Решение по дело №750/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 314
Дата: 30 ноември 2018 г.
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20183100600750
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 314 / 30.11.2018г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АСЕН ПОПОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

        СТОЯН ПОПОВ

 

при секретар Катя Апостолова и прокурор Антон Кондов, като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНОХД № 750 / 2018 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 132 от 30.04.2018 г. по НОХД № 3078 / 2017 г., НО, 23 състав на Варненски районен съд е признал подс.  Д.Г.Г., ЕГН: **********, роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2015 г. на главен път I-9 /Бургас-Варна/, на 2,2 км. преди гр. Бяла, обл. Варна при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ровър“ с рег. № У 50 38 АВ нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва: средна телесна повреда на К.В.Ж., изразяваща се в счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен, обусловило трайно затрудняване на движението на снагата за период от около 40-50 дни, и средна телесна повреда на М.В.Ж., изразяваща се в счупване на дясна ключица, с разместване на фрагментите, обусловило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период  от около 1,5-2 месеца- престъпление по чл.  343, ал. 3,   б. „а“, вр. ал. 1,  б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева.

Срещу цитираната присъда е депозирана въззивна жалба от подс. Г., чрез защитника му адв. Ч. с искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнато му обвинение. В допълнение към въззивната жалба са наведени аргументи за допуснати процесуални нарушения, но искане в тази насока не е формулирано в петитум. Основните възражения са сведени до упреци към дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата, както и на аналитичната му дейност по тях. Сочи се, че фактическата обстановка е неизяснена по категоричен начин, което на свой ред е довело до неправилните правни изводи на първия съд по отношение вината на подс. Г...

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, представителят на ВОП счита, че атакувания съдебен акт не страда от пороци, намира го законосъобразен, респ. пледира за потвърждаване на постановената присъда.

Защитата на подс. Г., в лицето на адв. Ч. подържа жалбата на наведените в нея основания. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен.

Подс. Г. в своя лична защита, поддържа изразеното становище от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, моли да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

         При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа страна следното:

           На 17.05.2015 г. след обяд подс. Г. управлявал л.а. „Ровър“ с ДК № У 50 38 АВ, собственост на майка му Д.М.Г., като се движел по главен път І – 9 от гр. Варна в посока гр. Бургас. Времето било слънчево, с добра видимост, а пътната настилка суха. Около 16,45ч. подс. Г.  преминал през гр. Бяла и продължил движението си към гр. Бургас. Движението в този пътен участък се осъществявало в две пътни ленти-по една за всяка посока на движение към гр. Варна и към гр. Бургас.

           По същото време, към гр. Варна от гр. Обзор се движел В.Ж., който управлявал собственият си л.а. „Рено Канго“ с ДК № А 06 18 КА. В автомобила на предната дясна седалка се намирала дъщерята на  Ж.- св. М.Ж., който била с поставен предпазен колан. На задната седалка в ляво се намирала другата му дъщеря - св. К.Ж., а в дясно-неговата племенница св. К.К.. Двете момичета били без предпазни колани. Ж.управлявал автомобила със скорост от около 90 км/ч. В същата посока за движение зад него се движел л.а. „Опел Вектра“, управляван от св. В.К.. На предната дясна седалка се намирала неговата приятелка св. М.Г.. Св. К.също управлявал автомобила си с около 90 км/ч и между двете превозни средства имало дистанция от около 10 метра. Автомобилът на Ж.се намирал изцяло в лентата за движение в посока гр. Варна.

          Междувременно, подс. Г. с управляваното от него МПС се намирал на около 2,2 км. преди гр. Бяла. Той навлязъл в лентата за насрещно движение, като предната лява част на автомобила му се намирала на 0,87 м. в дясно от разделителната линия. В това време, в лентата за движение от гр. Бургас към гр. Варна, приближил управлявания от св. Ж.автомобил. Той, както и св. К.видели как автомобила на подс. Г. навлиза в тяхната лента за движение почти изцяло. За да избегне челния удар с колата на подсъдимия, Ж.отклонил волана в дясно, без да задейства спирачната система. В този момент, при разминаването между двете превозни средства, настъпило съприкосновение между левите им странични огледала. От удара лявото странично огледало за обратно виждане на л.а „Ровър“ се отчупило заедно с рамката и паднало на пътното платно. Въпреки това подс. Г. продължил движението си. Същевременно, в следствие на предприетото аварийно завиване на дясно, автомобилът управляван от Ж.навлязъл в десния банкет. Тогава свидетелят силно завъртял волана на ляво, навлязъл отново на пътното платно, но колата се занесла и се завъртяла в посока, обратна на часовата стрелка. След това св. Ж.завъртял волана на дясно, за да изправи автомобила, но последвало занасяне в обратната посока. Така автомобилът прекосил пътното платно, излязъл от левия пътен банкет, ударил се в намиращи се там храсти, преобърнал се на лявата си страна, превъртял се през таван, след което се ударил в дърво, в дясната си част и се изправил върху гумите си. Случилото се било възприето от св. К., който също видял навлизането и движението на автомобила в тяхната пътна лента и на свой ред завил на дясно, за да избегне удар с него. Той възприел изцяло маневрите на автомобила, управляван от св. Ж.и след като преустановил движението си след удара в дървото, отишъл да помогне на пострадалите. От части движението по пътното платно на автомобила на Ж.било видяно и от св. Г., която се обадила на тел.112. Малко по-късно пристигнал медицински екип, като Ж., двете му дъщери и племенницата му, които били получили травматични увреждания, били транспортирани до болнично заведение в гр. Варна.  

         На място били изпратени и св. Д.Л.- мл. автоконтрольор при УП-гр. Д. Чифлик и св. Д.П.от УП-гр. Д.Чифлик. Те запазили местопроизшествието докато се установило какви по вид са нараняванията на пострадалите, респективно до пристигането на разследващ полицай. В изпълнение на служебните си задължения св. Л.изпробвал подс. Г. за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело 0,00 промила. В последствие свидетелят изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който описал участниците в инцидента, видимите щети по превозните средства, отразил отрицателната проба за алкохол на подсъдимия, както и че на св. Ж.е взета кръвна проба, и изготвил окомерна схема на произшествието. За действията си и установеното на място св. Л.изготвил и докладна записка.

На местопроизшествието бил извършен оглед от разследващ полицай, в който били описани установените на място части и следи от превозни средства,  състоянието на двата автомобила и били иззети стъкло от огледало и пластмасов сив елемент от огледалото. Бил изготвен и фотоалбум.

В хода на образуваното досъдебно производство взетата от св. Ж.кръвна проба била изследвана. От заключението на съдебно-химическата експертиза се установило, че той не е имал  наличие на алкохол в кръвта си.

За изясняване на механизма за настъпване на произшествието и причинените телесни увреждания на св. М.Ж. и св. К.Ж., в хода на досъдебното производство била назначена комплексна авто-техническа и съдебно медицинска експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно и поддържано от вещите лица в  съдебно заседание, съдът кредитира изцяло. От него е видно, че Ж., управлявайки л.а. „Рено канго“ се е движел по пътя Бургас-Варна със скорост около 90 км/ч. В обратна посока- към гр. Бургас, се е движел подс. Г. с л.а. „Ровър, като с оглед липсата на данни, по които да се определи неговата скорост, вещите лица са приели, че същата е била също от около 90 кмч/ч, колкото е разрешената за този пътен участък. На тази част от пътя, на която е възникнало произшествието- на около 2 км. преди гр. Бяла и при излизане от ляв завой за Ж., водачите на двата автомобила са имали видимост един към друг, когато разстоянието между тях е било около 180 м. Ж.е видял, че автомобила на подс. Г. навлиза в неговата пътна лента, като в този момент разстоянието между двете превозни средства е било 71,19м. За да избегне удара с него, Ж.е отклонил своя автомобил в дясно, без да използва спирачната система. Въпреки това обаче между двете превозни средства възникнало съприкосновение в областта на страничните им леви огледала. Според вещите лица в момента на навлизането на „Ровър“-а в насрещната лента „Рено Канго“ е бил на разстояние от около 36,19м. от мястото на контакта между огледалата.Същевременно, опасната зона за спиране на колата на Ж.с оглед установената скорост на движение непосредствено преди произшествието от 93,05 км/ч е била 88,75 м. Поради това и той не е имал техническа възможност да избегне контакта чрез спиране. За л.а. „Ровър“ вещите лица са установили, че той се е намирал на 35 м. от мястото на контакта между огледалата.Това разстояние също е по-малко от опасната му зона за спиране, която е била 69,33 м. и той също не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране. Вещите лица са изследвали детайлно мястото на възникване на удара и са приели, че по ширината на пътното платно мястото на контакта между страничните огледала на автомобилите е бил на разстояние от около 2,80 м. от десния край на пътното платно, съответно на разстояние от около 1,20м. в дясно от разделителната линия на пътното платно в лентата на л.а. „Рено Канго“. По дължината на пътното платно контакта между страничните огледала е бил на разстояние около 25,10 м. след ориентир 1, описан в огледния протокол. В момента на контакта между огледалата, предния ляв край на л.а. „Ровър“, управляван от подс. Г., е бил на около 0,87 м. в дясно от разделителната линия на пътното платно.

Вещите лица са категорични, че причина за настъпване на произшествието е внезапното навлизане на л.а. „Ровър“ в лентата за движение на л.а.  „Рено Канго“, както и че подс. Г. е можел да предотврати последиците от произшествието, ако не е бил навлизал в насрещната пътна лента и ако е реагирал в момента на навлизането на автомобила му в тази пътна лента, като го отклони в дясно. Това би дало възможност на Ж.да отклони в по-малка степен автомобила си надясно, да не навлезе в банкета и да не загуби устойчивост. Тази възможност не е могла да бъде осъществена, тъй като подс. Г. е реагирал със закъснение след навлизането му в насрещната пътна лента. Той е имал време от 0,6 сек до настъпване на контакта между огледалата, като в този момент разстоянието между автомобилите е било 30,51 км. При приетата му скорост на движение от 90 км/ч за 0,6 сек. той би изминал разстояние от 15 м. и така контакта между огледалата би бил избегнат, респективно другия автомобил би се отклонил по-малко на дясно. Движещият се зад л.а. „Рено Канго“ л.а. „Опел Вектра“ с водач св. К.е избегнал контакта с „Роувър“-а, тъй като е бил на около 10 м. от колата на св. Ж., отклонил е автомобила си надясно когато е видял навлизането на „Роувър“-а в насрещната лента и когато са се разминали, „Роувър“-а вече се е бил прибрал в своята пътна лента. Вещите лица са установили, че Ж.е направил опит да избегне удара с извиване на волана в дясно, в следствие на което е навлязъл в десния банкет и тогава е завъртял волана наляво.Това завъртане е било по-рязко от допустимото и автомобилът, навлизайки отново в пътното платно, се е занесъл, завъртайки се в посока, обратна на часовата стрелка. Последвало е рязко завъртане на волана отново на дясно с цел автомобила да бъде изправен отново, при което обаче той се е занесъл в обратната посока, прекосявайки пътното платно, навлязъл е в левия банкет, където е последвал удар в храсти, стигнало се е до преобръщане на лявата му страна, в последствие превъртане през таван, удар в дърво с дясната му страна и след като е бил отблъснат от него, автомобила е застанал върху колелата си. Вещите лица са приели, че обстоятелството, че ъгълът на завъртането на предните колела на „Рено канго“ при отклоняването му на дясно е по-голям от максималната стойност за скорост от 80 км/ч и че скоростта на автомобила е била около 93,05 км/ч, би могло да е допълнителна причина за загубата на контрол върху управлението на автомобила от водача.

