Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260000 29.05.2024 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
девети май 2024 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 302 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по нейното
извършване – ІІ фаза.
След
като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените
искания и събраните доказателства, съдът установи следното:
С
Решение № 50078 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2805/2022 г. по описа
на ВКС, ГК, 1-во ГО, влязло в законна сила на 30.10.2023 г., е допуснато да се
извърши делба между Д.Й.И. и Б.Г.Б. на 6 броя недвижими имоти-земеделски земи,
при квоти 1/5 ид.части за Д.И. и 4/5 ид.части за Б.Б..
Ищецът
Д.И., чрез адв. М., в хода на устните състезания посочва като желан способ разпределение
на дяловете чрез жребий съобразно посоченото от вещото лице Г.Р. относно трети
и четвърти имот като имащи най-близка пазарна цена до дела на ищцата.
Ответникът
Б.Б., чрез адв. И., в хода на устните състезания посочва като желан способ за
извършване на делбата разпределяне на имотите без теглене на жребий, а чрез разпределение
по реда на чл. 353 ГПК.
По
делото е приета СТЕ, която е дала заключение за поделяемостта на имотите,
тяхната пазарна оценка и възможните варианти за разделение на имоти между
съделителите. При изслушване на вещото лице в хода на устните състезания същият
коригира заключението си поради констатиран технически пропуск при
пресмятането. В последен вариант, изложен устно, вещото лице посочва, че за
пета категория обработваема земя се определя коефициент 1,15, при което
стойността на един кв.метър земя от тази категория става 2 лв./кв.м., при което
стойността на имот № 37507.40.13 става 42960 лв., на имот № 37507.35.3 става
20800 лв. Съответно стойността на другите четири имота е както следва: имот №
37507.14.19 е 23460 лв., на имот № 37507.19.2 е 23000 лв., имот № 37507.18.1 е
26510 лв., а на имот № 37507.40.2 е 22130 лв. Общата стойност на шестте имота е
в размер на 158860 лв. На тази база делът на ищцата Д.И. в парично измерение е
на стойност 31770 лв. /една пета от общата сума/, а делът на Б.Б. е на стойност
127090 лв. /четири пети от общата сума/. Вещото лице е посочило, че до
стойността на дела на ищцата Д.И. в размер на 31770 лв. са имот № 37507.40.13 на
стойност 42960 лв. и имот № 37507.18.1 на стойност 26510 лв., при които
варианти ще се наложи уравнение на дялове на съделители.
С
оглед обстоятелството, че се наложи промяна в изчисленията и в крайна сметка
вещото лице посочи, че най-близки по стойност до дела на ищцата са имоти №
37507.40.13 и 37507.18.1, а не имот № 37507.40.2, се явява абсолютно
безпредметно обсъждане на приетата нотариална покана от страна на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, отправена до ищцата, за изкупуване на имот № 37507.40.2,
направено на 19.12.2022 г. То и принципно това предложение по никакъв начин не
се отразява на извършването на делбата във втората и фаза.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, съдът
направи следните фактически констатации и правни изводи:
По извършването на делбата:
От
приетата по делото СТЕ е видно, че имотите са такива, които принципно
позволяват поделяемост между съделителите съобразно техните квоти.
Налице
са двама съделители и са налице шест имота, допуснати за реално извършване на
делба. Квотите на двамата съделители са различни – 1/5 ид.части и 4/5 ид.части.
По
делото са приети доказателства за заявяване на площите от шестте ниви в
ОСЗ-Раднево по реда на чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за
стопански години до
Ищцата
има данни да е сключвала договори за аренда заедно с други съделители около
2008-
От
това е видно, че няма пряка и конкретна връзка между някой от имотите и някой
от двамата съделители, за да се предпочете кой имот в чий дял да се постави.
При
съдебната делба следва да се цели спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН
всеки от съделителите да получи реален дял от имотите.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021
г. на ОСГК на ВКС се даде тълкуване на правните критерии за приложение на
института на чл. 353 ГПК. В същото се посочи, че негативните предпоставки за
прилагане на чл. 353 ГПК – съставянето на дялове и тегленето на жребий да е
невъзможно или много неудобно, са дефинирани в т. 5 от Постановление № 7/1973
г. на Пленума на Върховният съд, чийто постановки също не са загубили силата
си. Според приетото невъзможността за теглене на жребий е налице, „когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи 3 се един от друг по площ,
обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“. В
случая именно това е налице, 6 различни по големина земеделски имота и две различни
по стойност квоти на съделителите, които правят абсолютно невъзможно
извършването на делбата чрез жребий.
Няма
изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти.
Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на
съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на
значителна стойност.
Извършването
на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият
принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените
имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-
Способът,
предвиден в чл. 348 ГПК за изнасяне имота на публична продан, обаче е
изключение, приложимо когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен
в един от дяловете. При изнасяне на имотите на публична продан съделителите
също ще получат паричната стойност на дела си, както при разпределение на
нееднородни имоти и уравнение на дяловете в пари.
В
случая имотите са поделяеми по много различни начини. Разделянето на имотите на
по-малки е свързано с административни процедури и допълнителни разходи за
страните, а те въобще в хода на производството подобни желания не заявиха,
поради което и съдът няма как да им наложи подобен подход при извършването на
делбата.
Изискването
за съгласие за разпределяне на разнородни делбени имоти по чл. 353 ГПК не
кореспондира на буквалното тълкуване на текста. Ако страните не спорят за това
как да се поделят, те биха сключили спогодба или договор за доброволна делба.
