наложената санкция.
Не може да се приеме за основателно и възражението, че не е налице
ощетяване на фиска, тъй като несвоевременното отразяване на кредитното
известие винаги води до ощетяване на фиска. Това е така, тъй като
жалбоподателят се финансира от данъчен кредит, данък, който реално не е
5
внесен от доставчика, тъй като с издаването на кредитното известие
доставчикът намалява своя резултат за съответния данъчен период.
Изложеното не води до извод за наличие на предпоставки за приложение
на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен такъв. Казусът
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за нарушения от същия вид.
Твърдението за неспазени срокове по чл.34 от ЗАНН също не се приема
от настоящия съдебен състав за основателно. В случая срокът по чл. 34 от
ЗАНН не тече от момента, когато е подадена справката-декларация, с която е
било декларирано със закъснение кредитното известие. Самата проверка не се
реализира автоматично с постъпването на документа, тъй като
последният се подава по електронен път на сървъра на
администрацията на основание чл.125, ал.7 от ЗДДС, още повече, че на
съответния служител следва да му бъде възложено конкретното
производство, а в случая е следвало да се уточни има ли развалена доставка и
кога е било сторено това. Затова няма как нарушението да бъде открито с
автоматичното подаване на данни в системата, а нарушението се счита да е
установено с откриване на нарушителя на 17.06.2021г. при представяне на
всички документи за целите на възложената проверка.
Неизпълнението на установеното от закона задължение е довело до
съставомерността на вмененото нарушение, поради което за
административнонаказващият орган е възникнало задължението да
санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно
при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното
нарушение, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.182, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС при определяне размера на наложеното наказание, като е
наложил имуществена санкция в размер на 1250 лв.
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
6
на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и правото му на възражение по чл. 44 от ЗАНН. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 614718-F620068 от 30.11.2021г. на
Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ДЖИ ВИ
БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 230-А, ет.1, представлявано от В.Л.К.,
ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.2, вр.
чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева за
извършено административно нарушение по чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от
ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Възнаграждението следва да бъде определено от
съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, съдът определя минималния размер от
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 614718-F620068 от
30.11.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
„ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 230-А, ет.1,
7
представлявано от В.Л.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, на
основание чл.182, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1250
/хиляда двеста и петдесет/ лева за извършено административно нарушение по
чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 230-А, ет.1,
представлявано от В.Л.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, да
заплати на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторените по делото разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8