При така установените причина и механизъм за възникване на произшествието, от съдебно-медицинска гледна точка било установено, че св. К.Ж. е получила счупване на телата на 7 -ми и 8 -ми гръден прешлен. Поради установена стабилност на фрактуриралите прешлени, липсата на разместване на фрагментите, приплъзване на прешленните тела и спинална компресия, било преценено,че не се налага оперативно лечение. Установената при св. Ж.а  фрактура на телата на двата прешлена от гръдния отдел на гръбначния стълб е възникнала по механизма на въздействие на твърдите тъпи предмети. Това увреждане съответства да е получено при травма вътре в купето на лек автомобил, с рязко сгъване на тялото, при последователно настъпилите фази на конкретното произшествие. Фрактурата на телата на два съседни прешлена е обусловила трайно затрудняване на движението на снагата за период от около 40-50 дни, при обичайно протичане на оздравителния процес и липса на развитие на усложнения.

При св. М.Ж. е било установено счупване на дясната ключица с разместване на фрагментите и разкъсно контузна рана на дясната ушна мида. Тези увреждания също съответствали да са получени при травма вътре в купето на лек автомобил при настъпило ПТП. Вещото лице посочило, че фрактурата на ключицата е обусловила трайно-затрудняване на движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес и липса на развитие на усложнения. Разкъсно-контузната рана на ушната мида е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед на  така установените наранявания било прието, че при удара св. М.Ж. най-вероятно е била с поставен предпазен колан, а св. К.Ж. и св. К.К.-без такъв.  Вероятно, ако св. К.Ж. е била с поставен колан, то рязкото огъване на тялото, при което се е получило счупването на телата на два прешлена, е щяло да бъде в значителна степен възпрепятствано и уврежданията при нея биха били по-леки или от друг вид.  

По отношение на получените от В.Ж. и св. К.К. травматични увреждания също били назначени и изготвени съдебно-медицински експертизи. От тяхното заключение е видно, че те са   получили съответно контузия на главата и поясната област, и контузия на главата, лявата мишница и лявата киткова става, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подс. Д.Г. бил правоспособен водач на МПС от 2008 г. и към м.05.2015 г. не му били налагани наказания за нарушения на ЗДП.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на  подс.  Г., покаказанията на св. В.Ж., св. К.Ж., св. М.Ж., св. М.Г. /част от тях приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 и ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от НПК/, св. В.К., св. К.К., св. Д.Л.и св. Д.П., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл. 283, вр. чл. 371, ал. 1 от НПК, както и докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,  протокол за химическа експертиза, справка от Дирекция Национална система 112-МВР с диск, заверено копие на страници от журнал за прием на пациенти в спешен център, заверено копие на страница от журнал за алкохолни проби, справки за съдимост и др., както и от приобщената в хода на съдебното следствие справка за нарушител на подс. Г., справка от ІV РУ- Варна, схема на произшествието, изготвена от св. К..

Анализът на доказателства направен от ВРС е коректен и задълбочен, като е съобразен изцяло с изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. Единствена корекция следва да се въведе в разбирането на съда, че следва да изключи от доказателствената маса показанията на св. В.Ж., тъй като същият бил присъствал в съдебната зала при разпита на по-голяма част от свидетелите. Това е отразено в съответния съдебен протокол.

Неговите показания са годно доказателствено средство и следва да се ценят наред със всички останали такива. Това, че Ж.е присъствал по време на съдебното следствие и по време на разпита на свидетели, вещи лица и депозиране на обяснения, не е основание да се приеме, че неговите показания губят своята процесуална стойност. Разпоредбата на която се е позовал ВРС за това свое заключение /чл. 273, ал. 1 от НПК/, не от категорията на тези, които водят до този резултат. Тя е една от многото, които регламентират процедурата по провеждане на съдебното производство – последователност от действия, които съда следва извърши при ръководене на процеса. Разбира се нейният характер е задължителен, но нарушаването й само по себе си не е основание игнориране на свидетелски показания.