При
разпределение по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите,
тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на
всеки съделител, респективно група съделители, да се разпределят равностойни
имоти не само според тяхната цена, но според вида и предназначението им, като
делбата следва да се извърши чрез способ, гарантиращ на всеки от съделителите
реален дял в натура.
При
така посочените аргументи съдът намира, че следва да извърши делбата по реда на
чл. 353 ГПК, тъй като са налице предпоставките за това и като се отчетат други
установени по делото обстоятелства за поставяне в дял на конкретен съделител на
определени имоти.
За
пълнота ще следва да се посочи, че оставащ вариант за подялба е изнасянето на
имотите на публична продан, което е свързано с множество други разходи за
съделителите и почти винаги загуба от цената на имотите с оглед правилата на
ГПК за публичните продажби. А вече се посочи, че този способ е изключение и
следва да се прилага само ако делбата не може да се извърши чрез разпределение или
друг възможен способ.
Както
вече се посочи делът на ищцата Д.И. в парично измерение е на стойност 31770 лв.
Вещото лице е посочило, че до стойността на дела на ищцата Д.И. в размер на
31770 лв. са имот № 37507.40.13 на стойност 42960 лв. и имот № 37507.18.1 на
стойност 26510 лв., при които варианти ще се наложи уравнение на дялове на
съделители. При първия вариант се налага даване на парично уравнение от ищцата Д.И.
на ответника Б.Б. в размер на 11 190 лв. /разлика между 42960 лв. и 31770
лв./, а във втория вариант се налага даване на парично уравнение от ответника Б.Б.
на ищцата Д.И. в размер на 5 260 лв. /разлика между 31770 лв. и 26510
лв./.
Тъй
като няма никакви други критерии, по които съдът да се води, то единственият и
по-разумен вариант, отговарящ на целта за вземане на дял в натура при възможно
по-малко парично уравнение, ще следва на ищцата да се възложи по реда на чл.
353 ГПК в дял имот № 37507.18.1 на стойност 26510 лв., при получаване от нейна
страна на парично уравнение от 5260 лв., платимо от ответника Б.Б..
Определената
пазарна цена на имотите от 158860 лв., съобразно заключението на вещото лице,
следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и
съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК. Поради това съделителите следва да
заплатят съобразно стойността на дяловете си държавна такса в размер на 4 %
върху стойността на дела си (чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК), или за ищцата Д.И. сумата от 1 270,80 лв.
/4% от 31770 лв./, за ответника Б.Б. сумата от 5 083,60 лв. /4% от 127090
лв./.
Съгласно
чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните
съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед
нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните.
Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове
в делбеното производство, т.е. по повод всички оспорвания, които са въведени в
спорния предмет и които са били приети за основателни, като искът за делба е
отхвърлен или делбата е допусната при посочените от ответника квоти с оглед
уважено негово възражение. Като разноски следва да се разпределят внесените от
един съделител разноски, които покриват такива в полза на другите съделители, а
именно за депозит за експертиза и за назначен особен представител.
Ищецът
и ответникът са внесли определения депозит за вещо лице съобразно квотите си,
както съдът ги е посочил в определението за допускане на СТЕ, поради което те
не подлежат на разпределение по правилото на чл. 78 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ в
дял на основание чл. 353 ГПК на Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, с обща
пазарна стойност на дела от 31770 лв., следния недвижим имот, а именно:
-
Нива с
площ от 11,526 дка, находяща се в с. К., община Раднево, местност Парцели,
номер по предходен план 018001, ПИ с идентификатор 37507.18.1 с площ 11526
кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория. Пазарната стойност на имота е в размер
на 26510 лв.
ПОСТАВЯ в
дял на основание чл. 353 ГПК на Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с обща
пазарна стойност на дела от 127090 лв., следните недвижими имоти, а именно:
1. Нива с площ от 10,200 дка, находяща се в с. К.,
община Раднево, местност Рекултивация-1, номер по предходен план 014019, ПИ с
идентификатор 37507.14.19 с площ 10199 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та
категория; Пазарната стойност на имота е в размер на 23460
лв.
2. Нива с площ от 10,000 дка, находяща се в с. К.,
община Раднево, местност Парцели, номер по предходен план 019002, ПИ с
идентификатор 37507.19.2 с площ 9999 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та
категория; Пазарната стойност на имота е в размер на 23000
лв.
3. Нива с площ от 21,479 дка, находяща се в с. К.,
община Раднево, местност Среща, номер по предходен план 040013, ПИ с
идентификатор 37507.40.13 с площ 21479 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 5та категория;
Пазарната стойност на имота е в размер на 42960 лв.
4. Нива с площ от 10,400 дка, находяща се в с. К.,
община Раднево, местност Рекултивация-3, номер по предходен план 035003, ПИ с
идентификатор 37507.35.3 с площ 10399 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 5та
категория; Пазарната стойност на имота е в размер на 20800
лв.
5. Нива с
площ от 9,623 дка, находяща се в с. К., община Раднево, местност Среща, номер
по предходен план 040002, ПИ с идентификатор 37507.40.2 с площ 9622 кв.м.,
ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория; Пазарната стойност на имота е в размер на 22130
лв.
ОСЪЖДА Б.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***,
за уравнение на дела сума в размер на 5260 лв. (пет хиляди двеста и шестдесет
лева).
ОСЪЖДА Д.Й.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса
в размер на 1 270,80 лв. (хиляда двеста и седемдесет лева и 80 ст.).
ОСЪЖДА Б.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса
в размер на 5 083,60 лв. (пет хиляди и осемдесет и три лева и 60 ст.).
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: