РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от А. С. Х. с адрес: *** срещу Решение
№ 447/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 5065/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което съдът е признато за установено по обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,, че А. С. Х. дължи на „Топлофикация Перник“
АД с ЕИК ********* сумата от сумата от 435,71 лева, представляваща главницата на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
***, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумата от 59,
34 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за
периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1169/03.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4082/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
Със същото решение А. С. Х. е осъден да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД с ЕИК ********* сумата от 475,00 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 75,00 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
В жалбата си, въззивния жалбоподател излага съображения за неправилност на
1
обжалваното решение. Счита, че по делото не са представени никакви доказателства
досежно наличието на облигационни отношения между страните, което да обоснове
качеството му на "потребител на топлинна енергия".
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно –
същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил
подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация – Перник" АД, с ЕИК: *********,
с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република" срещу А. С. Х. с
ЕГН **********. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които
ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му
като такъв дължи на "Топлофикация – Перник" АД сумата от 435,71 лева, представляваща
главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, както и
сумата от 59, 34 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания,
дължима за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4082/2021 г. на ПРС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
предявените искови претенции са оспорени по основание и размер. Оспорено е наличието
на облигационна връзка между страните, с твърдение, че не е налице сключен договор.
В производството пред районния съд, от страна на ищеца е представено заверено
копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, от който се установява, че на 16.12.1992 година ответникът А. С. Х. е
придобил в пълен обем правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата
на възмездна сделка.
От страна на ответника писмени и/или гласни доказателства не са били ангажирани.
При определяне размера на процесното вземане, съдът съобразил заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза и приел, че сумите са
начислени съгласно методиката на ФДР и са налице обявени и необжалвани изравнителни
сметки.
Като единствен спорен въпрос между страните е останал този, свързан с наличието
или не на облигационна обвързаност между ищцовото дружество и ответникът А. С. Х..
2
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът, като изключителен собственик на процесния имот, се явява
потребител на топлинна енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота
спрямо ищцовото дружество.
По делото не се спори, че ищецът "Топлофикация-Перник" АД разполага с лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник. Спорно между
страните е обстоятелството дали ответникът е страна по договор за търговска продажба на
топлинна енергия, сключен чрез конклудентни действия при предварително установени от
ищеца общи условия по арг. от чл.150 от ЗЕ (ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение
не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни
отношения подлежи на доказване по общия исков ред. Това е изключение от основното
правило, за чието приложение е необходимо кумулативното наличие и на двете
предпоставки по горепосоченото ТР. Настоящият въззивен състав намира, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи извод за наличие, както на първата
предпоставка на изключението по процесното тълкувателно решение, а именно: ползване на
процесния топлоснабден имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещото
право на ползване, така и на втората кумулативно дадена предпоставка – наличие на
сключен между трето лице и топлофикационното дружество договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
От приетото по делото заверено копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.12.1992 г., се установява,
че на 16.12.1992 г. ответникът А. С. Х. е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот по силата на възмездна сделка, обективирана в посочения договор. Предвид
ангажирането на посоченото писмено доказателство, настоящия съдебен състав намира за
правилен извода на първоинстанционния съд, че ответника е притежател на правото на
собственост върху процесния недвижим имот в пълен обем, респ. ответникът е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за неплатена топлинна
енергия по отношение на процесния недвижим имот. От материалите по делото, обаче, не се
установява от страна на ответника да са ангажирани доказателства, които да установяват, че
за процесния период от време, топлоснабденият имот е бил ползван от лица, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Поради това и районният съд правилно е достигнал до
крайните си изводи.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
3
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба, на
основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат направените в
хода на въззивното производства разноски в размер на 300, 00 лева, за които е представил
списък по чл. 80 от ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на А. С. Х..
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 447/28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 5065/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, ІII състав.
ОСЪЖДА А. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4