Единствено гласни доказателствени средства с източник лица от кръга посочен в разпоредбите чл. 118 и чл. чл. 119 от НПК са негодно доказателствено средство и за съда съществува задължение, макар да е провел разпит, да ги изключи от доказателствената маса. В останалите случаи за съда съществува единствено задължение да отрази в съдебния протокол, че свидетелят е присъствал в съдебната зала при провеждане на разпита на други свидетели, както впрочем е сторил ВРС /лист 63 гръб/. Разбира се, при цененето на неговите показания следва да се подходи с нужното внимание, като се съобразява горното обстоятелство и това, че възпроизведеното от свидетеля може да е с източник различен от лично възприятие. Това обаче касае вече аналитичната дейност по доказателства на съда.

И края, въззивният съд не може да подмине причината, за тази комплицирана ситуация. Тя се дължи изцяло на процесуалното поведение на защитата и честата промяна становището и́ по реда и процедурата на съдебното следствие. Посоченият свидетел е бил включен в определението на съда по чл. 372, ал. 3 от НПК /стр. 38/, въз основа на изразено съгласие и нарочно искане в тази насока от подс. Г. и неговия защитник адв. Ч.. Съдът е бил принуден, с оглед неуточнената и променяща се позиция на защитата, да отмени посоченото определение /лист 63 гръб, абзац 2/ за част от свидетелите /включително и за св. Ж./, респ. да постанови непосредственият им и пряк разпит пред съда. Поради това за св. Ж.е нямало каквито и де е ограничения да присъства в съдебната зала, още по-малко да търпи упрек за това.   

Макар първият съд да се е лишил от показанията на пряк очевидец, той е направил точен и задълбочен анализ останалите доказателствени източници. Съпоставил е всички показания на свидетелите, едни спрямо други и на самостоятелна основа, изчерпателно е посочил кои възприема и кои не и причините за това. Анализирал е обстойно и заключенията на САвТЕ. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал част от обясненията на подс. Г., касаещи времето и мястото на инцидента, доколкото те намират опора в показанията на свидетелите по делото, няма противоречия, касаещи предмета на делото и са в унисон с изнесеното от експертите по тройната САвТЕ заключение и СМЕ, респ. е стигнал и до правилните правни изводи касаещи отговорността на подсъдимия. Изложените мотиви са коректни, доколкото настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия и частност на нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която регламентира, че „на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“. Като е навлязъл в насрещното платно, преминавайки в зоната на десния завой непосредствено преди настъпване на инцидента с избраната от него скорост, вследствие загуба на контрол над управляваното от него превозно средство, подсъдимият безспорно е нарушил цитираните разпоредби, в пряка връзка с което е и настъпилия резултат.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост. Подс. Г. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като не е и предвиждал настъпването на съставомерните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността за настъпването им, предвид факта, че е правоспособен водач МПС и няма каквито и да е обективни причини за несъобразяване на поведението му със ЗДвП.

Налице е и другият елемент от фактическият състав на престъплението, доколкото видно от приетата СМЕ, св. К.Ж. е получила травматични увреждания изразяващи се в счупване на телата на 7 -ми и 8 -ми гръден прешлен., което е обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период от около 40-50 дни, а травматичните увреждания на М.Ж. е било установено счупване на дясната ключица с разместване на фрагментите и разкъсно контузна рана на дясната ушна мида, което е обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 1 и половина - 2 месеца. Посочените травми и срока им за отшумяване категорично визират извод, че представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Категорично са установени и квалифициращите елементи. Телесната повреда е причинена на повече от едно лице, с оглед посочените по-горе лица и увреждания. В този смисъл и с тези аргументи и въведени уточнения, въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния, че подс. Г. е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.

Верен е и извода, че подс. Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание, доколкото са налице материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК, като се съобрази действащата към датата на извършване на деянието наказателноправна норма на чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК /ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г./. Правилно е определен и размера на глобата, който гравитира около минимума, като са преценени коректно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Проверяващият съд изразява съгласие и с разбирането на ВРС, че на подс. Г. не следва да се налага кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС. Безспорни са доказателствата, че Г. е дългогодишен водач на МПС и до настоящият момент няма налагани наказания, за нарушения по ЗДвП и неговия правилник, а подобна статистика е рядко срещана в настоящата действителност. Това определя Г. като прецизен и отговорен водач на МПС и настоящия случай без съмнение е инцидентна проява. Поради горното не се налага подсъдимия да търпи този вид наказание и тези ограничения в какъвто и да е обем.     

По въззивната жалба на подсъдимия:

Възраженията в жалбата на подс. Г. се свеждат основано до несъгласието на подсъдимия с посочения механизъм на настъпване на ПТП, който пък е в следствие на липсата на безспорни доказателства. Прието е, че причина за настъпване на ПТП е било навлизането на подс. Г. в насрещното платно за движение. Тези изводи са направени въз основа на показанията на петима преки свидетели - св. М. Ж.а, К.  Ж.а, К. К., В.К.и М.Г., а подкрепа на тях са и възприетите от въззвизния съд показания на св. В.Ж.. Именно тези показания защитата поставя под съмнение. Те обаче не могат да се възприемат по този начин от въззивния съд. В тях точно и подробно са въведение всички факти обстоятелства имащи значение за делото и правилно са намерили отражения и в САвТЕ. Ако се приеме условно, че първите трима и св. В. Ж.са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, с оглед техния процесуален статус – пострадали от престъплението /Решения в тази насока на ВКС/, то за св. В.К.и М.Г. подобни изводи не могат да бъдат направени. Няма каквито и да е основания да се смята, че същите имат отношение към някоя от страните по делото или някаква зависимост, които да влияят на тяхното поведение в процеса и възпроизвеждането на възприетите факти от обективната действителност. За това говори структурата и съдържанието на техните показания. В тях не се съдържат вътрешни противоречия, констатира се последователност, която в достатъчна степен сочи, че възпроизведеното пред съда и органите на ДП е с характер на реално преживяно.

 В тази връзка са абсолютно несъстоятелни упреците към първоинстанционния съд, доколкото липсва каквато и да е проява на тенденциозност при обсъждането на доказателствата и липса на обективност при тяхната оценка. Несъгласието на защитата е основно по отношение на подхода на ВРС да предпочете една група свидетели пред друга група, в която влизат и обясненията на подс. Г. и да кредитира тази, показанията които противостоят на тезата на подсъдимия. Това както бе споменато по-горе е направено безупречно от ВРС при спазване изискванията на НПК, като обективно, всестранно и пълно са изследвани всички обстоятелства по делото. Няма недостатъци в правилността и последователността на разсъжденията на ВРС, както и не се констатира превратно възприемане на свидетелски показания на св. М. Ж.а, К. Ж.а, К. К., В. Ж., В.К.и М.Г. по отношение действията и поведението на подсъдимия в конкретната ситуация.

Поради горното съдът намери наведените във въззивната жалба възражения за неоснователни, включително и тези, с които на първия съдебен акт се приписва немотивираност. Цялостният коментар на акта е точно в противоположна насока, доколкото с него е даден изчерпателен и задълбочен отговор на всички въпроси попадащи в обхвата на чл. 301 от НПК, както и съдържанието отговаря на изискванията поставени в чл. 305 от НПК.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена. 

 Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 132 от 30.04.2018 г. по НОХД № 3078 / 2017 г., НО, 23 състав на Варненски районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

2.