Решение по дело №659/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 55
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20173001000659
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 55

 

Гр.Варна, 19.03.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

          При участието на секретаря Ели Тодорова   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 659 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ловно-рибарско дружество „Хан Омуртаг – 2001“, сдружение с нестопанска цел, със седалище гр.Омуртаг срещу решение № 177 от 28.09.2017г. по гр.дело № 152/17г. по описа на Търговищки ОС, с което е отменено взетото на 10.06.2017г. от общо събрание на сдружението с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество „Хан Омуртаг – 2001“ решение за избор на М.С. А. за председател на сдружението на основание чл.25 ал.4 във връзка с ал.6 от ЗЮРНЦ и чл.28 ал.4 от Устава на сдружението /ред. 2009г./.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди че първоинстнационният съд е обсъдил събраните доказателства едностранчиво и без задълбочен анализ. Твърди че неправилно е възприетото становище относно необходимите членствени права и изискуемият в чл.28 ал.4 от Устава на сдружението 4 годишен стаж. Твърди че възприетото от съда, че стажът се изчислява от дата 07.07.2014г., когато е заплатен встъпителния членски внос и края на периода изтича през 2018г. е неправилно. Позовава се на това че на практика членствените права в сдружението са неразривно свързани с упражняване на правото на лов. Заплащането на годишен членски внос /заверката на членската карта/ е в пряка връзка със заплащане на правото на лов /заверка на билета за лов/ съобразно чл.23а ал.1 т.1 от ЗЛОД. Излага че именно в ЗЛОД е определено, че билета за лов важи за съответната календарна година като срокът е от 1 януари и изтича на 31 декември. Твърди че същото е положението и с членствените права в съответното ловно-рибарско сдружение, в което членува съответния ловец. Твърди че именно това не е съобразено от първоинстнационния съд. Сочи че след заплащане на встъпителния членски внос през м.юли 2014г. М.А. е придобил права за 2014г., съответно заплащайки своя членски внос на 15.12.2014г. е придобил за 2015г., на 16.12.2015г. – за 2016г. и на 23.12.2016г. е придобил права за 2017г. Твърди че никъде в Устава на сдружението не е посочено, че стажът по чл.28 ал.4 следва да се изчислява по години от датата на встъпване в сдружението и до изтичане на определен срок. Твърди че М.А. е членувал в сдружението през 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., тъй като е заплатил дължимия годишен членски внос и има залепени стикери в членската си карта, упражнявал е право на лови е участвал във всички мероприятия и дейности, касаещи дружествения живот, даващи възможност да се прецени лоялността, професионализма и всеотдайността на всеки един член на сдружението. Поради което и твърди че изискването на чл.28 ал.4 от Устава на сдружението е спазен. Излага също така, че ищецът М. е присъствал на общото събрание на 10.06.2017г. и не е възразил при издигане на кандидатурата на М.А..

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният от Р.Т.М. иск за отмяна на решение на общо събрание на сдружението за избор на председател на УС да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, сдружението чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за отмяна на решение на общо събрание на сдружението.

Въззиваемата страна по жалбата Р.Т.М. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор на подадената въззивна жалба. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по гр.дело № 152/17г. по описа на ТОС е образувано по предявен иск с правно основание чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ от Р.Т.М. *** срещу „Ловно-рибарско дружество Хан Омуртаг – 2001“, сдружение с нестопанска цел, със седалище гр.Омуртаг за отмяна на решение на общо събрание на сдружението от 10.06.2017г. за избор на председател на сдружението поради нарушение на чл.28 ал.4 от Устава на сдружението.

Не са спорни фактите по делото:

Въззиваемият М. е член на сдружението въззивник. На 10.06.2016г. е проведено общо събрание на сдружението, на което по т.6 от дневния ред е взето решение за избор на председател на УС на сдружението на М.С. А.. Няма спор че няма нарушения на закона и устава във връзка с редовността на провеждането на общото събрание.

Спорът между страните по делото е само по въпроса отговаря ли новоизбраният председател на УС на сдружението на разпоредбата на чл.28 ал.4 от Устава на сдружението, поставяща изискване за минимално членство от 4 години в сдружението на лицето, избрано за председател.

Независимо че не са представени по делото доказателства за приемането на А. за член на сдружението, по предвидения в  чл.14 ал.4 от Устава на сдружението ред – с решение на УС на сдружението, не е спорно че той е приет за член на сдружението през лятото на 2014г. и на 07.07.2014г. е изпълнил задължението си, предвидено в чл.14 ал.4 предл.последно от Устава на сдружението да заплати в едномесечен срок предвидените имуществени вноски. По делото е представено банково извлечение от 07.07.2014г. за внесен от А. встъпителен и членски внос за 2014г.

На основание чл.28 ал.4 от Устава на сдружението за председател, заместник председател, секретар и членове на УС могат да бъдат избирани лица, членуващи не по-малко от 4 години в сдружението, ползващи се с добро име и авторитет в обществото, доказали лоялността си към ловното движение и с професионализма си могат да дават принос за осъществяване задачите на сдружението и укрепване на съюзната дейност. Не е спорно че новоизбраният председател притежава изискуемите от устава морални качества и организационни умения.

Въззивният съд намира, че повелителната норма на чл.28 ал.4 от Устава на сдружението досежно минималната продължителност на членственото правоотношение с председателя на УС поставя формално условие към кандидатите за ръководни органи. Правото на лов по смисъла на чл.21 от ЗЛОД и членственото правоотношение с ловното сдружение са различни и самостоятелни, макар и възникването на членственото правоотношение да е обусловено от придобиване на право на лов по реда, предвиден в чл.22 от ЗЛОД. Българските граждани, придобили право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство. Учреденото ловно сдружение е юридическо лице и след учредяването му и регистрирането му по реда на ЗЮЛНЦ всички негови членове са обвързани от приетия Устав на сдружението и са длъжни да го спазват. Въззивният съд намира че членственото правоотношение със съществуващото и вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел „Ловно Рибарско Дружество - Хан Омуртаг 2001“ възниква след изпълнение на предвидения в чл.14 от Устава на сдружението ред. Уставът регламентира изискванията на които следва да отговоря кандидата, необходимите документи, които следва да бъдат представени, подаването на заявление за членство и вземане на решение за приемане на член от УС на сдружението. Членственото правоотношение възниква с положителното решение на УС на сдружението по искането на кандидата за приемането му за член на ловното сдружение. Поради което и за начало на изискуемия в чл.28 ал.4 от Устава минимален четиригодишен срок на членство следва да се приеме именно датата на решението на УС за приемането на кандидата за член на ловното сдружение. По делото не е представено решение на УС за приемане на А. за член на ловното сдружение, поради което и точната дата не може да бъде посочена от съда. Но с оглед представеното доказателство за изпълнение на задължението за внасяне на встъпителна вноска и членски внос за 2014г. на 07.07.2014г. това следва да е в рамките на месец преди внасянето на сумите от страна на А.. Но на която и дата през м.юни и юли 2014г. да се приеме че А. е приет за член на ловното сдружение с решение на УС на сдружението, до датата на общото събрание – 10.06.2017г. не са изтекли четири години. Поради което и въззивният съд намира, че избраният за член на УС и за председател на УС М.С. А. не отговоря на изискванията на чл.28 ал.4 от Устава на сдружението.

Въззивният съд намира обстоятелството, че вътрешно-организационните правила на сдружението задължават приетият за член на ловното сдружение да заплати членски внос за цялата година, в която е приет за член, независимо от датата, на която е приет, както и нормативното изискване в чл.23 ал.3 от ЗЛОД за издаване и заверяване на личния билет за лов за всяка календарна година, не рефлектират върху началото, съответно върху продължителността на членственото правоотношение на лицето с отделното ловно сдружение, в което членува. Поради което и въззивният съд намира възраженията във въззивната жалба за членство в сдружението през цялата 2014г., установено с със заплащането на дължимия членски внос и залепването на стикери за цялата 2014г. в членската карта за неоснователно.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че с избора на М.А. за председател на УС е нарушено изискването на чл.28 ал.4 от Устава на сдружението, поради което и взетото решение е незаконосъобразно, а предявеният иск за отмяната му е доказан и основателен и следва да бъде уважен. Поради което и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. 

Няма искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски за въззивно производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 28.09.2017г. на Търговищки ОС по гр.дело № 152/17г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: