Решение по дело №174/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Пазарджик,  29.06.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 22.06.2020 год., в  състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

 при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 174 по описа за 2020 год.,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.С.К. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-004189 от 30.10.2019 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание  чл.178е от ЗДП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.

В бланкетната жалбата се изразява недоволство от издаденото НП, без конкретни доводи, като се твърди наличие на материална и/или процесуална незаконосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП.  Претендира и заплащането на съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Не взема становище по съществото на спора.

          Районният съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 23.09.2019г., в 16.33 часа, в гр.Пазарджик на ул.”Никифор Попконстантинов“ № 19А, паркирал собственият си л. а. „Роувър 600“ с рег. № ***, на непозволено за това място – върху тротоара, т.е. извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственикът на пътя.

 Това било нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, което било констатирано първоначално от минаващ гражданин, който заснел спрелият автомобил и подал писмен сигнал до Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, към който приложил два броя фотоси. Сигналът бил възложен за проверка на служител в сектора – актосъставителят и свидетел по делото Г.Б.. Той установил собственикът на автомобила – жалбоподателят К. и снел писмени обяснения от него. В тях К. посочил, че на въпросната дата, час и място не бил паркирал автомобила, а го бил спрял за кратко пред дома си, за да извърши товаро-разтоварни дейности. Очевидно тези негови обяснения не били зачетени като достоверни, т.к. против него бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП с бл. № 325236 от 28.09.2019 година.  

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.12.2019 год., а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 20.12.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя - св.Г.Б. и тези на св. Димитър Д..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата  не  е  основателна. Съображенията са следните:

Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, а и в съдебно заседание от показанията на св.Д. стана категорично ясно, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е бил спрял процесният автомобил върху тротоара, перпендикулярна на него и на платното за движение, с предницата към жилищната сграда. Пак от показанията на св.Д., но и от приетите като писмени доказателства - Нотариален акт за покупко-прадажба на недвижим имот № 47 от 18.07.1997г. по нот. д. № 2347/97г. на нотариус Н. Х. при ПзРС и Разрешение за ползване на жилищна сграда № 109/21.-03.200г. на ДНСК-София, ТП-Пазарджик, стана ясно, че жалбоподателят К. е собственик на апартамент на трети жилищен етаж и на гараж в жилищната сграда, находяща се ул.”Никифор Попконстантинов“ № 19А.

Все от неопроверганите показания на св.Д. стана ясно, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят бил спрял собственият си автомобил по описания по-горе начин, непосредствено пред собствения си гараж, но не за да го паркира, а за кратък престой. Целта му била да разтовари от автомобила две баки с латескова боя, всяка около 15-20 литра. Св.Д. бе категоричен, че след като К. свалил баките от автомобила, горният предложил да му помогне с носенето им, т.к. жалбоподателят тогава имал здравословен проблем. К. отключил гаража си и оставили едната бака там, а след това двамата с Д., който носел втората бака, се качили до апартамента, където оставили латекса. Това отнело около 5-10 минути. След това отново излезли на улицата, а К. се качил в автомобила и си и потеглил. Очевидно докато оставяли латекса автомобилът на К. бил заснет от минаващ гражданин, който в последствие подал и сигнал за нарушение.

При това положение е категорично, че с поведението си К. не е нарушил разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП и то в хипотезата на изпълнителното деяние „паркиране“. Въпросната разпоредба императивно сочи, че се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В конкретния казус стана категорично ясно, че К. не е паркирал, а е престоявал с автомобила си. Няма спор в правната теория и практика, че престоят и паркирането са две отделни и различни изпълнителни деяния на посоченото административно нарушение, които се различават смислово и съдържателно досежно фактическите обстоятелства, с които всяко от тях се осъществява. Нормата на чл.93 ал.1 от ЗДП сочи кога едно МПС е в престой, а тази на чл.93 ал.2 от ЗДП – кога е паркирано. При положение, че К. не е бил паркирал, а е престоявал, то значи, че неправилно е санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП, която норма е приложима само и единствено при паркиране на пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. В същото време санкции за „престой“ могат да се налагат на основание чл.180 ал.1, т.1 или чл.183 ал.2, т.1 от ЗДвП, но такива не са били наложени на жалбоподателя. С всичко това е бил нарушен материалният закон, което е достатъчно обжалваното НП да се отмени.

Отделно от това, дори посоченото нарушение на материалния закон  да бъде напълно игнорирано, то пак не би имало основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, т.к. нарушението, изразяващо се в неправилно спиране с МПС за престой, би съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото престоят е бил за съвсем кратко време, през което не е било затруднено движението нито на пешеходци, нито на автомобили. С оглед на това извършеното нарушение ще се яви с явно незначителна степен на обществена опасност, при което наказващият орган не би следвало да издава НП, а да предупреди нарушителя по правилото на чл.28, бук.”а” от ЗАНН. Това пък е второто основание за отмяна на НП.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор з аправна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а Сектор „ПП”-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ НП № 19-1006-004189 от 30.10.2019 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на П.С.К. ***, ЕГН **********, НА основание  чл.178е от ЗДП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на П.С.К. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв. /тиста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: